№ 204
гр. С., 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110131300 по описа за 2021 година
Ищецът Т.С. ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. Ж. П., ЕГН **********, за заплащане на
следните суми: сумата от 1500,26 лв. за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., сумата от 53,72 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва върху посочените суми за периода от 26.02.2021 г. до изплащане на
вземанията, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер
на 271,42 лв. за периода 15.09.2018 г. – 15.02.2021 г., както и мораторна лихва
върху вземането за предоставена услуга дялово разпределение в размер на
7,96 лв. за периода за периода 31.10.2018 г. – 15.02.2021 г.
След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
е доставена енергията.
1
Ответницата оспорва исковата молба при твърдения за недопустимост и
неоснователност. Поддържа, че претенцията за заплащане на цена за
извършена услуга дялово разпределение и лихва върху нея е недопустима.
Оспорва да е била потребител на топлинна енергия за имота през исковия
период, както и доставката и начисляването на топлинна енергия. Поддържа
се, че за част от процесния период /през 2018 г./ е допусната грешка и
показанията на водомерите за аб. №324991 са въведени като данни в
изравнителната сметка за аб. № 324988, касаещ съседен имот, като „Б.Б.“
ООД било уведомено за грешката, но не предприело действия за коригиране
на изравнителната сметка. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва иска за лихва с твърдението за нищожност на клаузата на
чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ на „Т.С.“ ЕАД.
Третото лице помагач на страната на ищеца „М.Е.“ ООД не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. По делото е представен нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 07.10.1992 г., по силата на който Н.А.Д. и съпругата му
Е.А.Д. са дарили на внучката си Н. Ж. П. /ответницата/ процесния недвижим
имот, придобит в условията на съпружеска имуществена общност – ателие
№4, находящ се в гр. С., кв. „Л.“, .., ..“, .. /сега ул. „Б.“ .. съгласно
удостоверение, издадено от ГИС С./. От препис-извлечение акт за смърт,
издадено от СО на 22.10.2021 г. /л.126 от делото/, се установява, че Н.А.Д. е
починал на 13.10.2015 г. От удостоверение за наследници, издадено от СО на
22.10.2021 г. /л.125 от делото/ е видно, че Н.Д. е оставил за единствен свой
законен наследник дъщеря си Ю.Н.Д., като в удостоверението изрично е
отбелязано, че към датата на своята смърт Н.Д.а е бил вдовец. Доколкото по
делото липсват доказателства бракът между Н.А.Д.а съпругата му Е.А.Д. да е
бил прекратен преди смъртта на някой от двамата, то съдът намира, че по
делото се доказва, че към датата на смъртта Н.А.Д.а /13.10.2015 г./ неговата
съпруга Е.А.Д. е била починала.
Правото на ползване е ограничено вещно право, което по силата на чл.
59, ал. 1 ЗС се погасява със смъртта на ползвателя, ако не е учредено за по-
кратък срок. С оглед достигането до извод, че и двамата вещни ползватели
Н.А.Д.а и Е.А.Д. са починали преди исковия период, то съдът приема, че
учреденото право на ползване е било погасено, поради което и ответницата Н.
2
Ж. П. в качеството си на собственик е била потребител на топлинна енергия
за процесния имот през исковия период. Договорът касае обект с абонатен №
324991.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. На
ответницата е начислявана топлинна енергия за отопление от шест
отоплителни тела с монтирани разпределители на ТЕ, за топла водя съгласно
показанията на един водомер, за сградна инсталация на пълен отопляем обем.
Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. Отчетените
стойности са потвърждавани от потребителя чрез подписване на документите
за главен отчет. С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот
на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде
отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се
дължи заплащане на цена.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за
погасяване на дълга за главницата за топлинна енергия по давност.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111,б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 26.02.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг.
чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 19.12.2017 г., са погасени по давност.
3
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м. 11.2017 г.
(по отношение на който се прилагат новите ОУ) не е погасено по давност – за
този месец задължението е станало изискуемо на 14.01.2018 г., като
тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на
основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 21.03.2021 г. (с добавяне на два месеца
и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността е спряла
да тече), т.е. след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 26.02.2021 г.
Извън погасителната давност остават вземанията за периода 01.11.2017
г. – 30.04.2020 г. От изготвената СТЕ се установява, че начислената и
дължима сума за топлинна енергия за този период е в размер от 1583,47 лв.
Ищецът претендира по-малка сума - 1500,26 лв., поради което и искът следва
да се уважи за пълния предявен размер и за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2020
г., като се отхвърли за периода 01.05.2017 г.-31.10.2017 г.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период. По делото се установява, че за исковия период 01.09.2018 г. –
30.04.2020г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение
на топлинна енергия е в размер на 53,72 лв., поради което и искът се явява
изцяло основателен. Възражението за изтекла погасителна давност по
отношение на това вземане е изцяло неоснователно по изложените по-горе
съображения.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през периода 01.11.2017 г. – 30.04.2020 г. /за който
период съдът достигна до фактически и правен извод за наличието на главен
дълг/, са приложими новите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г.,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
4
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл.
32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2017г., обаче
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на
ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура
за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
По отношение иска за лихва върху сумата за дялово разпределение,
последният се явява неоснователен по съображенията, изложени във връзка с
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цената на ползваната топлинна енергия.
Предвид изложеното исковете за лихви са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на
разноски разполагат и двете страни съобразно уважената, респективно
отхвърлената част на исковете. В полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от
исковете в размер от 469,01 лв. за настоящото производство - за държавна
такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, както и
разноски по заповедното производство в размер от общо 73,46 лв. - за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 22,85 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство съобразно
5
отхвърлената част от исковете.
Относно претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, съдът намира, че ответникът няма право на
отделно адвокатско възнаграждение в заповедното производството за
подадено възражение и такова не следва да му бъде присъждано /в този
смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на ВКС, I
Т.О., Определение № 140/19.03.2020 г. по ч.т.д. №236/2020 г. на ВКС, II Т.О.
и др./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че Н.
Ж. П., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.03.2021 г. по ч.гр.д. №
12100/2021 г. по описа на СРС, 48 състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ – сумата от 1500,26
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., ул. „Б.“ .., вх.Б, ..,ателие 4, аб. № 324991, за
периода 01.11.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 26.02.2021 г.
до погасяването;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ – сумата от 53,72
лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 26.02.2021 г.
до погасяването,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г.,
иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 271,42 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. –
15.02.2021 г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7,96 лв.–
мораторна лихва върху цената на предоставената услуга дялово
разпределение за периода 31.10.2018 г. – 15.02.2021 г.
ОСЪЖДА Н. Ж. П., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., разноски в исковото производство в размер
от 469,01 лв. и разноски по ч.гр.д. № 12100/2021 г. на СРС, 48 състав в
размер от 73,46 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК
на Н. Ж. П., ЕГН **********, разноски в размер от 22,85 лв.
Решението е постановено при участието на „М.Е.“ ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7