ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 167
гр. Пловдив, 29.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Магдалина Ст. Иванова
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Румен Б. Попов
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600147 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 452, ал. 3 НПК.
С определение рег. № 244 от 28.02.2025 г., постановено по ЧНД №
2753/2024 г., по описа на Пловдивския окръжен съд, е заменен изцяло
неизтърпения остатък от наказанието „пробация”, наложено по НОХД №
129/2024 г. по описа на Районен съд - Първомай на осъдения Н. А. З. с
наказание „лишаване от свобода” в размер на девет месеца и 27 дни. На
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС за изтърпяване на така наложеното
на осъдения З. наказание лишаване от свобода е определен първоначален
строг режим.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба
и допълнение към нея от адв. Б. И., в качеството му на защитник на осъдения
Н. З., с оплакване за неговата неправилност и незаконосъобразност. Прави се
искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като вместо това бъде
постановен нов, с който да бъде оставено без уважение предложението на
председателя на Пробационния съвет гр. *.
Против частната жалба е постъпило възражение от председателя
на Пробационния съвет гр. *, в което се изразява становище за нейната
1
неоснователност. Прави се искане жалбата да бъде оставена без уважение, а
атакуваното с нея определение на Пловдивския окръжен съд да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденият З. и
неговият служебен защитник поддържат частната жалба и направеното с нея
искане.
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив счита
жалбата за неоснователна и предлага атакуваното с нея определение да бъде
потвърдено.
Председателят на Пробационния съвет гр. * също излага
становище, че жалбата е неоснователна, а определението на окръжния съд,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените
по делото материали, с изложените в депозираните частна жалба и
възражение срещу нея съображения, както и с обжалваното определение
намира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество
- неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
С определение № 43 от 26.08.2024 г. е одобрено споразумение за
решаване на НОХД № 129/2024 г. по описа на Районен съд - Първомай, с което
Н. А. З. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 НК, за което и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“
НК му е наложено наказание „пробация“ при следната съвкупност от
пробационни мерки:
- „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с периодичност
два пъти седмично за срок от две години;
- „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от две години;
- „безвъзмезден труд в полза на обществото“ - от 200 часа годишно
за срок от две поредни години.
Определението, с което е одобрено споразумение за решаване на
делото, е окончателно и е влязло в сила на 26.08.2024 г.
2
С протокол от 05.09.2024 г. осъденият З. бил запознат с правата и
задълженията си по изпълнение на наказанието относно наложените му
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК -„задължителна
регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“, като на същата дата е бил запознат и с плана за
тяхното изпълнение, дните за явяване и подписване. На същата дата
осъденият подписал и декларация, с която заявил, че е запознат с условията на
изпълнение на наложената му трета пробационна мярка - безвъзмезден труд в
полза на обществото, както и подписал заповед № 1 от 05.09.2024 г. относно
мястото и времето на изпълнение на същата, а именно - в офиса на
Пробационното звено в гр. * от 09 ч. до 17 ч. Бил изготвен и индивидуален
план за изпълнение на пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК,
според който пробационните мерки е следвало да се изпълняват също в
Пробационен съвет - Звено *.
От същата дата - 05.09.2024 г., наложеното на осъдения наказание
е било приведено в изпълнение.
От страна на пробационните служители е регистрирано
неизпълнение и на трите пробационните мерки. По отношение на
„задължителната регистрация по настоящ адрес“ осъденият не се явил общо
дванадесет пъти за периода м. септември – м. декември 2024 г. Осъденият З.
не се е явил и на общо четири задължителни периодични срещи с
пробационен служител на датите 10.10.2024 г., 24.11.2024 г., 15.11.2024 г. и
29.11.2024 г. По отношение изпълнението на мярката „безвъзмезден труд в
полза на обществото”, макар датите за полагане на труд да били съгласувани с
осъденото лице, той не се явил нито веднъж да положи труд на датите
определени за м. октомври 2024 г., като отказал да съгласува и попълни
график за месец ноември, при което не е изработил нито един час от това
наказание.
Изискани са били обяснения от осъдения З. относно причините за
неявяването му на определените дати по отделните мерки. Осъденият дал
писмени обяснения по отношение неявяването му за полагане на безвъзмезден
труд, в които посочил, че е бил на работа в гр. *, а по отношение на причините
за неявяване за подпис по мярката „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ в дните 21.10.2024 г., 28.10.2024 г., 01.11.2024 г. и 08.11.2024 г. З.
3
отказал да даде обяснения, което било отразено в съставен констативен
протокол.
Със заповед от 18.10.2024 г. на началник ОС „ИН“ - * на осъдения
З. било наложено наказание „Забележка“ за неизпълнение на задължението си
за регистрация по настоящ адрес в дните 20.09.2024 г. и 24.09.2024 г., както и
че не е изпълнил задължението си за полагане на безвъзмезден труд в полза
обществото в дните 30.09.2024 г., 04.10.2024 г., 07.10.2024 г. и 11.10.2024 г. В
предложението за това наказание е посочено, че на осъденият е разяснена
разпоредбата на чл. 43 от НК, а именно, че наказанието „пробация“ може да
бъде заменено с лишаване от свобода.
Със заповед от 11.11.2024 г. на началник ОС „ИН“ - *, на осъдения
З. било наложено наказание „Писмено предупреждение за изготвяне на
предложение за замяна на наказанието „Пробация“ с наказание „Лишаване от
свобода“. Заповедта била връчена на З. на същата дата, за което той се
подписал. След тази дата той се явил само на една среща с пробационен
служител - на 13.12.2024 г., а не се явил на две други определени такива,
поради което е видно, че и след предупреждението З. не е променил
поведението си.
Поради продължилото неизпълнение на посочените пробационни
мерки било внесено предложение от 04.12.2024 г. в Пробационен съвет гр. * за
замяна на наказанието „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“ на
осъдения Н. А. З., в което е отразено липсата на позитивни промени в
поведението му и наличието на трайно проявени нагласи към несъобразяване
с установените норми и правила.
На заседание на Пробационния съвет от 16.12.2024 г. е взето
решение за изготвяне на предложение до Окръжен съд - Пловдив за замяна на
наказанието „пробация“ с „лишаване от свобода“, поради което от същата дата
изпълнението на пробационните мерки спрямо осъдения З. било
преустановено, на основание чл. 228 от ЗИНЗС.
При така описаната фактическа обстановка обоснован и
законосъобразен е изводът на окръжния съд, че са налице основанията на чл.
43а, т. 2 НК за замяна на наложеното на осъдения З. наказание „пробация“ с
наказание „лишаване от свобода“.
От приложените по делото доказателства е видно, че Н. З. е
4
преустановил самоволно изпълнението на наложените му пробационни
мерки, без основателна причина, като не е коригирал поведението си и след
наложените му дисциплинарни наказания. Към датата на решението на
Пробационния съвет от 16.12.2024 г., от наложените му пробационни мерки
„задължителната регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ З. е изтърпял общо 2 месеца и 29
дни, а неизтърпеният остатък е в размер на 1 година 7 месеца и 25 дни. От
наложената му пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“
осъденият няма изработен нито един час от общо наложените му за първата
година 200 часа. С това си поведение Н. З. е демонстрирал незачитане на
наложеното му наказание, което в определения му вид явно не може да
постигне целите си. От проявеното отношение към наложеното му наказание
е видно, че включване и на други пробационни мерки към наложеното
наказание „пробация“ или замяна с друга пробационна мярка е безпредметно,
тъй като по този начин не биха се постигнали целите на наказанието. Видно е
и това, че още в началото на изпълнение на наложеното му наказание са
започнали отклоненията му от явявания по двете задължителни мерки, а
изпълнението на „безвъзмезден труд в полза на обществото“ изобщо не е
започвало. Обясненията, които З. е давал по повод констатираните нарушения
по изпълнение на пробационните мерки, а именно – трудова ангажираност, не
намират доказателствена опора в материалите по делото. Те кореспондират
единствено с показанията на разпитания в хода на въззивното производство
свидетел А. И. М., които не следва да бъдат кредитирани, с оглед заявените от
последния близки колегиални отношения, пораждащи съмнения за тяхната
заинтересованост в обслужване защитната позиция на осъдения, включително
и относно необходимостта за полагане на грижи за болна жена, с която е във
фактическо съжителство. В тази връзка следва да се отбележи, че в чл. 211 от
ЗИНЗС е уредена процедура, която дава възможност на осъдения да поиска от
пробационния служител да бъде освободен за определен срок от полагане на
подпис, при наличие на причини от личен или служебен характер, каквито
именно причини (бил на работа в *) З. е изтъквал в обясненията си по повод
регистрираното му неявяване в пробационната служба. По делото е приложен
протокол, съставен на основание чл. 208, ал. 3 от ЗИНЗС, от който е видно, че
същият е бил уведомен за правата и задълженията, които има по време на
изпълнение на пробационните мерки. Самият З. не е инициирал
5
освобождаване по чл. 211 от ЗИНЗС, нито промяна в графика по изпълнение
на мерките, което води до извод, че такава необходимост не е била налице. Т.е.
осъденият не е доказал обективна невъзможност за изпълнение на
пробационните мерки, като е демонстрирал пренебрежително отношение към
наложеното му наказание, намерило израз в съществено неизпълнение на
наложените пробационни мерки, което от своя страна сочи, че не е в
състояние да осъзнае сериозността на наказателноправното си положение.
Правилно окръжният съд е отчел, че неизтърпяната част от
наказанието „пробация” е в размер 1 година 7 месеца и 25 дни, което следва да
бъде заменено с наказанието „лишаване от свобода” в размер на 9 месеца и 27
дни, съобразно правилото на чл. 43а, т. 2 НК. Правилен е и изводът на съда, че,
с оглед съдебното му минало, това наказание осъденият следва да изтърпи
ефективно, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, при първоначален
строг режим.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 244 от 28.02.2025 г.,
постановено по ЧНД № 2753/2024 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6