№ 96
гр. Варна, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100502243 по описа за 2023 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от „М.“
ООД, ЕИК ***, чрез адв. Н., против Решение № 2799 от 28.07.2023 година,
постановено по гр.дело № 14 132/2022 година, с което съдът е уважил
исковата претенция и приел за установено в отношенията между страните, че
„М." ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление - ***, дължи на ищцовото
дружество - „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ***, сумата от 3600.26 лева
/три хиляди и шестстотин лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща
незаплатена главница за консумирана ел. енергия по фактура № **********
от 14.06.2022г., начислена за обект на потребление в ***, с клиентски номер
********** и абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението по реда на чл. 410
ГПК в съда – 30.08.2022г., до окончателно изплащане на вземането, както и
сумата от 58.00 лева /петдесет и осем лева/, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода 22.06.2022г.-19.08.2022г., за които суми има
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. с номер 11692/2022г. по описа на
Районен съд – Варна и с което е осъдил „М." ЕООД, ЕИК ***, с адрес на
управление ***, да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ***,
сумата в общ размер от 832,01 лева /осемстотин тридесет и два лева и една
стотинка/, представляваща от дължими разноски по настоящото дело и по
предхождащото го заповедно производство с № 11692 по описа на ВРС за
2022г., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и не почива на
представените в него доказателства. Сочи се, че съдът не е обърнал внимание
1
на факта, че процесния имот е бил отдаден под наем на дружеството „***“
ЕООД, което според жалбата прави исковата претенция неоснователна. В
заключение се настоява ВОС да отмени атакуваното решение и да отхвърли
исковата претенция.
По делото и в срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на
„Енерго Про Продажби“ АД, с които те настояват решението да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивното дружество
е редовно призовано, не се представлява, но е постъпило писмено становище
от адв. Н., с което той моли ход на делото да бъде даден, като моли също така
решението да бъде отменено.
Въззиваемата страна не се явява, представлява се от адв.И., които моли
съдът да потвърди решението.
След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
Не е спорно между страните, а е видно и от н.а. № 192, том I, рег. №
1968, дело № 108/2017г. на нотариус Е.Д., че на 28.06.2017 година „М.“
ЕООД придобило чрез покупка собствеността върху недвижим имот
представляващ сграда с идентификатор ***, с административен адрес *** и
предназначение за търговия с площ от 547 кв.м., заедно с 974/1236 ид.части
от ПИ с идентификатор ***.
Налична е също така и фактура № ********** от 14.06.2022 година,
издадена от „Енерго Про Продажби” АД за начислена сума за ползвана ел.
енергия за месец май 2022г., за обект с адрес на потребление ***, с кл. номер
********** и с получател - „***“ ООД, като крайната дължима сума е в
размер на 3600.26 лева.
Видно от Заявление № 6131873/12.05.2022г. от „М.“ ЕООД до ЕРП
СЕВЕР АД, ответникът е заявил желание за предоставяне на услугите „достъп
и пренос“ на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД при общи условия за обект – сграда, с
адрес - ***, за съществуващ обект с клиентски номер ***, ползван досега от
„***“ ООД.
От КП № 5197707 от 17.05.2022г., от служители на ЕРП Север АД,
става ясно, че е извършена проверка на измервателните системи и
свързващите ги електрически инсталации на клиент „М.“ ЕООД, за обект в
***. В протокола са отразени показания на демонтирания и монтирания
електромер на обекта с клиентски номер ********** и абонатен № ***. В
точка две на протокола е отразено – Работа по заявление №
6131873/12.05.2022г. Встъпване в договорни отношения „ЕРП Север“ АД при
ОУ за обект на СП. Подменен СТИ по инициатива на ЕРП Север и
визуализирана т. 1.6.0.макс мощност/ на дисплеи СТИ по инициатива на ЕРП
Север. Проверена е била и схемата при поставяне под товар и е била
представена е справка за потреблението по клиентски №********** през
последните 12/24/36 м., както и извлечение за фактури и плащания към
27.09.2022г. за процесния абонатен номер.
2
От наличната по делото справка № 1088657/24.08.2022г. от Агенция по
вписванията е видно, че ответникът „М.“ ЕООД е собственик на сграда с
предназначение за търговия с площ от 547 кв.м. в ***.
Видно от представения по делото Договор за доставка на електрическа
енергия от доставчик на последна инстанция, на 12.05.2022г. между Енерго-
Про Продажби АД и М. ООД е сключен договор за доставка на ел. енергия.
При тези данни виждането на съда е следното:
В тежест на въззивното дружество е да докаже, че в качеството си на
доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката количество
електроенергия и че тя е била отчетена от средството за търговско измерване.
Наличието на тези предпоставки следва да бъдат установени от него по пътя
на пълното доказване, тъй като те обуславят изхода на спорното
правоотношение. По делото не се спори, че въззивното дружество е
„Потребител” на електроенергия за битови нужди по см. на § 1, т. 42 ЗЕ.
Безспорно е и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил
присъединен към електро преносната мрежа, поради което ответника има
задължение да заплаща използваната електроенергия.
С решение на ДКЕВР, са били приети нови Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, които са били обнародвани на 30.04.2029
година в ДВ.бр.35/2019 година.В съответствие с тях се определят
принципите, начините и местата на измерване на количествата активна и
реактивна електрическа енергия и мощност; изискванията за точността на
измерване, проверката на техническите и метрологичните характеристики на
измервателните средства/системи и свързаните с тях комуникационни връзки;
съдържанието на регистри и бази първични данни на измервателните системи,
поддържането им, както и достъпът до регистъра на измервателната система;
измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставянето
на данни от измерването на електрическата енергия; правата и задълженията
на собственика на измервателна система и на страните по сделките с
електрическа енергия; условията и редът за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и
начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството
електрическа енергия.Горните обстоятелства обаче се подчиняват на строги
правила, гарантиращи правата и задълженията, както на енерго -
разпределителното дружество, така и на потребителите.Едва при тяхното
спазване може да се твърди със сигурност, че е изрядна както проведената
процедура по откриване и отстраняване на неизправности, така и
извършването на корекции на битови или стопански абонати.
Недвусмислено в нормата на чл.49 от ПИКЕЕ регулатора е заявил
изискването операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол
при извършването на проверки. Съществуват изисквания за съставянето на
самия протокол, като той следва да се подпише от представител на оператора
на съответната мрежа и от клиента или негов представител. При положение,
че абоната отсъства при съставянето на констативния протокол или откаже да
го подпише, самия констативният протокол се подписва от свидетел, които не
3
е служител на оператора на съответната мрежа.
Нормата на чл.49 ал.8 от ПИКЕЕ предвижда ситуация, при която ако се
установи добавяне на чужд елемент за системата или друга намеса,
представляваща промяна в схемата на свързване, което не влияе на
изправността на СТИ, оператора възстановява правилната смеха на свързване,
без да демонтира СТИ.Съобразно нормата на чл.49 ал.5 обаче, когато се
установи несъответствие на техническите характеристики на СТИ с
нормираните, нарушения на неговата цялост, съмнения за чужд елемент във
вътрешността му, СТИ се демонтира, поставя се в нарочен безшевен чувал и
се изпраща на независима лаборатория за проверка.Също ПИКЕЕ разглежда и
случаите, в които липсва СТИ.
На база на установените факти, съдът приема, че енерго
разпределителното дружество в този случай, не е подценило нито една от
разпоредбите в ПИКЕЕ, още повече, че в случая се касае за РЕАЛЕН
ОТЧЕТ, а не за осъществена корекция. С приетия Общ Договор за
снабдяване и разпределение на електрическа енергия, в съответствие с
нормата на чл.98 от Закона за енергетиката, допълнен с Решение № ОУ-004
от 06.04.2009 година на ДКЕВР са уредени въпросите, свързани с правата и
задълженията на страните. В Раздел ІІ са указани ясно и недвусмислено
правата и задълженията на потребителя, като в чл. 16 е посочено, че
потребителя следва:
да бъде информиран по реда на тези Общи условия за количеството и
дължимата сума за използваната електрическа енергия, както и за сроковете
за плащане;
да бъде своевременно уведомяван за прекъсванията на продажбата на
електрическа енергия от "Е.ОН България Продажби" АД в случаите и по реда
на тези Общи условия;
да получава срещу заплащане писмени справки за количеството
използвана от него електрическа енергия до 36 (тридесет и шест) месеца
преди датата на искането;
Освен права, потребителя на ел енергия има и задължения, които са
уредени в нормата на чл.17 от ОУ, а именно:
да подаде заявление за продажба на електрическа енергия по образец,
ведно с изискуемите от "Е.ОН България Продажби" АД документи;
да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия;
По отношение доводите изложени във въззивната жалба, съдът
съобрази, че потребителя и дружеството – ответник се намират в договорни
отношения, съобразно утвърдените Общи правила, и те обвързват страните, в
частност дружеството – въззивник. Довода, съобразно които се претендира,
че дружеството – въззивник не е потребило енергията се явява неоснователен.
Това обстоятелство, макар и твърдяно, е останало недоказано пред ВРС, а и
пред въззивния съд. От друга страна незаплащането на потребена ел енергия е
4
било установено в рамките на съществуващите правила, и се явява
доказано.В тази връзка, съдът приема, че решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемото дружество следва да
се присъдят съдебно – деловодни разноски – сумата от 588/петстотин и
осемдесет и осем/ лева с ДДС.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2799 от 28.07.2023 година, постановено
по гр.дело № 14 132/2022 година, десети състав.
ОСЪЖДА „М.“ ООД, ЕИК *** да заплати в полза на „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК ***, сумата от 588 / петстотин и осемдесет и осем / лева,
с ДДС, представляващи съдебно – деловодни разноски пред ВОС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5