№ 13944
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110106740 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от [*********] искове за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 100,00 лева, предявен като частичен иск от
сумата от 1669,19 лева - главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0020-160-0146-2021, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2022 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 1,00 лева, предявен като частичен иск от сумата от 87,64
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода
от 05.08.2021 г. до 09.02.2022 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 03.06.2021г., около 17:25 часа в
гр.София, на бул.“[*********]“, около № 132-134, водачът на МПС с марка „Ауди“,
модел „Кю 3“ с рег.№ [*********] застрахован при ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към посочената дата,
неправилно и без да съобрази, че създава опасност за останалите участници в
движението, предприема маневра „изпреварване“, навлизайки в площта на
трамвайните линии, при което реализирал виновно ПТП с МПС марка „Фолксваген“,
одел „Пасат“ с рег. № [*********], който към датата на ПТП бил застрахован по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца. Сочи се, че виновен за
настъпване на ПТП-то е водачът на застрахованото при ответника МПС, което се
установявало и от съставения на местопроизшествието Двустранен констативен
1
протокол. За причинените от ПТП-то вреди при ищеца била образувана щета № 0020-
160-0146-2021, по която имуществените вреди по застрахования при ищеца лек
автомобил възлезли на стойност 1654,19 лева. Тази сума била заплатена от ищеца на
автосервиза, извършил ремонта на увреденото МПС, с преводно нареждане от
06.07.2021 г. Ищецът поддържа, че предявил регресна претенция срещу ответника за
сумата от 1654,19 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
сумата от 15,00 лева – ликвидационни разноски. С писмо от 05.08.2021 г. ответникът
отказал да изплати претендираното застрахователно обезщетение по процесната щета,
поради което ищецът обуславя правния си интерес от настоящите искови претенции.
Ищецът претендира и обезщетение за забава върху главницата, за периода от датата на
постановения отказ до датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба в
съда. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове като неоснователни. Не оспорва наличието на валидно към датата
на ПТП-то застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ със собственика МПС „Ауди“, модел „Кю 3“ с рег.№ [*********].
Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно причините и механизма на
осъществяване на процесното ПТП от 03.06.2021 г. Поддържа се становище, че
противно на изложеното в исковата молба, от представения към нея двустранен
констативен протокол се установявало, че вина за настъпване на ПТП има водачът на
застрахования при ищеца лек автомобил, който неправомерно извършил ляв завой, без
да осигури нужното предимство на движещия се по бул.“[*********]“ автомобил. С
оглед предходното се изразява становище за липса на елементи от фактическия състав
на деликтната отговорност на водача на застрахования в ответното дружество лек
автомобил. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между описаните
увреждания, тяхната степен и процесното ПТП. Оспорва се размера на изплатеното
застрахователно обезщетение, като завишен. При условията на евентуалност се
навеждат и доводи за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил. Оспорва се дължимостта на лихва за забава. По изложените в отговора
доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и заплащане на
разноски по производството, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
С определение, обективирано в протокола от проведеното на 15.11.2022 г.
открито съдебно заседание, по молба на ищцовото дружество, съдът е допуснал на
основание чл.214, ал.1 ГПК изменение в размер на предявените искове, както следва:
по иска за главница – сумата от 834,59 лева, представляваща част от сумата от общо
1669,19 лева, а по акцесорния иск за обезщетение за забава – сумата от 43,82 лева,
представляваща част от сумата от 87,64 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
2
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП-то
правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и
увреденото лице, както и наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата.
В първото по делото открито съдебно заседание, съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че ищцовото дружество е заплатило на
доверения сервиз сумите за извършения ремонт на увредения автомобил.
Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от
ответника писмени доказателства – застрахователна полица №
0020160202100059/04.12.2019 г., справка от системата на Гаранционен фонд относно
наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е
отразено, че на 03.06.2021 в 17:25 часа, в гр.София, на бул.[*********] № 132-134,
между превозно средство А - „Ауди“, модел „Кю 3“ с рег.№ [*********] и превозно
средство Б - „Фолксваген“, одел „Пасат“ с рег. № [*********], е настъпило ПТП. В
протокола е описано, че ПТП-то е настъпило при изпреварване от страна на водача на
ПС 1 и при завиване на ляво от страна на ПС Б, обективирана е скица, описани са
щетите и е подписан и от двамата участници в ПТП, без забележки.
По делото е представена преписката, образувана в ищцовото дружество по
повод уведомление за щета на МПС, съдържаща опис, възлагателно писмо,
калкулация, приемо-предавателен протокол, фактура, доклад по щета, свидетелство за
управление на МПС на водача.
По делото е приложена регресна покана, от която се установява, че ответното
дружество е било поканено от ищеца да възстанови изплатената като застрахователно
обезщетение сума в размер на 1669,19 лева с включени 15,00 лева ликвидационни
разноски, с данни за получаването й от последното на 14.07.2021 г.
Видно от приложения по делото отговор е, че ответникът е отказал плащане,
поради липса на доказателства за виновно и противоправно поведение на водача на
застрахования в дружеството автомобил.
По делото е приложено копие от проект за организация на движението в
процесния пътен участък, който видно от писмото на Столична община /л.108 от
делото/ е бил актуален към датата на ПТП-то – 03.06.2021 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двамата шофьори,
участвали в ПТП – А. И. К. и А. П. Т..
В показанията си св.К. разказва, че на процесната дата излизал от обществения
3
паркинг на НДК, като на т-образното кръстовище следвало да завие на ляво. Спомня
си, че от лявата му страна, имало дълга колона от автомобили, които не се движели
поради повреда на трамвай. Шофьорът от ляво му направил знак с ръка да мине,
поради което свидетелят навлязъл в кръстовището. Докато се оглеждал дали от дясно
не идва автомобил, управлявания от свидетеля автомобил бил ударен от друг
автомобил, който се движел по трамвайните релси, от ляво. Свидетелят описва, че
пътното платно, което е трябвало да пресече, за да се включи в движението, било само
с една лента, след което трамвайни релси и пътното платно, в което трябвало да се
включи. Сочи, че съприкосновението между двата автомобила настъпило в предна
дясна част на управлявания от него лек автомобил и между двете десни врати на
другия автомобил. Свидетелят разказва, че не е видял удара, но той е настъпил в
момента, в който той тръгвал, а водачът на л.а. „Ауди“ се опитал да го заобиколи.
Съприкосновението между автомобилите било върху трамвайните релси. След ПТП-то
свидетелят сочи, че се върнал, за да огледа маркировката и пътните знаци, да не би
случайно той да е виновен. Поддържа, че вината за настъпване на ПТП-то не е негова.
С другия шофьор съставили двустранен констативен протокол, без възражения, като
той нарисувал схемата.
В показанията си св.Т. разказва, че движейки се по бул.“[*********]“ в посока
НДК, в момента, в който на пътното платно се образува втора лента, започнала да
изпреварва автомобила пред нея. Тогава от улицата на малкото НДК излязъл
автомобил. Свидетелката решила, че шофьора ще спре, и започнала да се изнася, за да
го избегне, но неуспешно. Ударът между двата автомобила настъпил на вторите
съседни трамвайни линии. Свидетелката разказва, че настъпила трамвайните релси с
автомобила, тъй като се опитвала да избегне удара между автомобилите. Тъй като и
двата автомобила имали „Каско“, изготвили двустранен протокол, в който другият
шофьор нарисувал схемата. Според свидетелката, схемата отговаряла на случилото се.
Тя не била сигурна чия е вината, според другия шофьор – била нейна.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение съдът приема за обективно и компетентно дадено. В заключението вещото
лице е посочило, че към датата на изготвяне на експертизата, е налице промяна в
пътната маркировка, в приложената по делото схема на организацията на
кръстовището, не са отразени пътни знаци, поради което за изготвяне на заключението
ще ползва данни от приложението за карти Google maps, актуални към м.август 2019 г.
След запознаване със събраните по делото писмени и гласни доказателства в
констативно съобразителната част на експертизата (т.1.1) вещото лице детайлно е
описало най-вероятния механизъм на настъпване на процесното ПТП, като в
заключение е приело, че причина за неговото настъпване е субективното поведение на
водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ [*********], предприел маневра завой на
ляво в момент, когато по лявата пътна лента на бул.[*********] се движил и
4
приближавал л.а. „Ауди Кю 3“ с рег.№ [*********]. Според вещото лице, наличието на
колона спрели автомобили в дясната пътна лента в посока център, са намалили
видимостта на водача и с това са допринесли ца оценката и последващото му
поведение. Вещото лице е категорично, че е налице причинно-следствена връзка между
установения механизъм на ПТП и настъпилите щети по л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ [*********], като заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение за ремонт на
увредения л.а. „Фолксваген Пасат“ в сервизни условия, е в долната граница за
възстановяване при средно пазарни условия. Претендирания размер за ликвидационни
разходи по щетата в размер на 15,00 лева е в рамките на обичайните разходи за оценка
и ликвидация на щети от застрахователите. Изслушано в съдебно заседание вещото
лице пояснява, че ударът е бил непредотвратим от страна на водача на л.а. „Ауди Кю
3“. Според вещото лице, на мястото на ПТП платното е с две ленти и няма ограничения
за л.а. „Ауди Кю 3“ да се движи в лявата лента.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.411 КЗ:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между
ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма
на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на
вредите.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираното вземане или фактите, които изключват, унищожават или погасяват
отговорността му.
Както бе посочено и по-горе, между страните не се спори относно наличните
застрахователни правоотношения на участниците в процесното ПТП с двете
дружества, наличието на застрахователно правоотношение на ищеца със
застрахования, в чиито права твърди, че встъпва, плащането на застрахователното
обезщетение.
Ответното дружество е оспорило механизма на получаване на щетите по
застрахования в ищцовото дружество лек автомобил, причинно-следствената връзка
между събитието и твърдените увреждания, твърдяното противоправно поведение на
водача застрахования при него лек автомобил и размера на изплатеното обезщетение.
Настоящият съд приема, че от събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен и категоричен начин, че вина за настъпване на ПТП-то има
5
водачът на застрахования при ответното дружество лек автомобил марка „Ауди Кю 3“
с рег.№ [*********]. Това е така, тъй като от описаните в приложения по делото
двустранен констативен протокол обстоятелства и скица не се установява по чия вина
е настъпило ПТП. В протокола не е обективирано признание за вина от страна на
водача на застрахования при ответника лек автомобил.
Следва да се има предвид, че двустранният констативен протокол е частен
свидетелстващ документ, подписан от трети за спора лица и не се ползва с материална
доказателствена сила, а само с формална такава по чл.180 ГПК, като не обвързва съда.
Спрямо ответника, който е трето лице, неучастващо в съставянето на протокола, той
няма материална доказателствена сила относно причините за настъпване на ПТП. В
хода на процеса те следва да се докажат пълно и главно от ищеца с други
доказателствени средства. С оглед предходното, следва да се изследва наличието на
други доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния
констативен протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието. В
конкретния случай, показанията на св.К., водач на застрахования при ищеца лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ [*********], че пътното платно, през което
трябвало да премине, за да завие на ляво, е само с една лента, се опровергаха от
събраните по делото писмени доказателства – проект за организация на движението,
представен от Столична община, доказателствените средства – заключението на САТЕ
/“…на 45 м. преди мястото на сблъсъка, пътното платно на бул.“[*********]“ в
посока центъра, по което се е движил л.а. „Ауди Кю 3“ от единично преминава в
платно с две ленти за еднопосочно движение…“/ и гласните доказателства –
показанията на св.Т., съответстващи на заключението / “…става широк булевард…“,
„… когато свършва еднопосочното движение, тръгнах да изпреварвам…“/. От
предходното, съдът приема, че по делото се установява по безспорен и категоричен
начин, че пътното платно на бул.“[*********]“, което е следвало да пресече
свидетелят, е с две ленти за движение. С оглед предходното, като се отчетат
показанията на свидетеля в частта, че на бул.“[*********]“ е имало колона от
автомобили, които са били спрели, следва единствения възможен извод, че втората
лента за движение, по която се е движел водача на застрахования при ответника лек
автомобил, е била свободна. Видно още от показанията на св.К. е, че преди да завие на
ляво, е погледнал на дясно, за да се увери, че от там не идва друг автомобил и в този
момент е настъпил удара между двата автомобила. Предходното кореспондира с
показанията на св.Т., която е възприела излизащия автомобил, но е предположила, че
ще спре и се е опитала да го заобиколи. Тук, за изясняване на фактическата обстановка
съдът възприема заключението на вещото лице, което въз основа на своите знания и
опит в областта в т.1.1 от констативно-съобразителната част на експертизата очертава
най-вероятни механизъм на ПТП, а именно „…при достигане на 45 м. от
ул.“[*********]“, където пътното платно преминава от единично в две пътни
6
летни, водачката е увеличила скоростта до 30-40 км.ч., изпреварила колоната и
продължила движението в лявата пътна лента. По същото време, водачът на л.а.
„Фолксваген Пасат“ с рег.№ [*********], управляван от А. К., се е движил по
ул.“[*********]“ към бул.“[*********]“, вдясно от разделителния остров и при
достигане до платното на булеварда, е навлязъл в него с разчет за извършване на
маневра завой наляво. Колоната от изчакващи и спрели автомобили в дясната пътна
лента на бул.“[*********]“ е създала затруднение на водача К. да възприема
движещия се в лявата пътна лента л.а. „Ауди Кю 3“ и той не е преустановил
движението си, за да го пропусне да мине с предимство. Водачът Т. е възприела със
закъснение навлизащия в пътното платно на бул.“[*********]“ л.а. „Фолксваген
Пасат“ и само инстинктивно е отклонила управлявания от нея автомобил наляво
към трамвайното трасе“. Именно поради предходното, ПТП-то е настъпило върху
трамвайните релси, а не поради обстоятелството, че водачът на застрахования при
ответника автомобил, се е движел по същите. Изложеното от свидетеля К. при разпита
му, че водачите на спрелите в колоната автомобили били възмутени, съдът приема по-
скоро за негови субективни възприятия, а дори и да е било така – това логично е било
обусловено от обстоятелството, че заедно със свидетеля, в автомобила се е намирала и
бременната му приятелка. Предходното не обуславя извод за противоправно поведение
от страна на водача на застрахования при ответника лек автомобил.
Съдът намира за неоснователни и изложените в хода на устните състезания от
процесуалния представител на ищеца доводи, че водачът на л.а. марка „Ауди“ е
следвало да изчака кръстовището да се освободи, за да продължи пътя си. В
конкретния случай посочения водач се е движел по път с предимство, като видно от
показанията на св.Т. е, че тя е предположила, че другият водач ще спре. Видно още от
заявеното от вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание е, че
ударът е бил непредотвратим.
Предвид гореизложените мотиви, при липса на виновно противоправно
поведение от страна на водача на застрахования при ответника лек автомобил, за
последният не възниква задължение за репариране на стойността на вредите. Ето защо,
предявения главен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед изложените изводи относно неоснователността на главната искова
претенция, то като неоснователна следва да бъде отхвърлена и обусловената от
нейното уважаване акцесорна такава – за обезщетение за забава в плащането на
главницата.
По разноските:
С оглед изхода спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски по
производството има ответното дружество. Видно от приложения по делото списък на
разноските е, че се претендират разноски за експертиза, свидетел, държавна такса за
7
издаване на съдебно удостоверение и юрисконсултско възнаграждение. Следва да се
има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в правомощията на съда е да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение, като той не е обвързан от
претендирания от страната размер. С оглед предходното, при съобразяване с
фактическата и правна сложност на делото, както и че по делото са проведени четири
открити съдебни заседания и са събирани допълнителни доказателства за изясняване
на спора от фактическа страна, определя юрисконсултско възнаграждение в размер
малко над средния, а именно сумата от 200,00 лева. С оглед предходното, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от общо 425,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [*********], със седалище и адрес на управление:
[*********] против [*********]7, със седалище и адрес на управление: [*********],
обективно съединени искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД – за
осъждане на ответника за заплати на ищеца сумата от 834,59 лева, част от сумата от
общо 1669,19 лева - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по щета № 0020-160-0146-2021, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.02.2022 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 43,82 лева, част от сумата от общо 87,64 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата, начислено за периода от 05.08.2021 г. до 09.02.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [*********], със седалище и адрес на
управление: [*********] да заплати на [*********]7, със седалище и адрес на
управление: [*********] сумата от общо 425,00 лева, представляваща направени
разноски по производството съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8