Решение по дело №1099/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

 гр. Варна, 18.04.2019 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1099 по описа на ВРС за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на П.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу С.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените на ищеца ид.ч. от съсобствения  на страните недвижим имот, а именно – 5/8 ид.ч. от жилище, апартамент с идентификатор **** по КК и КР на гр. В*** със застроена площ от 55,73 кв.м., състоящо се от две стаи, салон, входно антре, стълбище, както и тоалет в двора с идентификатор***, с площ от 11 кв.м., а по скица 9 кв.м. и 97 кв.м. ид.ч. от дворното място с идентификатор****, цялото  с площ от 200 кв.м., а по скица 211 кв.м., при граници и съседи на поземления имот: имоти***, ***, ***, **** и****, за периода от 04.08.2017г. до 04.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са съсобственици на гореописания недвижим имот. На 28.09.1990г. по гр.д. № **** по описа на ВРС била одобрена съдебна спогодба по делба между съделителите С**** В*** О*** и Р**** В.П., по силата на която Р*** П. получила в дял процесния имот, като за уравнение на дяловете заплатила на другия съделител сумата от 8000 лева. Имотът бил придобит от нея в режим на СИО с нейния съпруг П**** С.П.. Р**** В.П. починала на 04.10.2001г., а имотът бил наследен от нейните законни наследници, както следва ¼ ид.ч. за сина й С.П.С. и ¾ ид.ч. за съпруга й П*** С.П.. Последният сключил брак с ищцата по делото и с нотариален акт № 22, том I, рег. № 235, дело № 19/2005г. на нотариус А****М**** й дарил ½ ид.ч. от процесния имот. Впоследствие след неговата смърт на 08.11.2011г. страните по делото наследили при равни квоти останалата ¼ ид.ч. от имота, като към момента ищцата притежавала 5/8 ид.ч, а ответникът 3/8 ид.ч. Ищцата твърди, че единствено ответникът ползва имота, като я лишава от правото й да ползва същия съобразно правата си. Твърди, че  с нотариална покана, връчена на ответника на 04.08.2017г. го е поканила да й заплаща обезщетение за ползата, от която е лишена, а именно 200 лева на месец, считано от датата на поканата.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва  твърдението на ищцата за отправена нотариална покана до ответника, тъй като поканата била подписана от адвокат М**** Д****-Д****, която нямала представителна власт за такова действие. Оспорва и твърдението на ищцата за наличието на съсобственост между страните в процесния имот. Твърди, че е собственик на целия имот.

В срока за отговор от ответника С.П.С. е предявен инцидентен установителен иск срещу П.В.П. по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: жилище, апартамент с идентификатор **** по КК и КР на гр. В****, със застроена площ от 55,73 кв.м., състоящо се от две стаи, салон, входно антре, стълбище, както и тоалет в двора с идентификатор****, с площ от 11 кв.м., а по скица 9 кв.м. и 97 кв.м. ид.ч. от дворното място с идентификатор****, цялото  с площ от 200 кв.м., а по скица 211 кв.м., при граници и съседи на поземления имот: имоти***, ****, ****, *** и****, по силата на договор за дарение от 04.12.1981г. и договор за дарение от 23.11.1988г., както и по силата на давностно владение в периода от 01.02.2005г. до момента на предявяване на иска.

В исковата молба по инцидентния иск са наведени твърдения, че ищецът е придобил целия недвижим имот по силата на договор за дарение от 04.12.1981г., обективиран в нотариален акт № **** на нотариус Р**** Т**** и договор за дарение от 23.11.1988г., обективиран в нотариален акт № 76, том ХIV, дело № **** на нотариус Р**** Т****. От момента на придобиването използвал непрекъснато и необезпокоявано целия имот, като ответницата никога не е живяла в него. Твърди, че делбата по гр.д.**** е нищожна, тъй като страните по нея не са били собственици на имота. Оспорва се като нищожен договор за дарение, обективиран в нотариален акт № **** на нотариус А**** М****, предвид, че прехвърлителят не е бил собственик на прехвърлените ½ ид.ч. от имота. Ищецът твърди, че е придобил имота и на основание изтекла придобивна давност в периода от 01.02.2005г. до момента на предявяване на иска.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по инцидентния иск (ищцата по главния) оспорва същия като неоснователен. Оспорва посочените от ищеца два договора за дарения като нищожни на основание чл.76 от ЗН. Оспорва и твърдението за придобиване на имота по давност.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора и оспорва иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

От ищцата е представена нотариална покана, с която същата чрез своя пълномощник адв. М*** Д*** е поканила ответника в качеството й на собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ жилище на втори етаж в масивна жилищна сграда, находяща се в гр. В**** със застроена площ от 55,73 кв.м., състоящо се от две стаи, салон, входно антре, стълбище, както и ½ ид.ч. от тоалет в двора и прилежащо избено помещение и 97 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото  сплощ от 200 кв.м., представляваща поземлен имот № 116, в квартал 687 по плана на втори подрайон на гр. Варна , при граници и съседни: улица, ПИ № *** и ПИ №***, да й заплаща 200 лева месечно като оберзщетение за лишаване от ползването на собствената на ищцата идеална част от имота. Поканата е връчена на ответника от нотариус Ж**** К**** чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, считано от 04.08.2017г.

Представен от ищцата е протокол от  проведено на 28.06.1990г. открито съдебно заседание по гр.д. № **** по описа на ВРС,  в който е обективирана одобрена от съда съдебно спогодба по дело за делба, по силата на която С**** В**** О**** е получил дял собствеността върху жилище със застроена площ от 38,94 кв.м., находящо се на първи етаж в масивната жилищна сграда в гр. В****, състоящо се от входно антре, салон, кухня, стая, лятна кухня, покрит вход и ид.част от тоалет в двора, както и припадащите се 60 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 200 кв.м., а Р**** В.П. е получила в дял собствеността върху върху жилище със застроена площ от 55,73 кв.м., находящо се на втори етаж в масивната жилищна сграда в гр. В****, състоящо се от две стаи, салон, входно антре, масивно стълбище, ид.част от тоалет в двора, склад за зимнина, както и припадащите се 97 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 200 кв.м.

С нотариален акт за дарение № *** на нотариус А*** М***, с рег. № *** в регистъра на НК, П*** С.П. чрез пълномощник си П.В.П. на 01.02.2005г. е дарил на П.В.П. собствените си ¾ ид.ч. от жилището на втория етаж в масивната жилищна сграда, находяща се в гр. В**** с площ от 55,73 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от тоалет в двора и 97 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 200 кв.м.

От удостоверение за наследници от 13.05.2015г. се установява, че Р*** В.П. е починала на 04.01.2001г. и е оставила за наследница П*** С.П. (съпруг) и С.П.С. (син).

От удостоверение за наследници от 17.11.2011г. установява, че П**** С.П. е починал на 08.11.2011г. и е оставил за наследница П.В.П. (съпруга) и С.П.С. (син).

От ответника е представен нотариален акт за придобит недвижим имот по Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници № 1, том III, регистър №****, по силата на който С**** С**** О****и М*** С**** О*** са придобили процесната двуетажна жилищна сграда.

Видно от представените от ответника удостоверения за наследство С**** С**** О**** и М**** С**** О*** са починали и са оставили за наследници децата си В*** С**** О**** и П*** С**** О***. От представено удостоверение, издадено от ВРС през 1981г. се установява, че П*** С**** О*** се е отказал от наследството на С*** С*** О*** и М*** С**** О**** и отказът е вписан в особената книга на съда.

От удостоверенията за наследници на В**** С**** О*** и неговата съпруга З**** К**** О**** става ясно, че след смъртта си същите са оставили за наследници своите деца Р**** В.П. и С*** В*** О***

От ответника са представени два броя нотариални актове за дарение в полза на С.П.С., както следва: нотариален акт за дарение на недвижим имот № **** на нотариус Р**** Т****, в който е обективиран договор за дарение от 04.12.1981г., с който Р**** В.П. дарява на сина си С.П.С. 52.11/200 ид.ч. от дворно място, цялото  с площ от 200 кв.м., находящо се в гр. В****, представляващо парцел 6 в кв.**** по плана на втори подрайон на гр. В****, заедно с 1/3 ид.ч. от 2 стаи и салон в приземния етаж и 1/3 ид.ч. от две стаи и салон на първия етаж на жилищната сграда и 1/6 ид.ч. от навеса в двора; нотариален акт за дарение на недвижим имот № **** на нотариус Р**** Т****, в който е обективиран договор за дарение от 23.11.1988г., с който Р**** В.П. дарява на сина си С.П.С. 1/6 ид.ч. от 2 стаи и салон в приземния етаж, 1/6 ид.ч. от две стаи и салон на първия етаж на жилищната сграда, 1/12 ид.ч. от навес в двора, заедно с 26.05/200 ид.ч. от дворното място, цялото с пространство от 200 кв.м., находящи се в гр. В****.

Представени са и два броя нотариални актове за дарение, аналогични на горепосочените и от същите дати, а именно по силата на които  нотариален акт за дарение на недвижим имот № **** на нотариус Р**** Т**** и нотариален акт за дарение на недвижим имот №****, дело № **** на нотариус Р**** Т****, с които С**** В**** О****, дарява на дъщеря си М**** С**** П**** първо през 1981г. 52.11/200 ид.ч. от дворно място, цялото  с площ от 200 кв.м., находящо се в гр. В****, представляващо парцел 6 в кв.687 по плана на втори подрайон на гр. В****, заедно с 1/3 ид.ч. от 2 стаи и салон в приземния етаж и 1/3 ид.ч. от две стаи и салон на първия етаж на жилищната сграда и 1/6 ид.ч. от навеса в двора, а после през 1988г. – 1/6 ид.ч. от 2 стаи и салон в приземния етаж, 1/6 ид.ч. от две стаи и салон на първия етаж на жилищната сграда, 1/12 ид.ч. от навес в двора, заедно с 26.05/200 ид.ч. от дворното място, цялото с пространство от 200 кв.м., находящи се в гр. В***

От ответника е представен протокол от съдебно заседание, проведено на 08.03.2011г. по гр.д. № 3435/2008г. по описа на ВРС, видно от който е докладвана молба от ищцата по същото дело П.В.П. за отказ от предявения от нея иск за делба по отношение на имота, представляващ жилище на втория етаж в гр. Варна, ул. „Г****“ № 33 със застроена площ от 55,73 кв.м., както и припадащите се 97 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 200 кв.м., като с определение на съда производството за делба е прекратено в частта, касаеща същия недвижим имот.

Представена от ответника е справка от „В****“ ООД за облога и плащанията на частен абонат за периода от 01.01.2007г. до 31.08.2017г., видно от която партида с абонатен номер **** за обект, находящ се в гр. В****“ 33 се води на С.П., като за посочения период е отбелязана ежемесечна доставка на вода с извършени плащания по издадените фактури.

Представени са и 3 бр. разплащателни разписки, издадени от СОД „С****“ ООД с получател С.С. за заплащане на такси за СОД за периода от 01.02.2014г. до 31.01.2017г.

Представена е и справка от „Е****“ за потреблението в обект, находящ се гр. В**** с клиент С.П.С., видно от която за имота са начислявани суми за ползвана електрическа енергия за периода от 30.07.2017г. до 23.06.2017г.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ответника – Г**** П**** Л**** и Д*** К*** Д***. Съгласно показанията на св. Л****, която живее в съседен имот, първоначално в процесната къща на ул. „Г****“  са живеели бабата и дядото на ответника, неговите родители и той самият. Когато С. се оженил около 1990г., родителите му си купили апартамент и се изнесли от къщата, а там останал да живее С. със съпругата си.По-късно двамата заминали да живеят във Ф***, но се връщали и в Б***, като най-малко на 6 месеца, прекарвали в Б**** около месец, през което време отсядали в процесния имот.  Тази част показанията на св. Леман кореспондират с тези на св. Д****, който също заявява, че ответника и съпругата му са живели в имота след като са сключили брак, а впоследствие към 2000-2001г. заминали да живеят във Ф**** и се връщали поне два пъти в годината, понякога за месец, друг път – за по-кратко. След смъртта на майката на С. свидетелите не са виждали в имота неговия баща и втората му съпруга П., които имали апартамент и вила. Св. Д**** свидетелства, че около 1990г. е дал 5000 лева на Р**** – майката на С. във връзка с някакви разплащания по делбата на имота. След смъртта й, свидетелят ходил при бащата на С. и съпругата му П. на вилата им да иска връщане на парите, а те му казвали, че къщата е на С**** и да си ги иска от него, а С. малко по малко като се прибирал в България му върнал парите. Съдът най-общо кредитира показанията на страните досежно изложените обстоятелства, тъй като същите са еднопосочни и не съдържат съществени противоречия.

От заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, неопосрено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, както и от уточненията дадени от вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание, се установява, че средният пазарен наем за  процесния имот в цялост за периода от 04.08.2017г. до 04.01.2018г. е 453 лева (по 90 лева месечно).

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

По инцидентния установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК

Предявеният иск е за собственост на целия процесен имот, представляващ жилище, апартамент с идентификатор **** по КК и КР на гр. В****, находящо се в гр. В****, със застроена площ от 55,73 кв.м., състоящо се от две стаи, салон, входно антре, стълбище, както и тоалет в двора с идентификатор****, с площ от 11 кв.м., а по скица 9 кв.м. и 97 кв.м. ид.ч. от дворното място с идентификатор****, цялото  с площ от 200 кв.м. Искът е предявен като инцидентен в рамките на производството, образувано по искова молба по чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на П.В.П. на нейните идеални части от съсобствения й с ответника имот. Съобразно твърденията в исковата молба ищцата не оспорва собствеността на ответника за 3/8 ид.ч., а само за 5/8 ид.ч., които счита, че са нейна собственост. Доколкото установителният иск за собственост е предявен като инцидентен в рамките на вече образуваното производство по чл.31, ал.2 от ЗС съдът намира, че ищецът по този иск има правен интерес от установяване само на оспорените 5/8 ид.ч. от имота. По изложените съображения съдът намира, че предявеният инцидентен установителен иск се явява допустим досежно искането за признаване на ищеца за собственик на 5/8 ид.ч. от имота и е недопустим за останалите 3/8 ид.ч., с оглед на което производството по този иск следва да бъде прекратено частично по отношение на неоснопрените 3/8 ид.ч.

По същество съдът намира следното:

С оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже правото си на собственост на твърдените в исковата молба основания, a именно да докажат осъществяване на фактическия състав на придобиване на правото на собственост по силата на договор за дарение и давностно владение.

Установи се, че просеният имот е придобит първоначално през 1933г. от С*** С*** О*** и М*** С*** О****. Впоследствие е придобит по наследство от сина им В*** С**** О***, тъй като другият син – П*** С**** О**** се е отказал от наследството на родителите си. След смъртта на В**** С**** О****, а по-късно и на съпругата му З*** К*** О***, имотът е придобит при равни квоти от техните деца Р*** В.П. и С**** В**** О***. Следва да се има предвид, че същите са придобили в съсобственост цялата жилищна сграда, находяща се  гр. В***, ведно с тоалетната в двора, навеса и дворното място, а не са придобили отделни етажи от жилището. Именно за да придобият индивидуален дял е водено производството за съдебна делба по гр.д. № *** по описа на ВРС, след което формално всеки от тях е придобил индивидуален дял от жилищната сграда, като Р**** П. е придобила втория етаж, а В**** О**** първия етаж.

От представените от ответника по първоначалния иск/ищеца по инцидентния/  4 броя нотариални актове от 1981г. и от 1988г. се установява, че преди завеждане на иска за делба, по който е образувано гр.д. № **** по описа на ВРС Р**** В.П. и С**** В**** О**** са прехвърлил изцяло своите идеални части от имота на децата си – съответно на С.П.С. и на М**** С**** П***. Ищцата по първоначалния иск/ответница по инцидентния/ е направила възражение за недействителност на даренията по смисъла на чл.76 от ЗН, което съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.76 от ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата. Следва да се има предвид, че с извършените дарения двамата наследници  Р**** В.П. и С**** В**** О**** не са се разпоредили с отделни предмети от наследството, а с техните идеални части от наследствения имот в цялост. Следователно изцяло неотносима към настоящия случай е хипотезата на чл.76 от ЗН.

По гореизложените съображения съдът намира, че с извършените дарения от 1981г. и 1988г. С.П.С. е придобил изцяло наследствената идеална част от имота на своята майка Р**** В.П., а М**** С**** П**** е придобила изцяло наследствената идеална част от имота на своя баща С*** В**** О***. От изложеното следва извода, че в производството по съдебна делба по гр.д. № *** по описа на ВРС, по което страни са били Р*** В.П. и С*** В**** О****, не са участвали действителните собственици на имота. Съгласно чл.75, ал.2 от ЗН, когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. В практиката се приема, че делбата е нищожна при неучастие на един от съсобствениците и когато придобивното основание не е наследяване. Предвид че действителните собственици на имота С.П.С. и М**** С**** П**** не са участвали в производството по гр.д. № **** по описа на ВРС, то извършената в рамките на същото съдебна делба се явява нищожна. Следователно се счита, че последиците от същата не са се породили, съответно имотът не е поделен и е останал в съсобственост между  С.П.С. и М**** С**** П****. Последващото дарение на идеални части от имота от страна на П**** С.П. в полза на П.В.П., обективирано в нотариален акт № **** на нотариус А**** М****, няма вещно прехвърлително действие предвид обстоятелството, че дарителят не е бил собственик на имота.

Следва да се има предвид, че към настоящия момент, макар и при липса на валидно извършена делба от общия имот – двуетажна жилищна сграда с външен тоалет и дворно място, по актуален кадастрален план са обособени отделни самостоятелни имоти, част от които са и процесните – втори етаж от жилище, ведно с идеални части от тоалетната в двора и идеални части от дворното място. Предвид обстоятелството, че валидна делба не е извършена докато имотът е съставлявал едно цяло, то двамата съсобственици към настоящия момент притежават ½ ид.ч. от всеки от отделните обособени от общия имоти.

Ищецът по инцидентния установителен иск е навел твърдения, че е придобил процесния имот по давност след извършените дарения. От ангажираните гласни доказателствени средства се установява, че С.С. е живял в просеното жилище заедно с родителите и своите баба и дядо, а след като е сключил брак (1989-90г.) – със съпругата си, а родителите му са се преместили на друго място. Около 2000-2001г. е заминал за Ф****, от който момент преимуществено живее там и се връща за около два месеца в годината в Б****, в който период пребивава в имота. Установи се от СТЕ, а и от показанията на св. Л****, че жилището на втория етаж е в много лошо състояние и почти негодно за употреба. С.С. е предоставил доказателства за начислени и заплатени суми за ВиК услуги и ел.енергия за имота, като партидите за ток и вода се водят на негово име, както и за заплащане на СОТ в периода от 2014-2017г. От всичко изложено следва извода, че С.С. обитава имота в рамките на период по-дълъг от 10 години, макар и не постоянно и макар и очевидно да не го поддържа в добро състояние. Въпреки това следва да се има предвид, че процесното жилище, както бе посочено е в съсобственост с друго лице/лица (доколкото не е изследвано какво се е случило с идеалните части на М**** С**** П*** след 1988г. до настоящия момент). Съгласно тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г. по тълк.д. № **** на ОСГК на ВКС „Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си”. В настоящия случай се твърди, че единият от съсобствениците е владял по-голяма част от общия имот (жилището на втория етаж), която не съответства на неговата идеална част, предвид което щом се позовава на изтекла придобивна давност е следвало да докаже промяната в намерението си да владее чуждата част като своя. Тази промяна в намерението е следвало да бъде демонстрирана чрез действия, които по ясен и недвусмислен начин да показват отричане владението на другия съсобственик и да са доведени до знанието му.  Доказателства в тази насока не са ангажирани от ищеца по инцидентния установителен иск, предвид което съдът счита, че същият не е доказал придобиването по давност на ½ ид.ч. от процесното жилище на втория етаж от масивната жилищна сграда.

По гореизложените съображения съдът намира, че инцидентният установителен иск се явява основателен досежно собствеността на ищеца на ½ ид.ч.(4/8) от процените имоти и неоснователен за разликата до заявните 5/8 ид.ч., предвид което следва да бъде уважен частично.

По иска по чл.31, ал.2 от ЗС

Съобразно твърденията на ищцата за наличието на съсобственост между страните и лишаването му от ползване на нейната идеална част искът се явява допустим.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Съобразно разпределението на доказателствена тежест ищецът следва да докаже, че страните са съсобственици в имота, като ответника е ползвал лично целия недвижим имот за процесния период, размера на обезщетението за лишаване от ползване, както и твърдението си, че е изпратил покана на ответника за заплащане на обезщетение.

В настоящия случай не се доказа твърдението на ищеца, че страните са съсобственици в имота. Ищцата се легитимира като съсобственик по силата на наследствено правоприемство и дарение, като правата на праводателя й произтичат от съдебната делба по гр.д. № *** по описа на ВРС. Както бе посочено по-горе, делбата е нищожна поради неучастието на действителните собственици на имота и правните последици от нея се считат за невъзникнали. Частта от имота, която ищцата е придобила по дарение, обективирано в нотариален акт № *** на нотариус А*** М****, не е станала нейна собственост, предвид че дарителят не е бил собственик, а дарението на чужда вещ няма вещно-транслативен ефект.

Предвид обстоятелството, че не се доказа наличие на съсобственост на ищцата в процесните имоти, то същата няма и право на обезщетение за лишаване от ползването им.

По изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът по първоначалния иск следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 300 лева за платено адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК отвтеникът по инцидентния установителен иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно с уважената част от иска. От страната е представен списък с разноски, от който съдът намира, че следва да зачете претенциите за държавна такса, заверени преписи от отговор на искова молба, такса за съдебно удостоверение, скици по съдебното удостоверение, вписване на отговор на искова молба и данъчна оценка в общ размер на 1049,74 лева, както и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 3066 лева. По отношение на останалите посочени разноски не става ясна връзката им с настоящото производство. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатския хонорар, което е неоснователно, предвид че с оглед на материалния интерес заплатеното адвокатско възнаграждение е минималното по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. С оглед частичното прекратяване на производството по инцидентния установителен иск и уважената част от същата съдът намира, че на ищеца по този иск се следват половината от горепосочените разноски, а именно 2057,87 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от С.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу П.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** инцидентен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК в частта за искането за признаване за установено между страните, че С.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***  е собственик на 3/8 ид.ч. от следните недвижими имоти: жилище, апартамент с идентификатор **** по КК и КР на гр. ****със застроена площ от 55,73 кв.м., състоящо се от две стаи, салон, входно антре, стълбище, както и тоалет в двора с идентификатор **** с площ от 11 кв.м., а по скица 9 кв.м. и 97 кв.м. ид.ч. от дворното място с идентификатор **** цялото  с площ от 200 кв.м., а по скица 211 кв.м., при граници и съседи на поземления имот: имоти****, ****, ****, *** и***, по силата на договор за дарение от 04.12.1981г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 134, том Х, дело № **** на нотариус Р*** Т**** и договор за дарение от 23.11.1988г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № **** на нотариус Р*** Т***, на основание чл.130, ал.1 от ГПК.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че С.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на 4/8 ид.ч. от следните недвижими имоти: жилище, апартамент с идентификатор **** по КК и КР на гр.****, със застроена площ от 55,73 кв.м., състоящо се от две стаи, салон, входно антре, стълбище, както и тоалет в двора с идентификатор **** с площ от 11 кв.м., а по скица 9 кв.м. и 97 кв.м. ид.ч. от дворното място с идентификатор **** цялото  с площ от 200 кв.м., а по скица 211 кв.м., при граници и съседи на поземления имот: имоти ********, ****, **** и****, по силата на договор за дарение от 04.12.1981г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № **** на нотариус Р**** Т**** и договор за дарение от 23.11.1988г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** на нотариус Р*** ***като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над установените 4/8 ид.ч. до заявените 5/8 ид.ч. от същите имоти, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу С.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** иск за заплащане сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените на ищеца ид.ч. от съсобствения  на страните недвижим имот, а именно – 5/8 ид.ч. от жилище, апартамент с идентификатор ****и КР на гр. В**** със застроена площ от 55,73 кв.м., състоящо се от две стаи, салон, входно антре, стълбище, както и тоалет в двора с идентификатор****, с площ от 11 кв.м., а по скица 9 кв.м. и 97 кв.м. ид.ч. от дворното място с идентификатор****, цялото  с площ от 200 кв.м., а по скица 211 кв.м., при граници и съседи на поземления имот: имоти****, ****, ***, **** и***, за периода от 04.08.2017г. до 04.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2018г. до окончателното плащане, на основание чл.31, ал.2 от ЗС.

 

ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита по първоначалния иск, както и сумата от 2057,87 лева, представляваща направени по делото разноски по инцидентния установителен иск.

 

Решението в частта, с която се прекратява отчасти производството по делото подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Решението в останалата подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: