№ 1099
гр. Варна, 22.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Т.а
Членове:Диана К. С.
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Т.а Въззивно гражданско
дело № 20233100500998 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
след спазване на разпоредбата на чл. 142 от ГПК
Въззивникът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“
ООД, редовно призован, представлява се от юрисконсулт П. В., редовно
упълномощена и приета от съда от днес.
Въззиваемият Д. Й. Д., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 152018 от 19.06.2023 г. от Д. Д. чрез
адвокат Г. Н. за даване ход на делото в отсъствие на страната.
Юриск. В.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното уведомяване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 1929 от 18.05.2023 г.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и
КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
1
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, срещу Решение № 37 от
21.02.2023г., постановено по гр.д. № 1790/2021г. по описа на Районен съд
Провадия, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „Водоснабдяване и
канализация Варна” ООД ЕИК *********, представлявано от Управителя В.
В. срещу Д. Й. Д. ЕГН ********** с адрес ****, иска да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца „Водоснабдявани
и Канализация” ООД част от сумите, за които е издадена Заповед №
871/25.10.2021г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.1285/2021г. по описа на РС
Провадия, както следва :
в размер на 239 лв. представляваща припадащата се главница съобразно
8/12 ид.ч. от съсобствеността на ответника Д. Й.а Д. върху обект на отчитане,
находящ се в гр.Варна, жк Възраждане бл.6 вх.2 ап.27, за периода от
12.03.2020 г. до 01.02.2021 г. - дължима сума за фактурирани ВиК услуги по
партида с абонатен № 1133997, за които има издадени фактури за периода от
10.04.2020 г. до 03.02.2021 г.;
в размер на 20.86 лв., представляваща припадащото се обезщетение за
забава върху главницата, съобразно 8/12 ид.ч. от съсобствеността на
ответника Д. Й. Д. върху процесния обект на отчитане за периода от
10.05.2020г. до 29.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда 03.09.2021 г., до
окончателното погасяване на задължението.
В жалбата въззивното дружество, чрез пълномощник юрк Пл.В.,
счита, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на
материалния и процесуалния закон и необоснованост. В конкретика оспорва
извода на съда, че „ищцовото дружество не е положило необходимите усилия
за монтиране на метрологично годен водомер в процесния обект ...и
възползвайки се от неизпълнение на това си задължение е предпочело да
превърне изключението за служебно начисляване на вода в правило."
Настоява се, че ищцовото дружество няма нормативно разписано задължение
да монтира метрологично годен водомер в жилищата на своите потребители.
Такова задължение имат самите потребители и то е регламентирано в чл.12,
ал.5 от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ, според която доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са
задължение на потребителите. Сочи се, че дружеството е изпълнило своите
2
задължения по чл.34а от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ, докато това не е
сторил потребителят. На следващо място се твърди, че е неоснователен и в
противоречие с материалния закон е изводът на съда, че за част от процесния
период и от уведомлението от управителя на етажната собственост се
установява, че през периода от 14.02.2020г. до 01.02.2021 г. в процесния
обект не е живял никой. В тази връзка се поддържа оспорване на
уведомлението от управителя на етажната собственост като се настоява, че не
са представени никакви доказателства по делото за избора на лицето, което е
изготвило ръкописния текст приложен по делото, като управител на етажна
собственост. В допълнение се сочи, че е налице е специална процедура,
уредена в чл.42 от Общите условия, която регламентира начина, по който
следва да действат страните по облигационното правоотношение в случай, в
който конкретен имот временно не се обитава. На следващо място се оспорва
извода на съда, че през периода 14.02.2020г. до 01.02.2021 г. в процесния
обект не е живял никой. Въззивникът се позовава на представените пет броя
фактури за платена цена на ползвана ел.енергия в процесния обект, което
намира за достатъчно, за да се обори тезата на ответника. Оспорва се извода
на съда, че дори и да е имало основание за начисляване на служебно
количество вода, В и К операторът я е начислил погрешно, като е определял
месечно между 5 и 12 куб.м. вода, а е следвало да бъде начислена по реда на
чл.39, ал.5. т.З от Наредба № 4 от 2004г. на МРР. тъй като жилището е било
необитаемо през процесния период. Счита се, че съдът неправилно е
приложил материалния закон-чл.39. ал.5. т.1 във връзка с ал.6 от същата
наредба, която задължава В и К оператора да определя служебно
количеството ползвани В и К услуги от потребителите по нормативно
регламентирана методика. Твърди се, че същото задължение е вменено на
ищцовото дружество и с разпоредбата на чл.34а. ал.5 от посочената наредба-в
случай, когато водомерът с изтекла метрология не бъде подменен,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.39, ал.б-като на
всяко тримесечие количеството вода се завишава с по 1м 3 /месечно за всеки
обитател. На следващо място, горецитираният извод на съда е неправилен,
тъй като за да бъде приложена нормата на чл.39. ал.5. т.З от Наредба № 4 от
2004г. на МРРБ е необходимо В и К операторът да бъде уведомен, че имотът
е необитаем, което не е било сторено.
Настоява се въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното
3
решение по делото, като вместо това постанови друго такова, с което да
уважи предявените искове, както и да присъди съдебно-деловодни разноски в
полза на дружеството и за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Д. Й. Д., чрез
пълномощник, депозира писмен отговор, като развива доводи за
неоснователност на въззивната жалба и липсата на пороци в
първоинстанционното решение. Конкретно сочи, че ищецът не е доказал
предоставянето на Ви К услуги в размер на процесните суми, както и че са
налице предпоставките за служебно начисляване на суми за плащане. Моли
за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
разноските в производството.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Юриск. В.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам представения
отговор. Запозната съм с доклада. Нямам възражения и допълнения. Моля да
бъде обявен за окончателен. Нямам доказателствени искания. Представям и
моля да приемете списък на разноските по чл.80 от ГПК.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 152018 от 19.06.2023 г. от Д. Д. чрез
адвокат Г. Н. в частта, в която заявява, че поддържа оспорването на
въззивната жалба на основанията, изложени в отговора. Няма да сочи
доказателства. Няма искания. Представя доказателства за сторени съдебни
разноски. По същество настоява за потвърждаване на решението.
СЪДЪТ намира, че представения от въззивника списък с разноски по
чл.80 от ГПК следва да бъде приет и приложен към доказателствения
материал по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представения
от въззивника списък с разноски по чл.80 от ГПК.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и от правна страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Юриск. В.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отмените изцяло
първоинстанционния съдебен акт, да постановите ново решение по
4
съществото на спора, с което да уважите предявените искове в уточнените
размери и периоди пред първата инстанция. Подробни доводи и аргументи
срещу решението на Провадийския районен съд съм изложила във въззивната
жалба. По отношение на претенцията за присъждане на деловодни разноски
на въззиваемия в размер на 500 лв правя възражение за прекомерност.
Считам, че предвид липсата на правна и фактическа сложност на настоящия
правен спор претендирането на адвокатски хонорар в двукратен размер от
процесните вземания ще бъде необосновано и прекомерно. Моля същият да
бъде намален до нормативно предвидения в закона минимум. Моля да ни
бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.44
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5