М О Т И В И
към
присъда по НЧХД № 207 / 2020 г.
по описа на РС – Девня,
постановена на 03. 11. 2020 г.
М.П.М., ЕГН: ********** е повдигнал обвинение на Г.В.К.,
ЕГН: **********,***, обл. Варна, българин, български гражданин, средно
образование, неженен, работи, неосъждан, затова, че на 29. 06. 2020 г. в ************,
казал нещо унизително – „да се ебеш в гъза“, за честта и достойнството на М.П.М.,
в негово присъствие – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
С определение съдът е конституирал М.П.М. като граждански
ищец, който претендира от подс. Г.В.К. неимуществени вреди, претърпени от престъпление
по чл. 146, ал. 1 от НК, в размер на 5 000. 00 лв. /пет хиляди лв/, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на частната тъжба – 28. 07. 2020
г., до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание частният тъжител и неговият повереник поддържат така
възведеното обвинение, както и граждански иск. Молят съда да признае подсъдимия
за виновен по така повдигнатото обвинение и му наложи справедливо наказание,
същевременно да уважи изцяло предявения иск, като присъди и направените по
делото разноски.
Подсъдимият
се възползва от правото си да даде обяснения по
възведеното срещу него
обвинение, като поддържа становище, че е невинен. Същият и неговият защитник
молят за опхравдателна присъда, както и отхвърляне на граждански иск. Като
доводи в тази насока сочат неосъществен състав от обективна и субективна
страна. В условията на евентуалност защитата моли съда да наложи наказание в
минимален размер и определи също такъв на граждански иск.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка :
Подс. Г.В.К. работел към ЗК „Съгласие“ ************.
На 29. 06. 2020 г. същият прибрал управлявано от него моторно превозно средство
в стопанския двор на кооперацията, след което се прибрал в дома си. Непосредствено
след това, от двора на кооперацията, телефонна връзка с него осъществил ч. тъж.
М.П.М., който изразил претенции относно преждевременно напускане на работа от
страна на подсъдимия, който от своя страна му казал „да се ебеш в гъза“. В този
момент, в непосредствена близост до двамата били съответно до ч. тъж. М.П.М. –
свид. ************, свид. *********Д., свид. И.Д.И., а до подс. Г.В.К. – свид. *********К..
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена като
обсъди поотделно и в съвкупност обясненията
на подс. Г.В.К., показанията на свид. ************, свид. *********Д., свид. И.Д.И.,
свид. *********К., справки.
Съдът кредитира обясненията на подс. Г.В.К., че на 29.
06. 2020 г. е провел телефонен разговор с ч. тъж. М.П.М.. В тази част
изложеното е логично и последователно, като се подкрепя от показанията на свид.
************, свид. *********Д., свид. И.Д.И., свид. *********К.. Същевременно
съдът не кредитира заявеното от същия, че не е казал
на частния тъжител „да се ебеш в гъза“. Това се оборва от показанията на
свид. ************, свид. *********Д., като следва да бъде акцентирано, че
същите са били установени в непосредствена близост до частния тъжител, т. е.
имали са пряка чуваемост, като лично са чули изреченото. Не следва да се
игнорира и заинтересоваността на подсъдимия да
формира удобна защитна версия, което естествено е негово право, но по делото не
са налице подкрепящи я доказателства, а оборващи я такива.
По делото се оформиха две групи свидетели, в чиито
показания общото е провеждането на телефонен разговор между подсъдимия и
частния тъжител, като за думите „да се ебеш в гъза“ има категорично и не такова
становища.
Съдът приема, че свид. ************, свид. *********Д. са
били установени в непосредствена близост до частния тъжител, по време на
проведения от него с подсъдимия телефонен разговор, респективно следва резонния
извод, че същите са имали пряка чуваемост, т. е. са
чули разговора между страните, вкл. и думите „да се ебеш в гъза“. Наличието
на незначителни противоречия в техните показания съдът отдава на факта, че споделеното е с характер
на реално преживяване и е наситено с емоционален пълнеж, предвид случилото се. Същевременно показанията им в
достатъчна степен дават отговор на относимите факти, т.
е. отклоненията и относителните разлики в подробностите не променят цялостния
смисъл на изложеното. В този
смисъл съдът кредитира изцяло показанията на свид. ************, свид. *********Д.
като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими
към предмета на доказване в настоящето наказателно производство.
Съдът приема, че свид. И.Д.И. е бил в непосредствена
близост до частния тъжител, а свид. *********К. в такава до подсъдимия, по
време на проведения телефонен разговор между двете страни. Действително тези
свидетели не са чули конкретно думите „да се ебеш в гъза“, но и двамата са чули
гласни реакции от страна на частния тъжител, а именно първия - че е бил псуван,
а втория – че ще си търси правата в съда, което е поне индиция, че подсъдимия е
изрекъл такива думи спрямо частния тъжител, макар и същите да не могат да бъдат
конкретизирани от тези свидетели. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че свид.
*********К. изрично заявява, че е чул „откъслени думи“, а и не следва да се
игнорира факта, че същия е баща на подсъдимия, респективно основателно може да
се приеме, че е налице заинтересованост от изхода на делото. В този смисъл
съдът кредитира показанията на свид. И.Д.И., свид. *********К. като непротиворечащи
с останалия кредитиран доказателствен материал, като визираната непълнота
отдава на неследене на целия проведен разговор между подсъдим и частен тъжител.
Останалите събрани писмени
доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло, като прие, че
са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните
по делото гласни доказателства и са относими към предмета на доказване по
делото. Същите дават данни относно съдимост, характеристични данни, разноски.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
Извършеният наказателно - правен анализ на така
установеното дава основание на съда да приеме, че подс. Г.В.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 146, ал. 1 от НК.
От обективна страна е налице едната форма на
изпълнителното деяние – казване на нещо унизително за честта и достойнството на
ч. тъж. М.П.М., а именно изреченото от подс. Г.В.К. към него „да се ебеш в
гъза“. Доколкото това дава отрицателна оценка и
характеризира също такива качества за индивид, като противоречи на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, безспорно са унизителни
за честта и достойнството. Не подлежи на съмнение и факта на личното
възприемане на това от частния тъжител. За съда по безспорен и категоричен
начин е установено и авторството. Горното съдът прие въз основа на показанията
на свидетели. Отчитайки интензитета, упоритостта, мястото, присъстващи, последици, съдът изключва
приемането на малозначителност на деянието.
От субективна страна деянието е извършено умишлено.
Подсъдимият е предвиждал настъпването на обществено - опасните последици, като
е съзнавал, че казаното е унизително за честта и достойнството на частния
тъжител, като е целял именно това – изреченото да бъде възприето от него. Горното
съдът прие въз основа на цялостното поведение на подсъдимия, обективирано по
делото, от вида и последователността на действията му.
Като причина за извършване на престъплението следва да се
отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство.
Съдът намира, че в случая са налице
предпоставките по чл. 78 А, ал. 1 от НК за освобождаване на подс. Г.В.К. от наказателна отговорност и налагане на същия на административно
наказание : 1. за престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, което е умишлено, се
предвижда наказание
„Глоба“ от хиляда до три хиляди лева, вкл. и възможност за „Обществено
порицание”; 2. видно от приложената по делото
справка съдимост, деецът не
е осъждан и не се е ползвал от привилегията по чл. 78 А, ал. 1 от НК; 3. от деянието
не са причинени имуществени вреди. Но за да бъде индивидуализирано наказанието следва да се отчетат обществената
опасност на деяние и деец, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, подбудите за извършване.
Съдът отчете по отношение на дееца -
чисто съдебно минало, доказващо формирано трайно правилно отношение към
законоустановения ред в страната, като извършеното се явява изолиран акт в
неговото поведение, наличие на добри характеристични данни, ползване с добро
име в обществото, утвърдени трудови навици и същевременно проявена от същия
изключителна дързост, по отношение на деянието – изключителна арогантност, като
подбуди - незачитане неприкосновеността на личното чувство за достойнство, слаби
морално – волеви задръжки, неспазване на установения в страната правов ред. Горното обуславя извода за
сравнително ниска обществена опасност на деец и относително невисока относно
деяние, при значителен превес на смекчаващи вината обстоятелства. Предвид изложеното съдът счита, че
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по чл. 78 А, ал. 1 от НК в
размер към минимума, предвиден в закона, а именно „Глоба” в размер на 1 000. 00 лв. /хиляда лв./.
Съдът счита, че наложеното
е съответно на извършеното. Същото дава възможност на подсъдимия да се поправи
и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, както и да се въздейства
предупредително върху него. Съдът прецени, че наказание в този размер би се
оказало достатъчно за постигането на целите по чл. 36, ал. 1 от НК, с оглед
особеностите на конкретните деяние и деец. Съдът намира, че същото ще принуди
подсъдимия да преосмисли отношението си към обществените отношения в областта
на неприкосновеността на личното чувство за достойнство, грубо нарушени в
конкретния случай.
Съдът намира, че
предявения граждански иск е допустим, доколкото
настъпилите за пострадалия неимуществени вреди имат за източник деянието на
подсъдимия, което е предмет на обвинението и същото е извършено виновно. Същият
се явява доказан по основание предвид обстоятелството, че съдът прие, че обвинението
по чл. 146, ал. 1 от НК е доказано по несъмнен начин. Размерът на
неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички
отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че
те нямат цена. При определянето им съдът отчете обстоятелствата при които е
извършено престъплението, начина на осъществяване и причинените морални
страдания. С оглед правомощието си, съдът счете за
справедливо да определи обезщетение в размер на 1 000. 00 /хиляда лв./, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на частната тъжба – 28. 07.
2020 г., до окончателното изплащане на сумата, което счита, че ще овъзмезди
тъжителя за причиненото му, като в останалата част, а именно разликата между
уважената и предявената сума, беше отхвърлена.
Подсъдимият беше осъден да заплати в полза на държавата
сумата от 50. 00 лв., представляваща 4 % държавна такса върху размера на уважения
иск, както и в полза на частния тъжител сумата от 800. 00 /осемстотин лв./, представляваща
направени по делото разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: