Р Е Ш Е Н И Е
152/25.2.2013г.
гр. Шумен 25.02.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд,
в публичното заседание на двадесет
и четвърти януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Бистра Бойн
при
секретаря М.Г., като разгледа докладваното от районният съдия
гр.д. №2487 по описа за 2011г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото производство и образувано въз основа на предявени
обективно и субективно съединени искове от Д.Р.С. и Д.А.С. *** срещу Ф. М. Ф. *** с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
с искане да бъде
установено, от съда по отношение
на ищците, че ответника не
е собственик на тавански етаж в сграда с кадастрален идентификатор 83510.667.91.1,
намираща се в гр.Шумен, с адм.адрес ул**** и втори главен иск с искане да бъде установено, от съда по отношение
на ищците, че ответника не
притежава право на надстрояване на сграда с кадастрален
идентификатор 83510.667.91.1, намираща се в гр.Шумен, с адм.адрес ул****.
На основание чл.131 ал.1 от ГПК на
ответника е изпратен препис от исковата молба и доказателствата, като му е
предоставен едномесечен срок за отговор. Във
визирания срок депозира отговор
и доказателства, като оспорва иска по основание. Твърди, че освен по силата на
сделка е станала собственик на процесния таван и по силата на изтекла придобивна
давност, считано от 05.10.2005г. Моли съдът да остави исковете без уважение.
След като се запозна със събраните
в хода на процеса писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие следното от фактическа и правна страна:
Ищците Д.Р.С. и Д.А.С. ***, които са съпрузи, съгласно
Удостоверение за граждански барк, издадено въз основа
на Акт № 124 от 08.04.1990 на Община Шумен се легитимират, като собственици на
втори етаж с кадастрален идентификатор 83510.667.91.1.2 и прилежащи към него мазе от 34 кв.м. и прилежащ към
етажа таван от 120кв.м. в сграда с кадастрален идентификатор 83510.667.91.1,
намираща се в гр.Шумен, с административен адрес ул****, построена в поземлен имот с идентификатор 83510.667.91 по кадастралната карта на гр.Шумен и ½ ид.ч.
от поземления имот и от имот с идентификатор 83510.667.92, по силата на договор, обективиран
в Нотариален акт №67 том.4 рег.№12341 н.д.№624 от 11.09.2009г. На 05.10.2005г., с Нотариален акт
№73 том.12 рег.№9173 н.д.1461г., Д. З. и Ж.М., в качеството си на наследници на З. П. З., който бил собственик
на сградата в нейната цялост, продали на Н. Р. право на собственост върху
тавански етаж от горепосочената сграда с право на преминаване по общото
стълбище до него, заедно с изключителното право на надстрояване по одобрен
архитектурен проект и съответните идеални част от общите части на сградата. С
Нотариален акт №9 том.3 н.д.№1157 от 0811.2005г. ответника Ф.
М. Ф. закупила така описания недвижим имот, правото
на надстрояване и преминаване, както и двата търговски обекта, намиращи са
първия етаж на сградата. С договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт №94 том.2, рег.№6316 н.д.№275 от 2009г., ответницата продала на трето лице двата
търговски обекта. Не се спори между страните и от представените документи се
установява, че ищците са съсобственици по отношение на двата поземлени имота
посочени по-горе с трети лица, в един от които е построена сградата със
спорното таванско помещение и съсобствеността е съществувала към момента на продажбата
на правото на надстрояване от страна на праводателите
Д. З. и Ж.М.. Видно от Удостоверение на Община Шумен,
№94-Д-792 от 10.06.2011г. в техническия архив на Общината не са намерени
одобрени проекти и строителни книжа за надстрояване на сградата.
За
установяване на статута на процесното таванско помещение са приобщени писмени доказателства-
архитектурен проект, приложен по нотариално дело №1461 от 2005г., съгласно
който за него не е предвидено предназначение. Според Удостоверение на АГКК
№10-27-3195/30.06.2011г., в сградата няма обособен самостоятелен обект- таван. По
делото беше назначена и изготвена СТЕ, приета като компетентно дадена от съда,
видно от заключението на която, таванът в сграда не представлява самостоятелен
обект. Подовата конструкция е от дървен гредоред, покривната конструкция е също
дървена с височина до билото 2,90м. Подпокривното пространство представлява общ
необитаем обем и същото няма обслужващо предназначение спрямо втори жилищен
етаж, а представлява обща част на сградата. В съдебно заседание на
24.01.2013г. вещото лице А.М. изяснява, че по
действащата към момента на придобиването му от ответницата по документ за
собственост, Наредба №5/1995г. за правила и норми по ТСУ/отм./,
таванското помещение не отговаря на техническите изисквания за самостоятелен
обект.
С оглед на така събраните
доказателства и безспорно установената фактическа обстановка, съдът приема, че процесното таванско помещение няма
самостоятелно юридическо съществуване и не може да бъде предмет на
прехвърлителна сделка. Предмет на прехвърлителна сделка може да бъде само
самостоятелен от гледна точка на действащия правен режим обект на правото на
собственост. В случая, е била извършена продажба на собствеността на таванско
помещение, представляващо обща част на сграда по своето естество/чл.38 ал.1 от
ЗС/, без това помещение към момента на сделката да е с променено по надлежния
ред предназначение и да е обособено като самостоятелен обект. Липсват
строителни книжа за извършване на преустройството му, а и не са налице
техническите изисквания за обособяването му като самостоятелен обект. Съобразно
разпоредбата на чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД, извършените покупко-продажби с Нотариален акт №73 том.12 рег.№9173 н.д.1461г. и Нотариален акт №9 том.3 н.д.№1157 от
0811.2005г. по отношение на процесното таванско помещение са нищожни,
като сделки с невъзможен предмет и не са породили вещно-правно действие.
С оглед на възникналата етажна
собственост в сградата, собственици на таванското помещение, като обща част са
титулярите на правото на собственост на самостоятелните обекти в нея- жилище и магазини в съответните
идеални части, изчислени от вещото лице. С осъществената продажба на
притежаваните от ответницата търговски обекти, съдът намира, че същата е
отчуждила и притежаваните от нея 0,34544 идеални части и към момента не се
легитимира като собственик на таванското помещение. Искът следва да бъде уважен
в тази му част като основателен.
По отношение на направеното
възражение за изтекла в полза на ответницата придобивна давност чрез
добросъвестно владение в продължение на пет години, с оглед на изложеното по
отношение на статута на помещението, съдът намира същото за неоснователно.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №34 от 183г. на ОСГК на ВС, подпокривното
пространство /таванът/, който е обща част от сградата не може да се придобива с
давностно владение, докато не бъде променено предназначението му.
Относно втория предявен главен иск,
съдът намира същия за основателен. Тъй като правото на строеж ограничава
правото на собственост, като се извежда от
него, то за собственика на терена, а и за съсобственика/в случая ищците/ съществува правен интерес да установи, че
правото на строеж (респективно правото на надстрояване)
се е погасило в негова полза./ Решение № 380 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1374/2008 г., I г.
о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 4 от
Закона за собствеността, право на надстрояване се учредява за
вече построена сграда, въз основа
на отстъпено право на строеж.
Възможността в съсобствен урегулиран поземлен имот, какъвто е настоящият казус,
да се извърши
нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече
съсобственици е единствено въз основа на договор в нотариална
форма с останалите собственици. По делото не се представиха никакви доказателства за учредено вещно право
на праводателите- Д. З. и Ж.М.
от страна на другите съсобственици на поземления имот. Същите не са могли да
прехвърлят право, което не притежават, поради което и ответницата не придобила
оспореното право на надстрояване. Отделно
от изложеното липсват и всякакви доказателства за одобрен архитектурен
проекти, инвестиционен проект, каквито са необходими, а първоначалния проект на
сградата не предвижда нейното надстрояване.
Основателно е и възражението за изтекла давност от страна на ищците. Съгласно чл. 67 от ЗС правото на строеж,
респективно и на надстрояване се погасява с изтичане на пет години
от учредяването му. Ако приемем, че това е датата на първата сделка с вещното право, въпреки че
същото не е валидно учредено- 05.10.2005г., същото е било погасено поради неупражняването му, понеже се установи по делото,
че строителство не е било предприето.
За
установяване цената на втория иск, беше назначена СТЕ, видно от чието
заключение правото на надстрояване е на стойност 12096.00лв. Дължимата държавна
такса е в размер на 120,96лв., която е внесена частично от ищците и предвид
изхода на спора, следва да бъде довнесена от ответника.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответника
дължи на ищците направените деловодни разноски в размер на 1148,60лева,
съобразно представения списък на разноските.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Р.С. с ЕГН: ********** *** и Д.А.С. с ЕГН: ********** ***, че Ф. М. Ф. с ЕГН: ********** *** не е собственик на тавански
етаж в сграда с кадастрален идентификатор
83510.667.91.1, намираща се в гр.Шумен, с административен адрес ул****, построена в поземлен имот с идентификатор 83510.667.91 по кадастралната карта на гр.Шумен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Р.С. с ЕГН: ********** *** и Д.А.С. с ЕГН: ********** ***, че Ф. М. Ф. с ЕГН: ********** *** не е собственик на право на надстрояване на сграда с кадастрален идентификатор 83510.667.91.1,
намираща се в гр.Шумен, с административен адрес ул****, построена в поземлен имот с идентификатор 83510.667.91 по кадастралната карта на гр.Шумен.
Осъжда Ф. М. Ф. с ЕГН: ********** да
заплати на Д.Р.С. с ЕГН:********** *** и Д.А.С. с ЕГН:********** направените
деловодни разноски в размер на 1148,60лева
/хиляда сто четиридесет и осем лева и шестдесет стотинки.
Осъжда Ф.
М. Ф. с ЕГН: ********** да заплати държавна такса в размер на 40,96лв. /четиридесет лева и деветдесет и шест стотинки/.