РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Ловеч, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500074 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
от ИВ. АЛ. СТ., чрез пълномощника адв.АН. Ч., против решение №
260128/10.12.2020 г. по гр.д. № 263/2020 г. по описа на РС Ловеч, с което е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ищеца ИВ. АЛ.
СТ., ЕГН ********** срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР гр.ЛОВЕЧ,
представлявана от Директора ст.комисар М. С. М., иск с правно основание
чл.200, ал.1 от КТ във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, за заплащане
на: 1. Неимуществена вреда в размер на сумата 50 000 лв. за периода от
възникване на трудовата злополука - 25.12.2014 г. до завеждане на иска
23.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на възникване на трудовата злополука - 25.12.2014 г. до окончателното
изплащане на присъденото обезщетение; 2. Имуществени вреди в размер на
54710.57 лв., съставляваща направени от него разходи за лечение на
последиците от злополуката /нанесения му побой по време на командировка и
реконструкция на лицето му/, ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от датата на възникване на трудовата злополука - 25.12.2014 г. до
1
окончателното изплащане на присъденото обезщетение; 3.45 742,87 лв.,
съставляваща пропуснати ползи от неполучени трудови и приравнени на тях
възнаграждения за периода от датата на прекратяване на служебното
правоотношение от страна на органа по назначаване - 24.03.2016 г. до датата
на подаване на иска 23.12.2019 г. (ако получаваната пенсия е инвалидна, а не
за осигурителен стаж/, а алтернативно около 26 100.00 лв. (ако пенсията е за
осигурителен стаж), съставляващо разликата между неполучените от ищеца
трудови и приравнени на тях възнаграждения за периода от датата на
прекратяване на служебното правоотношение от страна на органа по
назначаване 24.03.3016 г. до датата на подаване на иска 23.12.2019 г. и
получената за същия период пенсия, и в двете хипотези ведно със законната
лихва върху съответната главница , считано от датата на прекратеното
служебно правоотношение - 24.03.2016 г. до окончателното изплащане на
обезщетението. Със същото РС Ловеч е отхвърлил като неоснователна и
недоказана претенцията на ИВ. АЛ. СТ. срещу ответника ОД на МВР
гр.Ловеч, представлявана от Директора ст.комисар М. С. М., за заплащане на
сумата в размер общо на 900.00 лева съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба са изложени съображения, че обжалваното
решение на ЛРС е неправилно, необосновано и постановено при неправилно
прилагане на материалния закон. Изтъква, че в оспореното решение се
съдържат взаимно противоречащи констатации, не е съобразена разпоредбата
на чл.238, ал.3 от ЗМР и други посочени нормативни актове, не са обсъдени и
относимите към спора доказателства, като в подкрепа на изложените доводи
цитира съдебна практика. Моли съда да отмени изцяло решението на РС
Ловеч и вместо него постанови друго, с което уважи предявените искове, като
му присъди разноските за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ОД на МВР гр.Ловеч, чрез гл.юрисконсулт Р.Р., в който изразява
становище за нейната неоснователност и моли решението на ЛРС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че районният съд
правилно е приложил материалния закон, няма нарушени процесуални
правила и е съобразено със съдебната практика, която цитира.
В съдебните заседания въззивникът се явява лично и чрез
процесуалния си представител адв.А.Ч. поддържа въззивната жалба на
изложените в нея основания. Излага становище, че искането му към съда е за
установяване на факта, че претърпяната от него на 25.12.2104 г. злополука
има характер на трудова, както и че ответникът е бездействал ОД на МВР –
Ловеч е бездействал по отношение изпълнение на законовите си задължения
по чл.2, чл.5 и чл.7, ал.2 от Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки., във връзка с чл.200 от КТ
и чл.57 от КСО. Твърди, че от доказателствата по делото е установено, че
случилото се на 25.12.2016 г. е в рамките на самата командировка и по време
на официален празничен неработен ден. Излага, че ответникът е бил длъжен
да разследва тази злополука след узнаването и направи регистрация. Счита,
2
че исковете са доказани по основание и размер със заключенията на съдебно-
техническата и съдебно икономическа експертиза и свидетелските показания.
Прави искане за присъждане на направените разноски съгласно приложения
списък.
Въззиваемият чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Р.
оспорва въззивната жалба и твърди, при настъпване на инцидента
въззивникът не е бил на работа или „на разположение“. Изтъква, че
злополуката не е настъпила при или по повод изпълнение на служебното
задължение и затова не е подадена към НОИ. Ако работодателят е преценил
грешно, увреденото лице има 1-годишен срок да подаде заявление пред НОИ
за признаване на злополуката като трудова, което в случая не е направено от
пострадалия. Законът не задължава работодателят във всички случаи да
регистрира в НОИ настъпила злополука като трудова.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна срещу
подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на РС
Ловеч е валидно, но недопустимо.
От доказателствата по делото се установява, че производството по гр.д.
№ 263/2020 г. по описа на РС - Ловеч е образувано по постъпила на 30.12.2019
г. искова молба от ИВ. АЛ. СТ. против ОД на МВР – Ловеч с посочено правно
основание чл.200 от КТ във вр. с чл.7, ал.2 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
В нея ищецът излага, че от 01.07.2002 г. е служител в група „*****" на
сектор „****" към РУ - Ловеч при ОД на МВР - гр.Ловеч. През **** г. той и
негови колеги били командировани за охрана на държавната граница и
пограничния район около гр.Е.. Твърди, че вечерта срещу Коледа на ****** г.
към 1 часа в заведение в гр.Е. били нападнати с колегите му от собственика
на заведението и още седем други лица. Извършителите на побоя го повалили
на земята, ритайки го по тялото и най-вече по главата, при което, наред с
комоциото, охлузванията и хематомите, които му били причинени, му бил
счупен и носа с намиращите се в него кости и хрущял. На сутринта след
конфликта отишъл в спешното отделение на местната болница, но понеже
там нямало специалист по УНГ, бил откаран в родния му град Л.. Посочва, че
на 26.12.2014 г. потърсил помощ от частно практикуващ лекар в гр.Ловеч,
който му обяснил, че костите трябва да бъдат намествани в болнично
3
заведение. След прегледа отишъл в УНГ-клиниката на УМБАЛ „Д-р Георги
Странски"ЕАД-гр.Плевен, където носът му бил наместен, като предупредил,
че е *****. Тъй като в процеса на репонирането усетил силна болка и получил
обилно кръвотечение от носната кухина към гърлото, на 27.12.2014 г. отново
постъпил на лечение в тази болница за операция за наместване на носа, заради
което му били назначени лабораторни изследвания, включително и за
измерване на стойността на кръвната захар. Твърди, че му било извършено
повторно наместване на носа и на 31.12.2014 г. бил изписан с тампони в
оперираната част на носа. Тревожело, че имал завишение на кръвната захар,
но нямал ЕР на ТЕЛК, защото по принцип стриктно контролирал нивата на
кръвната си захар.
Излага, че няколко дни след новата година оперираното място
започнало да се възпалява и подпухва, а на 06.01.2015 г. се събудил със
зачервявания и оток около дясното око. На 07.01.2015 г. отново постъпил в
болницата в гр.Плевен и на 08.01.2015 г. носът му отново бил опериран, но
този път операцията обхванала и некротиралите тъкани около него. Твърди,
че в следващите няколко дни състоянието му все повече се влошавало и
поискал да бъде прехвърлен във ВМА София.
Посочва, че на 14.01.2015 г. бил приет във ВМА, където лекарският
екип незабавно предприел комплексно лечение. След стабилизиране на
състоянието му на **-годишна възраст ********. Не можел нито да се храни,
нито да пие течности, а със Заповед № 295з-536/24.03.2016 г. на Директора на
ОД на МВР Ловеч съкратен поради „незвъзможност" да изпълнява
възложената му служба.
За да може да възстанови донякъде *****, му се наложило и налага да
прави *****, които не могат да се извършват в Република България и затова
му ги правят във Ф.. Твърди, че тези хоспитализации, пътувания и операции
са допълнително утежняващи финансово за него и семейството му, но
представляват и допълнителен източник на стрес, нови болки и страдания,
безпокойство и други екзистенциални емоции.
Счита, че ответникът е проявил недопустимо неглижиране на
законните му права и интереси, които в този момент не бил в състояние да
защити, като не изпълнил задължението си по чл.57, ал.1, във вр. с чл.66, т.2
от КСО да регистрира в НОИ станалото като трудова злополука. Твърди, че с
прекратяване на служебното му правоотношение на 24.03.2016 г.,
предшествано от бездействието му да декларира пред НОИ случилата се на
25.12.2014 г. трудова злополука, ответникът му нанесъл значителна
материална вреда, наред с неимуществената такава. Изтъква, че по негова
вина претърпял и търпи материални загуби и пропуснати ползи от дължимото
му се по закон обезщетение за трудовата злополука, което донякъде можело
да компенсира огромните финансови разходи, с които били обременени той
исемейството за лечението му, а след това и за рехабилитациите. Твърди, че
случилото се на 25.12.2014 г. не е по негова вина, а настъпилата след това
4
трайно намалена работоспособност/ инвалидност в размер на 96% съгласно
ЕР на ТЕЛК от 26.02.2016 г., е в пряка причинно-следствена връзка с
произтеклото на 25.12.2014 г. по време на командировката му в гр.Е.. Поради
това работодателят е субектът, който носи безвиновната отговорност за
последиците, свързани с трудовата злополука.
На следващо място изтъква, че НОИ също не е инициирал
производство по разследване и установяване на трудовата злополука, въпреки
че при получаване на заповедта за прекратяване на служебното му
правоотношение е узнал за промяната в трудово-осигурителния му статус.
Моли съда, след допуснатото изменение на исковите претенции по реда
на чл.214 от ГПК, да постанови решение, с което да осъди ответника ОДМВР
гр.Ловеч да му заплати обезщетение за понесените от него неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв. за периода от възникване на трудовата злополука
- 25.12.2014 г. до завеждане на иска 23.12.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 25.12.2014 год. до окончателното изплащане на
присъденото обезщетение; имуществени вреди, представляващи разходи за
лечение и реконструкция на травмата в размер на 54 710.57 лв., ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на възникване на
трудовата злополука - 25.12.2014 г. до окончателното изплащане на
присъденото обезщетение и сумата 45 742.87 лв., представляваща пропуснати
ползи от неполучени трудови и приравнени на тях възнаграждения за периода
от датата на прекратяване на служебното правоотношение - 24.03.2016 г. до
датата на подаване на иска 23.12.2019 г. (ако получаваната пенсия е
инвалидна, а не за осигурителен стаж/, а алтернативно сумата около 26 100.00
лв. (ако пенсията е за осигурителен стаж), съставляващо разликата между
неполучените от ищеца трудови и приравнени на тях възнаграждения за
периода от датата на прекратяване на служебното правоотношение -
24.03.3016 г. до датата на подаване на иска 23.12.2019 г. и получената за
същия период пенсия, ведно със законната лихва върху съответната главница,
считано от датата на прекратеното служебно правоотношение - 24.03.2016 г.
до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ОД МВР - гр.Ловеч, чрез пълномощника гл.юрисконсулт Р.Р., в който
оспорва изцяло исковите претенции. На първо място счита същите за
недопустими, като се позовава се на чл.57, ал.2 от КСО. В тази насока излага
съображения, че е изтекъл преклузивният срок, който е едногодишен от
настъпване на злополуката, в който пострадалият може да я декларира пред
ТД на НОИ.
На следващо място изтъква, че след като няма декларирана и призната
трудова злополука, то претенцията за обезщетение по чл.200 от КТ за вреди
от трудова злополука е неоснователна. Излага доводи, че за уважаване на
претенцията за обезщетение по чл.200 от КТ, трябва да са налице
5
кумулативно два основни елемента: наличието на вреда и тази вреда да е
вследствие от трудова злополука. Не оспорва, че за ищеца има настъпила
вреда в резултат на нанесения но 25.12.2021 г. побой в заведение в гр.Е., но в
там служителят не се е намирал при изпълнение на служебно задължение или
по повод изпълнението на такова задължение. Затова прави извод, че не е
налице хипотезата на чл.238, ал.1 от ЗМВР. В този смисъл се позовава и на
експертно решение на ЦЕЛК -МВР № 35/22 от 26.02.2016 год., в което в т.8 е
записано общо заболяване, а не трудова злополука. Заявява, че до момента
ищецът не е предявявал претенция, че получените наранявания и
последвалите усложнения са във връзка с изпълнение на служебните
задължения от същия, която причинно- следствена връзка трябва да е пряка и
непосредствена. Факта, че ищецът е командирован в гр.Е. във връзка с
опазване границата на Република България, няма връзка с решението му
извън работно време да посети заведение и последвалия побой. Моли съда да
постанови решение, с което да остави исковата претенция без уважение.
От приетото като доказателство кадрово досие на ищеца се
установява, че със Заповед № ***** год. на Директора на РДВР – Ловеч ИВ.
АЛ. СТ. е назначен на основание чл.200, ал.1 и чл.203, ал.2, т.1 от ЗМВР,
считано от 01.07.2002 год., на длъжност ****** в група „*****”, сектор
„****”, РПУ Ловеч, РЗ служба „Полиция”, РДВР Ловеч, като му е присвоено
знание „****” от МВР.
Със заповед №295з-486/02.04.2015 год. на Директора на ОД на МВР -
Ловеч, същият е преназначен в Сектор „****”, Група „*****”.
Между страните не се спори, че със Заповед № 295з-488/08.12.2014
год. на Директора на ОД МВР-Ловеч и в изпълнение на заповед № Iз-
2463/29.11.2013 год. на Министъра на вътрешните работи, относно
преподчиняване на служители и автомобили за участие в специализирана
полицейска операция в зоната за отговорност на РДГП-Елхово и на основание
чл.43, ал.4 от ЗМВР, са командировани в гр.Е. и придадени в разпореждане
на Директора на ГДГП за времето от 11.12.-27.12.2014 год. полицейски
служители и техника от ОДМВР-Ловеч, между които и ищецът И.С.. В т.4 от
заповедта е посочено, че командированите служители имат за задача участие
в специализирана полицейска операция в зоната за отговорност на РДГП-
Елхово по предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления,
свързани с незаконна миграция и трафик на хора на държавната граница на
Република България с Република Турция.
По делото не е спорен факта, че в ранните часове на 25.12.2014 г.
около 1.30 ч. при посещение в заведение в гр.Е. на ищеца бил нанесен побой,
при който му е причинено счупване на костита на носа. Във връзка с този
инцидент е образувано ДП № 94/2016 год. по описа на ОСлО при ЯОП,
преписка №ТОЕ-490/2015 год. по описа на ТО - Елхово при РП-Ямбол. Пред
настоящата инстанция беше представен внесен обвинителен акт на РП-Ямбол
по цитираното досъдебно производство, по повод на който е образувано
6
НОХД № 18/2021 г. по описа на РС – Елхово, което не е приключило с влязъл
в сила съдебен акт. С обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу В. Д.
К. за това, че на 25.12.2014 г. около 2.00 ч. в гр.Е., обл.Я., на изхода на
заведение бар „***/, действайки в съучастие с Д. В. К. и Д. С. Т., като
съизвършил, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата,
причинил на ИВ. АЛ. СТ. от гр.Л. средна телесна повреда, изразяваща се в
контузии на мозъка, довели до радстройство на здравето, временно опасно за
живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.чл.129, вр.2, вр. ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Обвинение е повдигнато и срещу Д. С. Т. за това, че на 25.12.2014 г. около
2.00 ч. в гр.Е., обл.Я, на изхода на заведение бар „***/, действайки в
съучастие с В. Д. К. и Д. В. К., като съизвършил, чрез нанасяне на удари с
ръце и крака в областта на главата, причинил на ИВ. АЛ. СТ. от гр.Л. средна
телесна повреда, изразяваща се в контузии на мозъка, довели до радстройство
на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.чл.129, вр.2,
вр. ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
По делото е приложено удостоверение № У-78/17.05.2016 г. на
началник РУ - Ловеч, от което се установява, че на И.С. е извършена
проверка с рег.№1762р-185/2015 год. във връзка с възникнал на 25.12.2015 г.
в гр.Е. инцидент, като същата е приключила с изготвена справка рег.№1762р-
1789/10.03.2015 г. с мнение, че няма данни за допуснато дисциплинарно
нарушение и служителят няма вина за възникналия инцидент.
От изискания и представен пред тази инстанция график на
командированите служители в 02 ГОДГ към ГПУ – Елхово за времето от
11.12.-28.12.2014 г. е видно, че ищецът И.С. е бил дневна смяна на
14.12.,18.12., 22.12. и 26.12.2014 г. От приетата като доказателство справка
рег. № 39463/3012.2014 г. за положен труд извън установеното работно време
от служители на ОДМВР – Ловеч, командировани в РДГП – Елхово за
периода от 11.12.2014 г. до 27.12.2014 г. е видно, че същият е работил на 12-
часови смени от 07.00 -19.00 ч. от 14.12.2014 г. до 24.12.2014 г., а от
26.12.2014 г. вкл. е в болнични.
От приетото като доказателство писмо УРИ 686500-547/01.06.2021 г.
на Началника на ГПУ-Елхово до процесуалния представител на ищеца
адв.Чобанов се установява, че при пристигане на командированите служители
се провежда брифинг, на който се запознават с особностите на зоната за
отговорност, след което се подписват в контролен лист, който е представен по
настоящето делото. В същото е посочено, че за командированите служители
не са изготвяни графици на разположение, като след приключване периода на
командироване началниците на съответните структурни звена изготвят
справки за действително отработените дневни и нощни смени и тяхната
продължителност. Както графиците, така и справките се изпращат в
дирекциите, от където са командировани служителите. От притата като
доказателство по въззивното дело справка рег. № 39463/3012.2014 г. за
7
положен труд извън установеното работно време от служители на ОДМВР –
Ловеч, командировани в РДГП – Елхово за периода от 11.12.2014 г. до
27.12.2014 г. се установява, че И.А. е положил труд езвън установеното
работно време на 18.12.2014 г. за вречето от 19.00 - 23.00 ч., т.е. 4 часа. В
цитираното писмо изрично е посочено, че няма забрана командированите
служители да напускат територията на гр.Елхово.
От приложения пред настоящата инстанция утвърден от Директора на
ОДМВР – Ловеч протокол УРИ 1762р—42 от 06.01.2015 г. за отчитане на
отработеното време между 22.00 ч. и 6.00 ч., времето на разположение и
положения труд по време на официални празници на служителите от група
„***“, сектор „***“ при РУМВР – гр.Ловеч, работещи на смени за периода от
01.10.2014 г. до 31.12.2014 г. е видно, че за процесния период И.С. има
отработени 192 ч. между 22.00 ч. и 6.00 ч.
От представения пред въззивната инстанция утвърден от Директора на
ОДМВР – Ловеч протокол УРИ 1762р—3178 от 13.05.2015 г. за отчитане на
отработеното време между 22.00 ч. и 6.00 ч., времето на разположение и
положения труд по време на официални празници на служителите от група
„***“, сектор „***“ при РУМВР – гр.Ловеч, работещи на смени за периода от
01.10.2014 г. до 31.12.2014 г. е видно, че за процесния период И.С. има
отработени 11 ч. на официални празници.
Между страните по делото не се спори, че със Заповед № 295з-
536/24.03.2016 год. на Директора на ОД на МВР – Ловеч, служебното
правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.226, ал.1, т.3 от
ЗМВР, експертно решение №35/22 от 26.02.2016 год. на Централна лекарска
комисия към Медицински институт - МВР и предложение рег.№1762р-
5126/22.03.2016 год. на ВПД началник Районно управление Ловеч по
здровословни причини - при невъзможност държавният служител да
изпълнява възложената му работа поради болест, считано от датата на
издаване на заповедта.
Като доказателства по делото са приети болничен лист № **** от
26.12.2014 г. за периода от 26.12.2014 г. до 26.12.2014 г., издаден от д-р В.,
болничен лист № **** от „УМБАЛ Д-р Георги Странски” ЕАД - гр.Плевен за
хоспитализация на ищеца за периода 27.12.2014 г. - 30.01.2015 г., два броя
болнични листи № **** от 23.02.2015 г. и № **** от 26.02.2015 г. на ВМА
за периода от 14.01.2015 г. до 26.02.2015 г.
От И.С. е представено ЕР на ТЕЛК за общи заболявания към
Медицински институт – МВР № 104 от 26.02.2016 г., от което се установява,
че същият е освидетелстван с 96% т.н.р. без чужда помощ с водеща диагноза
„*****“ за срок от три години. Последващо решение не е приложено по
делото.
От ищеца е представен Договор за услуга от 14.05.2018 год. във връзка
с ****, както и фактури за хоспитализацията му в Клиника „****” - частна
болница във В. и направени разходи за лечение и престой във Ф..
8
Видно от Разпореждане №10191624448/01.07.2019 год. на ТД на НОИ -
Ловеч, след преизчисляване на получаваната от И.С. пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, считано от 01.07.2019 год. същата е в размер на
418.14 лева.
Като доказателство по делото са представени служебни бележки изх.№
295р-7591/18.05.2020 год. и изх.№ 295р-7592/18.05.2020 год. на ОД МВР –
Ловеч за полученото от ищеца брутно и нетно трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год. и от 01.01.2015 год. до
31.12.2015 год.
От изисканото и прието като доказателство писмо вх. №
4152/22.10.2021 г. на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД се установява, че
относно лицето ИВ. АЛ. СТ. , служител при ОД на МВР – Ловеч, не е
намерена информация.
Съгласно допълнително заключение на назначената от районната
инстанция съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и
кредитирано от съда се установява, че размера на обезщетението за
пропуснати ползи за периода от 24.03.2016 г. до подаване на исковата молба,
включващо разликата между дохода по служебното правоотношение и
получената пенсия за неработоспособност, неполучени суми за полагаемо се
служебно облекло, месечно заплащане на специфични условия на труд,
месечна добавка за дейност по ***** и патрулно-постова служба и финансов
еквивалент за храна, е 37 509.30 лв., а лихвата за забава - 6 700.57 лв., а
полагаемото се служебно облекло е 1 533 лв. Вещото лице Н. Р. е изчислила,
че общият размер на имуществената вреда - разходите по лечението и
оперативни реконструкции е 54 710.57 лв.
Районният съд по искане на ищеца е допуснал събирането на гласни
доказателства чрез разпита на св.В. В., С. С.а и В. В. във връзка с
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
За да отхвърли предявените искове, районният съд е приел, че ищецът
не е доказал всички елементи от фактическия състав на чл.200, ал.1 от КТ и
конкретно, че увреждането представлява трудова злополука, установена по
надлежния административен ред. Настоящият състав счита, че районният съд
е дал неправилна правна квалификация на заявените от ищеца претенции,
което води до недопустимост на постановеното решение. Действително в
исковата молба като правно основание на предявените искове е посочена
разпоредбата на чл.200 от КТ, но дадената от страната правна квалификация
на претендираното от нея право не ангажира съда. Страна дава на съда
фактите, а съдът определя въз основа на твърденията и приложимото за
претенцията материално право. От приложената към досието на ищеца
заповед № 84/15.01.2014 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч се установява,
че считано от датата на встъпване в длъжност – *** г., И.С. е назначен на
длъжност **** в група „*****”, сектор „****”, РУ „Полиция“ Ловеч при
ОДМВР Ловеч, която заема и към момента на настъпване на инцидента -
9
25.12.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от ЗВМР, служителите в
МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението; 2. държавни служители и 3. лица,
работещи по трудово правоотношение. В чл.142, ал.2 изрично е посочено, че
статутът на служителите по ал.1, т.1 се урежда с този закон. Според ал.4 и
ал.5 на същата разпоредба, статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се
урежда със Закона за държавния служител, а на лицата, работещи по трудово
правоотношение, се урежда при условията и по реда на КТ и на този закон.
При тези доказателства съдебният състав счита, че ищецът е държавен
служител - полицейски орган по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 и за уредбата на
правоотношенията между страните с оглед неговия статут е приложим
специалния закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, а не КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 238,
ал. 1 ЗМВР, на служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по
повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в
размер 10 месечни възнаграждения - при тежка телесна повреда, и 6 месечни
възнаграждения - при средна телесна повреда. В исковата молба не са
изложени твърдения и по делото не са представени доказателства за
изплатено на ищеца обезщетение по чл.238, ал.1 от ЗМВР, тъй като правната
норма изисква телесната повреда да е претърпяна при или по повод
изпълнение на служебните задължения, който факт се оспорва от ответника
по делото. Настоящият състав споделя установената съдебна практика, че
този правен режим не изключва приложението на чл. 78, ал. 1 ЗДСл, тъй като
ищецът по дефиницията на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР е държавен служител –
полицейски орган и се е намирал в служебно, а не трудово правоотношение с
ответника. Налице е празнота в закона, поради което следва по аналогия да се
приложи чл. 78, ал. 1 ЗДСл. Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗДСл, за вреди от трудова
злополука и професионално заболяване, които са причинили временна
неработоспособност, инвалидност или смърт на държавния служител,
съответната администрация дължи обезщетение независимо от това дали
органът по назначаването или друг негов служител има вина за настъпването
им. Според ал.3 на същия текст, претенции за неимуществени вреди и
пропуснати ползи се предявяват по общия исков ред. С оглед така очертаната
нормативна уредба и съдебната практика /напр. определение №
118/18.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 2678/2020 г., III г.о./ въззивният съд
намира, че претенцията на ищеца има правното си основание в чл. 78, ал. 1
ЗДСл, а не чл.200 от КТ, който е приложим в хипотезата на трудово
правоотношение между страните, а не служебно. В подкрепа на този извод е и
приетото в мотивите по т. 23 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е застъпено принципното
разбиране, макар във връзка с нормата на чл. 126 ЗДСл, че общият ЗДСл
намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР.
С оглед на изложените съображения въззивния състав счита, че спорът
не е трудов с правно основание чл.200 от КТ и съгласно разпоредбата на
10
чл.104, т.4 от ГПК при тази цена на предявените искове делото е подсъдно на
окръжен съд като първа инстанция. Родовата подсъдност в гражданския
процес е положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, за
които съдът следи служебно. Произнасянето на РС Ловеч и липсата на
положителна абсолютна процесуална предпоставка обуславя недопустимост
на обжалваното решение, постановено по гр.д. № 263/2020 г.
Поради изложените съображения и на основание чл.269, във вр.
чл.270, ал.3, изр.2 от ГПК въззивният съд следва да обезсили като
недопустимо поради неподсъдност на спора решение № 260128/10.12.2020 г.
по гр.д.№ 263/2020 г. по описа на РС - Ловеч и да изпрати делото на
компетентния Окръжен съд Ловеч за разглеждане.
При този изход на процеса разноски по делото не следва да се
присъждат, тъй като производството по делото не е приключило със съдебен
акт по съществото на спора. След обезсилване като недопустимо на
обжалваното решение на Районен съд Ловеч и изпращане по подсъдност на
Ловешки окръжен съд за разглеждане като първа инстанция, с оглед крайния
резултат ще бъдат присъдени направените от страните разноски.
Водим от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо на основание чл.270, ал.3, изр.2 от
ГПК съдебно решение № 260128/10.12.2020 г., постановено по гр.д.№
263/2020 г. по описа на РС - Ловеч.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане по подсъдност на Ловешки
окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ИВ. АЛ. СТ. чрез
процесуалния представител адв.АН. Ч. за присъждане на направените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11