ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
175/27.02.2017г.
гр.Перник
Пернишкият
окръжен съд,гражданска колегия
На
двадесет и седми февруари Година 2017
В
закрито заседание в следния състав
Председател : Капка Павлова
Членове:1.
Димитър Ковачев
2.Петя Георгиева
Секретар
:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от председателя
ч.гр. дело № 47 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл.274,ал.1,т.2 вр.чл.413,ал.1, изр.второ ГПК . Същото е
образувано по повод частна жалба,
наречена „възражение“, подадена от М.А. С. против заповед за изпълнение на
парично задължение №***г., издадена по гр.д.№05036 /2016г. по описа на ПРС в частта за разноските. Като
довод за незаконосъобразност на
заповедта в обжалваната й част е
посочено, че жалбоподателката от ***г. е настанена в Ц.н.с. т.- гр.Т. и поради
това не е била уведомена за задълженията си към „ВиК“ ООД, гр.П.. Посочва
се също, че жалбоподателката не стопанисва
имота, който е наследствен.
Ответната
страна по частната жалба не е изразила становище.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок от надлежна страна поради което е
процесуално допустима и като такава ще следва да бъде разгледана. По същество
същата е неоснователна по следните
съображения.
С издадената заповед за изпълнение на
парично задължение №***г. по гр.д.
.№05036 /2016г. ПРС е разпоредил М.А. С. да заплати на „ВиК“ ООД, гр.П. сумите
139,92лв. главница за изразходвана незаплатена питейна вода, 34,48лв. мораторна
лихва, законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2016г. до
окончателното й изплащане и направените
от заявителя разноски за държавни такса,
както и юрисконсултско възнаграждение.
Дължимостта
на разноските в заповедното производство се
подчинява на общите разпоредби в
ГПК и е последица от изхода на спора. Такива не се дължат
само ако
ответникът не е дал повод за
завеждане на делото / в случая за подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение/. По конкретното дело заявлението е
уважено за пълния размер на
сумите, за които се твърди, че са дължими. При сезирането на съда с искането за
издаване на заповед за изпълнение
заявителят е посочил, че същите са изискуеми. Ако това твърдение отговаря на истината, то повод за подаване
на заявление до съда е налице.
След
като против заповедта в останалата й част не е подадено възражение, то същата е
влязла в сила в тази част. При това положение въпросът за дължимостта на
главницата и лихвите за забава, съответно за тяхната изискуемост към момента на подаване на
заявлението, е разрешен с влязъл в сила
акт на съда. Това означава, че не може да се приеме, че
частната жалбоподателка не е дала повод за подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От друга страна, по делото са
направени разноски, тъй като заявителят е заплатил дължимата по закон държавна
такса и е бил представляван от юрисконсулт, а съгласно императивната разпоредба
на чл. 78, ал.8 ГПК, в полза на юридическите
лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, като същевременно законът не въвежда като
изискване разноските да са били предварително заплатени на юрисконсулта. Ето
защо и като се вземе предвид изхода на
производството, правилно е разпоредено да се заплатят и направените от заявителя разноски.
Следователно
така подадената частна жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Ето
защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба , наречена „възражение“ с вх.№***г., подадена от
М.А. С. с ЕГН **********, с постоянен
адрес *** и настоящ адрес *** против
заповед за изпълнение на парично задължение №***г., издадена по гр.д.№05036 /2016г. по описа на ПРС в частта за разноските .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.