№ 19840
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110143873 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена от И. И. К. срещу „***, чуждестранно
акционерно дружество, учредено съгласно законите на ***, извършващо дейност в *** чрез
„***“, с която са предявени следните обективно съединени осъдителни искове
- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от общо 4523,50 лева - неизплатени
трудови възнаграждения според изработеното /"***"/ в периода 01.07.2019 г. – 05.05.2020 г.
вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022г., до
окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 1129,72
лева, представляваща обезщетение за забава върху трудовите възнаграждения според
изработеното /"секторните плащания"/ за периода от 12.08.2019г. до 10.08.2022г.;
- иск с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ за сумата от
9896,59 лева - неизплатени командировъчни пари за полети в периода 01.08.2019 г. –
05.05.2020 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
12.08.2022г., до окончателното плащане (след допуснато изменение на иска чрез увеличение
на размера му с протоколно определение от 02.10.2024 г.) ;
- иск с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ за сумата от 3643,07 лева, неизплатени
възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск в периода
01.09.2019 г. – 05.05.2020 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 12.08.2022г., до окончателното плащане, както и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от
790,90 лева обезщетение за забава върху неизплатените възнаграждения за дните, през които
ищцата е ползвала платен годишен отпуск за периода 10.10.2019г.-10.08.2022г. вкл. (след
допуснато изменение на исковете чрез увеличение на размера им с протоколно определение
от 02.10.2024 г.);
- иск с правно основание чл. 264 КТ за сумата от 281,24 лева, неизплатени трудови
възнаграждения за положен труд през официални празници в периода 01.09.2019 г. –
04.05.2020 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
12.08.2022г., до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 67,07 лева обезщетение за забава върху неизплатените възнаграждение за положен
1
труд през официалните празници за периода 10.10.2019г.-10.08.2022г. вкл.;
- иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата 4508,70 лева, неизплатена част от
дължимо от ответника обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 12.08.2022г., до окончателното плащане, както и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата
966,71 лева, представляваща обезщетение за забава върху обезщетението за неспазен срок
на предизвестие за периода 30.06.2020г.-10.08.2022г. вкл. (след допуснато изменение на
исковете чрез увеличение на размера им с протоколно определение от 02.10.2024 г.);
- иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за сумата 1502,90 лева, неизплатена част от
дължимо от ответника обезщетение за оставане без работа повече от един месец, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022г., до окончателното
плащане, както и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 322,11 лева обезщетение за забава
върху обезщетението за оставане без работа повече от един месец за периода 30.06.2020г.-
10.08.2022г. вкл. (след допуснато изменение на исковете чрез увеличение на размера им с
протоколно определение от 02.10.2024 г.);
- иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 14947,81 лева обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 82 работни дни за периода 01.08.2013г.-31.12.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022г., до
окончателното плащане, както и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3205,30 лева,
представляваща обезщетение за забава върху неизползвания платен годишен отпуск за
периода 30.06.2020г.-10.08.2022г. вкл. (след допуснато изменение на исковете чрез
увеличение на размера им с протоколно определение от 02.10.2024 г.);
Предявен е и инцидентен установителен иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за
провъзгласяване за недействителна клаузата на чл. 14 в трудовия договор от 18.06.2013 г.
респ. на чл. 381 в трудов договор от 01.01.2015 г., според които служителят има право на
годишен отпуск както е предвидено в съответните разпоредби на Кодекса на труда,
пропорционално на продължителността на заетост на служителя като основания платен
годишен отпуск и допълнителният отпуск за работа при ненормирано работно време е 25
работни дни, като противоречаща на чл. 30 НРВПО вр. чл. 155, ал. 5 и чл.156 КТ.
Ищцата твърди, че за периода 18.06.2013 г. до 05.05.2020 г. страните са били обвързани
от трудово правоотношение, прекратено на основание чл. 328, ал. 1 ,т. 2 пр. второ КТ поради
съкращаване в щата, по силата на което е заемала длъжността "младши член на кабинния
екипаж" при уговорена брутна заплата в размер на 8765, 19 лева, платима на 12 равни
месечни вноски, в зависимост от действително отработените месеци, като същата включва
всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, в т. ч. основна заплата,
брутна фиксирана сума за допълнителна работа, брутна фиксирана работа за часовете, в
които служителят е в режим на готовност или е бил извикан на работа по време на такъв
режим, брутна фиксирана сума за работа на следобедни или нощни смени, както и брутна
фиксирана сума за прослужено време. Пояснява, че на 01.01.2015г. е сключен нов трудов
договор, изменян последователно с анекси от 09.02.2018г., 01.01.2019г. и 01.01.2020г., като е
изменяна единствено стойността на горепосочените възнаграждения, подробно описани в
исковата молба. Съгласно трудовия договор работодателят е поел задължение да заплаша
заплатата на служителя до десетия ден от месеца, следващ текущия месец. Сочи, че е налице
уговорка за секторно плащане от работодателя за всеки приключен сектор, като сумите за
първите 2 сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна
заплата и ответникът няма да бъде длъжен да прави отделни плащания и за тях. Твърди, че
горепосочената клауза е недействителна поради противоречието й със законна, а в условията
на евентуалност - поради заобикалянето му, и в частност на разпоредбите на чл. 242 КТ и
чл. 247 КТ, вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Договорено е възнаграждение за всяко стандартно секторно плащане за
секторите, приключени от служителя в един ден в допълнение на първите два сектора, като
тази сума да бъде заплащана допълнителни и ежемесечно от работодателя. Поддържа, че за
срока на договора ответникът не е начислявал и изплащал в пълен размер дължимите *** за
2
първите два международни полета (сектори). Предвид неправилно начисляване на
дължимите от работодателя месечни възнаграждения, в занижен размер са били начислявани
и изплащани и възнагражденията при ползване на платен годишен отпуск и при полагане на
труд на официални празници, както и изплатените при прекратяване на договора
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за неспазено предизвестие и за
обезщетение за оставане без работа в рамките на един месец. Поддържа, че обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск е неправилно изчислено и поради това, че служителят е
имал право на удължен платен годишен отпуск съгласно чл. 30 НРВПО съгласно
прелетените часове през съответната календарна година в качеството си на член на ***.
Договорено е и че служителят ще има право да получава за времето на изпълнение на
международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на раздел IV от НСКСЧ в
размери, допълнително установени с изрична заповед на работодателя. Поддържа, че за
срока на договора работодателят е начислявал и изплащал командировъчни пари в размери
под установените в Наредбата. Поддържа, че за срока на договора ответникът не е
начислявал и изплащал в пълен размер дължимите ***, както и командировъчните пари в
съответствие с раздел IV от НСКСЧ. Моли съда да уважи предявените искове. По
предявения установителен иск поддържа, че оспорената клауза, на която се позовава
ответникът, за да обоснове полагаемият й се платен годишен отпуск, е част от съдържанието
на трудовия договор, поради което за нея е налице интерес от обявяване на нейната
недействителност. Счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 30 НРВПО,
която е относима по отношение и на *** като част от ***. Претендира разноски. Направено е
искане съдът да допусне предварително изпълнение на решението на основание чл. 242
ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
допустимостта на исковете при твърдения, че същите са предявени срещу ненадлежна
страна, доколкото работодател е клонът. Твърди, че всички дължими суми към ищеца били
изцяло заплатени. По отношение на претендираните "секторните плащания" твърди, че са
налице неправилни изчисления, тъй като същите били дължими след втория сектор за деня,
а ищцовата страна включвала всички прелетени сектори. Освен това тези плащания се
изчислявали и престирали в периода 21-20 число, а не 1-30 число, като било възможно
направените сектори за един месец да се платят през следващия. Оспорва и претенцията за
командировъчни плащания, като поддържа, че размерът, записан в Приложение 3а от
НСКСЧ, е приложим само за екипажите на въздухоплавателни средства, които летят с
национални и регистрационни знаци на ***, каквито неговите не са. Оспорва и претенцията
по чл. 177 КТ, както и тази за заплащане на възнаграждение за работа през дните на
официални празници. Според ответника не се дължи и претендираната сума за обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск. Допълва и че правото за ползване на такъв, респ.
заплащане на обезщетение е погА.о според чл. 176а, ал.1 КТ. Оспорва претенциите по чл.
220, ал.1 КТ и чл. 222, ал.1 КТ, считайки че при определяне на техния размер не следва да се
включват сумите за т. нар. „секторно плащане“. Оспорва твърденията за недействителност
на оспорените от ищеца клаузи от договорите. Релевира възражение за давност. Моли съда
да отхвърли исковете. Оспорва предявения установителен иск с довода, че за ищеца не
съществува правен интерес от предявяването му, тъй като трудовото правоотношение вече е
прекратено и прогласяване недействителността на оспорената клауза няма да доведе до
промяна в правната сфера на ищеца. Отделно излага довод, че липсва правен интерес, тъй
като с приетата от работодателя Политика за отпуските са предвидени по - благоприятни за
служителите правила, вкл. и за ищцата, които се прилагат, считано от 2017 г. Евентуално
счита иска за неоснователен поради липса на противоречие с императивна правна норма.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
3
за периода от 18.06.2013 г. до 05.05.2020 г. между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „***“, а считано от
01.01.2015 г. е заемала длъжността „***“. Прекратяването на договора е уговорено с
тримесечно предизвестие. Съгласно чл. 5а от договора от 18.06.2013 г., и съответно чл. 120 а
от договора от 01.01.2015 г. страните са се съгласили, че служителят има право да получава
обща брутна заплата, платима на 12 равни вноски всеки месец, в зависимост от броя на
месеците, действително отработени при работодателя като страните са се съгласили, че
общата брутна заплата на служителя включва всички допълнителни месечни
възнаграждения с постоянен характер, а именно: основна брутна заплата, брутна фиксирана
сума за допълнителна работа, извънреден труд и работа по време на празници, брутна
фиксирана сума за часовете, в които служителят е бил в режим на готовност, брутна
фиксирана сума за следобедни и нощни смени, брутна фиксирана сума за прослужено време.
Страните не спорят, че през срока на трудовото правоотношение са подписвани анекси от
09.02.2018 г., 01.01.2019 г., 01.01.2020 г. и 01.04.2020 г., касаещи промяна на размера на
брутното трудово възнаграждение на служителя. Видно от релевантните за процесния
период анекси чл. 5а от основния договор е изменян по следния начин:
Считано от 01.01.2019 г. служителят ще има право да получава брутна заплата 10686,00
лева, включваща Основна заплата 6720,00 лева - годишно, което прави 510,00 лева брутна
сума на месец; 538,00 лева - брутна еднократна сума годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа,или в
почивен ден, в съответствие с чл. 143 от КТ; 1075,00 лева - брутна еднократна сума годишно
за часовете , в които служителя е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа
по време на режим на готовност; 1613,00 лева- брутна еднократна сума годишно за часовете
на работа по време на следобедни и нощни смени; - 739,00 лева – брутна еднократна сума
годишно за прослужено време.
Считано от 01.01.2020 г. служителят ще има право да получава брутна заплата 11573,00
лева, включваща Основна заплата 7320,00 лева - годишно, което прави 510,00 лева брутна
сума на месец; 586,00 лева - брутна еднократна сума годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа,или в
почивен ден, в съответствие с чл. 143 от КТ; 1171,00 лева - брутна еднократна сума годишно
за часовете, в които служителя е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по
време на режим на готовност; 1757,00 лева- брутна еднократна сума годишно за часовете на
работа по време на следобедни и нощни смени; - 739,00 лева – брутна еднократна сума
годишно за прослужено време.
Считано от 01.04.2020 г. служителят ще има право да получава брутна заплата 12288,00
лева, включваща Основна заплата 7803,00 лева - годишно, което прави 510,00 лева брутна
сума на месец; 624,00 лева - брутна еднократна сума годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа,или в
почивен ден, в съответствие с чл. 143 от КТ; 1248,00 лева - брутна еднократна сума годишно
за часовете, в които служителя е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по
време на режим на готовност; 1873,00 лева- брутна еднократна сума годишно за часовете на
работа по време на следобедни и нощни смени; - 739,00 лева – брутна еднократна сума
годишно за прослужено време.
Подписвайки посочените анексите страните са се съгласили, че всички останали
разпоредби на основния договор остават в сила. Съгласно сключените договори страните са
уговорили, че след всеки планиран и приключен сектор, работодателят ще заплаща на
служителя така наречено „секторно плащане“, като страните изрично са се съгласили, че
сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счетат включени
в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма
да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори. Размерът на всяко стандартно
секторно плащане за секторите приключени от служителя в един ден в допълнение на
първите два сектора (т.е, за всеки 3- ти,4-ти ,5-ти и т.н. сектори за един ден) да бъде в размер
на 24,45 лева бруто, като тази сума ще бъде допълнително плащана от работодателя всеки
4
месец.
Уговорено е също така, че служителят има право да получава за времето на изпълнение
на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на раздел IV от
Наредбата за командировките и специализациите в чужбина (НКСЧ) в размери,
допълнително установени в изрична заповед от работодателя. Договорено е, че
работодателят, след като удържи всички суми социални и здравни осигуровки, вкл. вноски
за ДОД , както и да плати и/или удържи всички други съответни суми, дължими за
възнаграждението на служителя в съответствие с действащото българско , международно и
европейско законодателство, като след като са направени всички удръжки ,работодателя
превежда заплатата на служителя до 10 число от месеца, следващ текущия месец, по банков
път по банкова сметка на служителя.
Не се спори между страните и се установява от представената Заповед
№21086/04.05.2020 г. на работодателя, че трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. Видно от
отбелязването в заповедта, последната е била връчена на ищцата на 05.05.2020 г.
Разпоредено е на основание чл. 224 КТ да се изплати обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазения срок на
предизвестието в размер на брутно трудово възнаграждение за периода на неспазено
предизвестие.
Като доказателства по делото са приобщени копия на фишове за периода м.07.2019 г.
до м. 08.2019 г. и от м.10.2019 г. до м.05.2020 г. вкл., видно от последния на И. К. са
заплатени обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 2748,54 лева за 57 дни и обезщетение
по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3072,00 лева, което се потвърждава от ищеца. От
представеното копие на фиш за м. 06.2020 г. се установява, че на ищцата е заплатена сума в
размер на 1024,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, което също не е
спорно между страните.
По делото е прието като доказателство „***“, съдържащо графично разяснения на
елементите за заплатата, дневни и командировъчни пари, примерно изчисление на месечната
заплата, секторните плащания, бонуси, майчинство, вноски за социално и здравно
осигуряване и др. Съгласно същото трудовото възнаграждение за месеца включва основна
заплата, секторно плащане и комисионна. „***“ представлява облагаема компенсация за
броя прелетени сектори, плаща се от 3-тия сектор на деня на дежурството, първите два
сектора се покриват от дневните пари, допълнителните и офисните сектори се заплащат по
ставка за стандартен сектор, а „комисионна“ представлява възнаграждение за продажби на
борда според политиките на компаниите и се плаща със закъснение от 1 месец. Посочено е,
че „дневни пари“ се плащат според броя отработени дни и не се облагат с данък, а
„командировъчните“ са брутна фиксирана сума от 30 евро за нощувка далече от дома,
платима в началото на месеца според планираните пътувания.
Съгласно Удостоверение за полетните часове на И. К., реализирани през периода
01.08.2013 г. до 04.05.2020 г., издаденото от ответника към момента на напускане на
дружеството ищцата на длъжност Старша *** е имала пролетени 5567:46 часа.
Политика за отпуските на „***, одобрена на 17.12.2018 г. съгласно която считано от
2019 г. летателния екипаж и кабинния екипаж имат право на удължен годишен платен
отпуск, в зависимост от летателните часове на служителя през съответната календарна
година, както следва до 400 летателни часа – 36 работни дни за календарна година, от 401 –
600 летателни часа – 40 дни, от 601-700 летателни часа - 45 дни и над 700 летателни часа –
48 дни за календарна година. (л.278-281). Посочено е, че удълженият платен годишен отпуск
включва основния годишен платен отпуск. Според клаузата на т. 10 от считано от 01.01.2019
г. служителите с право на удължен годишен платен отпуск, които взе още работят при
работодателя към 01.01.2019 г. ще имат право да получат (съгласно правилата) допълнителен
удължен годишен платен отпуск за 2017 и 2018 г.
Като доказателства по делото са приети Вътрешни правила за работна заплата на
5
ответника, Обяснения на фиш за работна заплата, Наръчник за обслужване на кабинния
персонал, Потвърждение за удържан данък върху доходи от трудово правоотношение за
2013, 2014 и 2018 г., Правилник за вътрешния трудов ред, Удостоверение от ТД на НАП
„Средни данъкоплатци и осигурители“, Справка за полетните и почивни дни през периода
01.05.2019 г. – 05.05.2020 г., писмо от ответника за пролетените часове от ищцата към
05.05.2020 г.
Във връзка с възраженията на ответника за липса на пасивна материална легитимация
по отношение на унгарското дружество по делото се представят списък на операторите с
одобрен от ЕААБ Удостоверение за въздушен оператор, протокол решение, справка от ТР,
годишен финансов отчет.
По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, изготвено след
запознаване с наличната документация и извършена проверка в дружеството,
осъществяващо счетоводното обслужване на ответника, според което допълнителните
плащания за извънреден труд, за режим на готовност и за работа по време на следобедни и
нощни смени се изплащат всеки месец независимо от това дали лицето е положило
съответния вид труд и същите се начисляват в зависимост от отработеното време, поради
което представляват елементи с постоянен характер към трудовото възнаграждение на
лицето. При направена проверка вещото лице не е установило наличието на заповед, на
базата на която да се изплащат командировъчните на наетите лица по смисъла на НСКСЧ.
Във фишовете за всеки месец на база графиците на полетите и прелетните сектори се
начисляват суми за „секторно плащане“, както и „дневни пари“, които са на база брой
летателни дни и определена дневна ставка от работодателя. Тези суми са заплащани
ежемесечно, но с отделен банков превод от този за месечното трудово възнаграждение.
Вещото лице е установило, че за периода м.07.2019 г. до м.05.2020 г. вкл. броят на общ
прелетените сектори е 226, от които заплащането на 184 от тях е включено в основната
заплата, а за 42 прелетени сектора е начислено и изплатено възнаграждение в размер на
1027,10 лева. Изчислено е, че сумата за всички *** вкл. за първите два сектора за периода
възлиза на 5523,90 лева.
Според заключението за всеки ден, в който лицето е било на работа работодателят
заплаща т.нар. „дневни пари“, като в периода 2019-2020 г. дневната ставка е била 48,90 лева,
а от м.05.2020 е, 44,00 лева. Когато графикът на лицето предполага нощувка далеч от дома
работодателят в началото на месеца заплаща т.нар. „дневни надбавки“, които са в размер на
30 евро на ден. Сумите, изплащани за „дневни пари“ на И. К. са осчетоводявани по сметка
551151 като командировъчни. Установено, че заплатените на ищцата суми за „дневни пари“
за процесния период, в рамките на който е имало 92 летателни дни, са в размер на 4489,00
лева. Съгласно НСКСП дължимите командировъчни при 55 евро на ден възлизат на 9896,50
лева. Вещото лице е констатирало, че когато на база планираните полети е необходимо
пренощуване, работодателят прави предварителна резервация за нощувка със закуска в
хотел, с който има сключен договор, за своя сметка. Когато графикът предвижда нощувка
извън страната на служителя се заплащат по 30 евро на ден. Разходите за дневни и тези за
нощувки се осчетоводяват като командировъчни. Изчислено е, че стойността на дължимите
командировъчни суми на ищцата при 92 летателни дни прилагайки чл. 20 НСКСП възлиза
на 2968,95 лева.
Съгласно фишовете за заплата дните, в които И. К. е ползвала платен годишен отпуск
за периода 01.09.2019 г. – 05.05.2020 г. вкл. са 51, за които работодателят е изплатил
възнаграждение в размер на 2440,33 лева. Вещото лице е изчислило, че при включване в
основаното трудово възнаграждение и на сумите за ***, вкл. и за първите два изпълнени
сектора в съответните дни дължимото възнаграждение за дните на платен годишен отпуск
възлиза на 4353,27 лева. Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 57
дни при трудово възнаграждение на база елементите с постоянен характер възлиза на
2837,75 лева, при включване и на сумите за *** за 3-ти, 4-ти и т.н. сектор обезщетението
възлиза на 3136,38 лева, а ако се при изчислението се включи и сумата за всички прелетени
сектори, т.е. и за 1-ви и 2-ри – дължимото обезщетение е в размер на 5326,41 лева. При
6
съобразяване и на секторния бонус и комисионната размерът на възнаграждението възлиза
на 7192,55 лева според допълнителното заключение на ССчЕ. Вещото лице е посочило, че
при съобразяване разпоредбата на чл. 30 НРВПО остатъкът от дните платен годишен отпуск
за периода 2013 – 2020 г. възлиза на 133 дни, а за периода 2018-2020 г. – 57 дни. Според
допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза възнаграждението за
използван платен годишен отпуск за периода 01.09.2019 г. – 05.05.2020 г, с включени в
трудовото възнаграждение секторен бонус, комисионна и общия размер на секторните
плащания (вкл. за 1-ви и 2-ри сектор.) възлиза на 6083,40 лева.
Според експерта обезщетението за неспазено предизвестие в размер на брутното
трудово възнаграждение за три месеца е 2671,26 лева без да се включват секторните
плащания, 2964,66 лева при включени *** за 3-ти, 4-ти и т.н. сектор и в размер на 5165,16
лева при включени всички ***, вкл. и за 1-ви и 2-ри сектор. При съобразяване и на
секторния бонус и комисионната размерът на обезщетението възлиза на 7580,70 лева според
допълнителното заключение на ССчЕ. В съответствие с тези четири варианта вещото лице е
изчислило и дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ , а именно 890,42 лева, 988,22 лева,
1721,72 лева и 2526,90 лева, като начисленото и изплатено на ищцата обезщетение по чл.
222, ал. 1 КТ е в размер на 1024,00 лева.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
По допустимостта на исковете
С определението по чл. 140 ГПК съдът е изложил подробни мотиви относно
допустимостта на исковите претенции касателно процесуалната легитимация на ответното
дружество да отговаря по предявените искове, към които се придържа, като следва да се
допълни, че по делото действително се установява, че в процесното трудово
правоотношение голяма част от работодателските права и задължения са упражнявани от
клона, но видно от приобщените трудови договори на ищцата и последващите анекси към
тях като работодател е посочено именно ответното дружество, което е и страна по трудовото
правоотношение, поради което е надлежна страна в производството.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
трудово правоотношение с ответника и полагането на труд за твърдения период,
настъпването на предпоставките за начисляване на т. нар. "***" през процесния период и
техният размер, както и падежа на това задължение. При установяване на тези факти в
тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираните суми, респ. основанието за
неплащане.
Преюдициален за разглеждането на иска по същество се явява въпросът за
действителността на уговорката в трудовия договор, регламентираща начина за заплащане
на т.нар. „секторно плащане“, във връзка с което е и е наведено възражение за
недействителност в исковата молба, поради противоречието й със закона и в условията на
евентуалност - поради заобикаляне на закона, а именноразпоредбите на чл. 242 от КТ, чл.
247 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ, положеният труд по трудови правоотношения е
възмезден, а нормата на чл. 247, ал. 1 КТ предвижда, че размерът на трудовото
възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от НСОРЗ въвежда забрана за замяна с колективен или
индивидуален трудов договор на основната работна заплата или части от нея с
допълнителни или други възнаграждения и плащания, а нормата на чл. 16, ал. 2 НСОРЗ
регламентира начина за изчисляване на брутната работна заплата.
Съгласно чл. 5а от договора от 18.06.2013 г., и съответно чл. 120 а от договора от
01.01.2015 г. и подписаните към него анекси страните са се съгласили, че служителят има
7
право да получава обща брутна заплата, платима на 12 равни вноски всеки месец, в
зависимост от броя на месеците, действително отработени при работодателя като страните
са се съгласили, че общата брутна заплата на служителя включва всички допълнителни
месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на служителя ,а именно: основна
брутна заплата, брутна фиксирана сума за допълнителна работа, извънреден труд и работа
по време на празници, брутна фиксирана сума за часовете, в които служителят е бил в
режим на готовност, брутна фиксирана сума за следобедни и нощни смени, брутна
фиксирана сума за прослужено време.
Според оспорената клауза на чл. 5, б. „б“ от договора страните изрично се съгласяват,
че сумата за първите два планирани и приключили сектора за всеки ден ще се считат
включени в размера на основата брутна заплата на служителя и работодателят няма да прави
отделни плащания за тези сектори, а сумата за всеки стандартен сектор от секторите,
приключени от служителя в рамките на определен ден в допълнение към първите два
сектора (т.е. за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н.) се заплаща допълнително на месечна база.
В случая буквалното граматическо тълкуване на оспорените клаузи във връзка с
Обяснение на заплатите на кабинен екипаж на ответното дружество, в които се определят
условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения,
осъществените от ответника плащания, както и във връзка с разпоредбата на чл. 13, ал. 2
НСОРЗ, води до извод, че страните са постигнали съгласие т. нар. *** да се разделят на два
отделни компонента – първите два сектора (1-ви и 2-ри) да са част от основната заплата и
следващите (3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н.) сектори за деня - като допълнително възнаграждение,
съобразно посочена ставка. Волята на страните е била допълнителното възнаграждение за 3-
ти, 4-ти, 5-ти и т.н. сектори за деня да се дължи всеки месец, като плащането му е уговорено
срещу престиране на определен труд, съобразно количеството на който се определя и
размерът му. Секторното заплащане, впоследствие разделено на два компонента, като част
от общото възнаграждение на служителя, което се дължи за изпълнение на трудови
задължения на служителя има същностна връзка с изпълнението на възложените му с
трудовия договор задачи. Видно от представените по делото документи, тези плащания са
добавяни всеки месец при изчисляване на общото възнаграждение на работника.
С оглед на това, съдът приема, че между страните липсва уговорка за престиране на
безвъзмезден труд. С оспорената от ищцата клауза не се изключва дължимостта на основната
работна заплата, като с оглед естеството на изпълняваната от ищцата длъжност, е въведена
минимална продължителност на отработеното време и е определен минимумът, за който на
ищцата се дължи основна работна заплата (първите два планирани и завършени сектора за
всеки ден). Престирането на труд над тази норма е съответно възмезден чрез въвеждането на
количествени показатели за заплащане на изпълнените полети за работния ден, като
страните са постигнали съгласие относно условията за получаване и размера на
допълнително трудово възнаграждение съобразно положения труд и извършената работа. Не
са нарушени и разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 4, ал. 2 НСОРЗ, защото страните са
уговорили положеният от ищцата труд, съобразно изпълнението на определените
характерни и минимални за длъжността трудови задачи, се покрива от основната заплата,
така и полагането на допълнителния труд се заплаща, поради което не е налице
безвъзмездност на престацията. В разпоредбата на чл. 13 НСОРЗ изрично е предвидена
възможността за уговаряне на допълнително възнаграждение, като в процесния случай
страните в приетите по делото Обяснение на заплатите на кабинен екипаж на ответното
дружество са определили условията и размера на това възнаграждение. Следователно не е
налице противоречие с нормите на чл. 242 и чл. 247 КТ. Постигнатото съгласие с визираните
клаузи е в рамките на свободата на договаряне и не противоречи на закона. Не е налице и
заобикаляне на закона посредством оспорената от ищцата клауза, тъй като със същата, така
и с измененията в трудовия договор посредством сключените между страните анекси, не се
цели постигането на забранен от закона резултат, доколкото от волята на страните по
договора зависи дали ще се заплаща, при какви условия и в какъв размер допълнително
трудово възнаграждение, респ. за какво ще се заплаща основното такова.
8
С оглед изложеното съдът приема, че страните са били обвързани от валидна уговорка
в договора и подписаните към него анекси, според която сумата за първите два планирани и
приключили сектора за всеки ден ще се счита включена в размера на основата брутна
заплата, доколкото касае въведената от работодателя минимална продължителност на
отработеното време и определения минимум, за който на ищцата се дължи основна работна
заплата с оглед спецификата на трудовите й функции, а като допълнително възнаграждение
ежемесечно ще се заплащат суми за приключили в същия ден допълнително след първите
два сектора прелетни сектора – т.нар. „***“.
Противно на тази уговорка според приетото по делото „***“, което е задължително за
всички служители на трудов договор като вътрешно правило на работодателя съгласно т. 3
от Вътрешните правила за работна заплата „***“ представлява облагаема компенсация за
броя прелетени сектори, плаща се от 3-тия сектор на деня на дежурството, а първите два
сектора се покриват от дневните пари, които от своя страна се плащат според броя
отработени дни и не се облагат с данък.
Видно от приобщените по делото копия на фишове за работна заплата на ищцата всеки
месец освен основна заплата и допълнителните възнаграждения по договора за часове в
режим на готовност, за прослужено време, за работа по време на следобедни/нощни смени и
извънреден труд са начислявани и суми за секторно плащане, секторен бонус, комисионна и
дневни за текущия период и др. Дневните суми се начисляват според съответния брой
летални дни при ставка 48,90 лева/ден, която съответства на две *** (24,45 х 2). С оглед
прието, че сумите за „дневни пари“ не се облагат с данък е и вписването на броя на
необлагаемите сектори, който от своя страна е два пъти по-голям от броя на леталните дни.
С оглед на това и съобразявайки приетото от работодателя, че първите два сектора се
покриват от дневните пари, може да се изведа извода, че сумите за „дневни пари“ начислени
във фишовете за заплата действително представляват стойността на първите два сектора
планирани и приключили за всеки летален ден, които според уговорката в трудовия договор
са част от основаната заплата на ищцата.
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза за периода от 01.07.2019 г.
до 05.05.2020 г. вкл. броят на общо прелетените сектори от ищцата е 226. Заплащането на
184 от тях (необлагаеми сектори) като 1-ви и 2-ри сектор е направено под формата на
„дневни пари“ в размер на 4489,00 лева, а останалите 42 прелетени сектора след 1-ви и 2-ри
сектор, за които се дължи допълнително възнаграждение под формата на „***“, са
отбелязани във фишовете за работни заплати като брой (сектори по ведомост) и стойност
(по 24,45 лева за всеки изпълнен стандартен сектор) и са в общ размер 1027,10 лева.
Страните не спорят, а и вещото лице е установило, че сумите 4489,00 лева и 1027,10 лева за
периода 01.07.2019 г. до 05.05.2020 г. вкл. са заплатени от работодателя. Предвид това се
установява, че работодателят е изплатил на ищцата дължимите „***“ при съобразяване на
броя на летателните дни и извършените сектори в процесния период, включително и тези за
първите два изпълнени сектора. Обстоятелството, че основанието им за начисляване във
фишовете за заплата като дневни пари, както и това, че са осчетоводявани като
командировъчни съгласно прието по делото заключение на ССчЕ, не променя извода на
съда, че са част от основаната заплата на служителя, дължима за изпълнението на
определените характерни и минимални за длъжността трудови задачи.
Ето защо исковата претенция с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата 4523,50
лева подлежи на отхвърляне като неоснователна.
Липсата на главен изискуем дълг обуславя и неоснователността на претендираното
акцесорно вземане за лихва за забава.
По иска с правно основание по чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ
За основателността на иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2
НСКСЧ в тежест на ищеца е да докаже, че е бил командирован от надлежен орган за
изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа,че е бил
член на екипажа на въздухоплавателно средство с национални и регистрационни знаци на
9
***, че е изпълнявал международни рейсове в посочения период, размерът на
командировъчните пари за всеки ден командировка и падежът на задължението. При
установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже покасяване на
претендираните суми, респ. своевременно въведените правонамаляващи и правоизключващи
възражения.
С доклада по делото за безспорно между страните е отделено обстоятелството, че през
времетраене на трудовото й правоотношение с ответника И. К. не е била член на екипаж на
въздухоплавателно средство, което пътува с национални регистрационни знаци на ***.
Същевременно обаче именно със сключения между страните трудов договор е уговорено, че
служителят ще има право да получава за времето на изпълнение на международни полети
допълнителни командировъчни по смисъла на Раздел IV от Наредбата за командировките и
специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед на
работодателя. Освен изричната уговорка следва да се посочи и че би било недопустимо
лишаването на български екипажи на самолети от основни трудови права и поставянето им в
по-неблагоприятно положение спрямо други, полагащи труд при идентични условия, само
въз основа на регистрационните знаци на въздухоплавателното средство. По делото не се
установява работодателят с изрична заповед да е въвел по-висок размер на дължимите
командировъчни пари, поради което при изчисляване размера на командировъчните средства
следва да се приложат определените в НСКСЧ минимални размери, въз основа на уредена в
чл. 215 КТ законова делегация. Съобразно приетото в решение № 753 от 29.03.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1283/2010 г., IV г. о., ГК, не е допустимо с подзаконовия нормативен акт по
чл. 215 от КТ да се предоставят на работодателите права да намаляват едностранно
определените размери на дължимите обезщетения при командироване. Дадената в чл. 31, ал.
6 НСКСЧ възможност на работодателя да определя размери на командировъчните пари,
различни от определените в приложение № 3а в зависимост от експлоатационните и
технологични условия на работа и организация на международните рейсове следва да се
тълкува само и единствено като възможност за определяне на по-голям размер на
обезщетенията при командироване от посочените в приложенията на наредбата, но не и по-
малък такъв. Предвид това в случай, че такива са определени в по - малък размер, следва да
се приложи нормативно определения минимум, който съгласно приложение № 3а към чл. 31,
ал. 2 от наредбата за длъжността „стюард/***“ е до 55 евро на ден.
Следва да се посочи, че съдът намира за преклудирано възражението на ответника, че е
осигурявал храна на служителя по време на полетите, поради което се дължал намален
размер на командировъчните, доколкото възражението е заявено след изтичане срока по чл.
131 ГПК, поради което и съдът не обсъжда събраните доказателства във връзка с посоченото
възражение.
Установено е въз основа на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че
размерът на дължимите командировъчни пари съгласно НСКСЧ възлиза на 9896,50 лева.
Наведените от ответника възражения, че сумата заплатена като „дневни пари“ за периода в
общ размер 4489,00 лева, който се потвърждава от вещото лице, представлява такава за
командировъчни, съдът намира за неоснователно предвид установеното, че с тази сума
работодателят е покривал планираните и прелетени 1-ви и 2-ри сектори, за които страните са
се съгласили, че се включват в размера на основната брутна заплата на служителя. Предвид
това и при наличието на изрична уговорка в договора, че служителят ще има право да
получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни
по смисъла на Раздел IV от НСКСЧ в размери определени със заповед на работодателя, за
каквато по делото не бяха представени доказателства, намира, че на ищцата й се дължи
заплащане на командировъчните за процесния период при приложението на нормативно
определения минимум по НСКСЧ. Ето защо исковата претенция на ищцата за сумата
9896,50 лева следва да се уважи в цялост. Върху уважения размер следва да се присъди
законната лихва от подаване на исковата молба – 12.08.2022 г., до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 177 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По иска с правна квалификация чл. 177 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е работил
10
по трудово правоотношение с ответника; ползването на платен годишен отпуск за
съответния период; размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за последен
пълен отработен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който служителят е
отработил най-малко 10 работни дни. При установяване на тези факти в тежест на ответника
е да докаже плащане на претендираните суми, респ. основанието за неплащане.
Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл.
177 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната
заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен
акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя,
доколкото друго не е предвидено в КТ, както и други изрично изброени възнаграждения. В
чл. 15 НСОРЗ като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер наредбата
определя тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов
стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат
постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в
зависимост единствено от отработеното време.
Уговореното в трудовия договор заплащане на т.нар. „***“, за които се не е спорно, че
се начисляват само при изпълнени допълнителни сектори след първите два, не са част от
основното трудовото възнаграждение, а представляват допълнително възнаграждение,
доколкото същото е обусловено единствено от изпълнените летателни часове над
утвърдения норматив за деня, респективно от отработеното време на борда на самолета, през
което работникът/служителят изпълнява трудовите си функции. За да може това
допълнително възнаграждение да се вземе предвид и да се включи при определянето на
брутното трудово възнаграждение, въз основата на което се определя дължимото
възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен
отпуск, същото следва да е с постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ.
По въпроса за определянето на възнаграждението като такова с постоянен характер
има формирана съдебна практика /решение №540/07.07.2010г. по гр.д. № 895/2009г. на ВКС,
IV ГО, решение №847/14.01.2011г. по гр.д. №1558/2009г. на ВКС, IV ГО, решение
№167/24.07.2013г. по гр.д. №1372/2012г. на ВКС, III ГО и др./. Основният извод, направен от
ВКС съобразно цитираната практика е, че за основа за определянето на възнаграждението по
чл.177 КТ, се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, които са предвидими и сигурни и са определени в
колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в
предприятието и в индивидуалния трудов договор.
Установи се, че страните са се съгласили в чл. 5 б. „б“ от договора, т. нар. *** да се
разделят на два отделни компонента – първите два сектора (1-ви и 2-ри) да са част от
основната заплата и следващите (3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н.) сектори за деня - като допълнително
възнаграждение, съобразно посочена ставка. Видно от представените по делото документи
секторните плащания за 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н. сектори са добавяни всеки месец при
изчисляване на общото възнаграждение на работника. От естеството на основанието за
заплащането им и предвид специфичния характер на процесния трудов договор следва да се
приеме, че те са сигурни и предвидими, и аргумент за противното не може да се черпи от
различния им размер, поставян в зависимост само от възлаганите за осъществяване полети и
кацания. /в този смисъл решение № 50233 от 6.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 330/2022 г., IV г.
о., ГК/. Така уговорените плащания са дължими без изискване за постигане на определен
резултат, независимо от качеството на положения труд и волята на работодателя. Средствата
са предварително определени по размер в трудовия договор (по 24,45 лева за всеки изпълнен
стандартен сектор) и са дължими от работодателя заедно с основното възнаграждение – по
месечно.
При преценка кои от компонентите на брутното трудово възнаграждение на служителя
представляват такива с постоянен и придвидим характер съдът приема, че това са всички
предвидени плащания за допълнително прелетените сектори над 1-ви и 2-ри, за първите два
11
сектора (формирани и плащани от работодателя като дневни пари) както и секторно
плащане, наименовано бонус, което се заплаща в зависимост от вида на прелетените
сектори. Тези плащания са придвидими и нямат характер на обезщетение или еднократен
стимул, защото представляват допълнително уговорено възнаграждение за положен труд,
дължими ежемесечно наред с основното трудово възнаграждение видно от приетите по
делото фишове за работна заплата за периода. Работодателят не е притежавал правото на
преценка дали да заплати всяко от тези допълнителни възнаграждения, тъй като те са били
дължими при настъпване на обективния факт на осъществяване на първи и втори сектор, на
допълнителни сектори и на по – дълги сектори, т. е заплащането им е било поставено в
зависимост само от осъществяването на трудовата функция на ищцата (изпълнени летателни
часове). Следователно уговорените месечни *** имат характер на допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, които следва да се вземат предвид при определяне на
базата за възнаграждението за използван платен годишен отпуск.
Съдът намира, че не следва да се взема предвид т.нар. комисионна, което допълнително
възнаграждение се определя в зависимост от това какви и колко продажби са извършени на
борда, доколкото същото няма постоянен характер, като зависи от постигнатия резултат от
работника, а не само от отработеното време на борда на самолета, през което
работникът/служителят изпълнява трудовите си функции.
Предвид гореизложеното за процесния период дължимото на ищеца възнаграждение за
платен годишен отпуск с включване размера за всички прелетени сектори и тяхната
продължителност възлиза на 6083,40 лева, от които ответникът е заплатил 2440,33 или
дължима е останала сумата от 3643,07 лева, поради което исковата претенция следва да се
уважи в цялост. Върху уважения размер следва да се присъди законната лихва от подаване на
исковата молба – 12.08.2022 г., до окончателното плащане.
Размерът на законната лихва за забава върху главниците по месеци за разликата на
неизплатено възнаграждение в размер на 3643,07 лева за периода от 10.10.2019 г. до –
10.08.2022 г., съдът определи на основание чл. 162 ГПК с помощта на calculator.bg, който
възлиза на 894,64 лева като предвид диспозитивното начало в процеса искът за присъждане
на обезщетение следва да се уважи в претендирания размер от 790,90 лева.
По исковете с правно основание чл. 264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
За уважаване на предявения иск по чл. 264 КТ в доказателствена тежест на ищцата е да
докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, по което за процесния период е
полагала труд по време на официални празници, както и продължителността на положения
от нея труд и размер на възнаграждението.
Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали
представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Съгласно
приетото по делото заключение в периода от 01.09.2019 г. до 05.05.2020 г. ищцата е полагала
труд в 2 празнични дни, за които възнаграждението е 100,60 лева и същото не е изплатено,
поради което исковата претенция следва да бъде уважено до този размер, а за разликата до
281,24 лева да се отхвърли като неоснователна. Върху уважения размер следва да се присъди
законната лихва от подаване на исковата молба – 12.08.2022 г., до окончателното плащане.
Вещото лице е установило, че обезщетението за забава възлиза на сумата 27,87 лева за
периода 10.10.2019 г. до 10.08.2022 г. като за разликата до 67,07 лева искът да се отхвърли
като неоснователен.
По иска по чл. 220 КТ и чл. 86 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено чрез отправяне на
предизвестие, чийто срок ответникът не е спазил, и размера на БТВ за неспазения срок на
предизвестието. При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже спазването
на предизвестието, респ. – плащането на обезщетението
Не е спорно между страните, че трудовото правоотношение е прекратено от страна на
12
работодателя без да спази уговореното между страните в чл. 379 от договора, сключен на
01.01.2015 г., тримесечно предизвестие. Дължимостта на обезщетението е призната от
работодателя в издадената от него заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Страните не спорят, че с фиш за м.май 2020 г. на ищцата е начислено и изплатено
обезщетение в размер на 3072,00 лева.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 17 НСОРЗ и приетото от съда, че всички
предвидени плащания за допълнително прелетените сектори (3-ти. 4-ти и т.н.), за първите
два сектора (формирани и плащани от работодателя като дневни пари) както и секторно
плащане, наименовано бонус, представляват допълнителни трудови възнаграждения с
предвидим и постоянен характер, счита че в размера на брутното трудово възнаграждение
по чл. 228 КТ, основа при определяне на дължимите обезщетения следва да се включат и
тези плащания.
Според заключението на ССчЕ последният пълен отработен месец на ищцата е
м.ноември 2019 г. като експертът е изчислил, че полученото брутно трудово възнаграждение
с включени всички *** възлиза на 2005,34 лева (2526,90-521,56), тъй като не следва да се
включва сумата за комисионна (521,56 лева), тъй като същата не е с постоянен характер, а
зависи от постигнатия резултат от работника на борда. Предвид това дължимото от
работодателя обезщетение за неспазено предизвестие възлиза на сумата 6016,02 лева, от
която работодателят е заплатил 3072,00 лева, като е останал задължен за разликата от
2944,02 лева, за която сума искът следва да се уважи като за горницата до 4508,90 лева
подлежи на отхвърляне. Върху уважения размер следва да се присъди законната лихва от
подаване на исковата молба – 12.08.2022 г., до окончателното плащане.
Размерът на законната лихва за забава върху дължимото обезщетение за периода от
30.06.2020 г. до 10.08.2022 г., съдът определи на основание чл. 162 ГПК с помощта на
calculator.bg, който възлиза на 631,33 лева като за разликата до 966,17 лева искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
По исковете с правно основание по чл. 222 КТ и чл. 86 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, че
трудовото правоотношение е прекратено на някое от посочените в разпоредбата основания,
че в резултат на уволнението е останал без работа, времето през което е останал без работа,
както и размера на последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на
обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
обезщетението в пълен размер.
Между страните не е спорно, че след прекратяване на трудовото правоотношение
поради съкращаване на щата ищцата е останала без работа минимум за един месец, поради
което е сезирала работодателя с искане да й се заплати обезщетение за оставане без работа за
срок от един месец, което той е направил като й е начислена и заплатена сума в размер на
1024,00 лева, видно фиша за м. 06.2020 г.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 17 НСОРЗ и приетото от съда, че всички
предвидени плащания за допълнително прелетените сектори (3-ти. 4-ти и т.н.), за първите
два сектора (формирани и плащани от работодателя като дневни пари) както и секторно
плащане, наименовано бонус, представляват допълнителни трудови възнаграждения с
предвидим и постоянен характер, счита че в размера на брутното трудово възнаграждение
по чл. 228 КТ, основа при определяне на дължимите обезщетения, следва да се включат и
тези плащания. Не следва да се включва сумата за комисионна, тъй като същата не е с
постоянен характер, а зависи от постигнатия резултат от работника на борда. Предвид това
дължимото от работодателя обезщетение за оставане без работа възлиза на сумата 2005,34
лева, от която работодателят е заплатил 1024,00 лева, като е останал задължен за разликата
от 981,34 лева, за която сума искът следва да се уважи като за горницата до 1502,90 лева
подлежи на отхвърляне. Върху уважения размер следва да се присъди законната лихва от
подаване на исковата молба – 12.08.2022 г., до окончателното плащане.
13
Размерът на законната лихва за забава върху дължимото обезщетение за периода от
30.06.2020 г. до 10.08.2022 г., съдът определи на основание чл. 162 ГПК с помощта на
calculator.bg, който възлиза на 210,45 лева като за разликата до 322,11 лева искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ, чл. 357, ал.1, вр. , чл.
224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че за
посочения период между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което в нейна полза е възникнало правото на ползване на платен годишен отпуск и неговия
размер, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението. В тежест на ответника е да докаже или ползването на
отпуска, правото за което е възникнало, или заплащането на обезщетение за неползването
му. По направеното възражение за давност в тежест на ищеца е да докаже обстоятелства,
водещи до спиране и/или прекъсване на давността. При установяване на тези факти в тежест
на ответника е да докаже плащане на претендираните суми.
Във връзка със заявеното от ищцата, че противно на уговореното в трудовия договор,
че полагаемият й се платен годишен отпуск при ненормиран работен ден е 25 дни, тя е имала
право на удължен такъв съгласно чл. 30 НРБПО, е предявен и инцидентен установителен иск
за провъзгласяване за недействителна на клаузата на чл. 14 в трудовия договор от 18.06.2013
г. респ. на чл. 381 в трудов договор от 01.01.2015 г., според която основният платен годишен
отпуск и допълнителният отпуск на служителя за работа при ненормирано работно време е
25 работни дни.
Наведените от ответника доводи за недопустимост на иска поради липса на правен
интерес у ищеца след като трудовото правоотношение е вече прекратено съдът намира за
неоснователни, тъй като съдебната практика е последователна, че след като трудовото
правоотношение между страните вече е прекратено, то е допустимо да се установи
недействителността на трудовия договор или на отделна клауза само във висящото исково
производство, в което се претендират последиците от недействителността (решение №161 от
08.05.2015 г. по гр.д. №4848/2014 г. на ВКС, на ІV ГО, решение №26 от 28.02.2018 г. по гр. д.
№2545/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №117 от 11.04.2011 г. по гр.д. №525/2010 г. на ВКС,
на ІV ГО, решение №581 по гр.д. №869/2009 г. на ІV ГО и решение №650 по гр.д.
№1573/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО). Това е така, тъй като последиците от обявяването на
недействителността настъпват занапред - от влизане в сила на съдебното решение, с което
недействителността е обявена.
Според чл. 74, ал. 1 и 4 КТ трудов договор или само отделна клауза от него са
недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги
заобикалят, а заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се постига с
позволени средства, когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е
чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат.
В случая ищцата твърди, че оспорената клауза противоречи на разпоредбата на чл. 30
НРВПО, която е относима по отношение и на *** като част от ***. Съгласно чл. 30 НРВПО
работниците и служителите от *** на гражданското *** имат право на удължен платен
годишен отпуск съобразно прелетените часове, както следва:1. до 400 летателни часа - 36
работни дни;2. от 401 до 600 летателни часа - 40 работни дни;3. от 601 до 700 летателни часа
- 45 работни дни;4. над 700 летателни часа - 48 работни дни. Нито в сочената наредба, нито в
друг нормативен акт се съдържа легална дефиниция на понятието „летателен състав на
гражданското ***“. Според чл. 34 от Закона за гражданската авиация, членове на екипажа на
въздухоплавателното средство включват членовете на полетния екипаж и членовете на
кабинния екипаж. С цитираната наредба съгласно чл. 155 и чл. 156 КТ се цели да се
предостави допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и
рискове за живота и здравето, които не могат отстранени, ограничени или намалени,
независимо от предприетите мерки. В тази връзка неблагоприятните условия, при които
полагат труд всички членове на екипажа – смяна на часови зони, налягане, шум, вибрация, са
14
еднакви и за двата вида екипаж. Ето защо следва да се приеме, че като използва термина
„летатален състав“ , наредбата не изключва кабинния такъв, а го противопоставя на
наземния състав, обслужващ ***то. Предвид това съдът приема, че длъжността, заемана от
ищцата „***“ попада в *** на гражданското ***, поради което е имала право на удължен
платен годишен отпуск.
Постигнатото съгласие с визираните клаузи на чл. 14 и чл. 381 от трудовите договори
на ищцата е в рамките на свободата на договаряне, но същото противоречи на подзаконов
нормативен акт - НРВПО, поради което клаузите са недействителни на основание чл. 74, ал.
4 КТ, поради противоречие със закона.
Съгласно чл. 74, ал. 6 КТ недействителността не се обявява, ако недостатъкът на
трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Ответникът поддържа, че с приетата от
работодателя Политика за отпуските на „***, одобрена на 17.12.2018 г., считано от 2019 г. ,
според която летателния екипаж и кабинния екипаж имат право на удължен годишен платен
отпуск, в зависимост от летателните часове на служителя през съответната календарна
година, както следва до 400 летателни часа – 36 работни дни за календарна година, от 401 –
600 летателни часа – 40 дни, от 601-700 летателни часа - 45 дни и над 700 летателни часа –
48 дни за календарна година като е посочено е, че удълженият платен годишен отпуск
включва основния годишен платен отпуск, е отстранил констатирания недостатък в трудовия
договор. Така приетият вътрешен акт на работодателя не е от естеството да отстрани
установения порок в договора, тъй като се касае за пряко противоречие с нормативен акт, а и
работодателят не може едностранно да променя съдържанието на трудовото
правоотношение, приемайки общ за дружеството акт. Изключването на уговорка, която
противоречи на закона, може да се постигне с подписването на нов договор или
индивидуално споразумение между страните, но не и с едностранно приет от работодателя
вътрешен акт. Едностранна промяна на трудовото правоотношение, вкл. и в частта на
полагаемия се на служителя платен годишен отпуск може да се направи само по реда,
установен в закона, което в случая не се установява. Предвид това съдът приема, че
работодателят не е отстранил констатирания в трудовия договор порок, тъй като ако можеше
да се отстрани с приемането на един общ вътрешен акт, то по арг. на по – силното основание
противоречието щеше да е отстранено по силата на самия закон.
Въз основа на изложеното съдът счита, че за процесния период 2013 – 2016 г. предвид
установената недействителност на клаузата на чл. 14, съответно чл. 381 от трудовите
договори на ищцата, приложение в отношенията между страните следва да намерят
императивните норми на закона, според които ищцата като член на *** е имала право на
удължен платен годишен отпуск по чл. 30 НРВПО в съответствие с осъществените
летателни часа през съответната година. При това положение съдът намира, че за процесния
период на ищцата се е полагал по 48 дни удължен платен годишен отпуск при ненормиран
работен ден в съответствие с осъществените летателни часа през съответната година, които
видно от таблица №8 в заключението на ССчЕ през всяка от календарните години
надвишават 700 часа.
Като доказателство, че недостатъкът не е бил отстранен следва да се възприеме и
установеното от вещото лице, че за периода 2014г., 2015г. и 2016 г. ищцата е имала полагаем
отпуск в размер на по 25 дни за всяка календарна година съгласно данните от работодателя.
Експертът е изчислил, че общият брой дни неизползван платен годишен отпуск за периода
2013-2020 г. е в размер на 143 дни (таблица №9) в случай, че на ищцата се е полагал
удължен платен годишен отпуск, от които работодателят при прекратяване на договора е
заплатил обезщетение само за 57 дни. Според заключението на вещото лице в хипотезата на
полагаем платен годишен отпуск по чл. 30 НРВПО при съобразяване на действително
ползвания от ищцата отпуск през периода 2013 – 2016 г. е налице разлика от 82 дни платен
годишен отпуск, която предвид прекратяване на трудовото правоотношение следва да бъде
овъзмездена от работодателя чрез заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Според допълнителното заключение размерът на дължимото обезщетение при
средно дневно брутно възнаграждение от 110,57 лева (като е използвана за база м. 02.2020 г.,
15
в който лицето има отработени най – малко 10 дни без включени суми за комисионни)
възлиза на сумата 15811,51 лева, от които за 82 дни за периода 2013-2016 г. вкл. полагаемото
обезщетение е в размер на 9066,74 лева, до който размер исковата претенция следва да се
уважи като за горницата до 14947,81 лева подлежи на отхвърляне като неоснователна.
Ответникът е навел възражения, че работодателят не дължи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, правото за който е погА.о по давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 176а КТ когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван
до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините
за това, правото на ползването му се погасява по давност. В случая установената от съда
недействителност на клаузата на чл. 14 и чл. 371 от трудовите договори на ищцата поради
противоречието им със закона, в частност НРВПО, ще породи своите правни последици
занапред - от влизане в сила на настоящото съдебно решение, с което недействителността е
обявена. Ето защо правото на ищцата на платен годишен отпуск в по - голям размер
възниква с обявяване недействителността на оспорената клауза, поради което същото не
следва да се счита погА.о към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Върху уважения размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
следва да се присъди законната лихва от подаване на исковата молба – 12.08.2022 г., до
окончателното плащане.
Действително като всяко парично задължение и задължението за заплащане на
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е лихвоносно, но липсата на плащане при прекратяване на
трудовото правоотношение не поставя работодателя в забава. Предпоставка за дължимостта
на мораторната лихва е отправена до работодателя покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за
което по делото не са представени доказателства от работника, поради което лихва следва да
бъде присъдена само от деня, в който е предявена исковата молба. (така според решение
№451 от 24.03.2006 г. по гр.д. № 2234/2003 г. на ВКС, трето ГО), а искът за обезщетение за
забава за периода от 30.06.2020 г. – 10.08.2022 г. в размер на 3205,30 лева следва да се
отхвърли.
По възражението за давност по чл. 176а КТ
При формирания извод за основателност на част исковите претенции следва да се
разгледа наведеното от ответното дружество възражение за погасяването им по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1 т. 3 вр. ал. 2 т. 2 КТ исковете по трудови спорове се
предявяват в тригодишен срок от деня, в който правото предмет на иска е станало
изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята
настъпила в деня. В който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния
ред. Вземанията за възнаграждение през времето, в което ищцата се е намирала в платен
годишен отпуск, е било изискуемо заедно с трудовото възнаграждение за съответния месец,
което според договореното между страните е било платимо до десетия ден от месеца,
следващ текущия месец. Предвид това сумите по чл. 177 КТ дължими за най – рано
използвания платен годишен отпуск (през м. септември 2019 г. ) е следвало да бъдат
начислени до 10.10.2019 г., поради което към датата на предявяване на исковата молба в
съда- 12.08.2022 г. не са погА.и.
Най – старото вземане за командировъчни (това за м. 08. 2019 г.) е станало изискуемо,
считано от 10.09.2019 г. поради което към датата на предявяване на исковата молба в съда-
12.08.2022 г. не е погА.о. Вземането за допълнително трудово възнаграждение за работа на
официален празник – 06.09.2019 г. е станало изискуемо, считано от 10.10.2019 г. поради
което към датата на предявяване на исковата молба в съда- 12.08.2022 г. не е погА.о.
Изискуемостта на дължимите на ищцата обезщетения по повод прекратяване на трудовото
правоотношение е настъпила на 05.05.2020 г. поради което към датата на предявяване на
исковата молба в съда - 12.08.2022 г. не са били погА.и.
По искането по чл. 242 ГПК
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение служебно и
без искане на ищеца, когато присъжда обезщетение за издръжка, възнаграждение и
16
обезщетение за труд. Правния спор по настоящото дело е относно изплащане на
възнаграждения и обезщетения, вследствие прекратяване на трудовото правоотношение, по
отношение на които е прието, че попадат в хипотезата на чл.242 ал.1 ГПК. Тази разпоредба е
императивна. Законът не допуска съдът да преценява дали да допусне предварително
изпълнение, той е длъжен да стори това в съответните изрично посочени в закона хипотези.
Определението, с което се допуска предварително изпълнеие, подлежи на обжалване, като
едва след влизането му в сила може да бъде издаден изпълнителен лист за тези суми.
По разноските
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни.
Ищецът претендира присъждането на разноски в общ размер 932,00 лева, от които
съразмерно с уважената част от исковете следва да му се присъди сумата 575,92 лева.
Независимо, че с нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и
служителите, ищци по дела за трудови спорове, каквото е и настоящото, от заплащането на
дължимите държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на
делото, същите не са освободени от репариране разноските на ответника, при отхвърляне на
исковете.
Ответникът претендира присъждането на разноски за заплатени депозити за вещо лице
- 450,00 лева и за адвокатско възнаграждение – 7319,60 лева, по отношение размера на което
ищцата е направила възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото
макар и да не е съобразено в предвидените минимални размери в НМРАВ, съгласно
актуалната практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г. съд не е
длъжен да прилага тази национална правна уредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, щом нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС. Ето защо съдът
изхождайки от правната и фактическа сложност на делото, както и извършената от
процесуалния представител дейност в защита интересите на ответника и размера на
защитавания интерес, счита че претендираното възнаграждение следва да бъде намалено до
сумата 3500,00 лева, която отразява реалната цена на положения от процесуалния
представител труд отчитайки и броя на предявените искове и насрещни възражения.
Предвид това съразмерно на уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди
сумата 1509,12 лева, към която не следва да се начислява ДДС, тъй като видно от
приложените към Списъка с разноски доказателства – фактури за дължимия адвокатски
хонорар за защита и процесуално представителство върху уговорения размер на
възнаграждението не е начисляван ДДС и размера на данъка е записан като 0,00 лв. в
резултат на „нулева ставка: неначисление на ДДС във вр. с чл. 21, ал.2 от ЗДДС“.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда съразмерно на
уважената срещу него част от исковете държавната такса в размер на 1211,72 лева (4% от
28292,91 лева + 80 ) и възнаграждение за вещо лице в размер на 339,87 лева.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса и депозитите за вещо лице
по отношение на неоснователната част от исковете следва да останат за сметка на бюджета
на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***, чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на
***, вписано в *** под номер 01-10-140174 извършващо дейност в *** чрез „***“ ЕИК ***
да заплати на И. И. К. ЕГН ********** с адрес: ***:
- на основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ сумата 9896,59 лева -
неизплатени командировъчни пари за полети в периода 01.08.2019 г. – 05.05.2020 г. вкл.,
17
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022г., до
окончателното плащане;
- на основание чл. 177, ал. 1 КТ сумата 3643,07 лева, неизплатени възнаграждения за
дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск в периода 01.09.2019 г. –
05.05.2020 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
12.08.2022г., до окончателното плащане;
- на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 790,90 лева обезщетение за забава върху
неизплатените възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен
отпуск за периода 10.10.2019г.-10.08.2022г. вкл.;
- на основание чл. 264 КТ за сумата 100,60 лева, неизплатени трудови възнаграждения
за положен труд през официални празници в периода 01.09.2019 г. – 04.05.2020 г. вкл., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022г., до
окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 281,24
лева като неоснователен.
- на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 27,87 лева обезщетение за забава върху
неизплатените възнаграждение за положен труд през официалните празници за периода
10.10.2019г.-10.08.2022г. вкл. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от
67,07 лева като неоснователен.
- на основание чл. 220, ал. 1 КТ сумата 2944,02 лева, неизплатена част от дължимо от
ответника обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
12.08.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения
размер от 4508,70 лева като неоснователен.
- на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 631,33 лева, представляваща обезщетение за
забава върху обезщетението за неспазен срок на предизвестие за периода 30.06.2020г.-
10.08.2022г. вкл. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 966,71 лева
като неоснователен.
- на основание чл. 222, ал. 1 КТ сумата 981,34 лева, неизплатена част от дължимо от
ответника обезщетение за оставане без работа повече от един месец, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022г., до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 1502,90 лева като
неоснователен.
- на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 210,45 лева обезщетение за забава върху
обезщетението за оставане без работа повече от един месец за периода 30.06.2020г.-
10.08.2022г. вкл. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 322,11 лева
като неоснователен.
- на основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 9066,74 лева обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 82 работни дни за периода 01.08.2013г.-31.12.2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022г., до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 14947,81 лева като
неоснователен.
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 575,92 лева - разноски по делото;
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА поради противоречие със закона на
основание чл. 74, ал. 4 КТ клаузата на чл. 14 в трудовия договор от 18.06.2013 г. и на чл. 381
в трудов договор от 01.01.2015 г., сключени между И. И. К. ЕГН ********** с адрес: *** и
***, чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на ***, вписано в
*** под номер 01-10-140174, според които служителят има право на годишен отпуск като
основаният платен годишен отпуск и допълнителният отпуск за работа при ненормирано
работно време е 25 работни дни.
18
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. И. К. ЕГН ********** с адрес: *** против ***,
чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на ***, вписано в *** под
номер 01-10-140174 извършващо дейност в *** чрез „***“ ЕИК *** искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от общо 4523,50 лева - неизплатени трудови
възнаграждения според изработеното /"***"/ в периода 01.07.2019 г. – 05.05.2020 г. вкл.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022г., до
окончателното плащане, иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 1129,72 лева,
представляваща обезщетение за забава върху трудовите възнаграждения според
изработеното /"секторните плащания"/ за периода от 12.08.2019г. до 10.08.2022г., както и
иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3205,30 лева, представляваща обезщетение за забава
върху неизползвания платен годишен отпуск за периода 30.06.2020г.-10.08.2022г. вкл. като
неоснователни.
ОСЪЖДА И. И. К. ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на ***, чуждестранно
акционерно дружество, учредено съгласно законите на ***, вписано в *** под номер 01-10-
140174 извършващо дейност в *** чрез „***“ ЕИК *** на основание чл. 78, ал. 3 сумата
1509,12 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ***, чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на
***, вписано в *** под номер 01-10-140174 извършващо дейност в *** чрез „***“ ЕИК ***
да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1211,72 лева –
държавна такса и 339,87 лева – възнаграждение за вещо лице.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта относно присъденото възнаграждение по чл. 215 КТ, чл. 177 КТ и чл. 264 КТ, както
и относно присъдените обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1
КТ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта на предварителното изпълнение в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19