Р Е Ш
Е Н И Е
№ 30 25.02.2014г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІV състав, в
публично съдебно заседание на двадесети и пети януари две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
ЯНКОВА
при секретар М.П. и с участието
на
прокурора Н.М. като разгледа
докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 304 по описа за 2013г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по искова
молба, подадена от Н.Н.А., изтърпяващ
наказание „доживотен затвор” в Затвора – Стара Загора, с която е предявен иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” – гр. София. Претендира се присъждане на обезщетение в размер на 1000лв.,
за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия
на служители на медицинския център при затвора гр. Стара Загора , поради
неосигуряването му на сексологично лечение
за сметка на бюджета на затвора. Ищецът
твърди, че през месец септември 2012 г. бил посетил медицинския център към
затвора гр. Стара Загора , като обяснил на д-р Л.П. , че бил имал сексологични проблеми . Тя не му отказала директно
осигуряване на преглед със специалист - сексолог, но го уведомила , че за това
лечение следва да заплати около 100 лева. Той не разполагал с парични средства да заплати за тази консултация. На 17.05. 2013 г. бил написал жалба до
началника на затвора гр. Стара Загора Ищецът твърди, че вследствие на отказа да
му се предостави адекватното медицинско лечение бил понесъл неимуществени
вреди, изразяващи се в малоценност, неудобство и незачитане на човешкото му
достойнство, стрес, безсъние и главоболие.
Тези болки и страдания бил претърпял във връзка с нежеланието на медицинския
център гр. Стара Загора да му предостави адекватно медицинско лечение. Моли
съда да осъди ответника да му изплати
парично обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди , причинени в
резултат на неоказване на съдействие от медицинския център при Затвора Стара
Загора и неосигуряването му на лечение от специалист сексолог.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в
съдебно заседание и в представените писмен отговор и становище, оспорва
предявения иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че от събраните по
делото доказателства е безспорно установено, че не са налице кумулативно
изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически
състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на Н.А. вреди в
резултат на незаконосъобразна административна дейност, за което излага подробни
съображения.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и
недоказаност на предявения иск. С подробно изложение съображения обосновава, че
събраните по делото писмени и гласни доказателства не установяват наличието на
факти и обстоятелства, съставляващи материалноправно основание за ангажиране
отговорността на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Ищецът Н.Н.А. *** на 03.01.2007г. с
присъда по НОХД № 112/ 2009г. по описа на Окръжен съд – Хасково, за изтърпяване на наказание „доживотен
затвор” при определен първоначален специален режим. Лишеният от свобода е бил
настанен в Зоната за повишена сигурност на затвора /І- Б/, в самостоятелно,
постоянно заключено спално помещение. Същият бил многократно лекуван в
психиатричното отделение на болницата гр. Ловеч с диагноза “ смесено личностно
разстройство с черти на емоционална нестабилност и дисоциалност” / така писмо от 11.04.2013 г. – лист 11 от
делото/. Видно от приетите като доказателство четири броя епикризи от 10.08.2008 г.,
15.12.2008 г., от 23.06.2011 г. , от 29.04.2012 г. Н.А. многократно е лекуван СБАЛЛС – психиатрично
отделение гр. Ловеч. От тях се установява симптоматиката на болестта на А.: той
проявява антидесктруктивно поведение, както и
суицидни прояви. . Според изложеното в епикризите това поведение се
свърза с отказа на ищеца на приеме потвърдената доживотна присъда, която според
него е несправедлива.От справка ЗД № 573 от 11.04.2013 година се установява
начина на завеждане на молбите на лишените от свобода. Според нея молбите на лишените от свобода до началника
на затвора и до външни администрации се
завеждат в специален регистър, а тези, подадени от тях до
служители на затвора не се регистрират. Според изготвената от инспектор Белчев
справка / лист 12 от делото/ във връзка
с искането на А. за преглед от сексолог същият е консултиран в медицинския
център в Затвора гр. Стара Загора. Според справката , изготвена от директора на
МЦ гр. Стара Загора прегледите, искани от лишените от свобода от сексолог не се заплаща от РЗОК .
От събраните по делото
гласни доказателства се установява, че Н.А. е поискал от свидетелката Нонка Чонкова,
инспектор пробация да бъде лекуван от сексолог поради здравословни проблеми. Тя
се е свързала с директора на медицинския
център – доктор П. във връзка с искането на ищеца. Последната й обяснила, че лицето не може да бъде
прегледано от такъв специалист по линията на здравната каса, тъй като РЗОК гр.
Стара Загора нямала сключен договор с лекар – сексолог. Д-р Л.П. работи като директор
на медицинския център при затвора гр.
Стара Загора от 1994 година и има придобита специалност обща медицина. През
годините тя често се е срещала с ищеца
във връзка с негови оплаквания. Той бил писал множество молби до нея , че иска
да бъде прегледан от сексолог. Такъв род оплаквания на лишените от свобода били
редки, но си спомня, че такава консултация била извършена с друг затворник от
доктор Трингов. Но неговото положение било различно от това на Азис. Той изтърпявал наказанието
си при друг режим, имал и семейство. Във връзка с тези оплаквания Н. й поискал да му издаде направление за
сексолог. Единственият специалист в тази
област бил доктор Трингов, който нямал
сключен договор с РЗОК гр. Стара Загора за
такъв род дейност , поради което не е издала медицинско направление на
Азис, което му било обяснено от нея лично. Ищецът първоначално се съгласил да
заплати за лечението си с лични средства. Тогава тя се свързала със сексолога,
които й обяснил, че за провеждане на лечение на Азис ще трябва да проведат
около 5-6 сеанса, всеки от 40-50 минути. Тя уведомила ищеца за проведения
разговор, но тогава той й казал, че се отказва и че няма да заплати на лечението си при
сексолога. В двете болници, които осъществяват здравно обслужване на местата за лишаване от свобода – в София и гр.
Ловеч нямало специалисти сексолози.Според
П. ако един лишен от свобода иска да му се извърши медицински преглед от точно определен
специалист той трябва да заплати лечението си , за което обстоятелство тя
многократно е уведомявала ищеца. По принцип П. можела да пусне докладна записка
до началника на затвора гр. Стара Загора с искане за консултация със сексолог ,
но то трябвало да бъде одобрено от него Според П. за заболяването на Н. не била
нужда хоспитализация. Ищецът често е посещавал медицинския център в затвора.
Отношението му към персонала в центъра било разнообразно . Понякога любезно , а
понякога агресивно , невъздържано и себично, но П. си обяснявала това негово
поведение с установеното му психиатрично
заболяване. Свидетелят Г. е директор на “ Центъра за психично здраве” гр. Стара
Загора , но работи на граждански договор
към затвора гр. Стара Загора като
психиатър. Той многократно е повеждал психиатрични интервюта с ищеца. Във
връзка с неговото здравословно състояние
той е давал становище за
необходимост от провеждане на лечение на Азис в болницата в Ловеч. Дори
последният път ,преди да влезе в тази болница установил, че поведението на Н. е
неадекватно и неподредено , той се събличал по време на разходка и чупил
крушките. По време на посещенията му при него в медицинския център Азис винаги
засилвал вниманието върху нарушената му еякулация. Той е обсъдил проблема с
доктор П., но нямал медицински познания да му укаже медицинска помощ в тази област. Последният
път Азис отказал психиатричен преглед в медицинския център, което било
удостоверено със съответните подписи. Свидетелката Чонкова лично е говорила с Н.
да престане с голия си протест и да пази тишина в килията си. В такъв случай му
е обещала, че ще се опитат да му осигурят
преглед от сексолог. От свидетелските
показания на посочените от ищеца свидетели О.К., П.С. и М.Х., които са в унисон
с тези на служителите на затвора гр.
Стара Загора се установи, че Н. е искал многократно да бъде преглеждан от сексолог.
Тъй като медицинските специалисти в затвора гр. Стара Загора не удовлетворявали
това негово желание тай започнал да се съблича по врече на престоя на открито,
като казвал , че прави протест поради неосигуряването му на медицинско преглед
от сексолог.. Той обяснявал на свидетелите, че има проблеми с еякулирането и
именно затова искал да му бъде осигурена такава консултация. Друга проявна форма на недоволството на ищеца
се изразявала в това, че той чукал, викал в килията си . Споделил със свидетеля
С. че изпитва нервност, напрегнатост . Н. казал
на свидетеля Х. , че за такава консултация следва лично да
плати около 200-250 лева на доктора , а той не разполагал с такива парични средства. Х.
забелязал, че откакто започнали сексологичните оплаквания на Азис той станал напрегнат,
нервен, страдал от безсъние, имал кръгове под очите. Азис по цяла вечер ходил в
килията, чупил лампи, не спял и непрекъснато си говорил. Според свидетелските
показания на К. Азис имал проблеми с управата на затвора. . Ако той поискал
нещо, те винаги му отказвали. Надзирателите не го брояли за жив. Той постоянно
искал консултации с психолози и сексолози, но те му отказвали и го тъпчели със
силни лекарства.Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите , посочени от
ищеца в частта в която твърдят, че на Н. изобщо му се отказва медицинска помощ.
Това обстоятелство не кореспондира с приетите от съда като доказателство епикризи, от които е
видно, че Н. неколкократно е бил лекуван в психиатричното отделение на болница
в Ловеч. Всички тези лица освен това са
категорични, че докторите от медицинския център при затвора гр. Стара Загора са
ги преглеждали винаги във връзка с възникналите при тях медицински проблеми и са
им назначавали съответното лечение и в тази връзка са им предоставяли лекарства
безплатно.
От назначената по делото съдебно – сексологична
експертиза се установи, че образованието на Азис и начинът му на живот не е
формирал при него добро сексологично
възпитание. Оплакванията му във връзка с еякулацията възникват когато той започва
да изтърпява наказанието си в затвора, което нарушава създадения му сексуален стереотип.
Това създавало предпоставки за
автоагресия, суицидни опити, агресия спрямо обслужващия персонал и други.
Липсата па полов живот открива механизма на развитие на психичното заболяване
на ищеца. Проблемът с еякулацията се задълбочавал , тъй като била засегната
удовлетворителната сфера в централната му нервна система. Събличането, които
той демонстрирал като форма на протест срещу условията, при които Азис
изтърпява наказанието си можело да се тълкува като ексбиционизъм, на той без
допълнителни изследвания не можел да определи дали това заболяване е в стадия на клиничната патология. Според доктора лечението на ищеца следва да се осъществи чрез консултации,
проведени с клиничен психолог. Сексуалните проблеми на Азис са от функционален, не от психически.характер.
Според вещото лице на Азис следва да се направят лабораторни изследвания , чрез
които да се установи нивото на тестостерона му и оттам да
се направи извод за състоянието му .По принцип становище за поведението на Азис
може да се направи от лекарски консилиум, като за това последният следва да бъде подложен на мониторинг.
С оглед на гореизложеното съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е
претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на
длъжностно лице на държавата /служител на Затвора – Стара Загора/, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на
правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и затворите,
съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗИНЗС – т.е исковата молба е подадена от лице
с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205
от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и разрешението, дадено в ТР №3 от
22.04.2004г. по тълк. гр. д. № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС. Твърдените като
незаконосъобразни бездействия на служители от затвора от Затвора – Стара Загора – директора на медицинския
център са извършени във връзка, при и по
повод осъществяването от териториалната служба на ГД „Изпълнение на
наказанията” на медицинско обслужване на лишения от свобода по чл.129 от ЗИНЗС . За обезпечаване и
осигуряване на тази дейност /административна по своя Загора/, са създадени специални звена – медицински
центрове и болници, които следва да осигурят психическото и физическото здраве
на лишените от свобода по време на изтърпяване на наказанията им.
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр. София се явява недоказан и неоснователен, по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие, да е
при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна
вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален
ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената
тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение
за понесените вреди.
В разглеждания случай
вредите се претендират от твърдяни незаконосъобразни действия и/или бездействия
на служители на ответника. На първо място следва да се разреши въпросът
сочените действия представляват ли административна дейност и извършени ли са
при или по повод осъществяване на такава. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС
ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е създаден към
министъра на правосъдието, който съгласно чл. 19, ал. 2, т. 4 от Закона за
администрацията е централен орган на изпълнителната власт. Дейността по
изпълнение на наказанията представлява административна по своето естество
дейност - осъществяване правомощия на държавното управление, на изпълнителна
власт. Правомощията на служителите на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", включително правомощията на служителите в Затвора - гр. Стара Загора, който съгласно чл. 12, ал.
3 от ЗИНЗС е нейна териториална служба, са властнически спрямо изтърпяващите
наказание "лишаване от свобода", а отношенията са на власт и
подчинение, на субординация, в рамките на които се осъществяват функции на
държавното управление - по изпълнение на наказанията. Една от проявните форми
на тази административна дейност по изпълнение на наказанията е организирането и
предоставянето на медицинско обслужване на лишените от свобода. Осигуряването
на лечение на тези лица е вид администриране от страна на служители и
длъжностни лица при ответника. Аргумент в подкрепа на изложеното е уреденото в
чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС положение, че изпълнението на наказанията е насочено към
постигане на неговите цели, включително и чрез осигуряване на условия за
поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на
правата и достойнството им. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗИНЗС наказанието лишаване
от свобода се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за
лишаване от свобода и подлагането им на поправително въздействие. Съгласно ал.
2 поправителното въздействие се осъществява чрез осигуряване на условия за
поддържане на физическото и психическо здраве и за уважаване човешкото
достойнство на осъдените. Следователно посочените от ищеца конкретни действия
и/или бездействия на служители и длъжностни лица при ответника във връзка с
неговото медицинско обслужване представляват проявна форма на дейността на
специализираната администрация по изпълнение на наказанията, т.е. представляват
действия и/или бездействия при или по повод упражняване на изпълнителни
правомощия, осъществяване на административна дейност.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение
на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на
физическото и психическо здраве на лишените от свобода По принцип медицинското обслужване на лишените от
свобода се осъществява в нарочни медицински центрове към местата за лишаване от свобода или
специализирани болници. Съгласно чл. 135,ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода
могат да бъдат лекувани извън местата за лишаване от свобода когато това се налага, а именно :
ако няма условие за провеждане на необходимото лечение, при лечение на инфекциозни
заболявания и когато са необходими консултативни прегледи или специализирани
изследвания. В настоящия случай от всички събрани по делото доказателства се
установи, че за лечението на Азис е необходимо
провеждане на консултация със сексолог, какъвто специалист няма в медицинския
център в затвора гр. Стара Загора във връзка с негово изрично настояване. Съгласно чл.
135,ал.2 от ЗИНЗС изпращането на лишените от свобода в лечебни заведения извън
местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на заповед .на началника на затвора по предложение на директора
на медицинския център. А съгласно чл. 136,ал.1 от ЗИНЗС за подпомагане на
медицинското обслужване на лишените от свобода могат да се привлекат
консултанти от други лечебни заведения отново по предложение на директора на
медицинския център, което се утвърждава от началника на Затвора. При
тази законова регламентация съдът приема, че мълчаливият отказ на началника на
затвора гр. Стара Загора не представлява действие/ бездействие , а същият
следва да направи волеизявление – административен акт , които подлежи на
оспорване по реда на АПК. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 138,ал.1
т. 2 от ЗИНЗС по силата на която към Главна дирекция “ Изпълнение на
наказанието” се създава нарочна комисия, която дава заключение на жалбите на
лишените от свобода за лечение извън лечебните заведения към местата за
лишаване от свобода. От друга страна от събраните по делото доказателства се
установи, че директорът на медицинския център се е свързал д-р Трингов –
сексолог и е предложил консултация на Н. с него за исковия период, но същият е
поискал същата да се извърши за сметка
на затвора гр. Стара Загора. В този
смисъл останаха недоказани твърденията на ищеца, че директорът на медицинския
център е бездействал. Съдът намира, че искането на Азис да му се заплати за лечението със сексолог за сметка на затвора не почива на законовата регламентация, приета
във връзка с оказваната безплатна медицинска помощ на здравно осигурените лица и
аргументите за това за следните. В националния рамков договор 2013 година и в
приетите въз основа на него клинични пътеки са описани кои здравно медицински
услуги се заплащат изцяло или частично от НЗОК.В тях не е предвидено заплащане
на консултации със сексолог да се поема от здравната каса. Осигуряването на
медицинска помощ извън договорения обем и дейности по НРД е за сметка на здравно
осигурените лица. Ишецът Азис не може да иска да бъде третиран по- благоприятно
от другите здравно осигурени лица, които биха заплатили за съответното си
лечение. Липсата на парични средства при Азис не води до задължение на
директора на медицинския център,
респективно на началника на затвора да му
осигурят безплатна медицинска консултация за сметка на затвора, каквито са
твърденията на ищеца
С оглед на посоченото в исковата молба
фактическо основание за настъпилите вреди, обезщетение за които се иска,
първият елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата
в лицето на ответника – Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр.
София, не е налице . По делото не се установи
наличието на бездействие на служител на
Затвора – Стара Загора във връзка с неосигуряване
на безплатна медицинска помощ на ищеца.
Следователно не е налице
незаконосъобразно административно бездействие и съотв. първия елемент от
правопораждащия фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по
предявения на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ иск.
От събраните
по делото доказателства не се установява настъпването на неимуществени вреди така, както се
претендират от ищеца. Действително отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
обективна – държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, без значение дали
са причинени виновно от тях. Но за ангажиране отговорността на държавата е
необходимо да бъде установено настъпване на вреди, които вреди се явяват пряк и
непосредствен резултат от незаконосъобразни административни актове, действия
или бездействия – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на
имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени
интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Ищецът е този, който
в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание,
така и причинната връзка между тях и незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административния орган или длъжностни лица. В конкретния случай
в тежест на ищеца Н. А. е по безспорен начин да установи с допустими
доказателствени средства, че е претърпял претендираните в исковата молба вреди
от неимуществен характер, както и причинната им връзка с твърдените бездействия
на служител на Затвора – Стара Загора. За фактите и обстоятелствата, по
отношение на които съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК носи доказателствена тежест, ищецът, въпреки дадените указания в
този смисъл в доклада на делото по чл.146 от ГПК, не ангажира доказателства с
които да бъде установено по несъмнен начин, че действително е претърпял
претендираните вреди, още по-малко че същите са в пряка и непосредствена
причинна връзка с незаконосъобразна административна дейност, за да бъде
обоснован извод за възникнало по отношение на него право на парично обезщетение
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Свидетелските показания на водените от ищеца свидетели
показват тяхното субективно възприятие за претърпените от ищеца болки и
страдания. Още повече, че събраните по делото гласни доказателства и
назначената по делото експертиза водят до извода, че Азис изпитва недоволство от постановената му присъда, явно
несправедлива според него, а не от отказа да му се назначи определено лечение. Психичното
заболяване на ищеца, установено при извършването му лечение способства за
емоционалната му нестабилност , чувството му за непълноценност, нежеланието му
да приеме като справедлива, присъдата, която изтърпява, а не отказът да му се
осигурят парични средства от бюджета на затвора гр. Стара Загора за консултация
със сексолог.
.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не
е доказано по безспорен начин наличието на нито един от елементите от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в
причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на
длъжностно лице на Затвора – Стара
Загора, поради което предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” – гр. София се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Н.Н.А. *** иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, за
заплащане на обезщетение в размер на 1000лв. за претърпени неимуществени вреди
от незаконосъобразни бездействия на служител от администрацията на Затвора -
Стара Загора, изразяващи се в отказа да му бъде предоставена консултация със
сексолог за сметка на бюджета на затвора
гр. Стара Загора, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: