М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 18 от 26.02.2019 година
по НОХД № 121/2019 година на Районен съд (РС) – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно
производство (ДП) № 366/2018 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 772/2018 година по описа на
Районна прокуратура – Свиленград, М. Кирилва
– Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на Ю.А.В., роден на *** ***, българин, български
гражданин, живущ ***, неженен, със средно
образование, ЕГН **********, осъждан, за това, че на 24.07.2018 година в град Свиленград, област Хасково, извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - М.С.П. с ЕГН ********** ***, изразяващи се в
опипване по гърдите, задните й части и поставяне на
ръката й върху половия му член, чрез употреба на сила - хващане със сила на едната й ръка и
притискане на тялото към ограда - престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Ю.А.В. и служебния му защитник
– адвокат В.Х. заявяват,
че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като
дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират
доказателства за тези факти. Молят за определяне на наказание при условията на
чл. 55 от НК като се сочи наличие на смекчаващи вината обстоятелства. Алтернативно от Съда се иска да наложи наказание „Лишаване от свобода” в минималния
размер, предвиден за това престъпление в Особената част на НК, което след това
да бъде редукцирано съгласно чл. 58а от НК, като и да бъде приспаднато времето,
през което подсъдимият е задържан.
В последната си дума подсъдимият моли да му бъде наложено минимално по
размер наказание.
Участващият
в съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград Прокурор М. Кирилова в хода
на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с ОА. Изразява
становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна по
отношение на подсъдимия, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от
събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните – обективни
и субективни признаци на вмененото престъпление по възведената правна
квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на
подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и
осъждането му, като му бъде наложено предвиденото в чл. 150, ал. 1 от НК
наказание, които да се индивидуализира при условията на чл. 54 от НК, а
именно „Лишаване от свобода”, което след редукцията по чл. 58а от НК да
бъде в размер около 3 години, като не се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, а наказанието да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим;
да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е задължан по реда на ЗМВР,
на НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража” и да му бъдат възложени
направените на фазата на ДП разноски.
Производството
в съдебната си фаза протече по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ
от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при
изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно
заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на
основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради
това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява процесуално
допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично
изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът уважи, след
изслушването на страните, постановявайки нарочен съдебен акт за провеждане на
съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на
фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е.
на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371,
т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия Ю.А.В.
се подкрепят от събраните в ДП доказателства,
с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално
самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК
- пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна, следното,
така както и се твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 157 от 04.02.2019
година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград, подсъдимият е осъждан многократно за престъпления против
собствеността, като
последното му осъждане е по НОХД № 50/2016 година по описа на Районен съд – Свиленград и му е наложено наказание „Лишаване
от свобода”, което е изтърпяно на 09.02.2017 година.
Видно от приложената
в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
подсъдимият към дата 21.12.2018 година няма ненавършили пълнолетие деца, не
притежава недвижими имоти, движимо имущество, в т.ч. МПС, с единична стойност
над 1 000 лв., ценни книжа, дялове в дружество, парични средства по банкови
сметки и няма доходи.
Видно от
Характеристичната справка, изготвена от Мл.ПИ Михаил Михайлов - служител в РУ –
Свиленград, подсъдимият към датата на изготвянето й – 25.07.2018 година, не се издирва
от органите на Полицията; но има криминалистическа и съдебна регистрации, често
предизвиква конфликти и скандали със семейството си и съседите, злоупотребява с
алкохол и е склонен да се укрива от органите на реда.
Пострадалият М.С.П. *** като обитава първия етаж от двуетажна масивна сграда. На втория етаж от къщата живеят синът й - свидетеля Спасимир Петров и съпругата му – свидетеля Албена П..
На 24.07.2018 година около 09.30 часа свидетелят М.С.П. излиза отвън пред дома си да мете тротоара. Докато почиства вижда че към
нея се приближава подсъдимият, който познава
от преди. Когато се приближава до нея подсъдимият по прякор „Иско” изведнъж със
сила хваща дясната й
ръка, смъква леко
панталона си и насочва ръката й към половия си член. От докосването на половия член П. изпитва силно отвращение. С другата си ръка подсъдимият притиска П. до
оградата на къщата и започва да й говори, че иска
да влезнат вътре в къщата заедно. Докато й говори се опитва да я
целува по устните, но П. си извръща главата. Притисната
до оградата подсъдимият започва да опипва П. по гърдите и задника. П. се разтреперва, плаши се и
започва да вика. От действията, които
извършва спрямо нея, П. възприема че подсъдимият иска да й
посегне. Действията на подсъдимия спрямо П. вижда
свидетеля Донка Нъкова,
която в този момент работи в шивашкото си ателие. Ателието се намира на улица „Генерал Скобелев” № 9 в град Свиленград, област Хасково, в съседство до къщата на П., като Нъкова има видимост
към двора на П.,***. Виждайки
как подсъдимият хваща ръката на П. и я вкарва в панталона си в областта на дюкяна, Нъкова веднага тръгва да излиза от ателието. Когато излеза
на улицата започнва да вика на подсъдимия: „Тръгвай, защото ще извикам полиция!” и едва тогава подсъдимият
пуска свидетеля М.П. и тръгнва в
посока аптека „Гален” и магазин „Билла”, а П. се прибира
в дома си и се заключва. След около 10 минути
свидетелят П. отива при свидетеля Нъкова
и започнва подробно да й разказва какво й е направил Ю.В.. Обяснява и че
това е същият мъж, който преди около месец дошъл отново пред
дома й, и
започнал да й говори, че много я харесва, че иска да посети дома й и се е опитал да я целуне. За тази среща още тогава П. споделила на свидетеля Нъкова, защото
била много притеснена и се страхувала, а
Нъкова от своя страна я посъветвала да се прибере, да заключи вратата, а тя ако го види на улицата отново ще го
изгони. Докато М.П. е при свидетеля Нъкова, последната се обажда по
телефона на снаха й – свидетеля Албена П. и съобщава за
случилото се, а тя от своя страна
уведомява незабавно съпруга си – свидетеля Спасимир
Петров. Научавайки за случилото свидетелят Петров веднага отива в
дома на свидетеля Нъкова, която му разказва какво
е видяла и какво се е случило. Когато се прибира в дома си, свидетелят Петров заварва майка си силно разтревожена и в състояние на паника. Още същия ден подава сигнал в РУ – Свиленград,
по повод на който са предприети оперативно-издирвателни
мероприятия от свидетеля Теодор
Димов - Полицай
в РУ – Свиленград, съвместно с колегите му Г.
Димитров и Евгени Дрънгов, за установяване извършителя на
престъплението. В хода на предприетите действия като извършител
на престъплението е установен подсъдимият Ю.В.. По време на проведената
беседа подсъдимият завява пред
свидетеля Димов, че преди около месец се запознал със свидетеля П. пред дома й. От тогава редовно минавал по улицата и я
заговарял. Подсъдимият я харесвал
и бил привлечен
сексуално от нея, като при посещенията му я
ухажвал, опипвал и целувал по врата. Пред свидетеля
Димов подсъдимият заявява, че на процесната дата за пореден път посетил дома й и имал желание да прави секс с нея, по тази причина започнал да я опипва и
целува, но тя се дърпала и отказвала всякаква
интимност с него. Продължил да я натиска и опипва, защото имал огромно желание да прави секс с нея и бил
възбуден.
Видно от Протоколи за разпознаване на лица, свидетелите М. Петров и Донка Нъкова разпознават подсъдимия Ю.В. като лицето, което е извършило блудствени действия с П..
От заключението на
изготвената Съдебномедицинска експертиза на живо лице с
№ 341/2018г. е видно, че след
прегледа на П. от вещото лице Христо Димитров Еленски е
установена драскотина на дясната предмишница (непосредствено
над китката), с което и е причинено страдание без
разстройство на здравето. Описаното увреждане е причинено от
действие на твърд тъп предмет и може да се
получи от нокът на човешка ръка при опит за
дърпане, по начина, времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения.
От заключението на
назначената Комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза е видно, че освидетелстваният Ю.А.В. не се води на диспансерен отчет към Център за психично здраве - Стара
Загора и не страда от психично заболяване. Способен
е правилно да възприема обективната
действителност, да разбира свойството и
значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Способен е правилно да възприема
обективната действителност и да дава достоверни обяснения. Според вещите лица Златка Минчева Димитрова и Ваня
Николова Бухчева към момента
на извършване на деянието, е разбирал свойството и
значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си. Отношението на В. към извършеното от него е формално критично като
израз на защитна реакция с цел оневиняване. След изминалия период от време осъзнава, че действията и постъпките му са неправилни
и неприемливи за което формално изказва съжаление.
В кориците на
делото са налични писмени документи, удостоверяващи влошеното здравословно
състояние на подсъдимия, свързано с наличното му заболяване - Епилепсия.
С експертно заключение, обективирано в Съдебна
психологична експертиза от 14.11.2018 година се установява, че пострадалият М.С.П. страда от мултиинфарктна (предимно корова) деменция
за което е характерно постепенно начало. Според вещото лице Ваня Николова Бухчева, към момента на освидетелсването - 29.10.2018 година, П. няма спомен за извършеното спрямо
нея деяние, тъй като при
констатирания паметов упадък първо се засягат по-скоршните спомени. Загубата на паметта става по регресивния
закон на Рибо, според който заличаването
на спомените става в последователност от новите към старите. Първо се уврежда паметта за най-близкото
минало, тъй като това е закон за обратното развитие
на паметта. Не е в състояние да
възпроизведе фактите и обстоятелствата,
свързани с него, както и да изрази
отношението си. Но
към момента на извършване на
деянието - 24.07.2018 година, П. е разбирала свойството и значение на извършеното спрямо нея и е
могла да дава достоверни показания, тъй като процесуалните действия по ДП са извършени
непосредствено след деянието. При дементния процес от лакунарен тип, както е при П., е запазено ядрото на личността, което включва ценностната система и
морално-етичните правила и норми на поведение.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпознавания на лице, ведно с Фотоалбуми; разпити на свидетели, назначени
са и са изготвени Съдебномедецинска, Комплексна
съдебна психолого-психиатрична и Съдебна
психологична експертизи; изискани са и са приложени можество писмени
документи и т.н.
В хода на ДП подсъдимият не се признава
за виновен по така предявеното му обвинение и обяснява, че познавал
свидетеля П. от преди месец. Когато я срещнал на 24.07.2018 година се
заприказвали като на шега я прегърнал и целунал по лявата буза, хванал я за
дясната ръка, поставил ръката й върху половия си орган през панталона, отрича
да го е свалял или разкопчавал и тогава П. се развикала като му казала, че
някой може да ги види и тогава се отдръпнал от нея. Сочи, че случилото се било
на шега. В съдебната фаза се
признава за виновен по така предявеното му обвинение.
Събирането и
проверката на доказателствените средства се
извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е
безспорно и несъмнено установена, за което се цени направеното в
съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените
към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства –
свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда,
включват: Протоколи за разпознаване на лице, ведно с Албуми, заключения по
Съдебномедицинска, Комплексна съдебна психолого-психиатрична и Съдебна
психологична експертизи, Справка
за съдимост, ведно с Бюлетини, Характеристична справка, Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние; приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: М.С.П., Донка Христова
Нъкова, Албена Миткова П., Спасимир Веселинов Петров и Теодор Андонов Димов, всички
те материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът
кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката
им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се
в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на
изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от
доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл.
283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справка за съдимост, ведно с
Бюлетини, Протоколи за разпознаване на лице, както и от заключенията на
назначените и изготвени Съдебномедицинска, Комплексна съдебна
психолого-психиатрична и Съдебна психологична експертизи.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията
на свидетеля М.С.П.,
макар и същата да се явява пострадала от деянието, тъй като това a priori не е индиция за
недостоверността на твърденията й. Фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими
доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително
определена доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства и не могат да
бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода на делото, както и поради претърпяните вреди
от престъплението. Въпреки заболяването на пострадалия П. и че след
кратко време
след случилото се с нея няма спомен за извършеното спрямо нея, настоящият състав кредитира показанията й като обективни, безпристрастни и логически
последователни, тъй
като са дадени непосредствено след извършване на деянието (т.е.
отразяват пресни спомени за инкриминираните факти) и са с характер на реално
преживяване и излагат точно и конкретно обстоятелствата около
инцидента, който описва изчерпателно, което се подкрепя от заключението на изготвената Съдебна
психологична експертиза. Не е налице индиция за недостоверност на показанията й, тъй като те са пълни,
подробни и богати на детайли относно случилите се събития. Именно в множеството
им детайли показанията й намират пълно съответствие с доказателствения материал
по делото, възприет от Съда. Разказаното от
пострадалия П. се подкрепя от обективно установените по
делото факти, от извършените по делото Експертизи
и от разказа на всички свидетели относно релевантните за предмета
на доказване факти. Не може да не бъде
отчетено и това, че в показанията на П. не
прозира стремеж за преднамерено уличаване на подсъдимия в извършване на деянието. Всъщност по делото нито се
твърдят, нито се установяват евентуални причини, заради които П. би предприела необосновано приписване на престъпление
и то на почти непознато за нея лице. Самата защита не излага подобни твърдения.
Съдебният състав
възприема изцяло и заключенията по извършените Съдебномедицинска, Комплексната
съдебна психолого-психиатрична и Съдебна психологична експертизи. Последните са извършени съответно
от вещи лица – специалисти с необходимата
квалификация и знания, включени в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2018
година за съдебния район на Окръженсъд – Хасково и на Административен съд –
Хасково, съответно за 2018 година за съдебния район на Окръжен съд – Стара
Загора и на Административен съд – Стара Загора, липсват индиции за
предубеденост; а от формална страна изготвените писмени Заключения обективират необходимите
данни, ползвани за извършената оценка и
фактически констатации, поради което се явяват обосновани и аргументирани, в съответствие
и кореспондиращи с фактите по делото и останалите доказателства, с
оглед което не възникват каквито и да е съмнения за тяхната правилност.
Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и заключенията на вещите лица, поради това
Съдът намира за обосновани, аргументирани и правилни експертизите и ползва същите при формирането
на фактическите и правните си изводи. Възприетата по–горе фактическа обстановка, е в синхрон
със заключенията на вещите лица, които бяха приети без възражения от страните.
Няма
основание, по-натам, да не се кредитират
с доверие резултатите от извършените разпознавания
на ДП. Това е така, според
настоящия състав на Районен съд - Свиленград, т.к. съгласно чл. 169 от НПК, свидетелите М.П. и Донка Нъкова са
разпитани непосредствено преди
разпознаването за отличителните белези на извършителя на престъплението, след което е извършено и самото разпознаване като са им
били показани по четири
лица както изисква чл. 171, ал. 2 от НПК; и свидетелите са посочили лицето, поставено съответно на трето и на четвърто място, което лице
е подсъдимият Ю.А.В.. В Протоколите за разпознаване разпознаващите лица П. и
Нъкова са посочили веднага след разпознаването по какви белези са познали посоченото от всяка от тях лице. Тези процесуално-следствени действия са извършени в присъствието на две поемни лица, които не са отразили някакви свои
бележки по извършеното разпознаване.
Що
се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание
и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А
онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – експертиза,
разпознаване, съответно имат
необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения
процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са
относими и необходими за преценката на
личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващото се наказание.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира
изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън
вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът
прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно всички
релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
Изложеното от Ю.В. на фазата на ДП, че
случилото се е шега противоречи на нормалната човешка логика - неголично е на шега да поставиш ръката на друг човек върху половия си орган. Обясненията на
подсъдимия, дадени на ДП, в другата им част, макар и доста кратки и
схематични, се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се
подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства -кредитирани,
поради което липсват основания изложеното от тях да се счита обективно невярно.
При
така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият Ю.А.В. е осъществил състава на престъплението по чл. 150, ал. 1
от НК.
Престъпленията против човешката
личност са уредени в Глава Втора от специалната част на НК.
Това показва важното место, което им отрежда законодателя. В тази Глава са уредени посегателството
срещу човешкия живот, което е едно от най-тежките престъпления, предвидени в
българския НК. Уредени са и други посегателства срещу човешката
личност като изнасилването и извършването на блудствени действия без съгласие
на другото лице. Уредени са в Раздел Осми на посочената Глава от НК със
заглавие „Разврат”. Съпроводени са с унижаване честта и достойнството на човека. В
конкретния случай с прояви на насилие се е стигнало до засягане половата
неприкосновеност на пострадалия. Правото на чест и достойнство и на неприкосновеност
на личността са неоспорими човешки права.
Изпълнителното деяние на процесното престъпление е на типично двуактно
престъпление и се осъществява чрез блудствени действия - такива насочени
към задоволяване на полово желание, и принуда. Т.е. съставът на престъплението по чл. 150
от НК изисква извършване на действия с цел възбуждане или удовлетворяване на
полово желание, без да е необходимо постигането на тази цел. За
съставомерността на деянието е достатъчно тези действия да целят полово
удовлетворяване
(блудствените действия се осъществяват чрез физически контакт, който не е
обективно насочен към съвкуплени), без съгласието на жертвата, дори и такова да не е
постигнато.
От
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, разгледан в своята
съвкупност и логическа взаимовръзка, е достатъчен за да се направи
извод,
че подсъдимият е автор на деянието - предмет на настоящото
наказателно
производство. От наличния по делото обем доказателства, в
това число свидетелските показания на свидетелите Донка Христова Нъкова, Албена
Миткова П., Спасимир Веселинов Петров и Теодор Андонов Димов, разпитани на ДП, включително
пострадалото лице М.П.; Протоколите за разпознаване
на лице, ведно с Фотоалбуми; Съдебномедицинската експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Христо Еленски (съгласно която М.П. има драскотина на дясната
предмишница (непосредствено над китката), която е причинена от действие на
твърд тъп предмет и може да се получи от нокът на човешка
ръка при опит за дърпане); Комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза,
изготвена от вещите лице д-р Златка Димитрова и Ваня Бухчева (съгласно която Ю.А.В. не страда
от психично заболяване,
способен
е правилно
да възприема обективната действителност, да разбира
свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си); Съдебната
психологичната експертиза (съгласно която пострадалият М.С.П.
страда от мултиинфарктна (предимно корова) деменция, но
към
момента на извършване на деянието е разбирала свойството и значение на
извършеното спрямо нея и е могла да дава достоверни показания, тъй
като процесуалните действия по ДП са извършени непосредствено след деянието); Справката
за съдимост на подсъдимия; Характеристичната справка и други; може да се
направи извод, че на инкриминираната дата (24.07.2018
година) подсъдимият
в град Свиленград, област Хасково, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст
-
М.С.П.
с ЕГН
********** ***, изразяващи се в опипване по гърдите, задните й части и поставяне на
ръката й върху половия му член, чрез употреба на сила - хващане със сила на едната й ръка и притискане на тялото към ограда. Обективираните действия, с които В. е опипал по гърдите пострадалото лице П. и задните й части и поставянето на ръката й върху половия му член,
са от естество, целящо да възбуди и удовлетвори половото желание на подсъдимия
без съвъкупление, които действия сочат
на извършено престъпление по чл. 150, ал. 1
от НК. С
действията по хващане на едната ръка на пострадалото лице П. и притискане на тялото й към ограда, подсъдимият е упражнил
спрямо нея сила с цел да сломи съпротивата й и да извърши намислените
блудствени действия, а именно – да я опипа по гърдите и задните й части и да постави ръката й върху половия си член
и по този начин да възбуди и удовлетвори половото му желание без
съвкупление.
Както
вече бе посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени
въз основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично
правно съждение, да е доказано извършването на престъплението с правна
квалификация чл. 150, ал. 1 от НК и неговото авторство. С деянието си подсъдимият е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, посочения престъпен състав.
Обект на престъплението, извършено от подсъдимия, са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността и гарантиращи правото на личен живот и интимна сфера и
обществените
отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да формира своята
воля и да избира поведение.
Извършеното от подсъдимия е квалифицирано
правилно по
чл. 150, ал. 1 от НК, тъй като деянието
е извършено спрямо лице, навършило 14-годишна възраст (пострадалото лице М.П. е била на 80 години към
инкриминираната дата) и чрез употреба на
сила (хващане със сила на едната ръка на П. и притискане на
тялото й към оградата). Употребата на
сила представлява физическо въздействие върху пострадалото
лице и
се явява способ за осъществяването на деянието. Както вече бе посочено използването на сила е било с цел да се сломи съпротивата на свидетеля М.П. във връзка с отбрана
на интимната й сфера, за да
може подсъдимият да осъществи блудствени действия. Налице е липса на
съгласие от страна на П. предвид факта, че тя се е дръпнала веднага след като
подсъдимият е хванал ръката й и я притиснал към половия си член. Дори
предходното отношение на П. с подсъдимия сочат че при желанието му да общува с
нея тя му е отказала, включително като не му е дала вода.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият е годен субект
на престъплението.
От субективна страна инкриминираното деяние е
извършено от подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза първа
от НК. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието,
предвиждал е неговите
последици и от волева страна е
целял тяхното настъпване като за сломяване на
съпротивата на П. е използвана сила. Съзнавал е несъгласието на пострадалото лице да бъдат осъществени блудствени действия. Наред с това е налице и специалната цел – да възбуди и удовлетвори полово
желание. Бил е с ясното съзнание, че осъществява блудствени дейстнвия с навършилата 14
години М.П. след като употребява за това сила, за да предотврати съпротивата й. Подсъдимият е
съзнавал както възрастта на свидетеля П., за която обективно свидетелства
физическото й развитие, така и всички останали съставомерни признаци на
престъплението. Т.е. умисълът обхваща всички елементи на престъпния състав.
За това си поведение, с оглед осъществяването от
обективна и субективна страна на състава на
престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК, подсъдимият
следва да понесе своята наказателна отговорност.
Предвид всичко гореизложено, Районен съд - Свиленград не може да сподели изводите на защитата, изложени на фазата на ДП, за преквалифициране на деянието като хулиганство, тъй като обект на
престъплението хулиганство са установеният в страната правов ред и общественото
спокойствие, а изпълнителното деяние се осъществява чрез непристойни действия.
Такива са онези неприлични, безсрамни действия, изразяващи се в прояви, които скандализират
обществото. За да е осъществен съставът на престъплението хулиганствно от обективна страна,
следва деецът да е извършил такива действия, щото те, при условията на
кумулативност да съставляват грубо нарушение на обществения ред и да изразяват
явно неуважение към обществото. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че
обществената опасност на процесното деяние с по-висока в сравнение с типичната
за хулиганството.
Подсъдимият Ю.А.В. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от
български произход. Живее в град Свиленград, ул.„Синчец” № 21, област Хасково. Понастоящем се намира в Затвора – Стара Загора (в този
смисъл са Писмо ЗД № 40/2019г. от 08.02.2019 година на Затвора – Стара Загора и Справка с вх.рег.№ 2542/19.02.2019 година от Затвора – Стара Загора). Не е женен, има навършили пълнолетие деца. Със средно образование е. Осъждан е многократно. Не работи.
При определяне вида и размера на наказанието
на подсъдимия, Съдът се
съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а именно
принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на наложеното
наказание.
Съгласно първият
принцип на наказателноправната ни система за извършеното от подсъдимия
престъпление в специалния текст на чл. 150,
ал. 1 от НК, законодателят
е предвидил следното наказание: „Лишаване от свобода” за срок от 2 години до 8 години.
При индивидуализацията и конкретизацията на
наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената
опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението,
степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства, че с обясненията си съдейства за разкриване на обективната
истина, тежкото му финансово състояние и социално положение - същият е безработен и не
притежава движимо и недвижимо имущество, влошеното здравословно
състояние и фактът, че ДП е продължило през доста продължителен период от време; а като отегчаващи вината
обстоятелства се отчетоха обремененото съдебно минало на подсъдимия - дори изтърпените наказания от 1 година и 6
месеца Лишаване от свобода, 1 година
и 4 месеца
Лишаване от свобода, 2 години Лишаване от свобода и т.н., не са му въздействали
възпиращо, личността на подсъдимия се характеризира с особено ниски задръжки, лошите му характеристични данни и обстоятелството,
че
разкаянието му не е истинко. В тази връзка не може да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство възрастта на подсъдимия, доколкото възрастта от
48
години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да
направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази
възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове
наличието на смекчаващо вината обстоятелство.
В конкретния случай обществената опасност на деянието не е завишена в сравнение с други подобни случаи. Интензитета на
осъществената спрямо пострадалото лице сила (конкретните
обстоятелства, при които е осъществено процесното деяние не сочат на особена
бруталност при прилагането на сила), обстоятелствата при които деянието е извършено (на открито, в рамките на
града, в светлата част на денонощието), краткотрайността на осъществяването
на деянието, обстоятелството, че подсъдимият не е провил упоритост, са все
обстоятелства налагащи извод, за по-ниска степен на обществена опасност на
престъплението по чл. 150 от НК. Т.е. в този смисъл конкретната обществнена опасност на
деянието е сравнително по-ниска от типичната за такива деяния. За да стигне до този извод Съдът
се съобрази и с факта, че пострадалото лице П. няма спомен за сторенето спрямо
нея предвид установеното болестно състояние.
За разлика от нея
обществена опасност на дееца е завишена предвид изложеното по-горе.
Причина за извършване на
престъплението е ниското правно съзнание и култура на подсъдимия и незачитането на установения в страната ред за поведение в
обществото, незачитане спокойствието на
гражданите, незачитане на обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на честта, достойнството, живота и
здравето на личността и липса на морално– волеви задръжки. Т.е. причините за извършване на
престъплението от страна на подсъдимия се
свеждат до подценяването на правнозащитени интереси на човешката личност, пренебрежителното му отношение към личната неприкосновеност и
по–специално към половата такава, както и до склонността му към антисоциално поведение.
Мотивите на подсъдимия са
свързани с
противозаконното удовлетворяване на половия му нагон.
Делото протече по реда на съкратеното
съдебно следствие и следователно наказанието следва да се определи по чл. 58а,
ал. 1 от НК – най-напред по общите правила и след това да се намали с една
трета. Всичко изброено по-горе сочи,
че освен че с обясненията си съдейства за
разкриване на обективната истина, тежкото финансово състояние и социално
положение на подсъдимия, влошеното му
здравословно състояние и фактът, че ДП е продължило
през доста продължителен период от време, които Съдът
взе предвид при определяне на наказанието му, не са налице други смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства, което изключва и наличие на многобройни
такива. Съдът намира, че не са налице и изключителни такива, тъй като изключително обстоятелство по
смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за масовите случаи, и
при оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и
най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а
не правило. Случаят не е такъв. Поради
това, Съдът намира, че не може да се направи извода, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко за подсъдимия. Деянието,
извършено от подсъдимия, разкрива една значително завишена степен на обществена
опасност, която е била взета предвид от законодателя при определянето на вида и
размера на предвиденото за този вид престъпление наказание. Поначало
престъпленето по чл. 150 от НК
е с висока степен на обществена опасност и едно от най-отблъскващите престъпни
деяния, даже без оглед на конкретния състав, който е осъществен. С оглед на така коментираните
обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността, както и предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК относно задължителното приложение на чл.
58а от НК, при уравновесяване на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, при
незавишена обществена опасност на деянието и завишена такава на дееца, Съдът постанови Присъдата си, с която призна
подсъдимият Ю.А.В. за виновен за престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК и му наложи справедливо наказание при условията на чл.
54, ал. 1 от НК в размер между минималния и средния, а именно „Лишаване от
свобода” за срок от 3 години, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали
размера на това наказание с една трета и определи окончателния размер на
наказанието „Лишаване от свобода” в размер на 2 години, което следва да изтърпи
ефективно, тъй като разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е неприложима в
конкретния случай и тъй като за постигане на целите на наказанието и за
поправянето на подсъдимия е необходимо да изтърпи наказанието ефективно.
Наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от
ЗИНЗС, тъй като се касае за умишлено престъпление, когато не са изтекли повече от 5
години от изтърпяване на предходно наложено наказание „Лишаване от свобода”,
което не е било отложено на основание чл. 66 от НК,
независимо от реабилитацията - по НОХД № 50/2016 година по описа на Районен съд – Свиленград му е наложено наказание „Лишаване
от свобода”, което е изтърпяно на 09.02.2017 година, т.е не са изкетли повече от 5 години от изтърпяване на
предходно наложено наказание „Лишаване от свобода”, което не е било отложено на
основание чл. 66 от НК. На
основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1
от НК, следва да се приспадне от така наложеното наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан със Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа,
считано на 24.07.2018 година, с
Постановление за задържане съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 25.07.2018 година и
с Определение № 273/26.07.2018 година по ЧНД № 388/2018
година на Районен съд – Свиленград, с което е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано от 26.07.2018 година до влизане в сила на настоящата Присъда.
Както вече бе посочено, Съдът в
настоящия си състав намира, че не са налице предпоставките за налагане на
наказание при условията на чл. 58а, ал. 4, вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за да
преценява дали приложението му е по-благоприятно за дееца, тъй като не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, когато и
най–лекото предвидено в чл. 150, ал. 1 от НК наказание („Лишаване от свобода” в
размер от 2 година до 8 години) ще бъде несъразмерно тежко.
Така индивидуализираното наказание – „Лишаване от
свобода” в размер на 2 години, ще въздейства в достатъчна степен върху
личността на подсъдимия като предизвика положителни промени в съзнанието и го
мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда
да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция. В случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не
толкова със строгостта си, като с него подсъдимият ще бъде предупреден, че
подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще му даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява
с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за
да не допуска занапред подобни престъпления. От друга страна индивидуализирано
така по вид и размер, наложеното наказание на подсъдимия, Съдът прецени за
необходимо, достатъчно и справедливо наказание за постигане целите на
наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а именно: да се въздействува
възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Относно
разноските:
По предявеното обвинение, подсъдимият бе
признат за виновен, като при този изход на наказателното дело и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът го осъди да заплати направените по делото
разноски, от които по Републиканския бюджет, този на МВР – сумата общо 750.72 лв. – разноски от ДП за извършени Съдебномедицинска, Комплексна съдебна психолого-психиатрична и Съдебна психологична експертизи (58.65 лв., 516.12 лв. и 175.95 лв.), вносими по сметка на ОДМВР – Хасково и по Бюджета на съдебната власт – държавна такса 5 лв. в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносими по
сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)