Решение по дело №10964/2018 на Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 19.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

    Членове: Пепа Тонева

                                                                                      мл.съдия: Биляна Коева

 

при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 10 964... по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „К.“ ООД, с която обжалва решение № 386 853 от 17.04.2018 г., постановено по гр.д. № 66 494/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 124 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове. Твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при противоречие с материалния закон. Твърди, че между страните са съществували уговорки по отношение на размера на възнаграждението за обработка на документи, с които съдът не се е съобразил.  Твърди, че е налице изпълнение на задълженията, като извършеното е прието от възложителя, които не е оспорвал представителната власт на лицето, приело работата. Твърди, че следва да се приеме презумпцията на чл.301 от ТЗ. Моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното в тази част и вместо него постанови ново, с  което се уважат исковете, като претендира и разноски за двете инстанции.

                        Ответникът по въззивната жалба З. „Б.В.и.г.“ редовно уведомен оспорва жалбата.  Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, в частта, в която съдът е отхвърлил предявените искове. Твърди, че в останалата част същото е недопустимо, с оглед на сумата, за която е издадена заповедта по чл.410 от ГПК. Моли съда да прекрати производството като недопустимо, алтернативно да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира разноски.

                        С въззивна жалба З. „Б.В.и.г.“ оспорва решение № 386 853 от 17.04.2018 г., постановено по гр.д. № 66 494/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 124 състав, в частта, в която са уважени предявените искове. Твърди, че решението е недопустимо, като постановено по недопустими искове. Твърди, че видно от доказателствата по делото, заповедта за изпълнение, която е издадена в полза на ищеца е за суми над 25 000 лв. Твърди, че съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства по отношение на приемането на работата и направеното възражение, че същата не е приета. Моли съда да прекрати настоящето производство като недопустимо, алтернативно да постанови решение, с което да отмени атакуваното, в частта, в която е уважен предявеният иск, като претендира и разноски за двете инстанции.

                        Ответникът по тази въззивна жалба „К.“ ООД оспорва същата. Твърди, че исковата молба са предявени четири отделни субективно съединени иска, които са с цена под 25 000 лв., поради което производството е допустимо. Навежда твърдения, че работата е приета, а ответникът не е изпълнил задълженията си заплати договореното възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като правилно и законосъобразно и претендира разноски.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

            Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 386 853 от 17.04.2018 г., постановено по гр.д. № 66 494/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 124 състав, че съдът е признал за установено по реда на чл. 422 ГПК, че З. „Б.В.и.г.“ АД дължи на „К.“ ООД, следните суми по договор за услуги № 15-03 от 26.06.2015 г.: сумата от 754.23 лв. - по фактура № 354 от 02.12.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 23.03.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1.48 лв. за периода от 17.03.2017 г. до 23.03.2017 г.; сумата от 798.99лв. - по фактура № 379 от 01.02.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 23.03.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1.56 лв. за периода от 17.03.2017 г. до 23.03.2017 г.; сумата от 664.02 лв. - по фактура № 386 от 13.02.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 23.03.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1.32 лв. за периода от 17.03.2017 г. до 23.03.2017 г.; сумата от 753.22 лв.- по фактура № 393 от 10.03.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 23.03.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1.43 лв. за периода от 17.03.2017 г. до 23.03.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 22.05.2017 г. по гр.д.№ 18 247/2017 г. на СРС, 124 състав, като за разликата до пълните им предявени размери е отхвърлил исковете като неоснователни; осъдил е З. „Б.В.и.г.“ АД дължи на „К.“ ООД сумата от 131.31 лева - разноски в заповедното производство, както и 200.17 лева - разноски в настоящото производство и е осъдил „К.“ ООД да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД сумата от 92.57 лева - разноски по делото.

        Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че въз основа на подадено заявление от ищеца, срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по договор за услуги от 26.06.2015 г. за сумата от 35 330.19 лв., ведно със законната лихва от 23.03.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, лихва в размер на 68.83 лв., за периода 17.03.2017 г. до 23.03.2017 г., за сумата от 1 767.98 лв., разноски по делото, а именно: 707.98 лв. държавна такса и 1 060 лв. адвокатско възнаграждение.

        Не се спори между страните, а се установява и доказателствата по делото, че между същите съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да извършва електронна обработка на документи, срешу задължението на ответника да заплаща извършените услуги. Видно от сключения между страните договор (чл.4.1), единичната цена за електронна обработка на документи е била 0.05 евро на полица, без включен ДДС.

        Не се спори между страните, а се установява и от представените по делото фактури, че ищецът е фактурирал през м.ноември 2016 г. са обработени /след отчитане на извършената корекция/, 6 368 документа, при цена 1 1931 лева, които не са заплатени от ищеца. При цена 0.0978 лева стойността на извършените услуги възлиза на 754.23 лева с ДДС, дължими от ответника. През м. декември 2016 г. са фактурирани 6 808 документа, таксувани от ищцовото дружество при цена 1 1931 лева. През м.януари 2017 г. са фактурирани, като обработени 5 658 документа, таксувани от ищцовото дружество при цена 1 1931 лева. През м.февруари 2017 г. са фактурирани, като обработени 6 418 документа, таксувани от ищцовото дружество при цена 1 1931 лева.

        От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно съединени искове, при условията на кумулативното обективно съединяване, с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 266 ал. 1 ЗЗД  и чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК,  вр. с чл. 86 ЗЗД.

            С атакуваното решение № 386 853 от 17.04.2018 г., постановено по гр.д. № 66 494/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 124 състав, съдът е признал за установено по реда на чл. 422 ГПК, че З. „Б.В.и.г.“ АД дължи на „К.“ ООД, следните суми по договор за услуги № 15-03 от 26.06.2015 г.: сумата от 754.23 лв. - по фактура № 354 от 02.12.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 23.03.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1.48 лв. за периода от 17.03.2017 г. до 23.03.2017 г.; сумата от 798.99лв. - по фактура № 379 от 01.02.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 23.03.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1.56 лв. за периода от 17.03.2017 г. до 23.03.2017 г.; сумата от 664.02 лв. - по фактура № 386 от 13.02.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 23.03.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1.32 лв. за периода от 17.03.2017 г. до 23.03.2017 г.; сумата от 753.22 лв.- по фактура № 393 от 10.03.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 23.03.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1.43 лв. за периода от 17.03.2017 г. до 23.03.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 22.05.2017 г. по гр.д.№ 18 247/2017 г. на СРС, 124 състав, като за разликата до пълните им предявени размери е отхвърлил исковете като неоснователни; осъдил е З. „Б.В.и.г.“ АД дължи на „К.“ ООД сумата от 131.31 лева - разноски в заповедното производство, както и 200.17 лева - разноски в настоящото производство и е осъдил „К.“ ООД да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД сумата от 92.57 лева - разноски по делото.

            По допустимостта и основателността на подадените въззивни жалби:

            По отношение на допустимостта на подадените въззивни жалби, съдът, в настоящия си състав намира, че същите са допустими. Подадени са от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което са процесуално допустими, а атакуваното решение е валидно.

            Релевираните в жалбата на ищеца основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с твърдения за неправилни изводи на съда, въз основа на събраните по делото доказателства. В тази връзка твърди, че по делото е установено по безспорен начин, че между страните съществува уговорка за по-високия размер на възнаграждението.

            Релевираните в жалбата на ответника възражения са свързани с допустимостта на постановеното решение, като се твърди, че предявените искове са недопустими. Наведени са твърдения за незаконосъобразност на същото, свързани с изводите на съда по отношение на приемането и отчитането на извършената работа, като в тази връзка се твърди, че лицето, което е подписало не е било упълномощено да извършва това. Така наведените доводи за недопустимост на атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира за основателни.

    С оглед общата правораздавателна власт на съдилищата по всички видове дела, постановяване на съдебен акт, в нарушение на съдопроизводствен ред и правилата за подсъдността не представлява излизане извън правораздавателната власт на съда, поради което издадената от районния съд заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК за вземане над 25 000 лева не е нищожна, а недопустима. За разлика от нищожния акт, недопустимият неподлежащ на обжалване съдебен акт, каквато е заповедта по чл. 410 ГПК (обжалваема само в частта за разноските), поражда правни последици. В хипотезата на издадена заповед по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК за изпълнение на парично вземане в размер над 25 000 лева, исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е недопустимо, но не поради недопустимостта на заповедта за изпълнение, а поради приложението на чл. 410, ал. 1 ГПК и при определяне на допустимия предмет на специалния установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК с оглед обусловеността му от предмета на заповедното производство. Предмет на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, може да бъде само право по чл. 410, ал. 1 ГПК, за което е издадена заповедта за изпълнение. Ако една от така предвидените две предпоставки не е налице, т.е..правото не е от очертаните притезания в чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК до 25 000 лева или не е издадена заповед за изпълнение за него, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е недопустим.

Предвид горното, следва да се приеме, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК за парично вземане над 25 000 лева е недопустима. Независимо, че заповедта поражда правни последици, заведеният въз основа на нея установителен иск по чл. 422 ГПК се явява недопустим, тъй като предмет на този иск, предвид обусловеността му от заповедното производство, могат да бъдат само тези вземания, за които може да бъде издадена съответната заповед за изпълнение, поради което при възражение по чл. 414, ал. 1. ГПК срещу такава заповед защитата на спорното материално право не може да се осъществи посредством специалния установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а чрез осъдителен иск за паричното вземане. Завеждането на осъдителен, вместо на установителен иск за защита на материалното право, е основание за обезсилване на заповедта за изпълнение от заповедния съд. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че производството е недопустимо, поради което следва да се постанови решение, с което да се обезсили атакуваното, като недопустимо и се прекрати производството по делото. Направеното възражение за допустимост на атакуваното решение, предвид предявяването на множество обективно съединени искове, всеки с цена под 25 000 лв., съдът в настоящия си състав намира за неоснователно. Видно от доказателствата по делото, както и от самите твърдения на ищеца между същите съществува правоотношение по сключен договор за извършване на услуги (изработка) от които произтичат всички вземания, поради което цената на предявените искове следва да се определи като обща, а не по отделните фактури.

    По отношение на направените изявления за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се дължат на ответника. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 450 лв., юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, както и сумата от 707.98 лв., внесена държавна такса и сумата от 450 лв., юрисконсултско възнаграждение за настоящата. 

    Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

           

Р   Е   Ш   И:

 

                        ОБЕЗСИЛВА решение № 386 853 от 17.04.2018 г., постановено по гр.д. № 66 494/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 124 състав, като недопустимо.

                        ПРЕКРАТЯВА произвоството по предявените от „К.“ ООД, ЕИК ******, е адрес: *** срещу З. „Б.В.и.г.“ АД, ЕИК7 ******, с адрес: ***, пл. „******обективно съединени искове, при условията на кумулативното обективно съединяване, с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 266 ал. 1 ЗЗД  и чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК,  вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 35 330.19 лв., представляваща парични задължения по договор за услуги от 26.06.2015 г. ,ведно със законната лихва от 23.03.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, лихва в размер на 68.83 лв., за периода 17.03.2017 г. до 23.03.2017 г.

           Решението  подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

            Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                                                                  2.