Решение по дело №3293/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 116
Дата: 9 февруари 2023 г.
Съдия: Ивайло Юлианов Колев
Дело: 20221720103293
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Перник, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720103293 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу
П. С. М. с твърдението, че между ответника и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД
(предходно наименование „Джет файненс интернешънъл“ АД) на 15.07.2015 г. е
сключен договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS - 11359071 в размер на 10 000,00 лева за потребителски цели и 4704,00 лева за
застрахователна премия (Договора), който суми е следвало да бъдат възстановени на
84 месечни погасителни вноски, всяка една в размер на 246,17 лева (включваща
главница, лихва и вноска по застраховката) с падеж на първата – 20.08.2015 г., а
последната на 20.07.2022 г. Сочи, че ГПР по Договора е в размер на 16,82 %, а ГЛП
14,43 %.
Твърди, че ответникът е в забава като непогасеното му задължение по Договора
с настъпил падеж е в общ размер на 2707,87 лева, формирано като сбор от сумите
1701,15 лева – главница, 390,72 лева възнаградителна лихва и 616,00 лева
застрахователна премия, дължими за периода от 20.08.2019 г. до 20.06.2022 г.
Обосновава активната ми процесуална и материална легитимация като цесионер
по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г., сключен
между него и „БНП Париба пърсънъл файненс“, като цедента му е прехвърлил
вземането си с ответника. Твърди, че на 04.08.2021 г. до ответника е изпратено
уведомление за цесия и покана за доброволно изпълнение.
С оглед на изложеното моли съда да уважи предявените искове, като признае за
установено, че ответникът му дължи 2707,87 лева, формирана като сбор от сумите -
1701,15 лева – главница, 390,72 лева възнаградителна лихва и 616,00 лева
застрахователна премия, дължими за периода от 20.08.2019 г. до 20.06.2022 г., по
договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS –
11359071/15.07.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в рамките на ч.гр.д. 1123/2022 г. по описа на Районен съд Перник, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
1
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. В защитната си теза оспорва наличието на
валидно договорно правоотношение, тъй като е подписвано от лице, без да е ясно в
какво качество. Оспорва да е сключен и валиден договор за цесия, както и да е
уведомяван за него.
Намира Договора за недействителен, тъй като не съдържа задължителни
реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 9а, т. 12 и т. 15 ЗПК. Счита също, че клаузите по Договора
са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД. На ищеца е указано, че
условията пълно и главно доказване следва да установи 1) валидно облигационно
правоотношение между дружеството-заемодател и ответника, предаването на заемната
сума на заемополучателя по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на
погасителните вноски, изтичането на срока на договора, респективно валидна
уговорена възможност за обявяване на договора за предсрочно изискуем, настъпване
на предпоставките за това и съобщаване на обявената предсрочна изискуемост; 2).
наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита
с лихва; 3). валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка, вкл.
изпълнение на неговото задължение по него; 4). изпадане на ответника в забава; 5).
размера на вземанията; 6). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното
основание – договор за цесия, сключен с дружество кредитор и уведомяването на
длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство като срещи издадената заповед е депозирано
възражение.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат,
поради което предявените искове са процесуално допустими.
Както бе посочено, ищецът обосновава активната си материална и процесуална
легитимация с договор за цесия. Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането
не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното.
За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за предмет
2
съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо конкретно трето за
цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този договор настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, а след
като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи изпълнение на цесионера, но това
задължение остава извън предмета на договора за цесия.
С доклада по делото на ищеца е указано, че не представя договор за цесия, макар
и такъв да е описан като приложение към исковата молба. Сключването на договор за
цесия е оспорено с отговора на исковата молба.
С молба от 05.10.2022 г. ищецът е заявил, че ще представи копие от договора за
цесия до първото по ред заседание.
С молба от 25.10.2022 г. страната е представила командировъчно, като е заявила
единствено, че поради ангажираност не е могла да се запознае с допуснатата по делото
ССЕ и е помолила за срок, в който да изрази становище. В проведеното съдебно
заседание обаче ССЕ не е била изготвена и делото е отложено. Проведени са още две
съдебни заседания, но ищецът не е представил договор за цесия.
При тези обективни данни, съдът приема, че ищецът не е придобил вземане
спрямо ответника. Недоказан остава правнорелевантният факт, ищецът да кредитор на
ответника, поради което исковете следва да бъде отхвърлени на това основание, без да
се разглежда правопораждащият факт по твърденията на ищеца за сключен договор за
кредит между ответника и цедента, както и конкретните възражения на защитата във
връзка с валидността на този договор.
При този изход, ищецът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК **********
искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено, че П. С. М., ЕГН
********** дължи сумите в размер на 1701,15 лева – главница, 390,72 лева
възнаградителна лихва и 616,00 лева застрахователна премия, дължими за периода от
20.08.2019 г. до 20.06.2022 г., по договор за потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS – 11359071/15.07.2015 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в рамките на ч.гр.д. 1123/2022 г. по описа на
Районен съд Перник, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, поради недоказаност на твърдяната цесия.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3