РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Кюстендил, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520100087 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Околовръстен път“ №260, против Б. Н., ЕГН **********, адрес:
община К., с. Р., ул. „М. С.“ №*.
В исковата молба се сочи, че между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит №******** от **.**.**** г. за сума в размер на
4000,00 лв. На дата 04.12.2020г. кредитополучателят е преустановил плащане
на дължимите вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава. С оглед
настъпилото просрочие, ищецът изпратил покана до ответника, с която го
уведомил, че обявява кредита за предсрочно изискуем, като връчването на
поканата било възложено на ЧСИ Е. Х. Към момента на предявяване на
исковете, общият дължим размер по кредита бил 5 369,99 лева, от който
3956,93 лева главница за периода от 04.12.2020г. до 05.01.2022г.; 555,57 лева
възнаградителна лихва за периода от 04.12.2020г. до 05.01.2022г.; 245,63 лева
мораторна лихва за периода от 04.12.2020г. до 05.01.2022г., както и 611,86
лева такси и разноски по договора.
С подаването на исковата молба, „Юробанк България“ АД упражнявала
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем съгласно чл. 20 от ОУ
към договора.
1
Ето защо се поддържа искане да бъде осъден ответникът Б. Н., ЕГН
**********, с адрес: К., с. Р., ул. „М. С.“ №* да заплати на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, въз основа на сключен Договор за кредит
№******** от **.**.**** г., сума в общ размер на 5 369,99 лева, от който
3956,93 лева главница за периода от 04.12.2020г. до 05.01.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; 555,57 лева възнаградителна
лихва за периода от 04.12.2020г. до 05.01.2022г.; 245,63 лева мораторна лихва
за периода от 04.12.2020г. до 05.01.2022г., както и 611,86 лева такси и
разноски по договора.
Претендират се и сторените разноски в настоящото производство.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен
отговор чрез назначения от съда особен представител – адв. В. П. от АК -
Кюстендил.
С отговора се оспорват твърденията на ищеца, че договорът за издаване
на кредитна карта е сключен с ответника, че ответника е подписал договора,
че е възникнало валидно облигационно правоотношение и че ищецът е
изпълнил задълженията си по договора – че е предоставил кредитна карта на
ответника и ПИН за активиране на картата, както и че ответникът е усвоил
сумата. Не ставало ясно от исковата молба как е формирана главницата,
лихвите, както и сумата от 611,86 лева такси и разноски по договора и какво
включват.
Навеждат се твърдения за недействителност на договора, тъй като както
той, така и общите условия към него противоречали на ЗПК, като съответните
клаузи в договора били неравноправни.
Прави се възражение за давност.
Оспорват се представените с исковата молба писмени доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от заверено копие от Договор за издаване на кредитна карта
№******** от **.**.**** г. ищецът е предоставил кредит на ответника, чийто
лимит е в размер на 5 000 лв. и му предава кредитна карта Visa Classic.
Съгласно раздел 9 от Общите условия, които са неразделна част от договора,
картодържателят може да изплати задълженията възникнали при
използването на картата в срок до датата на издължаване, посочена в
последното издадено от банката месечно извлечение. В договора напълно
2
отсъстват ГПР, ГЛП. Представено е извлечение от счетоводните книги на
ищцовото дружество, съгласно което усвоения от ответника кредит е в размер
на 4 529, 79 лв.
По делото е приета като обективно изготвена експертиза, съгласно
която процесната главница е усвоена по заема и към датата на предявяване на
исковата претенция Н. е просрочил 13 месечни вноски, които формират
следните задължения: 3 956,93 лв. главница, 555, 57 лв. – договорна лихва,
245, 63 лв. мораторна лихва, 611, 86 лв. такси и разноски. Липсват данни за
извършени плащания след датата на изготвяне на счетоводното извлечение –
05.01.2022 г.
Представена е покана за изпълнение до длъжника, както и обявяване на
длъжника, че задълженията му по договора за кредит са обявени за
предсрочно изискуеми, връчена му по реда на чл. 47 от ГПК чрез ЧСИ Е. Х.,
от което става ясно, че поканата не е стигнала до знанието на ответника.
Въпреки това, доколкото в исковата молба се съдържа изявление за обявяване
на задълженията за предсрочно изискуеми чрез връчване на препис от
същата, то при усл. на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът ще зачете 09.08.2022 г. за
дата на обявяване на предсрочната изискуемост, когато на назначения особен
представител по делото е връчен препис от исковата молба.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните
изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за
потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Писмената му форма е условие за
неговата действителност - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
3
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 от
закона начин.
В настоящия Договор за издаване на кредитна карта №******** от
**.**.**** г.., се съдържат всички изискуеми компоненти, посочени по-горе
като за пълнота ще се посочи, че шрифтът на договора отговаря на изискването
да не е по-малък от 12 – чл. 5, ал. 4 от ЗПК, а размерите на ГПР и ГЛП са
отразени в приложение №1 /л. 29 от делото/, част от Общите условия по
договора, като последните са неразделна част от договора за кредит - т. 2 от
същия и съдържат подписи на всяка страница от не тях, както и на
приложението. За пълнота ще се посочи, че ГПР е в допустимите от закона в чл.
19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит размери. Поради всичко изложено
настоящият съдебен състав намира, че липсват недействителни клаузи в
договора за кредитна карта.
По възражението за давност, въведено в писмения отговор, съдът намира,
че доводът е неоснователен, тъй главница би могла да се погаси при настъпване
на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, която не е настъпила,
доколкото същата се претендира за периода от 04.12.2020 г. до 05.01.2022г., а
искът е предявен на 18.01.2022 г. – датата на пощенското клеймо, а също така
кратката 3-годишна давност относно лихвите, приложима съгласно чл. 111 б.
„в“ от ЗЗД, също не е изтекла, поради което съдът счита че тези вземания не са
погасени по давност.
По претенцията за дължимостта на такси и разноски:
Искането противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗЗП. Уговорената предпоставка за
начисляване на такси и разходи е единствено забавата на длъжника. Според
цитираната разпоредба, при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо
валидността на уговорката, от която произтича вземането за такса за разходи,
преценена с оглед на императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗЗП, води до извод
за нейната нищожност.
Освен това конкретната уговорка противоречи и на чл. 10а, ал. 4 ЗПК,
която също е с императивен характер. От доказателствата по делото не се
установяват извършените дейности или допълнителни услуги, а както се
посочи по-горе, таксите и разноските са основани на забавата на длъжника,
която е последица от договорно неизпълнение и не съставлява допълнителна
услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
В допълнение, ще се посочи, че в исковата молба претенцията за такси
и разноски не става ясно как е формирана по основание и по размер, нито е
4
диференцирана каква част от глобалната сума в размер на 611, 86 лв. е за
такси и коя за разноски.
Ето защо, съдът ще уважи изцяло иска за осъждане на ответника за
главница по процесния договор, за възнаградителна и мораторна лихва, както
и за законна лихва считано от датата на подаване на иска в съда до
окончателното изплащане на задължението, а ще отхвърли останалите
претенции – и такси и разноски като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
се дължат разноски, съобразно уважената част от исковете. Поради това
ответникът ще бъде осъден да му плати разноски в размер на 1 661,86 лв.,
включващи държавни такси, депозит за вещо лице, адвокатско
възнаграждение и депозит за особен представител.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Н., ЕГН **********, адрес: К., с. Р., ул. „М. С.“ №*, ДА
ПЛАТИ НА „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, произтичащо от
Договор за издаване на кредитна карта №******** от **.**.**** г. сумите: 3
956,93 лв. /три хиляди деветстотин петдесет и шест лева и 93 ст./ - главница
за периода 04.12.2020 г. до 05.01.2022 г., 555, 57 лв. / петстотин петдесет и
пет лева и 57 ст./ – договорна лихва за периода 04.12.2020 г. до 05.01.2022 г.;
245, 63 лв./ двеста четиридесет и пет лева и 63 ст./ – мораторна лихва за
периода 04.12.2020 г. до 05.01.2022 г., ведно със законна лихва от 18.01.2022г.
до окончателното изпълнение на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
осъждане на Н. да плати на „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, сумата
от 611, 86 лв. / шестстотин и единадесет лева и 86 ст./ – такси и разноски по
Договор за издаване на кредитна карта №******** от **.**.**** г.., като
неоснователен.
5
ОСЪЖДА Б. Н., ЕГН **********, адрес: К., с. Р., ул. „М. С.“ №* да
заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, сумата в размер на 1
661, 86 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и един лева и 86 стотинки),
представляваща сторени деловодни разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6