Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 18.04.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Д. Шостак при ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 52 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Д.Б.К.,***, срещу Решение №
286/07.12.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1615/2021г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане
на глоба серия „К“ № 4408598 на ОДМВР - Шумен, с който на Д.Б.К. на основание
чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като по делото не е
установено, че на процесния участък е въведено ограничение от 60 км/ч. Излага и
доводи, че неправилно фишът е бил издаден спрямо него в качеството му на
ползвател на превозното средство, а е следвало той да бъде насочен срещу
собственика на автомобила. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния
акт и на потвърдения с него ЕФ. В съдебно заседание касаторът К., редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Ив. С., която
оспорва предявената жалба и претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 24.01.2021г. в 14.14
часа, с автоматизирано техническо средство - радарен скоростомер тип „ARН СAМ
S1“, било заснето движението на товарен автомобил марка „Ш.Ф.“ с ДК № **********,
който се движел по път I-4 км. 253+346 посока на движение към гр. Търговище със
скорост от 88 км/ч. Максимално разрешената скорост на движение в посочения
пътен участък била до 60 км/ч., въведена със Заповед РД-1139/16. 012020г. на
АПИ и с пътен знак В-26, а процесният автомобил се движел със скорост от 88
км/ч.
Поради движението си с
превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство –
радарен скоростомер тип „ARН СAМ S1“ по път I-4 км. 253+346 посока на движение
към гр. Търговище. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К № 4408598, в който като нарушител било вписано името на Д.К., който бил
ползвател на горепосоченото моторно превозно средство. В описателната част на
фиша било вписано движение с установена скорост от 88 км/ч – превишаване с 28
км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото
средство, което видно от приложения Протокол от проверка № 81-СИСИС/29.10.2020г.
било преминало последваща проверка, а за място на нарушението – път I-4км.
253+346 посока на движение към гр. Търговище. Електронният фиш бил връчен на К.
на 13.08.2021г., като същият не се възползвал от правото си на възражения по
него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че изготвеният фиш
разполага с необходимото законово съдържание и че при издаването му не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният състав констатирал също,
че фишът законосъобразно бил издаден срещу физическото лице – ползвател на
автомобила, посочен от собственика „ДСК Лизинг“ АД – клон Варна при
регистрацията му. Въззивният състав посочил също, че нарушението се явява
доказано от обективна и субективна страна. Събраните доказателства установили
въведеното ограничение на максимално допустимата скорост на движение за
процесния участък, а превишението му било заснето от надлежно функциониращо и
годно техническо средство. По тези съображения предходният съдебен състав
потвърдил оспорения пред него ЕФ.
В унисон с мотивите на
районния съд настоящата инстанция счита, че процесният електронен фиш е издаден
при пълното му съответствие с императивните законови правила, разписващи
изискуемото му съдържания. Освен това, съдът намира за неоснователна тезата на
касатора, че неправилно фишът е бил издаден срещу него, а не срещу юридическото
лице – негов собственик. Няма
спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че собственик
на процесното МПС към датата на нарушението е „ДСК Лизинг“ АД – клон Варна, но
касаторът Д.К. е изрично посочен от собственика като ползвател на процесното
МПС още от първоначалната му регистрация, т. е. К. е лице, на което по смисъла
на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е предоставено МПС. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП изрично предвижда възможност ЕФ да бъде съставен и на лицето, на което е
предоставено ползването на МПС, т. е. ползвателя. Това е направено в случая,
тъй като ползвателят е бил известен на съответната териториална структура на
МВР още от регистрирането на процесното МПС, като лизингодателят изрично е
посочил кому е предоставил автомобила. В ЕФ изрично е посочено в ляво „Собственик
на когото е регистрирано МПС“, под него е посочено „ползвател“, като изрично К.
е индивидуализиран като негов ползвател. В справката с данните за регистрацията
на автомобила фигурира още едно лице, Михаил Бораджиев, но се установява, че
той не е негов ползвател, а е бил натоварен с действията по подаване и
получаване на СР. Поради това закономерно ЕФ е с посочен адресат ползвателят на
превозното средство, който не се е възползвал от възможността да посочи данни
за фактическия водач, ако е имало друг такъв.
Настоящата съдебна
инстанция се солидаризира и с решаващия извод на районния съд относно
безспорната установеност на приписаното на касатора нарушение. Приложените по
делото писмени доказателства, в частност цитираната в самия ЕФ Заповед №
РД-11-39/16.01.2020г. на АПИ, приложена по делото, както и изисканата схема на
участъка, на който е констатирана деятелността, установяват въведено
ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 60 км/ч, което е
било обозначено по надлежен начин със съответните знаци. Независимо от това,
упоменатото в ЕФ техническо средство, разполагащо със съответните документи за
неговата годност, е засякло движението на автомобила, управляван от касатора
със скорост от 88 км/ч, надвишаваща с 28 км/ч допустимата. Съгласно т. 65 от ДР
на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган. По настоящото дело са представени
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол на Български
институт по метрология, от които е видно, че при условията на извършен полеви
тест системата за контрол отговаря на метрологичните изисквания. По делото е
приложен и надлежно съставен Протокол за използване на АТСС от 25.01.2021г.,
документиращ използването на техническото средство на 24.01.2021г. на процесния
участък, придружен с дигитална снимка на местонахождението на уреда. Протоколът
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е доказателството,
посредством което се установява мястото и времето на извършване на нарушението,
вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се
осъществява контрола, въведените ограничения и мястото на което е поставено
мобилното АТСС. Наличието на виновно осъществено деяние от страна на водача е
наложило и ангажирането на отговорността му по реда на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за извършената простъпка по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
С оглед изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените
касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора
и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът
следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 286/07.12.2021г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1615/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Д.Б.К. да заплати на ОД на МВР –
Шумен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 18.04.2022 г.