Р Е Ш Е Н И Е № 88
гр.Бургас 24.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А:
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в
публично заседание на втори октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Румяна Манкова
Членове: Събина Христова
Росица Стоева
при секретаря …Пенка Шивачева……..….……….………….……..и в присъствието на
прокурора ……Жанет Красимирова..……………… , като разгледа докладваното от
съдията………...…………….…Р. Манкова….…….…………в.гр.д. № 255 по описа
за 2019 год. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на П. Й. П. от гр. Я., против решение № 16 от 13.05.2019 г. по гр.дело № 291/2019 г. на Ямболския окръжен съд, с което е отхвърлен искът му против Прокуратурата на Република България за сумата от 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в бездействие на прокурори по производства, образувани по жалби на П., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2018 г. до изплащане на главницата.
Твърди се, че решението е нищожно и недопустимо, неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи неправилно определена правна квалификация на претенцията. Според въззивника, решението не е съобразено и със събраните по делото доказателства. Сочи, че по делото безспорно са доказани твърденията за престъпни действия и бездействия на прокурори, довели до изтекла давност. Наведен е довод, че въпреки посочената от БАС правна кавалификация на иска – чл.49 ЗЗД, тя не е коментирана от съда, а правните изводи на решаващия състав преповтарят становищата на ответната прокуратура. Изложени са съображения относно претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. По отношение на давността, Й. счита, че предвид неоткриването на дееца към датата на подаване на исковата молба, изтичането на давността следва да бъде преизчислено. Моли за отмяна на решението и за постановяването на друго, с което искът да бъде уважен или делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Подаден е отговор от П. та на РБ, с който се оспорва жалбата като неоснователна и е направено искане същата да бъде оставена без уважение. Посочено е, че в жалбата не са конкретизирани основания за отмяна на обжалваното решение, което е правилно и законосъобразно, постановено след подробен анализ на събраните по делото доказателства.
След преценка на становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, настоящата инстанция намира следното:
С обжалваното решение е отхвърлен искът на П. П. от гр. Я. против Прокуратурата на Република България за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в бездействие на прокурори по производства, образувани по жалби на ищеца, в едно със законната лихва. Решаващият съд е приел, че не е налице нито една от хипотезите за отговорност на прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, разгледал е заявената от П. искова претенция за непозволено увреждане по общия ред по чл.49 ЗЗД, като е намерил, че макар и да са налице прекратени наказателни производства, образувани по жалби на ищеца, липсват доказателства това да е довело до претърпени от П. неимуществени вреди.
Така постановеното решение, преценено служебно съобразно чл. 269, изр. 1 ГПК, е валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд в редовно развило се исково производство по допустими искови претенции. Правилно първоинстанционният съд е разгледал исковата претенция, като е определил за правно основание на иска чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за непозволено увреждане, а не чл.2 ЗОДОВ, тъй като изложените в исковата молба фактически основания не покриват нито една от хипотезите на последната разпоредба, в какъвто смисъл е постановеното в хода на разглеждания спор определение №97 от 18.03.2019г. по ч.гр.д. №66/2019г. на Бургаския апелативен съд.
По същество:
П. П. е предявил иск против Прокуратурата на Република България за сумата от 15 000 лв., в едно с лихви, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от прокурори. От фактическа страна е заявено в исковата молба, че от 1989г. ищецът извършвал значителна търговска дейност с магазини, ресторанти, фурна, внос и износ на стоки, което му създало име на уважаван търговец. Поради незаконни действия на служител на община Я., които създали предпоставки в последствие търговски обекти на П. да бъдат закрити, той подал жалба до Районна прокуратура – Ямбол с вх. №266/1994г. Преписката била „забутана“ от наблюдаващия прокурор и едва през 2006г. го уведомили, че е изгубена, а през 2007г. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, поради изтекла погасителна давност. В периода 1994-2007г. хранителният комплекс на П. бил запечатан от Община Я., като прокуратурата защитила тези действия. Освен това, през 1996г. било образувано наказателно производство по дознание №2040/96г. по описа на ОСС-Ямбол по подадена от П. жалба вх. №386/1995г. срещу лицето В. С. за престъпление по чл.315, вр. чл.308 НК, което е причина за прекратяване на бизнесотношения между фирмата на ищеца и македонска фирма, тъй като кредитният инспектор подправил договор. На 19.07.2002г. това производство също е прекратено, поради изтекла давност. В резултат на умишлени забавени действия и умишлено бездействие на прокуратурата, П. заявява претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние – влошено зрение на едното око, преживени негативни емоции, нестихващ стрес. Спирането на търговската дейност и неангажирането на наказателната отговорност на лицата, срещу които е подал жалби, предизвикали сериозен трус в семейството, в отношенията със съпругата и децата. Загубил доверието на търговските си партньори, сред които имал изградено име на коректен търговец. За тези вреди ищецът е заявил претенция за обезщетение в исковия размер.
В отговор на исковата молба прокуратурата е оспорила иска като неоснователен. Навела е и доводи за завишен размер. Направила е възражение за изтекла петгодишна погасителна давност.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че от 1990г. ищецът е осъществявал търговска дейност чрез ЕТ „Й. – т.“, гр. Я. /вж. приложените към исковата молба договори от 01.10.1990г. и от 6.11.1990г., както и искания за износ от същата година/.
Ответната страна не оспорва, а и от представеното от ищеца постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.07.2002г. на РП – Ямбол по сл.д. №119/02 на ОСС-Ямбол, се установява, че по жалба на П. П., на 18.11.1996г. е образувано наказателно производство под формата на дознание срещу виновно лице за това, че е преправило съдържанието на официален документ – договор за банков кредит между ЯТБ и П. Й., като е дописал нови обстоятелства /поръчителство на три физически лица и залог на собствено жилище/ с цел да се използва – престъпление по чл.308, ал.1 НК. Дознанието е преобразувано в следствено дело, като е установено, че в хода на гр.д. №328/94г. на ЯОС по спор между П. и ЯТБ във връзка с договор за банков кредит, бил представен оригинал на договора с направено дописване, което според почеркова експертиза е изпълнено от В. С., служител на банката до ноември 1994г. Макар да са събрани доказателства за извършено престъпление, наказателното производство е прекратено, поради погасяване на наказателната отговорност с изтичане на предвидената в закона пет годишна давност, изтекла през април 1998г.
По образувана втора прокурорска преписка вх. №1266/1994г. на ЯРП по жалба на П. за извършено престъпление по чл.311 НК от лицето В. И., с. т. в служба „ТСУ“ на Община Я., както и за извършено престъпление по чл.315, вр. чл.308 НК от длъжностно лице при бившата Ямболска търговска банка, е представено неоспорено от прокуратурата постановление от 14.03.2007г. за отказ да се образува производство. От същото се установява, че преписката е образувана още през 1994г., като причина за забавяне на приключването ѝ е обстоятелството, че след като е била изпратена от РП-Ямбол в МВР-Ямбол, същата е изгубена, което е довело до невъзможност за дълъг период от време да бъде извършена проверка. След указания с писмо от 15.12.2006г. на РП-Ямбол до РПУ-Ямбол за възстановяване на материалите по преписката, са снети обяснения от П. П. Прието е, че за престъплението по чл.311 НК срещу служител на Община Я. не би могло да се образува евентуално наказателно производство, поради изтекла погасителна давност, а по данните за престъпление по чл.315, вр. чл.308 НК е било образувано сл.д. №119/2002г. на ОСС-Ямбол, което е прекратено с влязло в сила постановление на ЯРП от 19.07.2002г., което бе посочено по-горе. Видно от протокол №45 от 12.05.1994г. на експерт в НТЛ при РДВР – Ямбол, изготвен по постановление на следовател за възлагане на експертиза по сл.д. №1914/93. на ТСС-МВР, гр. Я., подписът, положен за получател на известие /обратна разписка/ №650 от 07.08.1993г. до П. Й. П. за получател на заповед №I-А-650, не е изпълнен от П. Приложено към исковата молба е и писмо с изх. №358/20.05.1997г. на окръжен прокурор при ОП-Ямбол, с което до РДВР-Ямбол е изпратена за проверка жалба на П. П.
Ищецът е представил като доказателство още постановление от 26.08.2008г. за прекратяване на наказателно производство по ДП /сл.д./ №18/2008г. на ОСлС-гр. С. №287/1998г. на ОСлС-Ямбол, преписка вх. №3154/2002г. на РП-Ямбол/, с което е прекратено водено срещу него наказателното производство за престъпление по чл.227б, ал.1 НК за това, че като търговец с ЕТ „Й.-т. П. Й.“, е изпаднал в неплатежоспособност и в 15-дневен срок, считано от 17.12.1996г. от спиране на плащанията по договор за кредит от 18.10.1990г. за 600 000 недом. лв. от ЯТБ и по договор за банков кредит от 19.11.1991г. за 20 000 000 недом.лв. от ЯТБ, не е заявил това пред съда. Ответната прокуратура не е оспорила представеното постановление, в което е прието за установено, че първият банков кредит бил нужен на търговеца за износ на метлен клас, с краен срок за издължаване 30.09.1992г. За посочената стока било извършено плащане на сумата от 15 000 щ.д. чрез ЯТБ, използвани от банката за погасяване на кредита. Договорът за кредит бил обект на разследване по сл.д. №119/2002г. срещу служител на банката за извършени незаконни допълнения към него, но както се посочи по-горе, същото е приключило с постановление на РП-Ямбол от 19.07.2002г. за прекратяване, поради давност. За договора за кредит от 19.11.1991г. е посочено, че бил предоставен за покупка на работно облекло, като сумата била преведена по банкови сметки на доставчика. Последният не изпълнил доставката, но усвоил част от преведената му сума. Срещу доставчика бил внесен обвинителен акт за измама, а фирмата на П. останала задължена към ЯТБ, която се снабдила с изпълнителни листи за суми по договори за кредит от 18.10.1989г. и от 19.11.1991г. Към 14.07.2008г. банката, правоприемник на ЯТБ, е удостоверила с писмо, че П. няма задължения към тях. По договори за банкови кредити от 17.07.1992г. и от 25.03.1993г. с ЦКБ-Ямбол, както и от 03.04.1991г. с БЗК АД – София, по силата на издаден изпълнителен лист и отсрочване на погасителните вноски, ЕТ „Й.-т. – П. Й. П.“ се е издължавал периодично. Поради липса на задължения към банките и към държавата, е прието, че не е налице извършено от П. престъпление по чл.227б, ал.1 НК и наказателното производство е прекратено.
При така ангажираните от ищеца доказателства по твърдените в исковата молба фактически обстоятелства, се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил другиму, а според чл.49 ЗЗД, когато вредите са причинени от лице при или по повод изпълнението на възложена му от другиго работа, за вредите отговаря възложителят.
Непозволеното увреждане е сложен фактически състав, елементи на който са: деяние /действие или бездействие/, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда и причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата вреда. Отговорността по чл.49 е безвиновна, тя е за чужди противоправни действия и има гаранционно-обезпечителна функция. За длъжностните лица, преки причинители на непозволеното увреждане вината се предполага, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
В разглеждания казус се установява наличието на виновно противоправно деяние от страна на прокурори и служители на МВР в гр. Я., изразяващо се в изгубване е бездействие по възстановяване на изгубена прокурорска преписка №1266/1994г. по описа на Районна прокуратура-Ямбол след изпращането ѝ с писмо от РП-Ямбол до РДВР – Ямбол, което бездействие е продължило до издаване на описаните по-горе постановление от 19.07.2002г. за прекратяване на наказателно производство и постановление от 14.03.2007г. за отказ да се образува досъдебно производство, двете на РП-Ямбол.
От друга страна, по делото не се установяват сочените от П. неимуществени вреди, още по-малко същите да са причинени и настъпили вследствие на гореописаните деяния. Ищецът, въпреки изричните указания на съда, не е ангажирал никакви доказателства за твърденията в исковата молба за влошено здраве, нестихващ стрес, сериозен трус в семейството, в отношенията със съпругата и децата, злепоставяне на доброто му име като коректен търговец. Не е налице доказване и на причинно-следствената връзка между бездействието на прокуратурата и сочените от ищеца вреди.
При липсата на доказани вреди, а оттам и причинно-следствена връзка на такива с противоправното деяние, следва изводът за липса на фактическия състав по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на прокуратурата за търсеното от ищеца обезщетение за непозволено увреждане.
Освен това, въззиваемият ответник е направил възражение за погасяване по давност на претендираното вземане за обезщетение от непозволено увреждане. В случая, петгодишната погасителна давност по чл.110 ЗЗД тече от датата на увреждането. При неоснователното бездействие на прокуратурата за времето от изгубване на преписката през 1994г. до постановлението за отказ да се образува досъдебно производство през 2007г., или даже, както твърди ищеца в исковата си молба, „от 1991г. до 2008г. /цели 17 години/, дори и хипотетично да се приеме, че са налице останалите елементи на отговорността по чл.49 ЗЗД, погасителната 5-годишна давност, считано от крайния момент на твърдения деликт – 2008г., е настъпила през 2013г. Процесната искова молба е предявена години след това – на 23.10.2018г. Следователно, възражението за давност е основателно.
При горните съображения, настоящата инстанция намира, че искът на П. Й. П. против Прокуратурата на Република България за сумата от 15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, в едно със законната лихва, е неоснователен. По делото не е установен твърденият от ищеца деликт, а дори и да беше установен такъв, то вземането е погасено по давност.
Като е стигнал до същия извод и е постановил обжалваното отхвърлително решение, първоинстанционният съд е произнесъл правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16 от 13.05.2019 г., постановено по гр. дело № 291/2019 г. на Ямболския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: