РЕШЕНИЕ
№……………. 12.10.2020 г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав
На
петнадесети септември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
ВЕЛЧЕВА
Секретар: Миглена Йорданова
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от
районен съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело № 140 по описа
за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано подадена искова молба от И.Д.И. ЕГН********** ***, представлявана
от Кмета за признаване за установено, че не дължи сумите, посочени в поканата за доброволно
изпълнение по ИД №20197370401189 по описа на ЧСИ Л.Т., съгласно акт №14/12.03.2018
г . на Община Балчик, представляващи
15,06 лв. – ДНИ за 2009 г.; 13,27 лв. – лихва върху ДНИ за 2009г.;21,08 лв. –
ТБО за 2009 г.; 18,57 лв. – лихва върху ТБО за 2009 г.; 15,06 лв. – ДНИ за 2010
г.; 11,65 лв. – лихва върху ДНИ за 2010 г.;21,08 лв. – ТБО за 2010 г.; 16,29
лв. – лихва върху ТБО за 2010 г.; 15,06 лв. – ДНИ за 2011 г.; 10,02 лв. – лихва
върху ДНИ за 2011 г.;21,08 лв. – ТБО за 2011 г.; 14,03 лв. – лихва върху ТБО за
2011 г.; 15,06 лв. – ДНИ за 2012 г.; 8,47 лв. – лихва върху ДНИ за 2012 г.;
21,08 лв. – ТБО за 2012 г.; 11,85 лв. – лихва върху ТБО за 2012 г.; 6,94 лв. –
лихва върху ДНИ за 2013 г.;9,71
лв. – лихва върху ТБО за 2013 г.; 5,41 лв. – лихва върху ДНИ за 2014 г.;7,58
лв. – лихва върху ТБО за 2014 г.
Ответникът
признава частично исковете.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе предвид направените доводи и възражение прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът
твърди, че е получил покана за доброволно изпълнение по соченото изпълнително
дело на ЧСИ, с което бил уведомен, че по
силата на акт №14/13.03.2018 г. за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
от ДОПК следва да заплати на взискателя- ответника по делото, сочените по –
горе суми.
Ищецът
твърди, че не дължи сумите поради изтекла погасителна 5 и респ. 3 годишна,
давност.
Ответникът
признава частично исковете относно 15,06 лв. – ДНИ за 2009 г.; 13,27 лв. –
лихва върху ДНИ за 2009г.;21,08 лв. – ТБО за 2009 г.; 18,57 лв. – лихва върху
ТБО за 2009 г.; 15,06 лв. – ДНИ за 2010 г.; 11,65 лв. – лихва върху ДНИ за 2010
г.;21,08 лв. – ТБО за 2010 г.; 16,29 лв. – лихва върху ТБО за 2010 г.; 15,06
лв. – ДНИ за 2011 г.; 10,02 лв. – лихва върху ДНИ за 2011 г.;21,08 лв. – ТБО за
2011 г.; 14,03 лв. – лихва върху ТБО за 2011 г.; 15,06 лв. – ДНИ за 2012 г.;
8,47 лв. – лихва върху ДНИ за 2012 г.; 21,08 лв. – ТБО за 2012 г.; 11,85 лв. –
лихва върху ТБО за 2012 г.
Материалноправното
основание на исковете е в нормата на чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124 от с.з.
С
акт №АУ000014/13.03.2018 г. за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК след извършена проверка в информационния масив на отдел ОДС при Община
Балчик и подадени от ищеца данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ е установено,
че задълженото лице е подало декларация, вх. №4718/21.08.1998 г. за собственост
върху недвижим имот на територията на Община Балчик с облагаема основа за данък
недвижими имоти (ДНИ)–
2 110,50 лв.; за такса битови отпадъци(ТБО) – 2 110,50 лв. към 13.03.2018 г. Въз основа на
данъчната основа е определен данък недвижими имоти и такса битови отпадъци по
години от 2009 г. до 2017 г., вкл., които не са заплатени от задълженото лице.
Изчислени са и дължимите лихви за просрочие поради неплащането им в срок.
За
вземанията е образувано изпълнително производство №20197370401189 по описа на
ЧСИ Л.Т..
Предявените
обективно съединени искове са допустими. Подадени са от лице с активна
процесуалноправна легитимация, при наличие на правен интерес. Искът за
установяване недължимост на задължението може да предшества, съпътства или
следва изпълнителното производство.
По
отношение на основателността на искове:
Съобразно практиката на ВАС (вж.
напр. решение № 2746 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11797/2008 г., VI о.,
решение № 452 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1528/2015 г., VII о.),
погасителната давност, макар и уредена в процесуалния кодекс – ДОПК, е институт
на материалното право и не се прилага служебно от органите по приходите. За да
настъпят нейните правни последици, съгласно чл. 120 от ЗЗД, не е
достатъчно само изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на
носителя на публичното вземане. Необходимо е също така длъжникът да направи
изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Изключение от горното правило е предвидено
единствено въз връзка с абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Срокът на абсолютната
погасителна давност е 10-годишен и същата не се спира или прекъсва, освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или
изпълнението е спряно по искане на длъжника. Служебното прилагане на
абсолютната погасителна давност се обосновава с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от ДОПК, според която
вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал.2 от същия
кодекс. Разпоредбата няма обратно действие, поради което до влизането й в сила
на 01.01.2016 г. за прилагането на абсолютната погасителна давност е било
необходимо волеизявление на длъжника, който да се позове на нея. На още по-силно
основание това се отнася за петгодишната погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Тази разпоредба предвижда, че
публичните вземания се погасяват с изтичането на срок с посочената
продължителност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение. Петгодишната давност подлежи на
спиране и прекъсване на основанията, уредени в чл. 172 от ДОПК. Според чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се
прекъсва и с издаването на акта за установяване на публичното вземане.
Няма данни по делото да е налице спиране или прекъсване на давността, освен
издаването на акта за установяване на общинското публично вземане.
В разглеждания казус актът
за установяване на общинско публично вземане е издаден на 13.03.2018 г., с което е настъпил
и ефектът на прекъсване на давността за описаните в него публични вземания на ищеца,
давността на които не е изтекла към този момент, или вземания възникнали след 13.03.2013 г. С прекъсването на
давността изтеклия до момента на прекъсването давностен срок се заличава
юридически, т.е. изгубва правното си значение, като започва да тече нова давност,
която очевидно за задълженията след тази дата не е изтекла.
Не така са нещата със
задълженията, възникнали до 13.03.2013 г. По отношение на тях давностният срок
е изтекъл, респ. адм.орган няма право да търси изпълнение, вкл. принудително
изпълнение. Това са вземанията за ДНИ и ТБО, респ. лихви за периода 2009 - 2012
г. По отношение на тях отрицателно установителните искове се явяват основателни
и следва да се уважат.
Основателно е направеното от
ответната страна възражение относно претендираната лихва, която като общинско
публично вземане се погасява с изтичане на 5 годишна давност. Така
чл. 162, ал. 2, т. 9 във вр. Чл. 171 от ДОПК.
По отношение на претендираните
ДНИ и ТБО за периода 2013 г. до издаване на акта исковете като неоснователни
следва да се отхвърлят.
Страните претендират
разноски, които им се дължат съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете.
Ответникът прави възражение
за прекомерност на възнаграждението на проц.представител на ищеца. При анализ
на разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения съдът
констатира, че същото е в минималния визиран в Закона размер.
При определяне дължимия
размер юрисконсултско възнаграждение съдът се съобразява с посоченото минимално
такова по Наредбата за правна помощ.
Съдът констатира, че не е
събрал пълния размер държавна такса, поради което следва да постанови
диспозитив в тоя смисъл.
Воден от изложените
съображения, съдът
РЕ Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Община Балчик,
представлявана от кмета Н.А., че И.Д.И.
ЕГН********** *** не дължи сумите в
размер на: 15,06 лв. – ДНИ за
2009 г.; 13,27 лв. – лихва върху ДНИ за 2009г.;21,08 лв. – ТБО за 2009 г.;
18,57 лв. – лихва върху ТБО за 2009 г.; 15,06 лв. – ДНИ за 2010 г.; 11,65 лв. –
лихва върху ДНИ за 2010 г.;21,08 лв. – ТБО за 2010 г.; 16,29 лв. – лихва върху
ТБО за 2010 г.; 15,06 лв. – ДНИ за 2011 г.; 10,02 лв. – лихва върху ДНИ за 2011
г.;21,08 лв. – ТБО за 2011 г.; 14,03 лв. – лихва върху ТБО за 2011 г.; 15,06
лв. – ДНИ за 2012 г.; 8,47 лв. – лихва върху ДНИ за 2012 г.; 21,08 лв. – ТБО за
2012 г.; 11,85 лв. – лихва върху ТБО за 2012 г. по акт №АУ000014/13.03.2018 г.
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, поради погасяване
на вземанията по давност.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на И.Д.И. ЕГН********** *** за
признаване за установено, че не дължи
на Община
Балчик,
представлявана от кмета Н.А. сумите в размер на 6,94 лв. – лихва върху ДНИ за 2013 г.;
9,71 лв. – лихва върху ТБО за 2013 г.; 5,41
лв. – лихва върху ДНИ за 2014 г.; 7,58 лв. – лихва върху ТБО за 2014 г.
ОСЪЖДА Община Балчик
да заплати на И.Д.И. ЕГН********** сумата в
размер на 357,41 лв.(триста петдесет и седем лева и четиридесет и един ст.), представлява, направените по делото съдебно – деловодни
раноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.Д.И. *** сумата
в размер на 10,65 лв.(десет лева и шестдесет и пет ст.), представляваща направените по делото съдебно –
деловодни раноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА И.Д.И.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Балчик сумата в размер на 50 лв.(петдесет лева), представляваща държавна такса.(общо дължими 150 лв. за трите обективно съединени иска,
от които заплатена 100 лв.)
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Добрич в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: