Р Е Ш Е Н И Е
№ 181 15.07.2020
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на тридесети юни две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Геновева Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 75 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д.Л.Д. *** срещу Наказателно постановление № 1970-409 от 14.03.2019 г. на Началника на РУ на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 500 лева по чл. 193 от ЗОБВВПИ, за нарушение по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ. В подадената жалба се релевират оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати процесуални нарушение като се излагат конкретни съображения за това, че санкционният акт бил издаден въз основа на акт за установяване на административно нарушение с посочен номер, какъвто не бил съставян срещу жалбоподателя и се обосновава нарушение на императивната норма на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което санкционният акт да бъде отменен със законните последици от това.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят Д.Л.Д. ***, редовно призован, не се явява, не изпраща упълномощен представител.
Административнонаказващият орган - Началникът на РУ на МВР – Хасково, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, след разрешаване на този въпрос с Определение № 10 от 05.06.2020 г., постановено от Административен съд – Хасково по ЧКАНД № 227/2020 г., срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
Установено в хода на административнонаказателното производство е, че при извършена от свидетелите Д.А.А., на длъжност „полицейски инспектор“ в РУ на МВР – Хасково и А.Д.А., на длъжност „старши полицай“ в Дирекция „Жандармерия“, Сектор – Хасково, полицейска проверка в обект – пивница в *****, стопанисван от жалбоподателя Д.Л.Д., в помещение към обекта, а именно стая, били установени: оръжие марка „Иж“, калибър 12 с № 8808389, оръжие „ГЛОК“, калибър 9х9 с № EHV737, оръжие с марка „Макаров“, кал. 9х18 с № ******* и боеприпаси за тях. Било констатирано от контролните органи, че установените оръжия и боеприпаси се съхраняват в посоченото помещение – били разхвърляни по легло в него, а не в метална каса на постоянния адрес на жалбоподателя в град Хасково, ул. „Кооператор“ № 2, ет. 1, ап. 4. След като достигнали до извод за допуснато нарушение по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ на същата дата - 02.03.2019 г., бил съставен от свид. Д.А. срещу жалбоподателя Д.Л.Д., в негово присъствие и в присъствие на свид. А.Д.А. Акт за установяване на административно нарушение № 409/07.03.2019 г. /бл. № 0728714/ за нарушение по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Актът за установяване на административно нарушение бил подписан от жалбоподателя, а в съответната графа за обяснения и възражения вписал, че бил регистриран по настоящ адрес *** и всички проверки били осъществявани на този адрес. При извършване на проверката и съставяне на акта за установяване на административно нарушение жалбоподателят посочил пред органите на МВР и това, че не разполагал с разрешително за оръжията, който факт бил потвърден от извършена справка, а същите били регистрирани на името на неговия син, който обаче отсъствал, тъй като бил в чужбина. Възражения срещу съставения акт не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му, станало на 02.03.2019 г., според отбелязването в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, след като административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, на основание чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ, наложил процесното административно наказание.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.А.А. и А.Д.А. относно обстоятелствата, свързани предприетите от тях действия при извършване на полицейската проверка за установяване на фактите във връзка с твърдяното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, в редакцията на тази норма, доп. - ДВ, бр. 103 от 2016 г., действаща към датата на твърдяното нарушение, огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства - за физическите лица на постоянния им адрес. Според актуалната редакция, доп. ДВ, бр. 103 от 2016 г., бр. 37 от 2019 г., огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства - за физическите лица на постоянния им адрес или настоящ адрес, за който е издадено удостоверение от съответната община. Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват по настоящ адрес, физическите лица подават заявление за уведомяване до съответния началник на РУ на МВР по постоянен и по настоящ адрес. По силата на чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ, който не изпълни изискванията на чл. 98, ал. 1 - 3 за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв. и/или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
На следващо място, според чл. 215, ал. 1 ЗОБВВПИ, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от полицейските органи на МВР, а в ал. 2 на цитираната разпоредба се сочи, че наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. За неуредените в ЗОБВВПИ случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания, съгласно текста на чл. 215, ал. 3 от същия закон.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие и връчването на АУАН лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която се е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Налице е, макар лаконично, надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В тази връзка, уместно е натова място да бъде отбелязано, че изискването на този текст от закона относно минимално необходимото съдържание на акта за установяване на административно нарушение не е самоцел, а пряко кореспондира с правото на защита на лицето, което с действието по съставяне на акта се привлича към административнонаказателна отговорност. То следва да е наясно и да знае всички факти от състава на нарушение - дата, място и начин на извършване, за да е в състояние да организира защитата си. Това изискване цели да обезпечи и възможността за осъществяване на съдебен контрол. Описанието на административното нарушение следва, дори и да е кратко или лаконично, да е всякога пълно, точно и изчерпателно, като съдържа посочване на всички съставомерни признаци, характеризиращи нарушението от обективна страна. В случая относно датата на нарушението следва да се отбележи, че е налице изрично изискване такава да се посочи, доколкото е неизменна част от индивидуализацията на всяко нарушение от обективна страна, като нееднократно настоящият съдебен състав е имал възможност да отбележи, че макар да е възможно да съвпадат, датата на извършване на нарушението и датата на неговото установяване е необходимо да се разграничават по своята същност и твърдения за тях трябва всякога да се съдържат при повдигане на административно наказателното обвинение. В практиката на съда, в това число и най – вече на касационната инстанция - Административен съд - Хасково се приема, че не би било налице съществено процесуално нарушение, ако при описание на фактическата обстановка са отправени ясни твърденията, че към датата на проверката и установяване на административното нарушение се съдържат категорични твърдения за неговото осъществяване и в момента, а тези твърдения по безпротиворечив начин водят към датата на извършване на деянието, какъвто именно е конкретният случай. Направеното описание на деянието пък, е необходимо да е релативно на посочената като нарушена правна разпоредба. В случая, приета и посочена от актосъставителя като нарушена е разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, която норма действително не е санкционна, тоест не съдържа сама по себе си състав на нарушение, но с нея се вменява задължение, а за нарушаване на задълженията по този текст, наказващата норма съдържа необходимото препращане в диспозицията си. На следващо място, наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з – 595 от 26.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи в кръга на правомощията му и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно минимално необходимото съдържание, като макар и непълно, и не съвсем прецизно, достатъчно конкретно е индивидуализиран актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който санкционният акт е издаден. В тази връзка трябва да се има предвид, че датата на съставяне на АУАН е 02.03.2019 г., но датата на неговото деловодно обработване и извеждане в масивите на МВР – 07.03.2019 г. е именно вписаната след генерирания номер – 409 и поради това отправеното конкретно възражение в жалбата следва да се приеме за несъстоятелно.
От материалноправна страна, от събрания доказателствен материал безспорно се установява, че жалбоподателят на посочената дата е съхранявал процесните оръжия в обект, който не спори, че стопанисва в с. Стойково, обл. Хасково и в случая без значение дали има или не издадено разрешение за тях и всъщност без значение дали е регистриран по постоянен адрес, а след измененията на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, и по настоящ, е осъществявал това съхранение в нарушение изискванията на цитираната норма - реално е съхранявал оръжия и боеприпаси не по установения ред за това в цитираната разпоредба. В случая, законодателят е поставил изискване това да става в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства, което изискване именно не е било изпълнено и това е достатъчно да се приеме неизпълнение на изискването по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, оттам за съставомерност на деянието по чл. 193, ал. 1 от същия закон. Установено в случая по необходимия безспорен и категоричен начин е съхранението на огнестрелни оръжия оръжие марка „Иж“, калибър 12 с № 8808389, оръжие „ГЛОК“, калибър 9х9 с № EHV737, оръжие с марка „Макаров“, кал. 9х18 с № ******* и боеприпаси за тях не в метална каса с необходимото заключване и прикрепяне, а в стая, разхвърляни по легло в нея.
Изложеното обосновава извод за наличие на основание за реализиране на отговорността на жалбоподателя на основание именно на разпоредба чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ за деянието по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, като предпоставките за това са налице и същевременно липсват аргументи да се даде различна оценка на деянието от гледна точка неговата обществена опасност в контекста на приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Още повече предвид начина на осъществяване на изпълнителното деяние и неговия предмет – касае се за няколко оръжия и боеприпаси. Дори да се приеме тезата на санкционираното лице, че процесните оръжия и боеприпаси са регистрирани на името друго лице – неговия син, то същите се съхраняват в обект, който именно жалбоподателят стопанисва и ползва, а всъщност твърди, че на него е регистриран и по настоящ адрес и това го прави годен субект на нарушението, доколкото такъв може да бъде всяко административнонаказателно отговорно лице, съхраняващо огнестрелно оръжие и боеприпаси в отклонение с изискванията на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
При индивидуализация на наказанието, АНО е приложил правилно материалния закон и изискванията на чл. 27 от ЗАНН при индивидуализация на санкцията съобразно установения специален минимум са били спазени.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и законосъобразно – потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1970-409 от 14.03.2019 г. на Началника на РУ на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.