РЕШЕНИЕ № 359
гр. Монтана, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 12.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 300
по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила
касационна жалба от К.Ц.Т.,***, представлявано от адв. Л.А. против Решение № 199
от 02.05.2019 г. по АН дело № 399/2019 г. на Районен съд – Монтана, с което е
потвърдено НП № 19-0996-000336/13.02.2019 г., издадено от Началник Сектор „ПП“
при ОДМВР Монтана. С потвърденото НП на касатора е наложено административно
наказание за това че не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка,
като създава опасност за ПТП. В касационната жалба се твърди, че решението е
постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
процесуалните правила и е необосновано. Счита, че делото е попълнено с
доказателства, но същите са тълкувани превратно при неоценяване на
доказателствената тежест на отделните доказателства, респ. твърди
несъставомерност на деянието. В съдебно заседание адв. А. поддържа жалбата и
изложените в нея съображения.
Ответникът – ОД на МВР Монтана – Сектор
ПП, чрез юрк Д*** оспорва касационната жалба. Счита нарушението за безспорно
установено и моли решението на въззивната инстанция да остане в сила.
Прокурор от ОП Монтана дава заключение,
че решението на районния съд е правилно, обосновано и мотивирано, а жалбата
неоснователна. Счита че установената фактическа обстановка не указва на
маловажност на случая, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност.
Административен съд Монтана, в качеството
си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като
съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да потвърди обжалваното НП
въззивният съд, приема, че установената с АУАН и НП фактическа обстановка се потвърждава
изцяло от събраните в хода на производството доказателства и нарушението е
доказано от обективна и субективна страна, поради необорване на
доказателствената сила на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Този съд се позовава на
показанията на свидетелите А*** Д*** и В*** В*** и не кредитира показанията на Г***
Г*** и Д*** Т*** , поради това че двете са колежки, а последната е съпруга на
административнонаказаното лице.
Настоящият съдебен състав не споделя
установеното от въззивния съд, респ. направените правни изводи и намира същите
за необосновани спрямо приложените към делото доказателства.
От една страна при съставянето на АУАН
са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат
отстранени във фазата на съдебното обжалване и същите съставляват самостоятелно
основание за отмяна на издаденото въз основа на този акт НП. Видно от
приложения АУАН, в полето за възражения е записано „нямам възражения“, което е
обратно на показанията на свидетеля А*** Д*** , дадени в с.з. на 27.03.2019 г.,
който заявява, че на лицето е обяснено, че на бланките на АУАН съставян чрез
таблет няма място за писмени възражения, поради което такива може да подаде в
определения срок, което навежда на извода, че по време на съставяне на АУАН,
лицето е правило възражения, обратно на записаното в него. Извън така
констатираното противоречие, настоящият състав отчита обстоятелството, че след
като в АУАН е имало място за написването на „нямам възражения“, то е имало
място за написването най-малкото на „имам възражения“, още повече, че
законовите разпоредби не могат да бъдат дерогирани поради определени ограничени
възможности на техническите устройства, с които работят служителите на МВР. В
тази връзка следва да се има предвид, че срокът за възражения в законоустановения
три дневен срок от съставяне на АУАН не може и не замества възраженията, които
лицето има право да направи на място при съставянето на акта.
На следващо място, съдът не констатира
извършването на съставомерно деяние. Разпоредбата на чл. 189, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, гласи: Наказва се с глоба в размер 150 лв., който не спазва предписанието
на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне,
ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.
Нито в АУАН, нито в НП става ясно какво
точно се е случило извън установеното нарушение на пътната маркировка, за да се
създаде непосредствена опасност за движението,
каквото изискване е поставено от законодателя. Описанието на нарушението се
свежда единствено в цитиране на правната норма, а това не е достатъчно за
описание на обстоятелствата по извършеното нарушение или актосъставителят, в
съставения от него акт, не е изяснил, а от там е останало неизяснено и в
издаденото НП, кое точно обстоятелство е създало предпоставка за ПТП. Само и
единствено наличието на опасност и то
непосредствена за движението, обуславя съставомерността на описаното деяние.
Липсата на такава опасност същевременно навежда на обратен извод, тъй като само
по себе си неспазването на предписанието на пътните знаци и пътната маркировка
не съставлява нарушение и не може да обоснове ангажирането на
административнонаказателна отговорност.
От друга страна след като в
обстоятелствената част на НП е отразено единствено наличието на пътна
маркировка, която не е съобразена от водача, при квалифициране на нарушението е
добавено и несъобразяване
с пътните знаци. Същевременно от показанията на разпитаните свидетели се
установява, че деянието, което е прието за нарушение, се извършва на кръстовище
регулирано със светофарна уредба, която има предимство пред поставените пътни
знаци. Все в тази връзка полицейските служители не могат да уточнят какъв е бил
светлинният сигнал светещ за касатора, респ. регулираното със светофарната
уредба движение допуска ли насрещно движение на МПС, в който смисъл са
показанията на актосъставителя и свидетелят по акта дадени в с.з. В тази връзка
следва да се има предвид, че данни за насрещно движение на МПС няма нито в АУАН,
нито в НП, а допълването на фактическата обстановка с нови факти и
обстоятелства едва в съдебно заседание е недопустимо. В случай, че служителите
на МВР са констатирали насрещно движение на автомобили, то това обстоятелство е
следвало да опишат в съставения АУАН, респ. НП, с оглед обосноваване
съставомерността на извършеното деяние.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 199 от
02.05.2019 г. по АН дело № 399/2019 г. на Районен съд – Монтана като
неправилно.
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление
№ 19-0996-000336/13.02.2019 г., издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР
Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.