Решение по дело №52/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №147 от 07.10.2009 г., постановена по наказателно частен характер дело №166/2009 г., Момчилградският районен съд е признал подсъдимият Ф. И. А. с ЕГН * за виновен в това, че на 01.05.2009год., около 17.30 ч. в района на спирка „В.” по пътя от с.Б. – с.М., причинил на С. Г. М. от с.Б., О.К. лека телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнанието, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1, във вр. с чл.78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500лв. Със същата присъда подс.Ф. И. А. е признат за невиновен в това, че на 01.05.2009год., около 17.30 ч. в района на спирка „В.” по пътя от с.Б. – с.М., причинил на С. Г. М. от с.Б., О.К. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на четвърто и пето десни ребра, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото с тъжбата обвинение по чл.130, ал.1 от НК.

Подсъдимият Ф. А. е осъден също така да заплати на С. Г. М. от с.Б., О.К., с ЕГН * сумата в размер на 1000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.05.2009год. до окончателното й заплащане, сумата в размер на 38.80 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.05.2009 г. до окончателното й изплащане и сумата в размер на 312 лева, представляваща деловодни разноски, както и по сметка на РС-Момчилград – 50 лева - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от С. М. граждански иск против подс.Ф. А. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 1000 лева до пълния предявен размер от 3000 лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Ф. И. А., който я обжалва чрез пълномощника си – А.Л. Б., като счита, че същата е неправилна, тъй като бил нарушен закона и обезщетението било несправедливо завишено. Твърди се, че подсъдимият не бил извършил инкриминираното престъпление и по делото нямало доказателства за това. Свидетелите, чрез които се доказвало обвинението били К. Х. – работодател на тъжителя и участвал в конфликта и С. Б., за когото се установило, че не е присъствал на инцидента. Най-обективния свидетел бил полицаят О. Ю., който пръв контактувал с тъжителя и П. и който установявал, че по двамата не е имало следи от насилие и първият не се бил оплакал за нанесен му побой, като впоследствие казал, че сам е паднал и се ударил на дясната страна на гръдния си кош, което било написано и в неговото обяснение. В жалбата се сочи, че ако се приемело, че тъжителят и подсъдимият са се сдърпали и двамата са паднали на земята, то първият бил получил незначителни увреждания, причиняващи болка и съдържащи обективните признаци на престъпление по чл.130, ал.2 от НК. Моли да се отмени присъдата на МРС и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан или да бъде изменена присъдата, като подсъдимият бъде признат за виновен в извършването на по-леко наказуемо престъпление по чл.130, ал.2 от НК и съществено да бъде намален размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди на тъжителя. Не сочи нови доказателства.

В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез А.Б., поддържа въззивната Ж. и моли същата да бъде уважена, но с уточнението, че не поддържа искането си за преквалификация на деянието по чл.130, ал.2 от НК, а иска същото да се преквалифицира в такова по чл.132, ал.1, т.4 от НК. Представя нови доказателства – удостоверение изх.№616/09 от 04.12.2009 г. на Районна прокуратура – З., Ж. от Ф. И. А. от 13.10.2009 г. до РП - З. и два броя рентгенови снимки на С. Г. М. с №603/01.05.2009 г.

О. по жалбата – тъжителят С. Г. М., лично и чрез А.Г., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционната присъда, тъй като тя била правилна и законосъобразна и не били налице причини, поради които същата да бъде изменена или отменена.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е неоснователна.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд констатира, че фактическата обстановка правилно е била установена от районния съд и същата не се променя от новопредставените и приети на въззивното следствие писмени доказателства, а именно:

Подсъдимият Ф. И. А. и св.К. Х. Х. били във влошени взаимоотношения, тъй като последния бил подал Ж. против Ф. А., за която той разбрал от съпругата си, като бил намесен и тъжителят М., който бил работник при Х. и пасял животните му. На 01.05.2009 г. подс.А., минавайки с автомобила си покрай спирка „В.” на пътя от с.Б. към с.М., О.К. видял, че там разговарят тъжителят С. М. и св.К. Х., който бил в автомобила си. Подсъдимият спрял управлявания от него автомобил и се насочил към тъжителя, като започнал на висок тон да му търси сметка за обвиненията отправени срещу него, след което се нахвърлил с юмруци и му нанесъл няколко удара в главата. Виждайки случващото се, св.К. Х. слязъл от автомобила си и успял да преустанови нападението срещу С. М., като самият той започнал да бута и ударя подс.А.. В разправията се намесил и св.С.И., който бил в автомобила на П.. Междувременно тъжителят успял да избяга от мястото на инцидента и разправията била прекратена. Непосредствено след случилото се, св.К. Х. се обадил по телефона на св.О. Ю. – служител в РУ на МВР – К., полицейски участък с.Б. и му съобщил за скандал с подс.Ф. А., и че последният нападнал неговия работник С. М., след което двамата Х.б и М. отишли в участъка в с.Б. при св.Ю., който от своя страна призовал по телефона и подс.Ф. А., като той отишъл заедно с племенника си – св.С. И.. Тъжителят се първоначално се оплакал, че подс.А. го бил „бутнал” по главата, след което казал, че го е удрял и му се вие свят и не се чувства добре. Тъжителят заявил също, че той избягал от мястото на инцидента, като при бягането си паднал на земята и се ударил на камъните, а подсъдимият и св.Х. останали да се бутат. Подс.Ф. А. не отрекъл пред св.Ю., че имало скандал, но той не бил удрял тъжителя, а го хванал за главата и го „затиснал”.

След извършена проверка, св.Юсеин съставил протокол за предупреждение на Ф. А. да не се саморазправя със С. М.. Против Ф. А. било издадено и Наказателно постановление № 04-84/12.08.2009 г. на осн. чл.32, ал.1, т.1 от Наредба №1 на Общински съвет К., като му е наложена глоба в размер на 70 лева за това, че на 01.05.2009 г., около 17.30 ч. в с.Б., кв.”В.” нарушил обществения ред и спокойствие на гражданите, чрез предизвикване на скандал със С. М..

Видно от Постановление от 11.06.2009 г. на прокурор при РП – Момчилград, е отказано образуването на наказателно производство във връзка с възникнал на 01.05.2009 г. инцидент между жалбодателя М. и Ф. А., тъй като били налице данни за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК и наказателното преследване се възбуждало по тъжба на пострадалия пред съответния Районен съд.

От приетите като доказателство по делото епикриза от 07.05.2009 г. и медицинско удостоверение №11076/186, изд. от МБАЛ „Проф. д-р А. Ш.” ЕООД, Г.З. се установява, че С. Г. М. с ЕГН * е постъпил на лечение на 01.05.2009 г и е изписан на 07.05.2009 г. с окончателна диагноза изписана на латински и български: „Комоцио церебри. Контузио капитис хематома субкутанеи регио окципиталис. Фисура косте ІV,V декстра.”/ Мозъчно сътресение. Контузия на главата и подкожен хематом в окципитиналната област. Спукване на ІV, V ребра в дясно.

От приетите две фактури - №2897/07.05.2009 г. и №2924/12.05.2009 г. се установява, че М. е заплатил по сметка на МБАЛ „Проф. д-р А.Ш.” ЕООД, Г.З. сумата от 28.80 лева потребителска такса – ХО и 10 лева за издаване на мед.удостоверение.

На 12.05.2009год. тъжителя С. М. се явил на преглед пред съдебен лекар – д-р Н. М., който му издал Съдебномедицинско удостоверение №121/2009год., в което било отразено обективното му състояние при прегледа и от представената епикриза: оток и кръвонасядане по главата, сътресение на мозъка, спукване на четвърто и пето десни ребра. В удостоверението е посочено, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както съобщавал освидетелствувания. Отразено е също, че спукването на четвърто и пето десни ребра и сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от събраните гласни и писмени доказателства по делото: показанията на св.О. Ю., които съдът възприема изцяло; частично от показанията на свидетелите Кязим Х. и С. И.; частично от обясненията на подс.Ф. А.; постановление за отказ да се образува досъдебно производство, ведно с преписка №698/2009 г. на РП – Момчилград; НП № 04-84/12.08.2009 г.; епикриза на С. М., изд. от хирургично отделение на МБАЛ „Проф.д-р А. Ш.” ЕООД, Г.З.; медицинско удостоверение изх.№ 11076/186, фактури - №2897/07.05.2009 г. и №2924/12.05.2009 г., изд. от МБАЛ „Проф. д-р А. Ш.” ЕООД, Г.З. и съдебномедицинско удостоверение №121/2009 г., изд. от д-р Н. М., съдебен лекар.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, следва да се направи безспорния извод, че подсъдимият Ф. И. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което е бил признат за виновен и осъден от първоинстанционния съд, а именно: на 01.05.2009год., около 17.30 ч. в района на спирка „В.” по пътя от с.Б. – с.М., причинил на С. Г. М. от с.Б., О.К. лека телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнанието, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. От обективна страна по делото е установено, че подсъдимият е нанесъл удари с юмрук по главата на тъжителя С. М. в следствие, на което е било причинено сътресение на мозъка, без пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. От субективна страна, деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като подс.Ф. А. е желаел и целял причиняването на телесна повреда, като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и е предвиждал настъпването на общественоопасните му последици.

Във връзка с изложеното, неоснователни се явяват твърденията във въззивната Ж., че подсъдимият не бил извършил инкриминираното престъпление и по делото нямало доказателства за това. Както бе посочено и по-горе в решението, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние се установява от показанията на св.К. Х., който е бил пряк очевидец на извършеното и е преустановил нападението над тъжителя М. от страна Ф. А., като съдът не дава вяра на показанията му единствено в частта им, в която твърди, че подсъдимият е съборил М. на земята и е продължил да го рита по главата и тялото, тъй като тези му показания се опровергават от останалите събрани по делото доказателства, а и самия пострадал не твърди в тъжбата си подобни обстоятелства. Доказателство, че подсъдимият е нанесъл удари по главата на пострадалия са и показанията на полицейския служител – св.О. Ю., който е извършил проверка непосредствено след процесния случай и пред който тъжителят и св.К. са заявили, че Ф. А. е ударил по главата С. М., като последния се оплакал, че го боли главата и има „световъртеж”. Самия подсъдим отрекъл да е удрял М., като заявил, че само го е бутал по главата, т.е. по същество не е отрекъл, че между двамата е имало съприкосновение. В съответствие с показанията на свидетелите Ю. и Х., както и на твърденията в тъжбата, че пострадалият е бил ударен по главата са и приетите по делото епикриза, медицинско и съдебномедицинско удостоверение. Съдът не дава вяра на показанията на св.С. И. и на обясненията на подс.Ф. А. в частта им, в която твърдят, че П. не е удрял тъжителя М., тъй като същите се опровергават от останалите коментирани гласни и писмени доказателства, поради което приема, че представената от А. и племенника му И. версия цели единствено оневиняването на П.. Освен, че се опровергават от останалите доказателства, обясненията на П. и показанията на св.И. са и нелогични, тъй като е нелогично твърдението им, че тъжителят без какъвто и да е повод е започнал да бяга от А., като в същото време отново без повод св.К. Х. е излязъл от колата и започнал да се боричка с П.. В тази връзка, напълно логично е разказаното от тъжителя М., св.Х. и св.Ю., че П. е нападнал с удари тъжителят, което е било повод св.К. да излезе от колата и да защити М., след което последния е успял да избяга, а К. и П. са продължили да се бутат. Или, от анализа на събраните доказателства, следва да се направи безспорния извод, че именно П. е автор на инкриминираното деяние. Този извод не се променя и от представените на въззивното следствие Ж. от Ф. А. до РП-З. и удостоверение изх.№616/04.12.2009 г., от които се установява, че по повод твърдения на жалбодателя за извършено престъпление в МБАЛ „Проф.д-р А. Ш.” ЕООД, Г.З. във връзка с достоверността на издадени медицински документи представени от С. М. и по процесното дело, е образувана преписка и се извършва предварителна проверка. По настоящото дело няма данни, а и основание да се приеме, че представените медицински документи са с невярно съдържание или неистински. Евентуалното установяване на подобно обстоятелство е извън предмета на разглежданото дело, като разследването по същото следва да се извърши по съответния предвиден в НПК ред, и ако се докажат твърдените обстоятелства, подсъдимият разполага с възможност да защити правата си, ако същите са били нарушени.

По делото не се установи, подсъдимият да е бил предизвикан по какъвто и да е начин от пострадалия с насили, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие е и да е извършил деянието в състояние на силно раздразнение, както твърди в пледоарията си защитника му. Напротив устÓнови се, че тъжителят и св.К. Х. са разговаряли и виждайки ги, подсъдимият се е насочил да се саморазправя с тях. Или, подсъдимият е бил инициаторът на възникналия инцидент, като в този момент по никакъв начин не е бил провокиран от поведението или действията на пострадалия, поради което и не са налице основания да се приеме, че извършеното от него престъпление осъществява състава на чл.132, ал.1, т.4 от НК, както твърди защитника му.

Районният съд е направил правилна преценка за наличието на предпоставките на чл.78а от НК по отношение на подсъдимият Ф. А., поради което го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание в минималния предвиден размер, а именно глоба в размер на 500 лева.

Причиненото телесно увреждане, изразяващо се в сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнанието, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и претърпените от пострадалото лице болки и страдания, са в причинна връзка с установеното виновно поведение на П.. При определяне размера на претендираното обезщетение, съдът съобразно критерия за справедливост е приел, че сумата от 1000 лева е тази, която ще обезщети пострадалия С. М., като е постановил, че тази сума се дължи от П., ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 01.05.2009 г. до окончателното й изплащане. С оглед на причиненото увреждане, което е в областта на главата и е наложило седемдневно лечение на пострадалия в болнично заведение, съдът намира, че присъдената сума е справедливо определена и в пълен обем ще репарира неимуществените вреди - претърпените болки и страдания, както и негативните изживявания след случилото се. С оглед изложеното неоснователно се явява оплакването във въззивната Ж. за прекомерност на присъденото обезщетение.

Предвид изхода на делото правилно са възложени в тежест на П. и направените от тъжителя разноски по делото, както и правилно е присъдена държавна такса от 50 лева върху уважения размер на предявения граждански иск.

Следва да се отбележи, че първоинстанционната присъда в оправдателната й част е влязла в сила, тъй като не е била обжалвана, поради което и не следва да бъде коментирана.

С оглед на изложеното, присъдата на РС – К. като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Разноски пред въззивната инстанция не са претендирани от страните, поради което и съдът не дължи произнасяне.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №147 от 07.10.2009 г., постановена по НЧХД №166/2009 г. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.