РЕШЕНИЕ № 1721
гр. Бургас, 21.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова, като разгледа
докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 1346/2020 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по исковата молба на Г.Х.К.,***,
с която претендира осъждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, да му заплати
сумата от 200 лева, представляваща
главница за дължимо възнаграждение за положен от ищеца труд на длъжността „...“
в Затвора Бургас извън времето на дежурство за периода 24.02.2017-24.02.2020 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, начиная от подаване на исковата молба –
24.02.2020 год., до окончателното й плащане.
В проведеното по делото на 08.07.2020 год. открито съдебно заседание
ищецът е изменил предявения главен иск, като е увеличил размера му от 200 лева
до 1200 лева.
Правните основания на предявените осъдителни искове са чл. 19, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и чл. 16е, ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. 1, чл. 178, ал. 1, т. 3, ЗМВР, чл. 86, ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете; ангажира доказателства и моли за
присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че страните са обвързани със служебно
правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „...“ в Затвора
Бургас и през процесния период е полагал дежурства по надлежно утвърден график.
Ищецът сочи, че се e явявал за
изпълнение на служебните си задължения 30 минути преди встъпване в дежурство,
през които минути е изпълнявал служебните си задължения – подготовка за
инструктаж, запознаване с оперативната обстановка, участие в инструктажа, а
след края на дежурството оставал още 45 минути, през които извършвал регламентирани
дейности по сдаване на дежурството, обхождане и проверяване на територията и
особеностите на поста. Ищецът твърди, че това допълнително време от общо 1 час
и 15 минути не е взето предвид от работодателя при формиране трудовото
възнаграждение до 11.05.2019 год., а след тази дата е бил отчитан само половин
час от допълнително отработените 75 мин.
По делото са представени Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015
год., допълнена със заповеди от 09.04.2015 год. и 21.04.2017 год. на министъра
на правосъдието, с които са определени редът за разпределение на работното
време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните служители извън
редовното работно време. В последната заповед е посочено, че положеният
извънреден труд се заплаща с 50 %-тно увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Със Заповед
№ 453/14.08.2014 год. на началника на Затвора Бургас е определено работно време
за служителите в корпуса на затвора: 24-часови смени, с начало на работния ден
в 08.00 ч. и край на работния ден в 08.00 ч. на следващия ден; 12-часови смени
– дневна смяна от 08.00 ч. до 20.00 ч., нощна смяна от 20.00 ч. до 08.00 ч.,
както и 8-часови смени, от 08.00 ч. до 16.30 ч. и от 06.00 ч. до 14.30 ч. В т.
9 на същата заповед е посочено, че началото на ежедневните инструктажи на
наряда е 15 минути преди началото на работното време.
Със Заповед №
Л-2271/13.05.2019 год. на главния директор на ГДИН е определено, че времето за
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство за всички затвори е в рамките на 30 минути, което време
следва да се включва към отработеното време на служителите.
Със Заповед № 436/01.07.2019 год.
на Началника на Затвора Бургас е наредено времето, необходимо за подготовка и провеждане
на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в
Затвора Бургас да е в рамките до 30 минути, като за работещите при 24-часови и
12-часови дневни смени са определени 30 минути, а за 12-часови нощни и за 8-часовите
смени – 15 минути.
По делото е изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните. Вещото лице сочи, че
през процесния период за ищеца са отчетени общо 299 дежурства.
При така събраните доказателства съдът намира
претенцията за доказана по основание. По делото не се спори, че ищецът е
изпълнявал 8-, 12-и и 24-часови дежурства по график, съобразно регламентираното
работно време през процесния период; безспорно за страните е и обстоятелството,
че до м. юли 2019 год. инструктажът е започвал в 07.45 часа, а след тази дата –
в 07.50 часа, и е продължавал до 08.00 ч. – в тази насока са и показанията на
разпитаните свидетели. Съгласно Заповед № 453/14.08.2014 год., ежедневните
инструктажи на наряда в затвора следва да започват 15 минути преди началото на
работното време, т. е. ищецът е бил служебно задължен да се яви на работното си
място 15 минути преди началния час на съответното дежурство. Съдът счита, че
това е времето преди 08.00 ч., което следва да се признае за допълнително
отработено. Времето за подготовка и привеждане в надлежен вид на явяващите се
на работа служители – с начало от 07.30 часа, не е сред дейностите, с които
страната изпълнява преките си служебни задължения, а и не са включени в
хипотезите на чл. 16е, ал. 1, ППЗИНЗС. При съобразяване и с показанията на
двамата свидетели и спецификата и обема на дейностите, обхванати от
инструктажа, съдът намира, че за изпълнението им са достатъчни определените със
заповедта 15 минути; същият период е необходим и след края на смяната. Предвид
изложеното, ищецът е полагал труд от общо 30 мин. при всяка своя смяна, които
минути са част от отработеното време, но извън регламентираното работно време –
изложеното се отнася за 12- и за 24-часовите дежурства (вж. показанията на
свид. Й..).
По отношение 8-часовите смени съдът намира, че ищецът е
полагал труд извън регламентираното си работно време само за 10 мин. преди
началото му – за инструктаж, но не и след края й, тъй като не сдава поста на
никого (според изцяло съвпадащите в тази част показания на свидетелите Й.. и М..).
Според показанията на свидетеля Манолов, за нощната
смяна инструктажът също е по-кратък – 10 мин., сдаването на дежурството също,
т. е. съдът счита, че общо следва да бъдат признати 20 мин. като част от
работното време на ищеца.
По отношение размера на дължимата главница съдът
основава решението си на приетото експертно заключение, неоспорено от страните,
като изчислява размера на дължимите през процесния период възнаграждения на
основание чл. 162, ГПК. Видно от отразено в колона 11 на таблицата към
заключението, от м. юли 2019 год. до подаване на исковата молба дължимото
възнаграждение за положения допълнителен труд на дежурство е заплатен на ищеца,
а този неоспорен факт налага отхвърляне на претенцията за присъждане на
възнаграждение за посочения период. При извършените изчисления съдът
констатира, че дължимата главница за периода 24.02.-31.12.2017 год. възлиза на 219,31
лева, за 2018 год. – на 341,78 лева, а за периода м. януари-м. юни 2019 год. –
на 98,46 лева, или общият размер на главното вземане на ищеца възлиза на 659,55
лева. Ответникът не е провел насрещно доказване, за установяване извършеното
частично или пълно плащане на тази сума, поради което съдът намира, че главният
иск следва да бъде уважен частично, ведно с присъждане на обезщетението по чл.
86, ЗЗД, начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, а
отхвърлен за горницата до 1200 лева, ведно с обусловената акцесорна претенция
за законна лихва.
Частичната основателност на исковете налага в полза на всяка от страните
да бъдат присъдени направените деловодни разноски в съответен размер – 165 лева
за адвокатско възнаграждение на ищеца, 50 лева за юрисконсултско възнаграждение
на ответника (чл. 78, ал. 1, 3 и 8, ГПК).
В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т.
1, чл. 72, ал. 1, ГПК и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответника да плати
на БсРС държавна такса върху уважения главен иск, в размер от 50 лева, както и
разноски за вещо лице – 200 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, код по БУЛСТАТ *********, със седалище гр. София, бул. „Ген. Н.
Столетов“ № 21, да заплати на Г.Х.К., ЕГН **********, с
адрес ***, сума в
размер от 659,55 лева, представляваща възнаграждение за периода 24.02.2017-30.06.2019
год., за положен от ищеца труд на длъжността „...“ в Затвора Бургас извън времето
на дежурство, ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху сумата,
начиная от подаване на исковата молба – 24.02.2020 год., до окончателното й
плащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – в частите за горницата над 659,55 лева до
претендираните 1200 лева и за присъждане на възнаграждението за периода м. юли
2019-24.02.2020 год., както и акцесорния иск за законна лихва върху тази
горница, начиная от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, код по БУЛСТАТ *********, със седалище гр. София, бул. „Ген. Н.
Столетов“ № 21, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Г.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 165
лева.
ОСЪЖДА Г.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 и 8, ГПК, да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, код по БУЛСТАТ *********, със седалище гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, деловодни разноски в размер от 50 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, код по БУЛСТАТ *********, със седалище гр. София, бул. „Ген. Н.
Столетов“ № 21, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати
на БсРС държавна такса в размер от 50 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, код по БУЛСТАТ *********, със седалище гр. София, бул. „Ген. Н.
Столетов“ № 21, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати
на БсРС разноски в размер от 200 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по
въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок, считано от 21.07.2020 год., на
основание чл. 315, ал. 2, ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: ЕХ