Решение по дело №2720/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261784
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 18 декември 2020 г.)
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20205330102720
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

РЕШЕНИЕ№ 261784

гр. Пловдив, 18.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 2720 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.

Образувано по предявени от „Ес Ди Карго“ ЕООД против „Кидак“ ЕООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 372 ТЗ за заплащане на сума от 7 980 лв., формирана както следва: сумата от 1 140 лв., представляваща уговореното превозно възнаграждение (навло) по договор за международен автомобилен превоз на товари от В.до Б.по заявка – договор от 03.12.2019 г. и фактура № **********/04.12.2019 г., сумата от 2 640 лв., представляваща уговореното превозно възнаграждение (навло) по договор за международен автомобилен превоз на товари от В.до Б.по заявка – договор от 05.12.2019 г. и фактура № **********/06.12.2019 г. и сумата от 4 200 лв., представляваща уговореното превозно възнаграждение (навло) по договор за международен автомобилен превоз на товари от В.до Б.по заявка – договор от 11.12.2019 г. и фактура № **********/13.12.2019 г., ведно със законната мораторна лихва от 18.02.2020 г., до окончателното й заплащане

Ищецът твърди, че между страните са налице трайно установени търговски правоотношения, по силата на които ищецът по възложение на ответника осъществява международен превоз на стоки. Твърди, че е осъществил превоз на стоки по заявка – договор от 03.12.2019 г. с цена на превоза от 1 140 лв. с ДДС, заявка – договор от 05.12.2019 г. с цена на превоза от 2 640 лв. с ДДС и заявка – договор от 11.12.2019 г. с цена на превоза от 4 200 с ДДС. Твърди, че всички възложени превози са извършени, като товарите са натоварени от посочения от възложителя адрес във В.и разтоварени своевременно на посочения адрес в Б., като всички товари са били приети без забележки и рекламации. За осъществяване на превоза били ангажирани дружества превозвачи. Твърди, че след разтоварване на стоките издал фактура № **********/04.12.2019 г. на стойност от 1 140 лв. с ДДС,  фактура № **********/06.12.2019 г. на стойност от 2 640 лв. с ДДС и фактура № **********/13.12.2019 г. на стойност от 4 200 лв. с ДДС. Твърди, че въпреки многократните опити за доброволно уреждане на правния спор, предмет на производството по делото, заплащане на сумата не последвало. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.

            В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кидак“ ЕООД, не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

                        Препис от исковата молба е бил редовно връчен на ответника на основание чл. 50, ал. 4 ГПК – чрез залепяне на уведомление на вписания в ТР седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Луи Айер“, бл. 259, вх. Б, ет. 6, ап. 24, установен след извършена служебна справка в ТР от съда. В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

                        Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 27.11.2020 г., тъй като не е намерен на адреса, на който се намира седалището му и адреса на управление, вписан в Търговския регистър, поради което е приложена разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, съгласно която второ уведомление не следва да се залепя. Въпреки редовното му призоваване, не се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото, като не е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.

                        Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

                        Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, доколкото в производството са представени писмени доказателства, установяващи осъществените от страна на ищеца услуги по договор за превоз.

            По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в исковото производство в общ от 1 159, 20 лв., от които сумата от 319, 20 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 840 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. В настоящото производство следва да бъдат присъдени и разноските, сторени от ищеца в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 1321/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в общ размер от 700 лв., от които сумата от 40 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 660 лв. за адвокатско възнаграждение. За да достигне до този правен извод съдът съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

 

 

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

                       ОСЪЖДА  на основание чл. 372 ТЗ „Кидак“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Луи Айер“, бл. 259, вх. Б, ет. 6, ап. 24, да заплати на „Ес Ди Карго“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 82, офис 8, сумата от 7 980 лв., формирана както следва: сумата от 1 140 лв., представляваща уговореното превозно възнаграждение (навло) по договор за международен автомобилен превоз на товари от В.до Б.по заявка – договор от 03.12.2019 г. и фактура № **********/04.12.2019 г., сумата от 2 640 лв., представляваща уговореното превозно възнаграждение (навло) по договор за международен автомобилен превоз на товари от В.до Б.по заявка – договор от 05.12.2019 г. и фактура № **********/06.12.2019 г. и сумата от 4 200 лв., представляваща уговореното превозно възнаграждение (навло) по договор за международен автомобилен превоз на товари от В.до Б.по заявка – договор от 11.12.2019 г. и фактура № **********/13.12.2019 г., ведно със законната мораторна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 18.02.2020 г., до окончателното й заплащане

                        ОСЪЖДА  „Кидак“ ЕООД да заплати на „Ес Ди Карго“ ЕООД сумата от 700 лв. – разноски в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 1321/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, и сумата от 1 159, 20 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 2720/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала! ПК