РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Берковица, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100200 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която е
предявен от И. И. Х. против Фронтекс Интернешънъл ЕАД иск с правна
квалификация чл. 439 ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен
установителен иск за признаване на установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумите, за които е издаден изп. лист от 14.02.2011г. по
ч.гр. дело №101/2011г. по описа на РС-Берковица, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20117780400142 по описа на ЧСИ В. Ал.
И.а, рег. №..., като погасени по давност и неподлежащи на принудително
събиране.
Ищецът И. И. Х. твърди в исковата си молба, че е длъжник по
изпълнително дело № 20117780400142 по описа на ЧСИ В. А. И.а, рег. №..., с
район на действие СГС, образувано на основание изпълнителен лист от
14.02.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 101/2011 г. по описа на Районен съд –
Берковица с първоначален взискател „Райфайзенбанк България” ЕАД.
По силата на Договор за цесия от 22.05.2012г. вземането, за което е
издаден изпълнителния лист е прехвърлено от „Райфайзенбанк Бьлгария”
ЕАД на ”Фронтекс Интернешьнъл” ЕАД, който е и настоящ взискател по
1
изпълнителното дело.
Поддържа, че за периода от 14.10.2016г. до 15.03.2024г. е изтекъл
период, в който нито е поискано изпълнително действие от взискателя, нито е
извършвано такова служебно от ЧСИ, поради което перемпцията по делото е
настъпила на 14.10.2018г., а давността на 14.10.2021г.
Твърди, че не дължи сумите по изпълнителния лист, поради изтичането
на петгодишен давностен срок от последното валидно изпълнително действие
от страна на взискателя по смисъла на чл. 110 ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
не дължи на ответника ”Фронтекс Интернешьнъл” ЕАД сумите, за които
издаден изп. лист от 14.02.2011г. по ч.гр. дело №101/2011г. по описа на РС-
Берковица, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20117780400142 по описа на ЧСИ Валентина Ал. И.а, рег. №778, като
погасени по давност и неподлежащи на принудително събиране.
Претендират разноски.
Ответната страна Фронтекс Интернешънъл ЕАД не е подала
отговор и не взема становище по допустимостта и основателността на
предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.
С нарочна молба вх. № 3078 от 29.10.2024 г. ответната страна е заявила,
че ПРИЗНАВА иска – че действително вземанията са погасени по давност и
моли за постановяване на решение с оглед така направеното признание.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца е направил искане по чл. 237 ГПК за прекратяване на съдебното дирене
и произнасяне с решение съобразно направеното от ответника признание.
Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска при условията на чл. 237 от
ГПК:
Съгласно чл.237 ал.1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието.
Според чл.237, ал.2 ГПК съдът не може да постанови решение при
признание на иска, когато:
1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;
2
2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска срещу ответната страна са
налице.
Ответната страна е заявила, че признава иска – че действително
вземанията са погасени по давност и моли за постановяване на решение с
оглед така направеното признание.
Не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата
на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно - признатото право да противоречи на закона
или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се
разпорежда.
Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които
законодателят изрично е постановил изключение за приложението на
разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове /чл. 324 ГПК/; по искове за
гражданско състояние /чл. 334 ГПК/ и по иск за поставяне под запрещение /чл.
339 ГПК/.
Ищецът своевременно е направил искане за постановяване на решение
при признание на иска.
Решението при признание на иска съгласно чл.237, ал.2 от ГПК не се
мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска.
Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1
от ГПК и следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което
предявените искове да бъдат уважени, така както са предявени.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
право на направените от него разноски.
Съдът не споделя становището на ответната страна, че не дължи разноски
с оглед направеното признание на иска, тъй като с поведението си не бил дал
повод за завеждането на делото.
В случая признанието на иска е направено след изтичането на срока за
отговор, с нарочна молба в деня на първото по делото съдебно заседание, като
с друга молба, която също е подадена извън срока за отговор ответникът
3
първоначално е оспорил претенцията на ищеца. Едва след това ответникът е
признал иска и е поискал да бъде постановено решение с оглед така
направеното от него признание. Ето защо съдът намира, че със своето
поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото и в негова тежест
следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски. Цитираната от
ответника съдебна практика на СГС първо, не е задължителна за настоящия
съд и второ, е неотносима, като в решение по гр.д. № 2139/2024 г. по описа на
СГС се коментира признание на иска, направено още с отговора на исковата
молба. В това решение е цитирано Определение № 95 от 22.02.2018 г. на
ВКС по ч.гр.д. № 510/2018 г., IVг.о., в което се приема, че признанието на
иска не влече отговорност за разноски, в случай че същото е направено до
изтичане на срока за отговор на исковата молба, какъвто настоящият
случай не е, като изричо е посочено, че отговорността за разноски възниква,
когато кредиторът е оспорил предявеният основателен иск за несъществуване
на вземането поради изтекла погасителна давност, както ответникът
първоначално е сторил по настоящото дело.
Относно направеното възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на процесуалния представител на ищеца, съдът го намира за
неоснователно, тъй като същото е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ето защо на ищеца се дължат разноски в общ размер от 450 лева /от които
50 лева ДТ на л. 1 и 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение, видно от
договора на л. 5/.
Така мотивиран съдът и на основание на чл.237 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че И. И. Х. с ЕГН ********** от гр. Б. НЕ ДЪЛЖИ на Фронтекс
Интернешънъл ЕАД с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ 109-115, ет.6, Бизнес сграда "ТАО", общ.
Столична, сумата от 891,70 лева — главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.02.2011г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 148,09 лева — просрочена редовна лихва за периода
4
10.01.2010г. — 24.01.2011г., сумата от 48,08 лева - просрочена наказателна
лихва за периода 10.02.2010г. — 09.02.2011 г., сумата от 125,00 лева —
разноски по гр. дело, за които е издаден изп. лист от 14.02.2011г. по ч.гр. дело
№101/2011г. по описа на РС-Берковица, въз основа на който е образувано
изпълнително дело №20117780400142 по описа на ЧСИ Валентина Ал. И.а,
рег. №778, като погасени по давност и не подлежащи на принудително
събиране.
ОСЪЖДА ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ 109-
115, ет.6, Бизнес сграда "ТАО", общ. Столична, ДА ЗАПЛАТИ на И. И. Х. с
ЕГН ********** от гр. Б, СУМАТА от 450 лева, представляваща направени
в производството деловодни разноски.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5