№ 107
гр. гр.Велинград, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235210101162 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА за установяване съществуване на вземане на
адвокат Г. Х. Б. от Община Велинград за сумата в размер на 4912,18 лв.,
ведно със законната лихва за периода от 03.10.2023 год., до изплащане на
вземането произтичащо от Протокол № 15/28.06.2023 год. на Адвокатски
съвет гр. Пловдив и Решение № 271/28.06.2023 год. на Адвокатски съвет гр.
Пловдив за определяне на адвокатско възнаграждение на основание 36, ал. 3
от Закона за адвокатурата за извършени от ищеца правни действия в полза на
Община Велинград по ч. гр. д. № 527/2013 г. по описа на Районен съд
Велинград, за което е издадена Заповед № 499 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч. гр. д. 959/2023г. на РС
Велинград.
Ищецът твърди, че в негова полза е издадена Заповед за изпълнение №
499 на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч. гр. д. №
959/2023 год. по описа на Районен съд Велинград, с която е разпоредено
длъжникът Община Велинград да му заплати сумата 4 912,18 лв. - главница,
ведно със законната лихва за периода от 03.10.2023 год. до изплащане на
вземането, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника по ч. гр. д. № 527/2013 г. по
описа на Районен съд - гр. Велинград, определено от Адвокатския съвет по
реда на чл.36, ал.3 ЗАдв., държавна такса в размер на 98,24 лв. и 654,73 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Излага, че с пълномощно изх. № 92-00/396 от 04.02.2019 год. на
1
Община Велинград, К. Т. К. в качеството си на Кмет на Община Велинград го
е упълномощил да осъществява процесуално представителство в
производството по ч. гр. д. № 527/2013 г. по описа на Районен съд - гр.
Велинград, като извършва всякакви съдопроизводствени действия до
приключване на делото във всички съдебни инстанции. В процесуалните
права на пълномощника се включвали и тези по чл. 34, ал. 1, 3 и 4 от ГПК.
Пълномощното било от дата 04.02.2019 г. и същото било подписано от
упълномощителя К. К. - Кмет на Община Велинград и от адвокат - Г. Б..
Договор за правна защита и съдействие по ч. гр. д. № 527/2013 г. между
Община Велинград като довереник и адвокат Г. Б. като доверител не бил
подписван, нито към датата на упълномощаването, нито след тази дата.
На основание издаденото пълномощно за процесуално
представителство по ч. гр. д. № 527/2013 г. по описа на Районен съд - гр.
Велинград, адвокат Г. Б. се запознал с предмета на делото и осъществил
процесуална защита. Изложил е доводи, че производството по делото е
водено от ненадлежна страна. Твърдял е, че по ч. гр. д. № 527/2013 г. на
Районен съд Велинград изначално не е възникнало надлежно процесуално
правоотношение, поради липса на надлежна активна процесуална страна.
Поискал е да се обезсилят Заповед за незабавно изпълнение № 252/29.05.2013
г. и Изпълнителен лист от 29.05.2013 г., издадени по ч. гр. д. № 527/2013 г. на
Районен съд Велинград, като издадени в полза на неправосубектна страна.
Първоначално първоинстанционния съд намерил, че процесуалното
действие и нередовно и дал указания за отстраняване на нередовностите му
по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК. Въпреки предприетите от адвоката процесуални
действия, молбата за обезсилване на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист били оставени без разглеждане.
Пълномощникът на ответника обжалвал разпореждането, което било
отменено от въззивната инстанция с указания за произнасяне по
основателността на молбите. С определение № 601/10.07.2019 год.,
постановено по ч. гр. д. № 527/2013 г. Районен съд Велинград приел молбата
за неоснователна и я е отхвърлил.
Постановеният акт е бил обжалван от адвокат Г. Б. пред Окръжен съд
Пазарджик. Подадената до Окръжен съд Пазарджик частна жалба е била
оттеглена по молба на кмета на Община Велинград и е поискано прекратяване
на производството.
С определение № 660/05.12.2019 г. на ОС Пазарджик частната жалба
била върната. Определението влязло в законна сила като необжалвано на
18.12.2019г. С това се е сложило край на производството по ч. гр. д. №
527/2013 г. на Районен съд Велинград.
Твърди се, че със своето процесуално поведение адвокат Г. Б. е
предприел и извършвал процесуални действия, като е положил дължимата
грижа за правилния и срочен ход на делото. Така в резултат на осъществената
процесуална защита и съдействие по ч. гр. д. № 527/2013 г. на Районен съд
2
Велинград между страните по делото било сключено Споразумение №
1378/10.12.2019 год. Съгласно констативната част на Споразумението
страните приемат, че са влезли в законна сила заповеди за незабавно
изпълнение, издадени по ЧГД по описа на Районен съд Велинград.
Излага, че по ч. гр. д. № 527/2013 г. на Районен съд Велинград адв. Г. Б.
е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на
пълномощно изх. № 92 00/396/04.02.2019 год. на К. Т. К. в качеството си на
Кмет на Община Велинград. Договор за правна помощ и съдействие между
Община Велинград и Адвокат Г. Б. по ч. гр. д. № 527/2013 г. не бил
подписван нито към датата на упълномощаването, нито към датата на
приключване на делото. Липсата в случая обаче на писмен договор за правна
защита и съдействие, причините поради които такъв договор не е бил
подписан, били без значение, защото отношенията между адвокат и клиент по
повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално
представителство, се уреждали при специалната регламентация по Закона за
адвокатурата. Поначало законът предполагал дължимото възнаграждение за
положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор - чл. 36,ал.2 от ЗА,
но това не било императивно изискване - договор можело и да няма, както в
настоящия случай, без това да лишава адвоката от правото да получи
възнаграждение - чл.36, ал.3 от ЗА. При липса на договор или когато страните
по договора не са определили размера му, то възнаграждението, по искане на
адвоката или клиента, се определял от Адвокатския съвет, съгласно
действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски
възнаграждения. В тази хипотеза липсващата воля по договарянето на
възнаграждение можела да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда
на чл.36, ал.3 ЗАдв, като съдът не разполагал с правомощия да определя
размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с
доверителния си елемент и свободата на договаряне. Затова адвокатът
поискал да му се определи възнаграждение по реда на чл. 36 ЗА.
С Протокол № 15 от 28.06.2023 год. от проведено заседание на
Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 271 от 28.06.2023 год. на
Адвокатски съвет гр. Пловдив било прието, че в конкретния случай е налице
липса на договор за правна защита и съдействие по въпросните дела, че не е
сключван такъв нито към датата на упълномощаването, нито към датата на
приключване на делото. Затова Адвокатски съвет гр. Пловдив приел, че
съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.
2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, следва да му се определи възнаграждение
съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и уважил направените
искания. Определил на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение в размер на 4 912,18 лева с ДДС в полза на
адвокат Г. Х. Б. за извършена правна защита и процесуално представителство
на длъжника по ч. гр. д. № 527/2013 год. на Районен съд- Велинград. В
мотивната част на решението си приел, че по аналогия следва да се приложи и
3
разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, съгласно който текст „Когато се постигне
доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба,
помирение или споразумение или бъде прекратено, поради оттегляне или
отказ от иска, внесеното възнаграждение не се връща“.
Прието е, че този текст е приложим по конкретното дело, тъй като е
постигнато доброволно решение на спора - подписано е споразумение, а от
друга страна след като внесеното възнаграждение не се връща, на същото
основание следва да може да се претендира такова на основание чл. 36, ал. 3
от Закона за адвокатурата.
По подаденото заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 5070/04.10.2023 год.
Районен съд Велинград разпоредил издаване на Заповед № 499 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.10.2023 год. срещу длъжника
Община Велинград, ЕИК *********, да заплати на адвокат Г. Х. Б. с ЕГН
********** - адвокат от Адвокатска колегия гр. Пловдив, с адрес гр.
Пловдив, бул. „Руски“ № 15, ет. 1, офис 10 паричното вземане в размер на
4912,18 лв.- главница, ведно със законната лихва за периода от 03.10.2023 год.
до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 98,24 лв. и 654,73 лв.-
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата в полза на адвокат С. С. от АК Пловдив, на основание 36, ал. 3
от Закона за адвокатурата за извършване на правни действия в полза на
Община Велинград във връзка с ч. гр. д. № 527/2013 г. по описа на Районен
съд Велинград.
Иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.422 вр. с
чл.415 вр. с. чл.124 от ГПК, във вр. е чл. 37, вр. с чл. 36, ал. 3 Закона за
адвокатурата да установи със сила на присъдено нещо съществуването на
вземане в полза на Г. Х. Б. срещу Община Велинград, за сумата в размер
4912,18 лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 03.10.2023 г.
до изплащане на вземането, съгласно Протокол № 15/28.06.2023 год. на
Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 271/28.06.2023 год. на
Адвокатски съвет гр. Пловдив за определяне на адвокатско възнаграждение
на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на правни
действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. 527/2013г.
Претендира разноски в заповедното и в настоящото исково
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Велинград не подава.
Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и като
съобрази представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
счита за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 959/2023 г. на Районен съд Велинград се
установява издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение №
499/23.10.2023 г., с която е разпоредено Община Велинград да заплати на Г.
Христов Б. сумата от 4 912, 18 лв. главница, дължима на основание Протокол
№ 15 от 28.06.2023г. и Решение № 271/28.06.2023г. на Адвокатски съвет-
4
Пловдив за определяне на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 36, ал. 3 ЗА
за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д.
527/2013г. на РС-Велинград, ведно със законна лихва за периода от
03.10.2023г. до изплащане на вземането. Срещу заповедта за изпълнение
длъжникът е възразил и на кредитора са дадени указания за предявяване на
установителен иск. Установителният иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК, като паричното вземане, предмет на иска е идентично с паричното
вземане по издадената заповед за изпълнение, поради което същият е
допустим.
Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна
защита и съдействие, включително процесуално представителство, се
уреждат при специалната регламентация по ЗА. По начало законът
предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да
бъде уговорено с договор /чл. 36, ал. 2 от ЗА/, но това не е императивно
изискване - договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото
да получи възнаграждение /чл. 36, ал. 3 от ЗА/. За разлика от пълномощното
за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма /а устно
само по изключение - чл. 25, ал. 1 от ЗА/, за договора между адвокат и клиент
не е предвидена писмена форма. Съгласието е валидно и ако не е оформено
писмено. Въпросът дали договорът по чл. 36 от ЗА е сключен писмено и дали
доказателства за наличието му са представени по делото, по което адвокатът
се е задължил да оказва правно съдействие, няма отношение към въпроса
възникнало ли е задължение за клиента да плати адвокатско възнаграждение и
изискуемо ли е то. Възнаграждението може да бъде дължимо и тогава, когато
договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма или когато е в
писмена форма, но не е представен по делото, по което адвокатът се е
задължил да окаже правно съдействие. В отклонение на общото правило на
чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се
дължи само когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално
представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги и за всяка инстанция -
чл. 36, ал. 1 ЗА. При липса на договор или когато страните по договора не са
определи размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или
клиента, се определя от адвокатския съвет съгласно действащата наредба на
Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения, а
изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката
- от извършването на уговореното от страните правно действие. В случаите,
когато договорът за процесуално представителство е до окончателното
свършване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за
възнаграждение възниква от извършването на последното
съдопроизводствено действие по делото /в този смисъл Решение № 102 от
16.07.2018 г. по гр. д. № 3762/2017 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС/.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 04.02.2019г. ответникът Община
Велинград е упълномощил ищеца адв. Г. Христов Б.-АК Пловдив, да го
5
представлява по ч. гр. д. № 527/2013г. по описа на Районен съд-Велинград, за
което е съставено пълномощно в писмена форма. Процесуалното
представителство е до приключване на делото във всички инстанции и за
извършване на всякакви съдопроизводствени действия, включително и тези
по чл. 34, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК-да преупълномощава други адвокати, да
сключва спогодба, да намалява иска, да оттегля или да са отказва от иска, да
признава искания на другата страна, да получава пари или на други ценности,
да получава депозирани разноски.
По силата на учредената представителна власт пълномощникът е
депозирал молба вх. № 683/07.02.2019г. по ч. гр. д. 527/2013г. на РС
Велинград с които е поискал да бъдат обезсилени издадените Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 252/29.05.2013г. и изпълнителен
лист от 29.05.2013г. по ч. г. д. 527/2013г. на РС Велинград в полза на „Еко
Титан“ ЕООД-клон София, като издадени срещу неправосубектна страна.
По молбата съдът се е произнесъл с Разпореждане № 357/20.02.2019г.
по ч. гр. д. 527/2013г., с което на молителя са дадени указания за
отстраняване на констатирани нередовности.
В изпълнение на указанията на съда адв. Б. своевременно е предприел
процесуални действия и е подал молба вх. № 1414/21.03.2019г. Съдът обаче е
приел, че с нея нередовностите на молбата не са отстранени и с Разпореждане
№ 749/23.04.2019г. по ч. гр. д. 527/2013г. на РС Велинград е оставил без
разглеждане молба вх. № 683/07.02.2019г.
Процесуалният представител е обжалвал разпореждането, което е
отменено с Определение № 340 от 04.07.2019г. по в. ч. гр. д. 464/2019г. на
Окръжен съд Пазарджик и на първоинстанционния съд са дадени указания да
се произнесе по подадената молба за обезсилване на заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист.
С определение № 601/10.07.2019г. по ч. гр. д. 527/2013г. на РС
Велинград молба вх. № 683/07.02.2019г. за обезсилване на Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 252/29.05.2013г. и изпълнителен
лист от 29.05.2013г. по ч. г. д. 527/2013г. на РС Велинград.
Определението е обжалвано от процесуалния представител на
ответника пред Окръжен съд Пазарджик. Подадената частна жалба от
12.09.2019г. е върната на осн. чл. 275, ал. 2, във вр. чл. 262, ал. 2 ГПК с
Разпореждане № 1725/25.09.2019г. по ч. гр. д. 527/2013г. на РС Велинград.
Съдът е намерил, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като
обжалваният акт не е преграждащ, а и в закона не е изрично предвидено, че
съдебните актове, с които се отказва да бъде обезсилена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обжалване.
Срещу разпореждане № 1725/25.09.2019г. по ч. гр. д. 527/2013г. на РС
Велинград в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба вх. №
4995/10.10.2019г.
С молба вх. № 11083/04.12.2019г., до Окръжен съд Пазарджик подадена
6
чрез кмета К. К. частна жалба вх. № 4995/10.10.2019г. срещу разпореждане №
1725/25.09.2019г. по ч. гр. д. 527/2013г. на РС Велинград е оттеглена, след
постигнато между Община-Велинград и Еко-Титан ЕООД споразумение от
10.12.2019г., с § 1 от което е предвидено задължение на Община Велинград да
оттегли подадените жалби, с произтичащите от това последици.
С определение № 660/05.12.2019г. по ч. гр. д 840/2019г. на Окръжен
съд-Пазарджик частна жалба вх. № 4995/10.10.2019г. срещу разпореждане №
1725/25.09.2019г. по ч. гр. д. 527/2013г. на РС Велинград е върната, на осн. чл.
232 ГПК. Определението е връчено на жалбоподателя на 10.12.2019г. и не е
обжалвано. Същото е влязло в сила на 18.12.2019г.
Между Община Велинград и адв. Б. не е подписван Договор за правна
защита и съдействие, в който да е уговорен размер на възнаграждението.
С Решение № 271/28.06.2023г., обективирани в Протокол №
15/28.06.2023г., на адвокат Г. Б. АК Пловдив, на осн. чл. 36, ал. 3 от ЗА е
определено адвокатско възнаграждение в размер на 4 912,18 лв. с ДДС за
извършване на правни действия по ч. гр. д. 527/2013г.
От представеното по делото пълномощно е видно, че на ищеца е
учредена представителна власт за извършване на правни действия от името на
ответника по ч. гр. д. 527/2013 на РС Велинград, които не са ограничени по
обем, до приключване на делото Доколкото пълномощното е подписано от
адв. Б., съдът намира, че е довереникът е приел да ги извърши и между
страните е сключен неформален договор за поръчка.
В изпълнение на упълномощителната сделка Г. Б. е осъществил
процесуално представителство на ответника по ч. гр. д. 527/2013г. на РС
Велинград на РС Велинград. Подал е молба за обезсилване на издадената
заповед да изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, обжалвал е
актовете на съда, своевременно е предприемал действия по отстраняване на
нередовността на подаваните жалби. Видно от представените по делото
доказателства процесуални действия в изпълнение на поръчката реално са
извършвани. Избирайки сам довереника и учредявайки му неограничена
представителна власт, ответникът е предоставил свобода на доверителя да
преценява конкретните правни действия, които да извърши. Макар тази
свободна преценка да не е неограничена, предвид че адвокатът при
изпълнение на поръчката следва да действа добросъвестно, в случая не се
установява в изпълнение на пълномощията си адвокат Б. да е предприел
действия, които са незаконосъобразни или противоречат на интересите на
доверителя. Не са предприемани процесуални действия, с които
производството да се забавя неоправдано, с цел допълнително начисляване на
хонорар, нито ответникът да е подведен, че правните действия ще имат за
последица благоприятен за него резултат. По ч. гр. д. 527/2013г. ищецът, в
пределите на учредената му представителна власт, е предприел действия по
обезсилване на изпълнителното основание-издадените заповеди по чл. 417
ГПК, изпълнявал е точно и своевременно указанията на съда, обжалвал е
7
неговите актове.
Договорът за правна помощ е специален вид договор за поръчка, за
който се прилагат специалните правила на ЗАдв. Дължимостта на адвокатско
възнаграждение е безусловно и за всяка инстанция, съгласно чл.36 ал.1 от ЗА.
Единствената допустима от закона хипотеза на лишаване на адвоката от
правото му на възнаграждение се съдържа в нормата на чл.35 ал.4 от ЗАдв,
когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката без
възможност същото да продължи, каквато хипотеза в случая не е налице.
Производството по делото обаче е прекратено по волята на ответника
доверител. Затова на ищеца се дължи възнаграждение за извършените правни
действия по делото.
Съгласно чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, при липса на договор,
определящ размера на възнаграждението, определянето се извършва на
основа на Наредбата за установяване на минималните размер на адвокатските
възнаграждения. В тази хипотеза, съдът не може да замести волята на
страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено по
Наредбата. Законът за адвокатурата и Наредбата изрично предвиждат, че
липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена
само от Адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. Съдът не е в
правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно
правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на
договаряне /в този смисъл Решение № 208 от 22.06.2015 г. по т. д. №
3961/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/. Същото е определено с Решение №
271/28.06. 2023г. на Адвокатски съвет-Пловдив, обективирано в Протокол №
15/28.06.2023г. в размер на 4 912,18 лв. с ДДС за извършване на правни
действия по ч. гр. д. 527/2013г. на РС Велинград, поради което е установено
по размер.
До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция
възнаграждението не е заплатено.
Поради гореизложеното, съдът счита предявеният иск за основателен и
следва да се уважат.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски в размер на 98,24 лева за
държавна такса по гр. д. 1162/2023г. Районен съд Велинград.
Тъй като ищецът е представляван от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв.
С. С.-АК Пловдив се дължи адвокатско възнаграждение за защита по
предявения иск, определен от съда по реда на Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото определено
при съобразяване на чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата възлиза на 949,46 лв. с
ДДС.
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
8
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното производство.
В производството по ч. гр. д. 959/2023г. на Районен съд Велинград на
ищецът се дължат разноски за държавна такса в размер на 98,24 лв. Тъй като
в това производство ищецът е представляван от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв.
С. С.-АК Пловдив се дължи адвокатско възнаграждение, определен от съда по
реда на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Същото определено при съобразяване на чл. 7, ал. 7 от
наредбата възлиза на 654,73 с ДДС.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд-
Велинград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община Велинград, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан
Аспарух“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК Пловдив, ЕГН: ********** с адрес
гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 15, ет. 1, офис 10, сумата в размер 4 912,18
лв./четири хиляди деветстотин и дванадесет лева и 18 ст./-дължимо
адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на
Община Велинград по ч. гр. д. № 527/2013 г. по описа на Районен съд
Велинград, определено с Решение № 271/28.06.2023 год. на Адвокатски съвет
гр. Пловдив по Протокол № 15/28.06.2023 год., ведно със законната лихва за
периода от 03.10.2023 год., до изплащане на вземането, за което е издадена
Заповед № 499 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
23.10.2023 г. по ч. гр. д. 959/2023г. по описа на Районен съд-Велинград.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Велинград, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан
Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК Пловдив ЕГН: ********** с
адрес гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 15, ет. 1, офис 10, разноски за държавна
такса в размер на 98,24. /деветдесет и осем лева и 24 ст./ по гр. д. 1162/2023г.
на РС Велинград.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община
Велинград, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК Пловдив с
личен номер ********** с адрес на кантората гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 15,
ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по гр. д. 1162/2023г. на РС
Велинград, в размер на 949,46 лв. с ДДС /деветстотин четиридесет и девет
лева и 49 ст. с ДДС/.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Велинград, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан
9
Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК Пловдив ЕГН: ********** с
адрес гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 15, ет. 1, офис 10 разноски за държавна
такса в размер на 98,24. /деветдесет и осем лева и 24 ст./ по гр. ч. гр. д.
959/2023г. на РС Велинград.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община
Велинград, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК Пловдив с
личен номер ********** с адрес на кантората гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 15,
ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д. 959/2023г. на РС
Велинград, в размер на 654,73 с ДДС /шестстотин петдесет и четири лева и 73
ст. с ДДС/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
10