Р Е Ш Е Н И Е № 128
гр. Варна, 23.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и четвърти април през
две хиляди и деветдесета година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
секретар Ели Тодорова
като разгледа докладваното от съдия
Аракелян в. т. д. № 17/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подаденa e въззивна жалбa от
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““ АД, чрез адвокат И.И., против решение № 164 от 18.10.2018 г., постановено по
т. д. № 27/2018 г. на Добричкия окръжен съд, с което е осъден жалбоподателят да
заплати на Я.И.С. сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и сумата в размер на 2 685.37 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 01.08.2016 г., ведно със законна лихва за забава върху сумите от
11.10.2017 г. до окончателното им изплащане, на осн.
чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 477, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, като е отхвърлен иска до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 40 000 лева.
Жалбоподателят – „Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК- Застраховане““ АД излага подробни доводи за неправилност на решението,
като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира, че
съдът при определяне на размера на неимуществените вреди не е съобразил
наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, изразяващо се в липсата на поставен колан от пострадалата. В
продължение на горното излага, че не са събрани достатъчно доказателства за
механизма на ПТП, както и такива за доказване на съпричиняването,
за което е било поискано назначаването на съдебно-автотехническа
експертиза в първоинстанционното производство.
Посочва, че макар и да е налице влязло в сила решение по чл. 78 а от НК,
изготвените в същото производство експертизи нямат обвързващо значение за съда,
разглеждащ претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди. Счита, че съдът неоснователно е завишил размера на обезщетението
в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Моли за отмяна на решението в
осъдителните части. Прави доказателствени искания.
В законоустановения срок е
постъпил отговор от страна на Я.И.С., чрез адв. Д. Ч.,
в който се излагат доводи за правилността на обжалваното решение. Намира за
недоказано възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Сочи, че в производството е
установено нарушаването на правилата на движение от страна на деликвента, причинили процесното
ПТП. Размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди намира за
кореспондиращ на събраните доказателства и заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза. Излага доводи, че въззивникът
не оспорва определения размер на неимуществените вреди, а само възразява за съпричиняване на същите от страна на пострадалата. Моли за
потвърждаване на решението. Моли доказателственото
искане на въззивника да бъде оставено без уважение.
Няма доказателствени искания.
Първоинстанционното производство не е обжалвано в отхвърлителната
част на иска за сумата над 25 000 лева до 40 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното
ПТП, поради което същото в сочената част е влязло в законна сила.
Настоящият
съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
В
проведеното съдебно заседание на 24.04.2019 г. въззивното дружество, чрез
процесуален представител поддържа въззивната жалба. Възразява за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. В писмени
бележки излага доводи за безспорно доказване на съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на пострадалата. Претендира заплащането на разноски.
В
същото о. с. з. процесуалният представител на въззиваемата Я.С. излага доводи
за неоснователност на жалбата, по подробно изложени доводи в депозираната
писмена защита. Сочи, че изводът за наличие на съпричиняване не може да се
обосновава на предположения. Претендира заплащането на съдебно-деловодни
разноски.
След като прецени доказателствата по
делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа
на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:
По делото е безспорно установено между страните, че към датата на процесното ПТП - 01.08.2016
г., лекият автомобил, управляван от Борис Костадинов Цветков е бил застрахован при „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане““ АД за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, респективно налице са основания за
ангажиране от страна на третото
увредено лице, на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1, вр.
с чл. 477, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Установява се от
приетите по делото писмени доказателства - решение № 56 от 04.05.2017 г.,
постановено по НАХД № 104/2017 г. на Балчишкия районен съд, че Борис Костадинов
Цветков е признат за виновен за това, че на 01.08.2016 г. при управление на л.
а. „Форд Фиеста“ с рег. № СА 2775 ХВ по главен път 1-9 от с. Оброчище в посока
гр. Балчик на около 400 м. преди кръстовището за ГРМП – гр. Балчик е нарушил
правилата за движение чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 38, ал. 2 от ЗДвП и с
това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Я.С., представляваща
трайно затрудняване на движението на горен десен крайник за период около 2- 3
м., като на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр.
с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 78 а, ал. 1 от НК е
освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно
наказание – глоба от 1 000 лева.
От представеното уведомление за щета и застрахователна
претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ с вх. № 025 от 18.09.2017 г. е видно, че
пострадалата предявява претенция към застрахователя на деликвента
за заплащане на обезщетение в размер на 2 738.83 лева – имуществени вреди
и 40 000 лева – неимуществени вреди. Същата е с № 0411-100-0024-2017.
С отговор с изх. № ЦУ-99-11915 от 06/10.2017 г. /л.
11/ застрахователното дружество уведомява Я.С., че определеното обезщетение от
застрахователно-експертната комисия е в размер на 7 000 лева. На
11.10.2017 г. пострадалата възразява срещу горепосочения размер на обезщетението.
Настоящият съдебен състав, съобрази разпоредбата на
чл. 498, ал. 3, вр. с чл. 496, вр.
с чл. 380 от КЗ, като намира исковете за допустими, доколкото са предявени на
26.01.2018 г., съответно след изтичане на тримесечния рекламационен
срок от сезирането на застрахователя на 18.09.2017 г. с искане от страна на
пострадалата за доброволно уреждане на отношенията между страните по повод
изплащането на застрахователното обезщетение.
В производството са представени множество епикризи, амбулаторни и болнични листи, експертно решение
на ТЕЛК и протокол на медицинска комисия, от съдържанието на които е видно, че
е налице тежка периферно стволова увреда на нервус радиалис декстра, както и че се оплаква от болки и ограничени
движения в десен лакът и значително ограничени движения за дясна ръка – липса
на дорзифлексия на китката и пръстите. В епикриза № 13657, издадена от МБАЛ „Света Анна“ – Варна,
Клиника по ортопедия и травматология е посочено, че е извършена операция на 08.08.2016 г. чрез открито наместване на фрактура с вътрешна и
поставяне на заключваща плака и 10 винта.
От приетата в първоинстанционното производство съдебно-медицинска
експертиза, която съдът кредитира като обективно, компетентно дадена,
съответстваща на останалия събран доказателствен
материал по делото и неоспорена от страните, се установява, че травматичните
увреждания, изразяващи се в счупване на дълга тръбеста кост и периферна
стволова увреда на тялото на лъчевия нерв на същата
ръка са пряка последица от настъпилото ПТП. В отговора на въпрос № 1 /л. 189/
вещото лице посочва, че е извършена оперативна интервенция – метална остеосинтеза. Зарастването на счупването на костта при
пострадалата е за период от около 3 месеца, през който е налице двигателен
дефицит. Експертът посочва още, че при стволова увреда
на периферен нерв затихването на клиничната изява би могло да продължи и повече
от една година. В отговор на въпрос № 6 е установено, че претендираните
имуществени вреди са за сторени разноски във връзка с извършени прегледи и
лечение по повод на получените от процесното ПТП
увреждания. Вещото лице в о. с. з. посочва, че към момента на изготвяне на
експертизата не е налице пълно възстановяване на пострадалата.
В първоинстанционното производство от назначената
съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от съда като обективно,
компетентно дадена и съответстваща на останалия събран доказателствен
материал по делото и неоспорена от страните, се установява, че за периода от
02.08.2016 г. до 27.03.2017 г. общият размер на разходите за лечение е
2 701.33 лева /л. 198/, от които 729.96 лева – разходи за лекарства,
1 415.07 лева – медицински консумативи, 46.70 лева – потребителска такса
за престой в болнично заведение, 176.90 лева – прегледи и изследвания и 333
лева – пътни разходи.
От комплексната
съдебно-медицинска и съдебно-автотехническата
експертиза, назначена във въззивното производство,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, съответстваща на
останалия събран доказателствен материал по делото,
се установява, че 1/. ПТП е настъпило след предприемане на две маневри обратен
завой от страна на деликвента, следствие на втората,
от които е отнето предимството за движение на автомобила, движещ се по права
линия в посока към гр. Балчик, 2/. автомобилите са се движели с ниска скорост,
3/. отсъстват данни за деформации във вътрешността на автомобила, в който се е
движела пострадалата, 4/. травмите са причинени следствие на удар върху тъп
предмет в купето на автомобила от свободното движение на тялото в същия, поради
което се приема, че пострадалата не е била с поставен предпазен колан, 5/. по
тялото на пострадалата не са налице типични увреждания, характерни за поставен обезопасителен колан.
В първоинстанционното производство е разпитан
свидетелят С. К., живеещ на семейни начала с пострадалата, който заявява, че след
сблъсъка шофьорът на автомобила е разкопчал колана й; че след инцидента няма
желание да върши домакинска работа; че е проведена реабилитация; че е стояла
зад шофьора на автомобила, както и че водачът и свидетелят нямат сериозни
увреждания. Свидетелят Веселин Василев, братовчед на пострадалата, посочва, че след
изписването й от болница е имала нужда от грижи, както и че е уплашена и разтревожена,
доколкото не можела да движи ръката си. Същият излага, че година след инцидента
е била в отпуск поради временна неработоспособност, след което е започнала
работа. В свидетелските показания на свидетеля Д. В., първа братовчедка и водач
на л. а., в който се е возила пострадалата, се посочва, че Я.С., се е возила на
задна седалка от дясната страна на л. а., както и че всички били с поставени
предпазни колани. Същата посочва, че е била в отпуск около десет месеца, както
и че преди инцидента е обмисляла второ дете. Свидетелят Борис Цветков излага,
че пострадала от инцидента е единствено Я.С., както и че не е видял дали е била
с поставен предпазен колан при инцидента.
При така установеното от
фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:
В първоинстанционното производство са предявени обективно
кумулативно съединени искове по чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 477, ал.
1 от
КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
За да възникне отговорността на
застрахователя, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки:
1). наличие на деликт
при съответното авторство, 2). противоправност, 3).
вина, 4). наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя Борис
Костадинов Цветков и „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““
АД по застраховка „Гражданска отговорност“, 5). настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, 6).
отправено писмена застрахователна претенция от увреденото лице до
застрахователя по чл. 380 от КЗ, 7). изтичане на тримесечния рекламационен срок от депозиране на претенцията по чл. 380
от КЗ до предявяване на исковете, в случаите на отказ за плащане или несъгласие
с определеното/изплатеното обезщетение от застрахователя /така Определение №
165 от 24.03.2017 г. по ч. т. д. № 306/2017 г., ТК на ВКС/.
По въпросите,
обхвани в разпоредбата на чл. 300 от ГПК, а именно дали и кой е извършил
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, гражданският съд е обвързан от приетото с Решение № 56 от 04.05.2017 г.,
постановено по НАХД № 104/2017 г. на Балчишкия районен съд, с което Борис
Костадинов Цветков е признат за виновен за това, че е нарушил правилата за
движение чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 38, ал. 2 от ЗДвП и с това по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Я.С. /така ТР № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС/.
По
отношение на претенцията за неимуществени вреди, съдът счита, че понятието „справедливост“,
съгласно даденото с ППВС № 4/1968 г., задължително за съдилищата разяснение, не
е абстрактно понятие, поради което не предпоставя
хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени
от деликт
обезщетение, а всякога свързано с преценката на определени, конкретно
съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на
даден етап на развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така
въведения с чл. 52 от ЗЗД
критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални вреди
трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както
от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената относима съдебна практика /Решение № 25 от 17.03.2010 г.,
постановено по т. д. № 211/2009 г., II т. о. на ВКС, Решение № 93 от 23.06.2011
г., постановено по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 189 от 04.07.2012 г., постановено по т. д.
№ 634/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и др./.
В настоящия случай, пострадалата е жена, към датата на ПТП 01.08.2016 г. е на 30 годишна възраст, в добро физическо здраве, като до 31.03.2017
г., съгласно представеното експертно решение на ТЕЛК е с намалена
работоспособност /л. 15/. В резултат от настъпилото застрахователното събитие е проведеното болнично лечение от 02.08.2016
г. до 10.08.2016 г.. В епикриза, издадена от клиника по ортопедия и
травматология на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД /л. 21/ е посочено, че пострадалата
постъпва със спонтанна болка в областта на дясната подмишница, оток, костни
крепитации, деформации, няма настъпили усложнения, като след проведена операция
с фиксация с заключваща плака и 10 винта, се изписва с подобрение. От
свидетелските показания са видни бавните темповете на възстановяване, както и настъпването на смущения при движение на
ръката. Съобразно свидетелските показания, представените писмени доказателства
и заключението на вещото лице би могло да се приеме, че е била в отпуск поради
неработоспособност от около 10 месеца, като затруднената й подвижност на ръката
продължава и към момента на даване на заключението по назначената в
първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, макар че
нормално би следвало да зарастне до около 3 месеца. От свидетелските показания
се установява също, че пострадалата изпитва затруднения при грижите на детето,
включително и е променила плановете си да отгледа и второ дете. От съдебно-медицинската
експертиза се
установява, че са налице данни за травматични увреждания, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, изразяващи се в счупване на дълга
тръбеста кост и периферна стволова увреда на тялото на лъчевия нерв на същата
ръка, като не може да бъде прогнозирано евентуално бъдещо напълно
възстановяване.
В допълнение,
съобразявайки от една страна, възрастта на пострадалата, степента на
увреждането, периода на хоспитализация, времето за възстановяване, икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, настоящият състав намира, че размерът на справедливото обезщетение
за претърпените от въззиваемата Я.С. неимуществени вреди е в размер на 25 000 лева.
По отношение
на претенцията за имуществени вреди, настоящият съдебен състав, намира
следното:
От
заключението по назначената в първоинстанционното
производство съдебно-икономическа експертиза се установява, че общият размер на
имуществените вреди, представляващи разходи за лекарства, медицински
консумативи, потребителска такса за престой в болнично заведение, прегледи и
изследвания и пътни разходи е в общ размер на 2 701.33 лева, от които
729.96 лева – разходи за лекарства, 1 415.07 лева – медицински
консумативи, 46.40 лева – потребителска такса за престой в болнично заведение,
176.90 лева – прегледи и изследвания, 333 лева – пътни разходи. Същото е
кредитирано от съда като обективно, компетентно дадено, съответстващо на
представените в производството писмени доказателства и неоспорено от страните.
Предвид горното, претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
общ размер на 2 685.37 лева, се явява основателна.
По отношение възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
въззиваемата Я.С. по чл. 51 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира следното:
За определяне наличието и степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна увреденото при ПТП лице е от
значение съществуването на причинна връзка между поведението на последното и
противоправното поведение на водача на увреждащото МПС и въз основа на същата
да се определи обективния му принос. Съобразно дадените указания в т. 7 от ППВС
№ 17/1963 г. и т. 7 от ТР № 1 от
23.12.2015 г. на ВКС, постановено по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, съпричиняване е налице, когато пострадалият е
допринесъл с поведението си за противоправния резултат. Съгласно разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно
и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. Дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
В разглеждания случай, съдът
кредитира приетата от въззивната инстанция комплексна
съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа
експертиза, както и обясненията на вещите лица, дадени в о. с. з., според които,
ако ищцата беше с поставен колан, тялото й щеше да е здраво фиксирано върху
седалката с триточковия колан на задната седалка, то същата би получила увреждания
в областта на главата, гърдите и корема,
но нямаше да достигне до твърд предмет, който да причини счупването на
раменния пояс. Експертите посочват, че получената травма е следствие на
свободното движение на тялото в автомобила. В продължение на горното, следва да
се посочи и липсата на данни за деформации във вътрешността на автомобила,
както и отсъствието на типични увреждания, характерни за поставен обезопасителен колан. Предвид горното, съобразно посоката
на удара и възможността за предотвратяване или намаляване на настъпилите вреди
при наличие на поставен колан от страна на пострадалата, следва да се приеме
извода на вещите лица, който е с висока степен на вероятност, че Я.С. не е била
с поставен предпазен колан в л. а. към момента на удара. Вън от горното и само
за пълнота на изложението, следва да се посочи, че свидетелските показания на
свидетелите С. К. /лице, с което пострадалата е във фактическо съжителство от
единадесет години/ и Д. В. /първа братовчедка/, не следва да бъдат кредитирани в
тази част съобразно възможната им необективност /чл. 172 от ГПК/ и
несъответствие с останалия събран доказателствен
материал по делото.
Настоящият съдебен
състав, отчита поведението на водача на л. а. „Форд Фиеста“, който е нарушил правилата
на движението – при маневра обратен завой, не е пропуснал движещия се л. а. в
права посока към гр. Балчик, както и че ако водачът на л. а. беше съобразил поведението си с правилата за движение по
ЗДвП, инцидентът не би настъпил. На следващо място, обаче следва да бъде
съобразено и поведението на пострадалата,
която е пътувала в автомобила, на задната
му седалка от дясната страна, без поставен предпазен колан и по този начин е
допринесла за настъпване на уврежданията
си, които не би получила, ако пътуваше с предпазен колан. Предвид изложеното,
съдът приема, че приносът на пострадалата
за настъпването на вредоносния резултат е
в размер 1/3 и същият следва да бъде приспаднат от определения справедлив
размер на обезщетението – 25 000 лева. Предвид горното, съобразно приетия
размер на съпричиняването, на пострадалата следва да
се присъди обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от процесното
ПТП в размер 16 666.67 лева и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 790.25 лева, ведно със законната лихва върху сумите от 11.10.2017
г. до окончателното плащане.
Вън от горното и само за пълнота на изложението следва
да се посочи, че във въззивното производство не се
оспорва определената от първоинстанционния съд начална
дата за претендиране на обезщетението за законната лихва за забава.
По разноските: Предвид изхода от спора разноски на
страните следва да се присъдят по съразмерност.
За
настоящото производство, въззивното застрахователно дружество претендира
заплащането на съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1 936 лева, от
които 1 536 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение и 400 лева – депозит за
комплексната експертиза, за което представя списък по чл. 80 от ГПК /л. 55/. В
производството не са представени доказателства за реалното заплащане на уговореното
адвокатско възнаграждение. В договора за правна защита и съдействие
действително е уговорен претендираният размер на възнаграждението /л. 56/, но в
чл. 3 от същия е посочено, че възнаграждението ще бъде заплатено по банков път
съгласно издадена фактура, каквито доказателства не са представени в
производството. Настоящият съдебен състав, съобразявайки указанията, дадени в
ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, намира, че претендираното адвокатско
възнаграждение не следва да участва в разпределението на разноските, доколкото
отсъстват доказателства за реалното заплащане на същото, а и договорът за
правна защита и съдействие не може да се приеме, че има характер на разписка,
доколкото не е уговорено плащане в брой, а по по банков път. Предвид горното,
съобразно изхода от спора, в полза на въззивника следва да се присъдят
съдебно-делодни разноски в размер на 132
лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
За
въззивното производство въззиваемата Я.С. претендира заплащането на
съдебно-деловодни разноски в размер на 2 100 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК /л. 58/
и доказателства за направата им /л. 57/. В договора за правна защита и
съдействие е посочено, че възнаграждението е платено в брой, поради което
следва да се приеме, че същият има характер на разписка относно направата на
разноските. В последното о. с. з. процесуалният представител на
застрахователното дружество релевира възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на пострадалата. Настоящият
съдебен състав, съобразявайки липсата на висока правна и фактическа сложност на
спора, както и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за миналните
размери на адвокатските възнаграждения, намира, че претендираното
възнаграждение е прекомерно и следва да се намали до минимума от 1 360.56
лева, посочен в разглежданата разпоредба от наредбата. Предвид горното,
съобразно изхода от спора и по съразмерност, в полза на Я.С. следва да се
присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 911.58 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
За
първоинстанционното производство, ищцата претендира заплащането на
съдебно-деловодни разноски в размер на 2 550 лева, от които 450 лева –
депозити по експертизите и 2 100 лева – адвокатско възнаграждение, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК /л. 203/ и доказателства за направата
им /л. 202, л. 89 и л. 173/. Съобразно изхода от спора и влязлата в сила част
на първоинстанционното решение, в полза на Я.С. следва да се присъдят
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1 096.50
лева, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено за
горницата над сочената сума до присъдените 1 653.90 лева.
За
първоинстанционното произвoдство от „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““ АД се претендира заплащането на
съдебно-деловодни разноски в общ размер от 2 184 лева с ДДС, представляващи
адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК /л.
204/ и доказателства за направата им /л. 205-207/. Съобразно изхода от спора в
полза на застрахователното дружество следва да се присъди сумата в размер на 1 244.88 лева, представляваща съдебно - деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК. С първоинстанционното решение в полза на дружеството са
присъдени разноски от 767.47 лева, поради което с настоящото решение следва да
се присъдят допълнително съдебно-деловодни разноски в размер на 477.41 лева за първоинстанционното
производство.
Предвид гореизложеното, решението на
първоинстанционния съд в разглежданата част, е частично неправилно и като
такова следва да бъде отменено.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 164 от 18.10.2018 г. на Добричкия
окръжен съд, постановено по т. д. № 27/2018 г. в частта, с която „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД, ЕИК: 121265177, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.
5 е осъдено да заплати на Я.И.С., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** Б, обезщетение
за неимуществени вреди, следствие на ПТП, настъпило на 01.08.2016 г., за разликата над 16 666.67 лв. до присъдените 25 000
лв., на
основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 477,
ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, в частта за обезщетението за имуществени вреди, следствие на ПТП,
настъпило на 01.08.2016 г., заплатени за периода от 01.08.2016 г. до 27.03.2017
г., представляващи разходи за медицински прегледи, изследвания, медикаментозно
лечение, консумативи и пътни разходи до лечебните заведения, за горницата над 1 790.25 лева до присъдените 2 685.37
лева, както
и в частта за присъдените
съдебно-деловодни разноски в полза на Я.И.С., сторени в първоинстанционното
производство за разликата над
1 096.50 лева до присъдените 1 653.90 лева, платими по
банкова сметка *** Я.И.С., ЕГН: **********, при Банка „ДКС“ АД, IBAN: ***,
BIC: ***, като
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на Я.И.С., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** Б за осъждане на „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 за разликата над 16 666.67 лв. до присъдените 25 000 лв., представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП на 01.08.2016 г., както и в частта за разликата над 1 790.25 лева до присъдените 2 685.37 лева, представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП на 01.08.2016 г., заплатени за периода от 01.08.2016 г.
до 27.03.2017 г. разходи за медицински прегледи, изследвания, медикаментозно
лечение, консумативи и пътни разходи до лечебните заведения, ведно със законна лихва за забава от 11.10.2017
г. до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 432, ал. 1, вр.
с чл. 477, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497,
ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 164 от 18.10.2018 г. на
Добричкия окръжен съд, постановено по т. д. № 27/2018 г. в останалата разглеждана
част.
OСЪЖДА „ОЗК - Застраховане““
АД, ЕИК: 121265177, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.
5 да заплати на Я.И.С., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** Б сумата от 911.58 лева, представляваща адвокатско
възнагражение за осъществено процесуално представителство пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, платима по банкова сметка *** Я.И.С.,
ЕГН: **********, при Банка
„ДКС“ АД, IBAN: ***, BIC: ***.
OСЪЖДА Я.И.С., ЕГН: **********, с постоянен
адрес:*** Б да заплати на „ОЗК - Застраховане““ АД, ЕИК: 121265177, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.
5,
сумата от 132 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени за настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Я.И.С., ЕГН: **********, с постоянен
адрес:*** Б да заплати на „ОЗК- Застраховане““
АД, ЕИК:
12265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“,
ул. „Света София“ № 7, ет. 5, допълнително сумата от 477.41 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В
необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните,
по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.