Определение по дело №786/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1118
Дата: 23 април 2020 г. (в сила от 23 април 2020 г.)
Съдия: Кремена Илиева Лазарова
Дело: 20202100500786
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1118                                 23.04.2020 година                                град   Бургас

Бургаски Окръжен съд                                                                            Трети  състав

На двадесет и трети април                                                                       година 2020

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                        

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов                  

                        ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                2. Йорданка Майска-Иванова

               

       Съдебни заседатели:  

         

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

частно гражданско дело номер 786 по описа за 2020 година, съобрази  следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 5123/30.01.2020г. на БРС от „Интерконсулт-В“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес ***0, представлявано от управителя М.Ганчев, чрез адв.Д.Иванов, служебен адрес: гр.Бургас, ул.“Патриарх Евтимий“ № 15, ет.1, против определение № 358/13.01.20г. по гр.д.№ 5443/19г. по описа на БРС, в частта, с която съдът е отказал прекратяване на производството по делото и изпращането му по подведомственост на АС при БСК – гр.София. Твърди, че определението не е правилно в тази част. Моли да бъде отменено. Излага аргументи. Не сочи доказателства.

Ответникът по частната жалба – „Клас Билдинг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Белослав, ул.“Теменуга“ № 6, представлявано от управителя Ив.Колев, оспорва жалбата чрез процесуалния си представител адв.Д.Димитрова, съдебен адрес: гр.София, ул.“Лавеле“ № 32, ет.5,, офис 5, АДД „Станева, Димитрова, Панева“. Намира постановеното определение за правилно в атакуваната част. Излага аргументи за потвърждаването му. Не сочи доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, вр. с чл.15, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Производството по гр.д.№ 5443/19г. по описа на БРС е по реда на чл.422 ГПК и е започнало във връзка с депозирано възражение по реда на чл.414 ГПК срещу издадената по ч.гр.д.№ 3324/19г. на БРС Заповед № 1719/25.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. След депозиране на възражението на кредитора е дадено указание в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като представи на заповедния съд доказателства за завеждане на иска.

В изпълнение на указанията е заведена искова молба с ищец „Клас Билдинг“ ЕООД и ответник – настоящият частен жалбоподател. С отговора срещу исковата молба „Интерконсулт-В“ ЕООД е въвело възражение за неподведомственост на спора на съдилищата на Република България, поради наличие на арбитражна клауза в договора между страните, от който договор произтича спорното вземане. Заявило е, че страните имат нарочно споразумение за компетентния орган по възникнали между тях спорове. Изложило е аргументи. 

С отговора срещу исковата молба ответникът е оспорил иска, предявил е насрещен иск, по който „Клас Билдинг“ ЕООД, освен депозирания отговор, също е въвело възражение за наличие на арбитражна клауза и съответно – неподведомственост на спора на съдилищата в Република България.

Както е ясно, възраженията на страните за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото по подведомственост на АС при БСК гл.София не са уважени и е постановено обжалваното определение.

Съдът, след като подробно се запозна с преписката по делото, взе предвид становищата на страните и съобрази закона, намира, че определението в обжалваната си част е правилно.  Както е приел районният съд, в съгласие с трайно установената съдебна практика, надлежно цитирана в обжалваното определение, исковото производство по реда на чл.422 ГПК с предмет установяване на вземането на кредитора по издадена заповед за изпълнение на парично задължение е продължение на заповедното производство. Последица от  постановяване на съдебното решение, в зависимост от изхода на спора, е влизане в сила на заповедта – чл.416, предл.I или обезсилването й.

Решението на арбитражния съд не е съдебно решение, доколкото арбитражните съдилища представляват особени юрисдикции за извънсъдебно разрешаване на спорове. Така изначално за кредитора са налице две възможности – да се възползва от заповедното производство, което, при депозирано възражение от страна на длъжника, задължително продължава с установяване на вземането по реда на чл.422 ГПК пред съд или да се възползва от наличието на арбитражната клауза, като заведе осъдителен иск пред съответния арбитражен съд, предвиден по договора с длъжника. Като е предприел първата възможност, кредиторът се лишава от опцията за разрешаване на спора по извънсъдебен ред, в противен случай няма да настъпи стабилизиращият ефект на постановената заповед за изпълнение на парично задължение и ще загуби заплатената в заповедното производство държавна такса.

При така изложеното следва заключение, че постановеното определение е правилно и законосъобразно в обжалваната част.

Водим от изложеното БОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 358/13.01.2020г. по гр.д.№ 5443/19г. по описа на БРС, в частта, с която съдът е отказал прекратяване на производството по делото и изпращането му по подведомственост на АС при БСК – гр.София.

Определението е окончателно.

 

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: