Определение по дело №403/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Настоящото дело е образувано по повод постановено в производство по чл.23, ал.3 от ГПК, по ч.гр.д.№ 847/2014 г.,по описа на Апелативен съд, гр.Пловдив, определение № 1490/21.07.2014 г. , с което е определен като компетентен да разгледа образуваното по подадена от Х. И. М., действащ като „ Х. М. и в лично качество, и от С. Т. М., частна жалба против разпореждане № 100/14.02.2014 г. по ч.гр.д. № 117/2014 г. по описа на Смолянския районен съд.

В частната жалба се твърди, че с обжалваното разпореждане е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение от 14.02.2014 г., издадена въз основа на документ по чл. 41. т. 2 от ГПК, по извлечение от счетоводни книги в полза на „У. Б." , ЕИК, за сумата 75 000 лв.-главница, договорна лихва, считано от 20.11.2011 г. до 29.01.2014 г. в размер на 25 090,16 лв., законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2014г. до окончателното плащане, разноски в размер на 2 001,80 лв.-за ДТ и 1 741,08 лв.-за адвокат, като с разпореждането е разп¯редено и издаването на изпълнителен лист за присъдените суми. Твърди се, че цитираното разпореждане е назаконосъобразно. Излагат се доводи в два аспектd. Първо, че представеното със заявлението „извлечение от счетоводните книги" на заявителя е нередовен от външна страна документ по смисъла на чл.41. т.2 от ГПК, защото не съдържа записвания на извършените по сметката на жалбоподателите счетоводни операции в хронологичен ред, съобразно изискванията на Закона за счетоводството; защото от него не ставало ясно на коя дата е имало извършени погашения и на какво; защото, не ставало ясно кога и на коя дата е ставало олихвяването по чл.4.1 от Договора, след като се касаело за периодични падежи по смисъла на чл.7.2 от същия; защото липсвала яснота за формиране на т.нар. „наказателна лихва за просрочие" в размер на 8 312,50 лв. към дата 20.11.2011 г., дата предхождаща крайния срок за погасяване на главницата; не ставало ясно върху главница ли е била начислявана тази лихва и какви погашения и кога са били правени. И второ, изтъква се в частната жалба, че представеният към заявлението писмен документ бил нередовен от външна страна и защото не бил издаден от компетентен орган. Същият бил подписан от Д. М. и З. Б., в качествата им, съответно на „старши мениджър събиране вземане" и „мениджър събиране вземания", като пълномощници. В представените пълномощни обаче липсвало овластяване за изготвяне и подписване на счетоводни документи и книжа; не ставало ясно дали такива правомощия са били включени и в трудовите им функции, ако въобще били налице трудови правоотношения. С оглед изложеното, молят съда да отмени като незаконосъобразно атакуваното разпореждане в ЧАСТТА му, с която е допуснато незабавно изпълнение на процесната заповед за изпълнение, вместо което остави без уважение заявлението на „У. Б." , Г. в тази му част и обезсили издадения изпълнителен лист. Жалбодателите претендират и присъждане на разноски в настоящето производство.

В дадения надлежен срок кредиторът „У. Б.” , Г. е депозирал отговор на частната жалба, като е изложил доводи за допустимост, но за неоснователност на същата.

Съдът в обхвата на своята въззивна проверка установи следното :

Частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.419 от ГПК е допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество. Предпоставка за нейната допустимост са и подадените от длъжниците, жалбоподатели в това производство в срок /на 17.04.2014 г./, възражения по чл.419, ал.2, във вр. с чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.

Производството по ч. гр. дело № 117/2014г. по описа на Смолянския районен съд, заповедно по своя характер, е образувано по заявление на „У. Б.” , Г., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника „Х. М., представляван от Х. И. М., и срещу солидарните длъжници Х. И. М. в лично качество, и срещу С. Т. М., за сумата 75 000 лв.- главница, ведно със законна лихва върху същата, считано от 30.01.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 25 090.16 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 20.11.2011 г. до 29.01.2014 г., сумата в размер на 2001.80 лв., съставляваща платена в производството ДТ и сумата в размер на 1 741.08 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение.

Предметът на настоящето производство касае само разпореждането за незабавно изпълнение, но не и издаването на заповедта за незабавно изпълнение, която по аргумент от чл.413, ал.1 от ГПК не подлежи на обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.2, предложение последно от ГПК, частната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство, може да бъде основана само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 от ГПК. В този смисъл в това производство изискуемата се проверка следва да се разпростре само досежно обстойно изложените от жалбодателите доводи за нередовност от външна страна на акта по чл.417 от ГПК. Приложеният в производството акт по смисъла на чл.417 от ГПК, е този посочен в т.2 на ал.1 на цитираната разпоредба, т.е. съставлява извлечение от счетоводните книги на банката-заявител, с което се цели установяване на вземането й.

Законодателят е предвидил изрично възможността в чл.60 от ЗакоÝа за кредитните институции, банката, независимо, че е частноправен субект, да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на извлечение от счетоводните си сметки.

Именно в този аспект, безспорно е в производството, че кредитната институция-банка „У. Б.” се е възползвала от законовата възможност и е депозирала на 03.02.2014 г. пред надлежния Смолянски районен съд, заявление с правно основание чл.417 от ГПК, като е приложила и писмено доказателство, наименовано извлечение от счетоводни книги. От прочита му се установява, че извлечението касае клиента „Х. М. и солидарните длъжници Х. И. М. и С. Т. М., издадено е на 30.01.2014 г. и под него са положени два подписа – като първи е положен подпис от лицето Д. М., в посочено качество – „старши мениджър събиране вземания”, а вторият подпис е положен от З. Б., в посоченото качеството „мениджър събиране вземания бк”. От анализа на приложените и други писмени доказателства, в частност т.4 на Заповед № 10/ 18.01.2011 г. на Изпълнителните директори на банката –взискател се установява, че право да подписват извлеченията от счетоводните книги на банката, имат само служителите, заемащи следните длъжности : за първи подпис –Директор Управление „Необслужвани” кредити”, Старши Мениджър към Управление „Необслужвани” кредити”, Регионален директор и Директор на структура от клоновата мрежа; а за втори подпис : Мениджър към Управление „Необслужвани кредити”, Експерт към Управление „Необслужвани кредити”, Специалист „Продажби” и Специалист обслужване „Бизнес клиенти”, като последните в качеството им на изпълняващи и счетоводни функции. В заповедта е предвидено, че при отсъствие на посочените в т.4 служители, те се заместват от изрично посочени други служители, а именно служител, за който заместването е предвидено в длъжностната характеристика; служител, заместващ съгласно заповед за одобряване на отпуск или следващият по ранг служител в съответната структура. От представеното от банката –взискател писмено доказателство- пълномощно с рег. № 783/ 01.12.2009 г. на Нотариус с рег.№ 637 на НК, се установява, че Изпълнителните директори на банката са упълномощили Д. И. М., юрисконсулт в Отдел „Правен-Необслужвани кредити” с изрично изброени множество правомощия, измежду които обаче не е правомощието да подписва извлечения от счетоводните книги на банката. Доколкото е налице в стоящата в основата на настоящото производство частна жалба изричен довод, и по делото безспорно от обсъдените вече писмени доказателства единствено и само се установява качеството ЮРИСКОНСУЛТ на подписалия на първо място процесното извлечение от счетоводните книги Д. И. М., и при отсъствие на доказателства, изрично установяващи на подписалите извлечението някое от изчерпателно цитираните в т.4 на Заповед № 10/2011 г. професионални длъжност или качество, то в производството не може да се направи извод, различен от твърдяния в частната жалба, а именно, че извлечението от счетоводните сметки на банката-взискател е подписано от надлежен орган. Нещо повече, издавайки нарочната заповед № 10/2011г., представляващите банката –взискател изпълнителни директори, явно са желаели точна регламентация на правомощията в рамките на самата банка, за която регламентация в това производство, съдът определено следва да следи. И доколкото както беше посочено, отсъстват изрични доказателства, установяващи изискуемото се качество на подписалите процесното извлечение, то съдът не може да приеме изложеното в отговора на частната жалба твърдение на процесуалния представител на банката-взискател- адв. Димитров, че подписалите, именно към онзи момент на полагане на подписите си, действително са заемали тези длъжности, за основателно. Същото остана в отговора на частната жалба голословно, неподкрепено с писмени доказателства.

Или казано в заключение, и само въз основа на изложеното до тук може да бъде изграден в производството извод, че представеният към заявлението писмен документ е нередовен от външна страна, като не издаден от компетентен за това орган. Доколкото горното се явява достатъчно основание за уважаване на жалбата, съдът не счита за необходимо да коментира подробно останалите развити в нея доводи.

С оглед изложеното, атакуваното разпореждане за допускане на незабавно изпълнение следва да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист – обезсилен.

По направеното от жалбодателите изрично искане за присъждане на разноски в настоящото производство, като съобрази приетото в т.11 г, предл.2 от ТР № 4/ 18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което единствено съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. по чл.415 ,ал.1 от ГПК, е компетентен да се произнесе за дължимостта на направените в заповедното производство разноски, настоящият съд намери, че в това производство не дължи произнасяне по така направеното искане.

Водим от горното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение и издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 100 от 14.02.2014 г., постановена по ч.гр.д. № 117/2014 г. по описа на Смолянския районен съд, вместо което постановява:

ОСТАВЯ без уважение молбата на „У. Б.” , Г., ЕИК, за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника „Х. М., представляван от Х. И. М., и срещу солидарните длъжници Х. И. М. и С. Т. М., за сумата 75 000 лв.- главница, ведно със законна лихва върху същата, считано от 30.01.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 25 090.16 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 20.11.2011 г. до 29.01.2014 г., сумата в размер на 2001.80 лв., съставляваща платена в производството ДТ и сумата в размер на 1 741.08 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение.

ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 100 от 14.02.2014 г., постановена по ч.гр.д. № 117/2014 г. по описа на Смолянския районен съд, в полза на „У. Б.” ,Г., изпълнителен лист от 18.02.2014 г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.