№ 365
гр. Пловдив, 21.02.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на единадесети февруари, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4367/2018г.
по описа на ПРС, ХХV нак. състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е Наказателно постановление № 16-002073 от 22.06.2018г. издадено от А.А.Ч., на
длъжност директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив, с
което на "Булгарконтрола" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, ул. "Парчевич" № 42, представлявано от В.Ю.Б.,
в качеството му на изпълнителен директор, е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, на основание чл. 416, ал. 5 и на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят в
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. К.В., атакува наказателното постановление като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано и излага
съображения за това. Прави искане за неговата
отмяна.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно
призована, се представлява от началник отдел К. която моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа
страна съдът установи следното:
На 03.05.2018г. около 15.55 часа от свид. В.И.Б. била извършена проверка в обект на контрол офис на „Булгарконтрола" АД в гр. Пловдив, ул.
„Сергей Румянцев" № 30. В хода на
проверката проверяващите установили че в обекта на контол работи И.Е.Ч., ЕГН **********,
който е изготвял документи и е работил на компютър. Както в разговор, така и в писмен вид в декларация
на основание чл. 402 от Кодекса на труда, И. Ч. е декларирал, че работи в
обекта на контрол като *** от 01.12.2017г. с работно време от 08:00 до 17:00
часа, с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 450 лв., почивни
дни събота и неделя и почивка в работния ден 30 минути. Въз основа на отразеното в декларацията и след разговор с присъстващия на проверката работник
който заявил че няма сключен трудов договор и било констатирано, че И. Ч. работел
за „Булгарконтрола" АД без да има сключен трудов договор с дружеството. Ч. потвърдил устно пред служителите на ДИТ Пловдив
вписаните от него обстоятелства в декларацията по чл. 402 от КТ, а именно:
работи в „Булгарконтрола" АД от 01.12.2017г., на длъжност "****", с работно време от 08.00ч. до 17.00ч., с уговорено трудово възнаграждение в размер на 450 лв., без сключен трудов договор, като имал сключен граждански
такъв. По този начин дружеството жалбоподател приело на 03.05.2018г. към 15,55 часа на работа в офиса на фирмата
в гр. Пловдив, ул. „Сергей Румянцев" № 30, като *** И. Е. Ч., ЕГН **********, без да е сключен с него писмен трудов договор преди постъпването му на работа.
На 10.05.2018г. в ДИТ
Пловдив от упълномощено
от управителя на „Булгарконтрола" АД лице, бил представен сключен на 01.12.2017г. граждански договор между дружеството жалбоподател и И.Е.Ч., ЕГН **********.
Изложените
обстоятелства свид. Б. преценил, че
съставляват административно нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал.1, вр.
чл. 1, ал. 2 от КТ, за което съставил в
присъствието на А.И.А. /упълномощен от изп.директор на дружеството/, АУАН с № 16-002073 от 18.05.2018г., в който
вписал обстоятелствата по констатираното нарушение. В графата за
възражения не били отразени такива. По реда на
чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал писмени възражения които били приети за несъществени.
Въз основа на така съставения АУАН било
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган на
основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ наложил на „Булгарконтрола" АД административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 000 лева за
нарушение на чл. 62, ал.1, вр.
чл. 1, ал. 2 от КТ.
Описаната фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени
доказателства, така и от гласните доказателства - от показанията на свид. В.И.Б. /актосъставител/, които съдът кредитира като
последователни, логични, непротиворечиви и съответни на събраните по делото
писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Въз основа на събраните по делото
доказателства по категоричен и безспорен начин се установява, че жалбоподателят
„Булгарконтрола" АД, в качеството му на работодател е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ, тъй като на 03.05.2018г. около 15.55 часа е приел на работа като **** в обект в гр.
Пловдив, ул. „Сергей Румянцев" № 30, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма преди постъпването му на работа. В разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ законодателят изрично е посочил, че
работодателят е длъжен да сключи с работника или служителя преди постъпването
му на работа писмен трудов договор. В настоящия случай са налице доказателства,
че това изискване не е било изпълнено от жалбоподателя към момента на
проверката. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, каквито са били
отношенията между „Булгарконтрола" АД и И.Е.Ч., ЕГН
**********. По своето естество трудовия договор предпоставя
престирането на работна сила при упражняването на конкретна трудова функция с
уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на
извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Тези елементи от
трудовото правоотношение са установени от контролния орган, видно от
собственоръчно попълнената декларация от Ч., в която е вписал, че работи в „Булгарконтрола" АД от 01.12.2017г., на длъжност "***", на обект на „Булгарконтрола" АД, с работно
време от 08.00ч. до 17.00ч., с уговорено трудово възнаграждение в размер на 450 лв., последно получено трудово възнаграждение на
20.04.2018г., изплатено по банков път, с почивни дни събота и неделя и почивка
през работния ден от 30 минути за обяд, без сключен трудов, като имал сключен граждански такъв. Изложеното сочи на
извода за наличие на характеристики, типични за едно трудово правоотношение,
което обаче не е било оформено съобразно изискванията на КТ. От показанията на
актосъставителя се установява, че проверяващите са видели ча работника
Ч. работил в офиса на жалбоподателя в гр.
Пловдив, ул. „Сергей Румянцев" № 30 на компютър и изготвял документация. При
проведен разговор с него и другите работещи в офиса, на актосъставителя му било
обяснено че практиката в дружеството работодател била такава че първоначално с
работещите се сключвал граждански договор, и след като работодателя се увери че
се справят с работата, се сключвал трудов договор. Това било обяснено на
актосъставителя и от пълномощника на изпълнителния директор А. който заявил че
и той самия бил започнал работа по този ред. Всичко изложено налага извода, че работникът при посещението на
контролните органи е осъществявал трудова дейност и е престирал
работната си сила в обекта на контрол стопанисван от дружеството
жалбоподател. Във всички случаи при предоставяне на работна сила
следва да бъде сключен трудов договор. Ето защо и доколкото в разглеждания
казус са били установени елементи на трудово правоотношение - работно място,
работно време и уговорено трудово възнаграждение, почивки –
междуседмични и дневни, работна заплата и начин на изплащането й, отношенията между „Булгарконтрола" АД и
работника Ч. е следвало да бъдат уредени като трудови. Така възникналите трудови
отношения между Ч. и дружеството
жалбоподател не са били оформени съобразно изискванията на КТ тъй
като не е бил сключен писмен трудов договор, от което се налага обоснованият и категоричен извод, че
жалбоподателят е осъществил съставомерните признаци на нарушението по чл. 62, ал.1 от КТ, тъй като за да се изпълни неговият
състав единствено е необходимо моментът на постъпването на работа от работника
да предхожда във времево отношение този на сключване на писмен трудов договор, а тези факти са безспорно и
категорично установени. Твърдяното от страна на жалбоподателя че
към момента на извършената проверка жалбоподателя е имал сключен граждански
договор с работника не оправдава липсата на сключен трудов договор. Видно от
показанията на св. Б., именно от работника е разбрала че работи без да има
сключен трудов договор като имал сключен граждански такъв защото такава била практиката
и ако се справял с работата в последствие щял да бъде сключен трудов договор.
Липсата на сключен трудов договор не се отрича и от жалбоподателя, а
обстоятелството че същия престира работна сила и е следвало да бъде сключен
писмен трудов договор се потвърждава и от попълнената от работника декларация
по чл. 420 от КТ, и от отразените
в така съставения АУАН констатации, който акт в случай че е редовно съставен,
съобразно разпоредбата на 416, ал.1 от КТ, има доказателствена сила, до доказване на противното.
Що се отнася до така
представеният Граждански договор - Договор за
стоков контрол № 005 от 02.01.2018г. следва да се отбележи следното. Предоставеният
граждански договор има за предмет извършване на стоков контрол на цигари по
сключен с КТ „Интернешънъл“ ЕАД договор, на техни обекти като изготвя
съответните сертификати. В договора не е посочено работно време, почивки,
месечно трудово възнаграждение. На практика обаче както стана ясно работникът
Ч. е имал уговорено работно време, почивни дни и дневна обедна
почивка, място на работа в обекти на контрол осъществяван от „Булгарконтрола" АД, все обстоятелства
характерни за трудовия договор, като заемането на длъжността контрольор в
крайна сметка в случая, по
своето същество е предоставяне на работна сила, а не уговорен резултат по реда
на ЗЗД. До този извод се стига и от описаното от атосъставителя – свидетеля Б.,
че при извършената проверка на обекта в гр. П., ул. „С." № **, Ч.
е работил на компютър и е оформял документация. В офиса имало и други
работници, извършваще същата работа които също попълнили декларации по чл. 402
от КТ, но които имали сключени трудови договори. И. Ч., заявил на проверяващите
че е работник на длъжност ****, работещ от 01.12.2017г., с работно време от 08.00ч. до 17.00ч., с уговорено трудово възнаграждение в размер на 450 лв.,
последно получено трудово възнаграждение на 20.04.2018г., изплатено по банков
път, с почивни дни събота и неделя и почивка през работния ден от 30 минути за
обяд, без сключен трудов, като имал сключен
граждански такъв, като така
написал саморъчно и в попълнената от него справка по реда на чл. 402 от КТ. Разликата
между трудов и граждански договор е предмета на сключения договор. При
гражданските се уговоря определен резултат по реда на ЗЗД, а при трудовите –
работна сила. Работникът или служителят е длъжен да спазва установена от работодателя
трудова дисциплина, работно време, работно място, които характеризират трудовия
договор, който следва да бъде сключен по реда и при условията на КТ.
Видно от попълнената справка по чл. 402 от КТ, Ч. имал установена от
работодателя трудова дисциплина, работно време, работно място, почивки, и
уговорено трудово възнаграждение. Следва да се отбележи и обстоятелството че
работникът Ч. отразил в саморъчно попълнената от него декларация че работи за „Булгарконтрола" АД от 01.12.2017г., а
представения граждански договор е от 02.01.2018г. – месец по късно, което още
веднъж сочи че дружеството жалбоподател не е било добросъвестно. Прибягването
до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие
по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези е налице нарушение
на чл. 1, ал. 2 КТ, с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба за
правна защита на трудовите правоотношения.
Съдът счита, че в случая не е от
значение дали към 03.05.2018г. е имало сключен граждански
договор за определена работа между „Булгарконтрола" АД от
една страна и И.Е.Ч., ЕГН ********** от друга, а дали последният е осъществявал дейност в полза
на юридическото лице, при наличие на елементите, характерни за трудовото
отношение, а именно - определено от работодателя място на работа, работно време,
при определени периоди на почивка, възнаграждение за положен труд, а не за
предоставен резултат и т.н. Ако същите елементи са установени, то е осъществен
състава на нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ, без значение наличието на сключен преди това граждански договор, както и обратно.
Предвид това настоящият състав на
съда приема, че на 03.05.2018г., на обект стопанисван от жалбоподателя в гр. П., ул. „С." № ** е приет да работи като **** И.Е.Ч., ЕГН **********,
с установено работно място, определено работно време, почивки, и уговорено трудово
възнаграждение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма. Извод
за това се прави от фактическата обстановка, установена при проверката на 03.05.2018г.,
като Ч. е полагал труд на както и останалите работници в офиса на компютър
/които видно от показанията на актосъставителя са имали сключен трудов договор/,
а също така и от попълнената от него справка по чл. 402 от КТ, където работника собственоръчно е отразил, че полага труд
с определено работно време и почивки, с уговорено трудово възнаграждение, от
01.12.2017г. Следва да се отбележи, че съдът кредитира отразеното в справката,
до колкото не се установи при попълването й върху Ч. да е упражнявано влияние
от служител на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.Пловдив или трето
лице, като такова обстоятелство не се и твърди. Още повече така попълнената
информация е дотолкова елементарна, че е трудно да се допусне неразбиране от
страна на Ч. за написаното от нея и същият да е отразил, че има работно време
от 08:00 до 17:00 часа, както и че почива в събота и неделя, и 30 минути по
обяд, а всъщност да е нямал работно време и да е могъл да осъществява дейността
си когато и където реши, дори у дома си. Също така, Ч. е работел на едно и също
място, едновременно с други работници които са били на трудов договор като
естеството на работата им е била една и съща.
Ето защо съдът счита, че без
значението наличието на сключен или не граждански
договор, в случая са установени елементи, характерни за трудово
правоотношение, като съобразно разпоредбите на чл. 1, ал.2 от КТ и чл. 62, ал.1 от КТ, е следвало да бъде сключен съответния трудов договор между
„Булгарконтрола" АД и И.Е.Ч., а не
това да се отлага във времето за да се прецени дали същия се справя с работата
или не. Не се спори по делото, че такъв
договор не е бил сключен.
При разглеждане въпроса за
съответствието на наложената имуществена санкция с тежестта на нарушението
следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ, за нарушението по чл. 62, ал.1, от КТ на работодателя се налага санкция в размер от 1 500 лв. до
15 000 лв. В случая имуществената санкция е определена в размер на
2 000лв. което е над минимално предвидения в закона. Не са изложени
обстоятелства поради които наказващия орган е наложил санкция над минимално
определената в закона, като няма данни нарушението да е поредно, нито други
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че
наказанието не отговаря на тежестта на установеното нарушение и наказателното
постановление следва да бъде изменено, като размера на наложената имуществена
санкция следва да бъде намален.
Съдът намира, че в
случая разпоредбата на чл. 414в, ал.1 от КТ не може да бъде приложена, предвид
изричната забрана на чл. 415в, ал.2 от КТ. Нормата на чл. 415в, ал.2 от КТ
регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1 и 3
и чл. 63, ал.1 и ал.2 от КТ. Предвид изричната уредба в посочената правна норма
за този вид нарушения и недопускане от страна на законодателя прилагането на
института на маловажност по смисъла на чл. 415в, ал.1 от КТ в изрично
посочените случаи, какъвто се явява и този за липсата на сключен трудов
договор.
Случаят не може да
бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като така
установеното нарушение не разкрива по - ниска степен на обществена опасност от
тази на нарушенията от същия вид.
При извършената
служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление и в
този смисъл всички доводи на жалбоподателя съдът намира за неоснователни.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът,
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 16-002073
от 22.06.2018г. издадено от А.А.Ч., на длъжност директор на Дирекция
"Инспекция по труда" - гр. Пловдив, с което на "Булгарконтрола"
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. "Парчевич"
№ 42, представлявано от В.Ю.Б., в качеството му на изпълнителен директор, е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, на
основание чл. 416, ал. 5 и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено
нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание на 1 500 /хиляда и петстотин лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ