РЕШЕНИЕ
№ 633
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20221001000898 по описа за 2022 година
С решение от 03.08.2022 г, постановено по т.дело № 1484/21 г. Софийски градски съд
, ТО , VІ – 1 състав e осъдил „ПроКредит Банк /България“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес:
гр. София, бул. „Т. Александров“ № 26, да заплати на „Макрон“ ООД, с ЕИК *********, с
адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 3А, ет. 14, ап. 84, на основание чл. 79 ЗПУПС сумата 76
640 лева /седемдесет и шест хиляди шестстотин и четиридесет лева/, представляваща
стойността на извършена на 31.03.2021 г. неразрешена платежна операция – изпълнение на
платежно нареждане /банков превод/ без съгласието на платеца и титуляр на сметката
„Макрон“ ООД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
26.07.2021 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 256,62
лева /две хиляди двеста петдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 76 640 лева за периода от
09.04.2021 г. до 23.07.2021 г. Отхвърлил е иска за заплащане на мораторна лихва за
разликата над 2 256,62 лева до пълния предявен размер от 2 427,13 лева и за периода от
01.04.2021 г. до 08.04.2021 г. като неоснователен. Осъдил е ответника да заплати на ищеца
по делото разноски по компенсация в размер на 8 125,84 лева. Решението е постановено при
участието на третите лица - помагачи на ответника „Органик Грийн Хаус“ ЕООД, „Ай Би
Компания“ ЕООД и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното
производство „ПроКредит Банк /България“ ЕАД София, който го обжалва в срок в
осъдителната част с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът
навежда доводи за необоснованост на решението, тъй като съдът не е изложил мотиви защо
кредитира едни доказателства на не дава вяра на други. Сочи, че съдът е пренебрегнал
напълно установеното по несъмнен начин от заключението на назначената съдебно -
компютърна експертиза обстоятелство, че платежната операция е наредена от акаунта на
ищеца чрез Й. Й. , чрез въвеждане на правилни потребителско име и парола, използвани от
ищеца в онлайн банкирането до и на 31.03.2021 година. Твърди, че съдът е игнорирал и
1
обстоятелството, че при осъществяване на онлайн платежната операция липса каквото и да е
некоректно въвеждане на данни и неуспешни опити за превод, чрез използване на уникалния
код за сигурност, изпратен на телефонния номер на ищеца, посочен в документацията на
банката. Инвокира оплакване за постановяване на решението при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила – при неправилно разпределение на доказателствената
тежест, тъй като съдът, в нарушение на нормата на чл. 78 ал.1 от ЗПУПС е прехвърлил
тежестта за установяване на валидността на платежната операция върху ответника. Навежда
доводи за незаконосъобразност на извода, че ищецът не е обвързан от Общите условия на
банката, действали към 31.03.2021 г. , и по-конкретно от разпоредбата на чл. 109 от същите,
с твърдения, че подписвайки договора за разкриване на банкова от 28.02.2002 г. ищецът се е
съгласил с действалите към момента Общи условия, както с правото на банката да променя
едностранно същите, обвързвайки всички свои клиенти чрез оповестяване на промените на
интернет страницата си. С оглед на горното поддържа, че на основание чл. 298 ал.1 и ал.2 от
ТЗ действалите към момента на извършване на платежната операция Общи условия са
приети от ищеца и го обвързват. Излага, че при извършване на превода за спазени всички
изисквания за проверка на сигурността, като в процеса е установено по несъмнен начин, че
банката не е изпращала имейл до ищеца с информация за извършване на техническа
поддръжка и временна липса на онлайн достъп до системата. Сочи, че видно от
заключението на съдебно - компютърна експертиза , паролата за онлайн достъп е променена
в същия ден, но след часа на извършване на платежната операция, както
първоинстанционния съд е формирал незаконосъобразен извод в обратния смисъл. Сочи, че
онлайн банкирането е по естеството си извършване на банкова операция не във физически
офис на банката, а в реално време в интернет пространството, поради което в същата се
използват засилени средства за защита и идентификация на наредителя. Поддържа, че в
процесния случай идентификацията на наредителя е установена както от правилно
въведените в системата потребителско име и парола, така и от пълното съвпадение на кода
за достъп, генериран от системата на банката и изпратен на мобилни номер на потребителя.
Излага, че горното изпълва всички изисквания за задълбочено установяване на
идентичността на потребителя чрез съвпадение на два елемента – знание / правилно
въвеждане на потребителско име и парола/ и притежание – правилно въвеждане на уникален
деветцифрен код за сигурност, изпратен на мобилния номер на клиента. Твърди, че за да
бъде разрешена, платежната операция трябва да бъде извършена със съгласието на платеца,
поради което банката е длъжна да установи наличието на негово волеизявление по несъмнен
начин. Излага, че в случая горното е налице, тъй като извършване на платежната операция
са въведени коректно и еднократни всички персонализиращи данни, предоставени от самия
ищец и от банката, операцията е правомерно регистрирана и потвърдена от клиента, чрез
неговите персонализирани данни за сигурност. Излага, че по делото е установено по
несъмнен начин, че липсват данни за пробив в системата да сигурност на банката, както и че
ищецът не е защитил достатъчно своите данни, като е налице злоумишлено действие от
страна на трето лице в неговата компютърна система. Поддържа, че по делото е установено,
че извършената платежна операция е резултат от фишинг - атака - престъпление, извършено
от трето лице чрез пробив в системата на ищеца, което по дефиниция винаги предполага
негово активно поведение - отравяне на имейл, последване на линк в интернет и др. Твърди,
че по делото е установено, че банката многократно е предупреждавала своите клиенти за
възможни фишинг - атаки, че тя не е изпратила имейлът , от който същата е започнала,
както и че ищецът не е предприел необходимите мерки за сигурност и сам е създал
предпоставки за извършване на атаката. Сочи, че банката е доказала наличието на
изключение по чл. 80 ал.3 ЗУПСПС , тъй като ищецът е действал с груба небрежност и не е
положил усилия за запазване на системата си от злоумишлени действия на трети лица.
Излага, че горното се установя от обезателството, че още на 30.03.2021 г. ищецът е имал
данни както за проблеми с компютъра, от който достъпва собственото си онлайн банкиране,
така и с телефона, на който получава еднократния код за сигурност , като е сменял СИМ-
карата на същия двукратно, както и проблеми с рутера, като не е информирал незабавно
банката за блокиране на достъпа до онлайн банкирането. Поддържа, че в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 123 от Общите условия, съобразно която банката не
носи отговорност за злоумишлени действия на трети лица. Инвокира оплакване, че
първоинстанционният съд неправилно е кредитирал събраните гласни доказателства, тъй
2
като свидетелката освен, че е служител на ищцовото дружество не се позовава на свои преки
и непосредствени впечатления . Излага, че другите подобни предходни и последващи
операции не са изпълнени, тъй като са към различни банки, от тази по процесния превод и
не са издържали проверката за сигурност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
уважи предявени иск.
Въззиваемият „Макрон“ ООД София изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Излага, че исковата претенция е отхвърлена въз основа на подробен
анализ на събраните по делото доказателства, както и че ищецът е доказал реализирането на
фактическия състав на неразрешена платежна операция по чл. 79 ал.1 от ЗПУПС. Поддържа,
че горното следва от съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, сочещи,
че ищецът не е давал съгласие за извършване на платежната операция, а че същата е
извършена чрез злоумишлено проникване в използваните от него за онлайн банкиране
компютърна система и мобилен телефон. Излага, че банката не е изпълнила задълженията
си по Наредба № 3/2018 вр. чл. 100 от ЗПУПС за извършване на задълбочена проверка за
наличие на всички изискуеми от закона реквизити на платежното нареждане, както
проверка и дали към същия получател има нареждани предходни плащания. Сочи, че ако
беше извършила втората проверка, банката щеше да установи наличието на спряно за
изпълнение на предходно платежно нареждане към същия получател за сходна по размер
сума. Сочи, че банката не е извършила и проверката, дължима по Закона за
счетоводството за наличие на всички изискуеми реквизити на фактурата , като цялата
операция е извършена за две минути - обстоятелство, установяващо пълната липса на
проверка. Поддържа, че доказателствената тежест в процеса е разпределена правилно,
предвид нормата на чл. 78 ал.1 от ЗПУПС и наведените от ищеца доводи, че не е
разрешавал процесната платежа операция. Навежда доводи за неоснователност на
твърденията , че е извършвал действия с груба небрежност, тъй като в периода 31.03.2021 г.
07.04.2021 г. е нямал достъп до онлайн банкирането, за което е уведомил банката още на
31.03.2021 г. и проблемът не е бил разрешен. Излага, че е уведомил банката за
неразрешената платежна операция веднага след установяване на нейното извършване .
Излага ,че по делото е установено, че компютърът и мобилният телефон, в които е
извършено нерегламентираното проникване са били в негово непрекъснато владение и под
негов непрекъснат контрол, което обосновава неоснователност на доводите за груба
небрежност. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Третите лица - помагачи на ответника Органик Грийн Хаус“ ЕООД, „Ай Би
Компания“ ЕООД и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД не изразяват
становище по въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба от „Макрон“ ООД, с ЕИК ********* срещу ПроКредит Банк /България“ ЕАД, София,
ЕИК *********, за заплащане на сумата 76 640 лева /седемдесет и шест хиляди шестстотин
и четиридесет лева/, представляваща стойността на извършена на 31.03.2021 г. неразрешена
платежна операция – изпълнение на платежно нареждане /банков превод/ без съгласието на
платеца и титуляр на сметката „Макрон“ ООД, мораторна лихва върху тази сума в размер на
2 427,13 лева, дължима за периода 01.04.2021 г. – 23.07.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и направените по
делото разноски.
Между страните по делото не се спори, че 28.02.2022 г. между “Макрон“ ООД и
„Прокредитбанк“ ЕАД /впоследствие с променено наименование на „Прокредитбанк
България“ ЕАД е сключен договор за разплащателна сметка, по силата на който банката е
разкрила при себе си разплащателна сметка в лева на дружеството №********** ,
впоследствие променен на IBAN ***********. Безспорно е и обстоятелството, че от
18.06.2003 г. ищецът е ползвал услугата онлайн банкиране, като считано от 02.04.2015 г. в
електронната система на банката за извършване на преводи и разпоредителни действия по
сметките от името на ищеца е регистриран профил на управителя Й. Й., като същата е
посочила телефонен номер +359*********, на който следва да бъде изпращан от страна на
3
банката код за сигурност при извършване на операции по онлайн банкиране.
Между страните е безспорно и обстоятелството, а същото се установява и от
назначената по делото съдебно – компютърна експертиза , че на 31.03.2021 г. от
разплащателната сметка на ищеца в ответната банка с IBAN *********** в 12,31 часа е
извършена онлайн банкова операция, чрез нареждане за заплащане сума в размер на 76 640
лева по банкова сметка с IBAN ********** с титуляр „Органик Грийн хаус“ ЕООД Стара
Загора. Като основание за превод на сумата в платежното нареждане е посочено плащане по
фактура № 20000000010 , като преводът е изпълнен от банката в 12,33 часа. Видно от
заключението, преводът е нареден чрез използване на услугата „онлайн банкиране“ , от
профила , създаден и регистриран от ищеца в системата за онлайнбанкиране на ответната
банка. Достъпът до профила на ищеца е осъществен чрез коректно еднократно въвеждане на
създадената от самия него парола и коректно еднократно въвеждане на деветцифрения код за
сигурност, изпратен от банката на посочения телефонен номер на управителя на
дружеството.
Между страните по делото не се спори, че на 31.03.2021 г. на имейл адресът на
дружеството ******@******.*** , е получен имейл с посочен подател
******@*************.**, в който е посочено, че на 31.03.2021 г. системата за интернет
банкиране няма да бъде достъпна и ищецът не следва да извършва онлайн банкови операции
до 14,00 часа на същия ден. Видно от заключението, реалният подател на съобщението не е
ответната банка, а същото е изпратено от различен имейл адрес, но подателят е създал
привидност, че съобщението е изпратено от имейл адреса ******@*************.**,
използван обичайно от банката при кореспонденцията с ищеца. Видно от заключението, при
отваряне на съобщението от ищеца вероятно същият е последвал линк, който е „заразил“
компютърната му система, тъй като процесният превод е нареден от IP адрес **********
използван от компютъра, находящ се в офиса на ищеца за връзка с интернет. От същия IP
адрес на 31.03.2021 г. в 12,17 часа е била сменена и SIM картата на телефона с телефонен
номер **********., чрез използване на приложение MyVivacom , което е било инсталирано
на същия компютър, като приложението е достъпено с потребителско име и парола, без
регистрирани грешки при влизането. Видно от заключението , възможно е платежната
операция е извършена от трето лице, чрез проникване в компютъра на ищеца, като същата е
потвърдена с кода за сигурност, изпратен на телефонния номер, посочен от ищеца и
използван от него в онлайн банкирането. Същото е възможно чрез вероятно осъществяване
на копиране на SIM картата , която е сменяна двукратно на 31.01.2021 г. , като вторята
смяна е осъществена в 13,20 часа чрез обаждане на оператор .
От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно - счетоводна
експертиза се установява, при ищеца не се намират и не са осчетоводявани счетоводни
документи, установяващи наличие на търговки отношения с получателя на сумата „Органик
Грийн хаус“ ЕООД Стара Загора, както и че фактура с № 20000010 не се намира при ищеца
и не е осчетоводявана от него.
С оглед на горната фактическа установеност, основното спорно обстоятелство пред
настоящата инстанция е представляват ли така извършеният чрез онлайн банкиране превод
на парична сума от банковата сметка на ищцовото дружество по банковата сметка на
получателя неразрешена платежна операции по смисъла на чл. 79 от ЗПУПС, предвид
доводите на въззивника, че същата е осъществена при спазване на всички клаузи на
договора за разкарване на банкова сметка, наредени са от профила и IP адрес на ищеца,
използване винаги при осъществяване на онлайн банкирането, и е потвърдена с
деветцифрения код за сигурност, изпратен на телефона на управителя, че никога не е
изпращал имейла, поставил началото на т.нар „Фишинг- атака“, че собствената му
компютърна система е работила безотказно и в същата не е регистрирано нерегламентирано
проникване. Спорни пред настоящата инстанция са и обстоятелствата и дали поведението
4
на ищеца сочи на недостатъчна защита на собствената му компютърна система и на проявен
груба небрежност, тъй като същият е последвал линка, и след констатирани проблеми с
компютъра, рутера, мобилния телефон и невъзможност да осъществи достъп до страницата
за онлайн банкиране същият не е положил дължимата грижа за уведомяване на банката за
преустановяване достъпа до услугата. Спорни са обстоятелството дали спрямо процесните
отношения е приложима разпоредбата на чл. 123 от Общите условия, съобразно която
банката не носи отговорност за вреди от злоумишлени действия от трети лица, както и
доводите на въззиваемия, че никога не е правил волеизявление за извършване на процесната
платежна операция, както и твърденията му за неизпълнение от страна на банката на
задълженията й по Наредба №3/2018 г. за проверка за наличие на всички реквизити на
платежното нареждане, както и на задълженията й по Закона за счетоводството за наличие
на всички реквизити на фактурата.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 31 от ДР на ЗПУПС "Платежна
операция" е действие, предприето от платеца или от негово име или от получателя, по
внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от основното правоотношение
между платеца и получателя.. действие, предприето от платеца или от получателя по
внасяне, прехвърляне или теглене на средства независимо от основното правоотношение
между платеца и получателя. С оглед на това извършеният превод на суми от банковата
сметка на ищеца по банковата сметка на третото лице- получател е по естеството си спешна
операция по смисъла на същата разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от ЗПУПС , платежната операция е
разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на
съгласие платежната операция е неразрешена. Разрешението от платеца се дава преди
изпълнението на платежната операция или ако е уговорено между платеца и неговия
доставчик на платежни услуги - след изпълнението на операцията – ал. 2 на същата
разпоредба. Съгласно ал. 3, съгласието за изпълнение на платежна операция или на поредица
от платежни операции се дава по ред и начин, уговорени между платеца и неговия доставчик
на платежни услуги.
В конкретния случай между платеца и доставчика на платежните услуги - ответната
банка е налице изрично споразумение за извършване на банкови операции онлайн, за
осъществяването на които системата на банката се достъпва не от банков служител, въз
основа на отправено лично искане от потребител, който се е явил лично в банковия офис , а
се достъпва от самия потребител , от него собствен компютър или друго устройство, чрез
специално създаден от банката профил в системата. В конкретния случай достъп до
системата е осъществяван от регистриран в банката на името на ищеца профил с
наименование ********* и парола за достъп, създадена от „Макрон“ ООД. Всяка платежна
операция е следвало да бъде потвърждавана и чрез въвеждане в профила на изпратен от
банката еднократен деветцифрен код за сигурност, на посочен в споразумението телефонен
номер, ползван от управителя на дружеството, а именно номер **********. Горните
условия за идентификация на потребителя и начина на даване на съгласие и нареждане на
платежните операции е изразено изрично пред банката, и е използвано многократно в
отношенията между страните.
Настоящата инстанция намира, че при извършване на процесната платежна операция
банката е изпълнила всички свои задължения, установени в разпоредбата на чл. 100 ал. 2 от
ЗПУПС за задълбочено установяване на идентичността на платеца, тъй като в случая
същият е инициирал платежната операция по електронен път. В конкретния случай банката
е спазила и провела коректно и последователно всички етапи от процедурата за
установяване самоличността на наредителя, чрез използване на вече разработената и
установена в отношенията с ищеца система за идентифициране самоличността на
наредителя. Тази система изпълва всички изисквания на разпоредбата на чл. 100 ал.4 от
5
ЗПУПС, тъй като обезпечава за потребителя посочените в същата три кумулативни елемента
: знание - за паролата за достъп до профила, която е създадена от потребителя и е известна
и достъпна само нему, притежание – на телефона с номер, посочен отнапред за получаване
на деветцифрения код за сигурност за извършване на платежните операции и характерна
особеност. В процеса липсват доказателства, установяващи наличието на обстоятелства,
които да са били в отклонение от обичайно установения протокол и практика при
извършване на онлайн платежните операции, които да са обосновали задължение на банката
да се усъмни в авторството на платежната операция, и да извърши по-задълбочено
проучване и проверка. По делото е установено по несъмнен начин, че банковата операция е
извършена от профила, създаден от ищеца , който е бил достъпен от IP адреса , използван
винаги до момента при онлайн банкирането от ищеца, като влизането в профила е
осъществено чрез еднократно и коректно въвеждане на създадената от ищеца парола, която е
била достъпна само за него. При извършване на операцията е въведен коректно и
еднократно деветцифрения код за сигурност, който е бил изпратен вот банката на посочения
от самия ищец телефонен номер, за който липсват твърдения, да е бил извън негово
владение и надзор. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че към
момента извършване на платежната операция - 31.03.2021 г. – 12,33 часа банката е била
уведомена от управителя по телефона, лично или по друг начин, за липса на достъп до
телефона или за нерегламентирано проникване в компютърната й система, както че ищецът е
отправил искане за преустановяване на възможността за извършване на банкови операции
онлайн. Видно от заключенията на изслушаните експертизи, имейлът, съдържащ
потенциално опасното съдържание е получен от ищеца на 31.03.2012 г. в 7,12 часа, номерът
на SIM картата е променен от приложение MyVivacom в 12,17 минути, инсталирано на
същия компютър, чрез въвеждане на потребителско име и парола, процесната платежа
операция е наредена в 12,31 часа и е извършена в 12,33 часа.
От показанията на свидетелката А. Х., служител на ищцовото дружество, които
настоящата инстанция преценява с оглед възможната й заинтересованост от изхода на спора
се установява, че на 31.03.2021 т., възникнала необходимост от спешно осчетоводяване на
фактура, при което спешно осчетоводяване на фактура при което управителят Й. Й. е
установила , че от компютъра в офисът на дружеството е невъзможно да бъде осъществен
достъп до интернет страницата на ответната банка, от която се осъществява онлайн
банкирането. Свидетелката сочи, че управителката веднага се обадила в банката , с цел
установяване на проблема, като от там отговорили, че в момента се работи по отстраняване
на технически проблем. Съдът не кредитира показанията в тази им част, тъй като макар и да
се е намирала в едно и също помещение с управителката, свидетелката не сочи, че е чула
отговорите на лицето, с което е проведен разговора, нито установява неговата самоличност,
нито сочи да е видял лично с кой точно телефонен номер се е свързала с управителката.
Дори и да се приеме, че подобен разговор е бил проведен, свидетелката сочи единствено, че
същия е касаел въпроса за липса на достъп до интернет страницата на банката, но не и до
проблеми с телефона . Видно от показанията, проблемът продължил и на следващия ден,
като установяване на причините за липса на достъп продължило в периода 31.03.2021 г. –
07.04.2021 г., когато достъпът до стария профил на ищеца бил блокиран и бил създаден нов
профил.
С оглед на горното настоящата инстанция намира, че по делото липсват
доказателства, че към 12,33 минути на 31.03.2021 г. банката е била надлежно уведомена за
възможен нерегламентиран профилът на ищеца в системата за онлайн банкиране и до
мобилния телефон на управителя, нито ищецът е отправял искане за временно
преустановяване на достъпа до профила. Невъзможността ищеца да достъпи страницата на
онлайн банкирането в интернет не е от порядък да задължи банката самоволно и без
отправено искане да преустанови достъпа до собствени му профил, нито да откаже
извършване на наредени по установения е ред и правила платежни операции от неговия
6
профил. Свидетелката А. Х. не сочи час на разговора, осъществен между банката и
управителя, но дори и да се приеме, че същият е осъществен преди 12,33 минути, неговото
съдържание изключва възникване на съмнение в банката за злонамерено проникване в
системата на ищеца, тъй като сочения от ищеца проблем- липса на достъп до интернет
страница, би могъл да се дължи на проблеми с интернет достъпа в офиса и да бъде
отстранен към 12,33 минути от ищеца. Вън от изложеното за ищеца е липсвала каквато и да
е пречка да посети незабавно офис на банката, където лично да заяви блокиране на
създадения профил за онлайн банкиране.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че процесната банкова
операция не е по естеството си неразрешена платежна операция по смисъла на чл. 79 ал.1 от
ЗПУПС , тъй като същата е извършена по онлайн канал, след изпълнена процедура по
идентификация на наредителя, която съответства изцяло на уговореното в договора между
страните , който от своя страна е изцяло съобразен с изкисванията на чл. 100 от ЗПУПС.
Изкисванията за установяване автора на волеизявлението при извършване на платежната
операция онлайн, чрез достъпване на информационната система на банката чрез интернет и
при извършване на платежната операция лично от физическо лице в банковия офис не могат
да бъдат идентични. Идентификацията на физическото лице следва да бъде извършена от
банков служител, чрез представяне на документ за самоличност, респективно чрез
представяне на писмено пълномощно, когато операцията се извършва от пълномощник,
който едновременно с това приема и волеизявлението на наредителя. В последния случай,
съобразно разясненията, дадени в решение на Съда на Европейския съюз от 11.07.2024 г. по
дело №С - 409/22 г. доставчикът на плетени услуги трябва да докаже, че посредством
използваното пълномощно ползвателят е изразил своето съгласие за извършване на
банковата операция. При извършването на банкова операция онлайн обаче идентификацията
на наредителя се осъществява автоматично от компютърната система на банката, чрез
достъпване на потребителски профил с конкретно потребителско име и парола, известна
само на потребителя, и въвеждане на деветцифрен код, изпратен от автоматичната система
на банката до номер на телефон, посочен от потребителя, за който е налице предположение,
че се намира в негово държане. Кумулативното изпълнение на горните условия задължават
банката да приеме, че профилът е използван от потребителя, на който е предоставен и
същият е автор на волеизявлението за извършване на наредената банкова операция. Горното
правило важи и в хипотезите, при които потребителят доброволно е предоставил на трето
лице данните за име на профила и паролата за достъп, както и получения деветцифрен код и
е напълно съгласен с наредената операция. Приемането, че при изпълнение всички условия
за идентификация и липса на основание за съмнение банката има право да откаже
извършване на платежната операция означава да се обезсмисли онлайн банкирането, тъй
като при същото никога не е налице яснота относно персоналитета на лицето, което прави
волеизявление за извършване на платежната операция.
Нестоящата инстанция намира за неоснователни и доводите на въззиваемия за
неизпълнение от страна на банката на задълженията й по Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за
условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и
за използване на платежни инструменти. Съгласно разпоредбата на чл. 15 ал.1 т.9 от
същата, платежното нареждане следва да съдържа „основание за плащане (информация за
получателя ) . Горното сочи, че така установения реквизит на платежното нареждане не
касае отношенията на наредителя с банката, а тези с получателя, като цели да внесе яснота в
техните отношения. Липсва пречка платежното нареждане да бъде изпълнено от банката и
без попълване на този реквизит, поради което посочването само на номер на фактура, но не
и дата на издаване не сочи на неизпълнение на задълженията на банката за проверка на
платежното нареждане. Неоснователни се явяват и доводите на въззивника за неизпълнение
на задължения за проверка на фактурата за наличие на изискуемите от Закона за
счетоводството реквизити, тъй като подобно изискване не е налице в Наредба № 3 от
7
18.04.2018 г. , която не предвижда и задължение на платеца за представяне на фактурата към
платежното нареждане. Неоснователни се явяват и доводите, че банката не е спряла превода
при констатиране на липса на предходни плащания към този получател, доколкото подобно
задължение не е установено за нея от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. Ирелевантни за спора се
явяват доводите, че банката е спряла извършването на четири други превода, наредени по
същото време по аналогичен начин доколкото отказът за извършването им не се основана на
неустановена идентификация на извършителя.
По изложените съображения инстанция намира предявения иск за неоснователен,
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено а предявения иск –
отхвърлен.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивника
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 4727,93 лева и направените за
водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 4 300 лева.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 03.08.2022 г, постановено по т.дело № 1484/21 г. Софийски
градски съд , ТО , VІ – 1 състав , в частта, в която „ПроКредит Банк /България“ ЕАД, с ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бул. „Т. Александров“ № 26 е осъденада заплати на „Макрон“
ООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 3А, ет. 14, ап. 84, на
основание чл. 79 от ЗПУПС на сумата 76 640 лева /седемдесет и шест хиляди шестстотин и
четиридесет лева/, представляваща стойността на извършена на 31.03.2021 г. неразрешена
платежна операция – изпълнение на платежно нареждане /банков превод/ без съгласието на
платеца и титуляр на сметката „Макрон“ ООД, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба 26.07.2021 г. до окончателното плащане, и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 2 256,62 лева /две хиляди двеста петдесет и шест лева и
шестдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата от 76 640 лева за периода от 09.04.2021 г. до 23.07.2021 г. , и в частта за
разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „Макрон“ ООД, с ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ж.к. Дианабад, бл. 3А, ет. 14, ап. 84 срещу „ПроКредит Банк /България“ ЕАД, с ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бул. „Т. Александров“ № 26 е осъдена да заплати на „Макрон“
ООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 3А, ет. 14, ап. 84 за заплащане
на сумата 76 640 лева /седемдесет и шест хиляди шестстотин и четиридесет лева/,
представляваща стойността на извършена на 31.03.2021 г. неразрешена платежна операция –
изпълнение на платежно нареждане /банков превод/ без съгласието на платеца и титуляр на
сметката „Макрон“ ООД, на мораторна лихва върху тази сума в размер на сумата 2 256,62
лева /две хиляди двеста петдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/, дължима за
периода от 09.04.2021 г. до 23.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 26.07.2021 г. до окончателното
плащане, и направените по делото разноски, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Макрон“ ООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, бл.
3А, ет. 14, ап. 84 да заплати на „ПроКредит Банк /България“ ЕАД, с ЕИК *********, с
адрес: гр. София, бул. „Т. Александров“ № 26 направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 4727,93 лева и направените за водене на първоинстанционното
8
производство разноски в размер на 4 300 лева.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третите лица - помагачи на ответника
„Органик Грийн Хаус“ ЕООД, „Ай Би Компания“ ЕООД и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9