Определение по дело №518/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

С Определение № 72/29.04.2011 год. по ч.н.дело № 446/2011 год., в производство по чл.243, ал.4 и сл. от НПК, Кърджалийският районен съд е потвърдил Постановление от 04.04.2011 год. на Районна П. – К. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 100/2011 год. по описа на РУ на МВР – К., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.127, ал.1 от НК.

Против така постановеното определение на съда е постъпила частна жалба от С. Адем М., Х. С. И. и Р. С. М., тримата от с.Г., О.К., в качеството им на наследници на починалия С. М.. Твърди се, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, тъй като разследването не било проведено всестранно и при пълно изслеõване на всички обстоятелства по делото. Липсата на дадени показания от страна на К. Г. и Н. М. представлявало достатъчно основание да се поставят под съмнение действията на същите. Факта, че тези лица се намирали в Р.Турция било основание досъдебното производство да бъде спряно, но не и прекратено. По делото не били събрани всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина и съответно издирване на причинно следствена връзка и наличието или липсата на вина. При разглеждане на въззивната жалба молят да се вземе предвид и наличието на мотив за подбудителство, констатиран по преписка на РУП – К. с №1916/2011 г., изпратена до РП – К. на 03.05.2011 г. Молят да се отмени обжалваното определение, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство и да се постанови съдебен акт по силата на който да се отменят определението и постановлението за прекратяване на наказателното производство с цел продължаване на действията по разследване.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното:

Видно от материалите по досъдебно производство №100/2011г. по описа на РУ”П” на МВР - К. същото е образувано и водено срещу неизвестен извършител по чл.127, ал.1 от НК, а именно за това, че на 05.02.2011г. в с.Г., О.К. склонил към самоубиство С. А.М., с ЕГН * от с.Г.,О.К. , У."Н. Йонков В." №14, от което е последвала смъртта му /същият се самообесил/.

От досъдебното производство се установява следната фактическа обстановка, правилно установена и от първоинстанционния съд:

Св.С. А. М., настоящ жалбодател и починалия С. А. М. били съпрузи и живеели в жилище, находящо се в с.Г., О.К., У."Н. Йонков В." №14, в което живеел и братът на С. М. - М. А. М. заедно със съпругата си Н. К. М.. В началото на 2011 г. М. А. М. починал и за погребението му от Република Турция пристигнали сина му В. М. А. /В.Ш./ и дъщеря му К. М.Г./К.Р./. След погребението В.А. и К. Г. пред свидетелите Х. И. и Р. М. заявили на С.М., че притежавали нотариален акт на името на починалия М. М. за имота, в който живеел С. М. и семейството му и че последният трябва да се изнесе от къщата. С. М. не давал вид, че се ядосва на тези приказки, но споделил със св.Х. И., че се притеснява за къщата, в която бил роден и отраснал. Няколко дни след погребението на М. М., В. А. отпътувал за Турция, като впоследствие след няколко дни и сестра му К. Г. заедно с майка им Н. М. също отпътували.

След около месец след смъртта на М. М., К. Г. и Н. М. се завърнали в с.Г., О.К. за да поменат починалия си съпруг и баща М. М., като по време на престоя си в с.Г., К. Г.и Н.М. отседнали в къщата, където живеели св.С.М. и С.М.. Т. К. Г. отново започнала да упреква семейството на С. М., че преживе не се грижели добре за родителите й, което св.С. М. и С. М. не приемали, тъй като именно те се грижели през всичките тези години за Н. и М. М.. Г. им казала и че ще ги изгони от къщата и ще я продаде. Въпреки че на С. М. тези приказки го обиждали, видимо не давал вид, че се ядосвал. По това време същият бил физически и психически здрав. Работел като стругар.

На 04.02.2011г. св.С.М. и С. М. легнали да спят, като късно през нощта свидетелката посетила тоалетната, като тогава забелязала, че съпругът й Себахатин М. спял.

На 05.02.2011 г. около 05.30 часа , К.Г. извикала св.С.М. и й показала, че съпругът й С. М. се бил обесил пред къщата. Св.С. М. установила, че тялото на С. М. било още топло. С нож св.М. прерязала въжено и положила тялото на земята, след което веднага сигнализирала в ЦСМП- К.. На място медицинският екип установил, че С. М. е починал.

Бил извършен оглед на трупа.

От заключението на вещото лице, изготвило СМЕ на труп №12/2011г. било установено косо разположена странгулационна бразда в горната трета на шията, умерено впита в меките и тъкани с ширина от 1,5 см. и жълтеникаво - червен цвят, сключваща се непосредствено зад дясната ушна мида, точковидни кръвоизливи по лигавицата на клепачите и склерите , добре изразени послесмъртни петна, липса на трупно вкочаняване; смъртта на С. М. се дължала на механична асфикция - обесване, видно от косо разположената странгулационна бразда в горната трета на шията, точковидните кръвоизливи по лигавицата на слепачите и еклерите, трупната картина за бързо настъпила смърт, както и от липсата на други видими при огледа болестни и травматични изменения, които биха могли да обуславят настъпването на смъртта; белезите на смъртта, преценени по послесмъртните изменения съответствали на смърт от първата половина на първото денонощие.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-химическа експертиза на кръвната проба, взета от С. М., не се установило наличие на етилов алкохол.

Установено е по делото, че С. М. не се водел на учет в Държавна психиатрична болница - К..

В хода на разследването в качеството на свидетели са разпитани С. М..Х. И. и Р. М., които потвърждават описаната фактическа обстановка. Свидетелката С. М. заявява, че К. Г. упреквала нея и съпруга й, че не се грижели добре за родителите й, което обвинение свидетелката и съпругът й не приемали, тъй като това не било вярно. Свидетелите Х. И. и Р. М. твърдят. че Красимира Г. и брат й В. А. заявили пред С. М., че имали нотариален акт за къщата и смятат да я продадат и да изгонят семейството на последния от имота.

Наблюдаващият по делото прокурор, изяснявайки фактическата обстановка, приел, че по делото липсвали доказателства, в това число същото не можело да се установи и от показанията на свидетелите С. М., Х. И. и Р. М., че конкретно лице подпомогнало или склонило С. М. да се самоубие. Този извод е споделен от районния съд и се споделя напълно и от настоящия въззивен състав.

Правилни, обосновани и законосъобразцни са и изводите на първоинстанционния съд, че на досъдебното производство не са допуснати нарушения, които да са от характера на съществените такива, както и че същото е проведено законосъобразно. По делото не са събрани доказателства, които да обосновават извод за извършено престъпление по чл.127, ал.1 от НК, до какъвто краен извод е достигнал и наблюдаващият прокурор. Упреците от страна на К. Г. към С. М., че не се е грижел добре за родителите й и заканите, че ще бъде принуден да напусне дома си, не могат да се приемат като причина за последвалото самоубийство от страна на С. М., тъй като по делото липсват данни, от които да може да се направи подобен извод. Както правилно първоинстанционния съд е посочил в атакувания акт, може единствено да се предположи, че това е причината или една от причините С.М. да посегне на живота си, но подобен извод не намира опора в други обективни данни по делото. Самите свидетели, настоящи жалбодатели, в показанията си не твърдят, че С.М. е изживявал видимо тежко упреците и заканите и същите са оказали такова негативно въздействие върху психическото му състояние, че да доведат до самообесването му. Напротив, както е посочил и районният съд, същите заявяват, че въпреки тези критики и закани от страна на роднините му, най-вероятно същите са му дотежали и са го притеснили, но видимо той не се ядосвал и е бил физически и психически здрав. Още повече, че по делото липсват каквито и да било данни, че К. Г. е предприела някакви действия по изгонването на семейството на С. М. от дома им. Описаните упреци и закани от страна на К. Г. не могат да се приемат за поведение, а още по-малко виновно такова, което е имало за цел да склони или подпомогне С. М. към самоубийство, каквото е последвало. Евентуалния имуществен спор за къщата, който разбира се, е можел да се разреши в друго производство, също не може да се приеме, че е бил предпоставка за осъществяване на самоубийство или до неговото улесняване, когато пострадалият вече е взел решение да го извърши. Разпита на К. Г. и Н. М. не би могъл да доведе до извод обратен на направения от прокурора, тъй като те не биха могли да допринесат повече за мотивите за извършеното от пострадалия, за психическо му състояние и преживявания, а и за физическо му състояние от най-близките му лица, а именно съпругата и децата му, които са разпитани по делото.

С оглед изложеното, не може да се направи извод по делото, че С. М. преди извършеното самоубийство, е бил улеснен или подтикнат под някаква форма и õо някаква степен от Г., А. или друго лице. В този смисъл е напълно логичен изводът на наблюдаващия прокурор, че липсват доказателства лице да е склонило С. М. към самоубийство, тъй като за осъществяване състава на чл.127,ал.1 от НК е необходимо установяване на психическо въздействие върху пострадалия, в резултат на което, последният да е бил мотивиран да вземе именно решение на посегне на живота си. Не се установява и втората форма - склоняване към самоубийство, тъй като липсват данни което и да е лице психически да е въздействало върху С. М., което да е довело до вземане на подобно решение. В тази връзка, доводите в жалбата, че „тормозът" от страна на Г. и А. биха могли да са причина за вземането на решение за самоубийство от страна на С. М., както и че отношението на Г. към чичо си - С. М. би могло до доведе до извод, че същата е предполагала, че поведението й ще доведе до акт на самоубийство не намират опора и не почиват на някакви обективни данни по делото, поради което и не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав. Следва да се посочи също така, че ако съществува някакъв имуществен спор, то той не би могъл да бъде решен със смъртта на С. М., тъй като същият има наследници върху които преминава неговото наследство – имущество.

Напълно се споделя от въззивния съд извода направен в атакувания съдебен акт, че по никакъв начин не е установено по делото, което и да е лице да е съпричастно към формирането на решение или склоняване на Себахатин М. да посегне на живота си. Не може да се направи обратен извод, както се твърди в жалбата, дори и да се приеме, че К. Г. е целяла точно този резултат, тъй като вместо сама да свали М. от въжето, съобщила на леля си - св.С. М. за случилото се и с това „загубила ценно време" за спасяване на човешки живот. В подобна ситуация всеки човек реагира по различен начин и в случая не може да се приеме, че поведението на Г. да съобщи за случилото се на съпругата на С. М., е имало за цел допринасяне за настъпване на смъртта на лицето. Напротив, възможно е да се е притеснила, че ако тя самата бе отрязала въжето на самообесилия се, да не бъде упрекната, че е имала някаква съпричастност в извършения акт.

С оглед всичко изложено, напълно обоснован и правилен е изводът на районния съд, направен и от наблюдаващия разследването прокурор, че по делото не може да се установи по безспорен и несъмнен начин извършване на деяние по чл.127,ал.1 от НК.

Във връзка с горното, се явяват неоснователни доводите изложени в частната жалба на С. М., Х. И. и Р. М., че по досъдебното производство не са събрани всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина и съответно издирване на причинно следствена връзка и наличието или липса на вина.

Предвид всичко изложено, Постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №100/2011 г. по описа на РУ”Плиция”-К., е правилно и законосъобразно и достигайки до същия извод, районният съд е приложил правилно закона, поради което и постановения от него съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 72 от 29.04.2011 год. по ч.н.дело №446/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.