Р Е Ш Е Н И Е
№……...../………..2021 г.
Административен съд – Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора
ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. №
133 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу решение №
260541/11.12.2020 година по н.а.х.д. № 3971/2020 г. на Районен съд – Варна, с
което е отменено наказателно постановление № 03-011779/21.08.2019 г., с което
за нарушение на чл. 305, ал. 4 КТ на „Норма“ ООД е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл. 415в, ал.
1 КТ. По съображения за допуснато от районния съд нарушение на закона –
касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, се иска отмяна
на въззивното решение и постановяване на ново от касационната инстанция по
съществото на спора, с което оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно
постановление да се потвърди.
В предявена чрез процесуален представител писмена
молба с. д. № 2552/16.02.2021 г. касационният жалбоподател поддържа жалбата и
претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен изход
от нея.
Ответната страна – „Норма“ ООД, в предявен чрез процесуален
представител отговор на касационната жалба, както и в писмена молба с. д. №
2628/17.02.2021 г. оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана и
моли решението на районния съд да се остави в сила като на дружеството се присъдят
сторените в касационното производство съдебни разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ ЗАНН, съдът намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на жалбата: Предявена е пред родово и
местно компетентен съд; срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно
изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. второ ЗАНН; от процесуално
легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния срок за
упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Съобщение за
изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 16.12.2020 г.
/л. 27 от н.а.х.д. № 3971/2020 г. на ВРС/, а касационната жалба е подадена чрез
въззивния съд в рамките на срока за обжалване на решението на 22.12.2020 г.,
видно от поставения върху нея печат на ВРС /л. 3 от делото/. Кумулативното
наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за
допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК,
касационният състав намира жалбата за неоснователна.
Касационната инстанция споделя правния извод на въззивния
съд, че по начина, по който административното нарушение е индивидуализирано в
АУАН и в НП, то не води до извод за нарушаването от страна на наказаното лице на
чл. 305, ал. 4 КТ. Според тази разпоредба работниците и служителите,
ненавършили 18 години, имат право на основен платен годишен отпуск в размер не
по-малко от 26 работни дни, включително и за календарната година, през която
навършват 18 години. На така регламентираното субективно право на обхванатата с
нормата категория работници и служители съответства правното задължение на
работодателя да осигури ползването на основния платен годишен отпуск в
регламентирания в разпоредбата минимален размер. С нормативно гарантираното право
на непълнолетните лица на основен платен годишен отпуск от минимум 26 работни
дни се създава специална закрила за тази категория работници или служители,
които не са в равностойно положение с останалите такива на пазара на труда.
Изпълнителното деяние на административното нарушение по чл. 305, ал. 4 КТ се
изразява в непредоставяне от страна на работодателя на минимално предвидения
размер от 26 работни дни основен платен годишен отпуск за ползване от
непълнолетния работник или служител. Такова по вида си деяние от страна на
„Норма“ ООД не е описано обаче нито в АУАН, нито в оспореното пред районния съд
наказателно постановление. В тях индивидуализацията на нарушението се състои в сключването
от работодателя на индивидуален трудов договор с ненавършилото 18 години лице,
в който платеният годишен отпуск е посочен в по-малък размер от нормативно предвидения
минимален такъв в чл. 305, ал. 4 КТ – 20 наместо 26 работни дни. Контролните
органи на Дирекция „Инспекция по труда“ са установили единствено факта какви са
реквизитите на договора без да изследват въпроса дали работодателят реално е
отказал да предостави на работника ползването на отпуска в размер, който поначало
е зададен в долната си граница с императивна правна норма, която поради този си
характер следва да замести некореспондиращото в тази част съдържание на индивидуалния
трудов договор. Неосигуряването на отпуск е поведение, различно от
невключването на клауза с точно определено съдържание в трудовия договор.
Поради това безсъмнено установената липса на съответстваща на закона клауза не
води недвусмислено до извод, че през календарната година регламентираното в чл.
305, ал. 4 КТ право на непълнолетния работник на ползване на удължен по размера
си основен платен годишен отпуск ще бъде нарушено.
Изложеното обуславя извод за несъставомерност на
административното нарушение по смисъла на чл. 305, ал. 4 КТ, респ. за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Достигайки до идентични правни изводи, районният съд е
постановил правилно решение, което не страда от визираните в жалбата пороци – постановено
е при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон. Поради това
то следва да се остави в сила от касационната инстанция, съгласно правомощието
й по чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ ЗАНН.
Независимо от благоприятния за ответника изход на
правния спор и своевременно заявеното от пълномощника му искане за присъждане
на разноски, по делото не са представени доказателства за направени такива от „Норма“
ООД в касационното производство, поради което не следва да му се присъждат с
решението.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260541/11.12.2020 г. постановено
по н.а.х.д. № 3971/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХІІ състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/