Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №334

10.08.2021 г., гр. Стара Загора

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:   

                                   

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВA

                                                                                  2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ

                       

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурора  Нейка Тенева

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.д. №382 по описа на съда за 2021г.

                Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

            Образувано е по касационна жалба от П.Д.Д., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в град Стара Загора против решение № 197/17.05.2021г., постановено по а.д. № 297/2021г. по описа на този съд.

            Касаторът сочи, че това решение не било съобразено с Тълкувателно решение №3/22.12.2015г., постановено по т.д. № 3/2015г. на ВКС, ОСНК, съобр. и с измененията на НПК от ДВ бр.63/2017г. относно двойното наказване за едно и също деяние в административно – наказателното производство без характер на наказателно по см. на чл.4,  от Протокол №7 към ЕКЗПЧ.

            Касаторът сочи, че считал жаленото от него решение за правилно и логично, ни не съобразено с цитираното по-горе ТР № 3/2015г. относно двойното наказание, което в случая се преодолявало по установения от чл.70, б.1 от ЗАНН ред. В случая уважаемият съд установил, че за същото деяние от ОС Стара Загора му били отнети отработените дни, съгласно Определение № 10/13.04.2021г., включително и от РС със Споразумение от 17.05.2021г. по нохд № 1311/2021г. бил осъден на 4 месеца лишаване от свобода- за същото деяние. По тези доводи касаторът смята, че неправилно трябвало да търпи и въпросното наказание „пет денонощия в карцер“.

            Ето защо и от морална гледна точка моли касационната инстанция да отметни жаленото решение и жалената заповед на Началника на Затвора в град Стара Загора.

            Касаторът, редовно призован се явява лично в с.з. и поддържа жалбата си, като моли за отмяна на решенето, предмет на същата.

            Ответникът по касация – Началник на Затвора в град Стара Загора, редовно призован в с.з. се представлява от пълномощник ст. юрк. С., която моли за оставяне в сила на жаленото решение.

            Представителят на ОП дана заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност и правилност на жаленото решение, което следвало да се остави в сила.

           

Старозагорският административен съд, трети касационен състав приема така подадената касационната жалба за редовна от външна страна и за процесуално допустима, като подадена от страна в съдебния спор, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл.211, ал.1 АПК.

Касационната жалба е неоснователна.

За да потвърди жалената от касатора Заповед №Л-1718/23.04.2021г. на Началника на Затвора в град Стара Загора, съставът на Административен съд Стара Загора приел за установено, че 14.03.2021г. от служители на затвора било констатирано, че л. св. П.Д. не се бил завърнал в ЗООТ „Верея“ към Затвора от домашен отпуск.  За случая била уведомена ГДИН, като след поведени издирвателни мероприятия на 15.03.2021г. Д. бил открит и задържан от органите на РУ на МВР Хасково и върнат в Затвора – Стара Загора. За това била издадена оспорваната заповед на Началник Затвора – Стара Загора, с която на лишения от свобода П.Д. било наложено на осн. чл.101, т.7 от ЗИНЗС дисциплинарно наказание “изолиране в наказателна килия“ за срок от пет денонощия.

            Съдът установил още и, че с Определение № 10 /13.04.2021г. на ОС Стара Загора било отменено зачитането на работните дни на лишения от свобода, на осн. чл.41, ал.4 от НК, а от РС Стара Загора със Споразумение от 17.05.2021г. по нохд № 1311/2021г. Д. бил признат за виновен, че на 14.03.2021г., като затворник, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ е избягал, като не се е завърнал в ЗООТ“ Верея“ към Затвора в Стара Загора от домашен отпуск, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца.

            При тези фактически установявания Съдът приел от правна страна, че жалбата била процесуално допустима, но неоснователна. Съдът посочил, че заповедта била издадена от материално и териториално компетентния орган, в предвидената писмена форма и съдържала фактически и правни основания за издаването си. Съдът не констатирал да имало  допуснати съществени процесуални нарушения, като посочил, че били спазени сроковете по чл.106, ал.1 от ЗИНЗС и преди налагане на дисциплинарното наказание нарушителят бил изслушан, както и били приети дадените от него писмени обяснения.

             Съдът възприел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че при издаване на заповедта била нарушена разпоредбата на чл.105, ал.2 от ЗИНЗС, обосновано с довода, че за същото деяние Д. *** с отнемане на отработените дни за две години назад. Първоинстанционния съдебен състав посочил, че с оглед систематичното място на разпоредбата, въведената в текста забрана, касаела случаи на налагане на дисциплинарни наказания, т.е. недопустимо било за едно и също дисциплинарно наказание се следвало само едно наказание, а в случая липсвали данни за същото нарушение Д. да бил наказан и с друго наказание по чл.101, т.1-8 от ЗИНЗС.

            На следващо място съдът посочил и, че не обуславяло извод за допуснато нарушение на чл.105, ал.2 от ЗИНЗС и влязлото в сила Определение на ОС Стара Загора от 13.04.2021г. за отмяна на зачитането на работните дни на л. св. Д.. Отново било посочено, че разпоредбата с оглед систематичното й място касаела единствено дисциплинарните наказания за извършени дисциплинарни нарушения, а на следващо място съдът посочил, че липсвала законова забрана, в случаите, когато с едно деяние се осъществявали признаци на дисциплинарно нарушение и на друг вид правонарушение, да се реализирали едновременно предвидените дисциплинарна и друг вид отговорности. Изложени били доводи относно съдебната практиката на ЕСПЧ относно чл.6, §1 от ЕКЗПС и чл7 от Протокол № 7 и наказанието „изолиране в наказателна килия“, практиката относно чл.443, т.2 о НПК, вр. с чл.41, ал.4 от НК, като се извел извода, че с едновременното налагане на дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия“ и отнемането на отработените дни не се нарушавал принципа  ne bis in idem. По същите доводи, първоинстанционният съд посочил и, че този принцип не се нарушавал и с оглед наложеното от РС ново наказание съгласно споразумението  от 17.05.2021г., по нохд № 1311/2021г.

            В заключение Съдът мотивирал, че заповедта била издадена и при правилно приложение на материалния закон, тъй като еднозначно извършеното дисциплинарно наказание се потвърждавало от събрания доказателствен материал и за това правилно и обосновано поведението на лишения от свобода Д. било възприето за дисциплинарно нарушение, за което се налагала най-тежката дисциплинарна мярка, тази по чл.101, т.7 от закона. Това наказание било правилно определено и съобразено с чл.102, ал.2 от ЗИЗНС при индивидуализацията му, в съотв. с чл.102, ал.1 от закона.

            Касационната инстанция намира, че жаленото решение на едноличния състав на Административен съд Стара Загора е преди всичко валидно и допустимо.

             Решението е аконосъобразно и правилно. Не се установява да има допуснати съществени процесуални нарушения, нито има неправилно приложение на закона. Нещо повече, самият касатор сочи, че същото е правилно и логично. Решението на административния съд е съотв. на събрания доказателствен материал, поради което се явява и обосновано. Изцяло се споделят изводите за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесната заповед, за нейната валидност и материална законосъобразност, вкл. и с оглед така индивидуализираното наказание.

            Ето защо не се налага преповтаряне на подробната обосновка, която се прави в жаленото решение, а настоящата инстанция на осн. чл.221, ал.2, изр. последно от АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

            Основните доводи на касатора се свеждат до неправилност на жаленото решение с оглед приетото в ТР № 3/22.12.2015г., постановено по т.д. № 3/2015г.  на ОСНК на ВКС относно някои въпроси на хулиганството във вр. с ЕКПЧОС и най-вече относно въпрос по т.3.1. от искането, като с тълкувателното решение се приема, че деецът не следва да носи едновременно наказателна и административно-наказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административно-наказателна норма с различни обекти на защита.

                Такива доводи са навеждани и пред първоинстанциония съдебен състав, на които той дава подробни отговори, като ги приема за неоснователни. Изцяло правилни са съжденията на първоинстационния съд, че наложеното с процесната заповед наказание е дисциплинарно такова по своя характер, съотв. правилен е изводът на съда, че то няма „наказателен“ характер по см. на ЕКЗПЧ. Аргумент в тази насока може да служи и  приетото в Решение на ЕСПЧ, постановено на 06.10.2020г. по дело Stoyan Krastev v. Bulgaria, че дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия“ не представлявала незаконно лишаване от свобода, тъй като като цялo диcциплинapнитe мepĸи, нaлoжeни oфициaлнo или нeфopмaлнo, ĸoитo имaт eфeĸт въpxy ycлoвиятa нa зaдъpжaнe в зaтвopa, нe мoгaт дa ce cчитaт зa лишaвaнe oт cвoбoдa (вж. Воllаn v. Unіtеd Кіngdоm (peшeниe пo дoпycтимocт), № 42117/98, ECΠЧ 2000 V), а тaĸивa мepĸи тpябвa дa ce paзглeждaт пpи нopмaлни oбcтoятeлcтвa ĸaтo мoдифиĸaция нa ycлoвиятa нa зaĸoннo зaдъpжaнe. 

            Много правилно първоинстанционният съд отбелязва, че деянието, за което се налага дисциплинарното наказание по чл.101, т.7 от ЗИНЗС не е пречка да бъде кумулирано и с друг вид санкции, вкл. и наказателна такава, с оглед постановеното от РС ново осъждане, предвид установеното проявление на факти, субсумирани в норма на НК. Забраната за двойно наказване, видно и от цитираното ТР,  касае случаите на едновременно налагане за едно и също деяние на две санкции, които имат „наказателен“ характер по см. на ЕКЗПС, а тук наложеното наказание с процесната заповед няма такъв. То се налага за дисциплиниране поведението на лишения от свобода към спазване на установените правила в затвора и не допускане на други нарушения на същите, независимо, че се възприема от наказаното лице като наказание. По същите аргументи не е налице „двойно наказване“, съотв. не е нарушен принципът  ne bis in idem и с оглед постановената от ОС Стара Загора отмяна зачитането   на отработените дни за две години назад, което също не представлява наказание по см. на чл.37 от НК. 

            Касационната жалба се явява изцяло неоснователна и следва жаленото решение да бъде оставено в законна сила, като валидно, допустимо и материално-правно законосъобразно постановено.

            Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 197/17.05.2021г., постановено по а.д. № 297/2021г. по описа на Административен съд Стара Загора за 2021 година.

 

Настоящото решение е окончателно.

 

 

ПЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                             2.