Разпореждане по дело №335/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във вр. с чл.274 ал.1 т.2 ГПК и е образувано по частна жалба на „ЧЕЗ Е. Б. ,подадена Ч. процесуалния представител по пълномощие А.Р.Д. от А. С. “.Д. и П.-регистрирано при САК ,против разпореждане №641 /16.02.2010г. на РС-Разлог по чгрд.№200/2010г. ,с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение против длъжника „Т Х.Е. със седалище и адрес на управление:гр.Б.,У.”. Н.” Л. Б. А.Л в частта за деловодните разноски за А. възнаграждение в размер на 78.00лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания първоинстанционен С. акт и се иска отмяната му.Поддържа се,че РС се е произнесъл извън предмета на заповедното производство,очертан с подаденото от “. Е. Б. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.Жалбоподателят излага доводи ,че предвид формалния характер на производството РС е следвало да уважи искането за издаване на заповед за изпълнение за направените по производството разноски за А. възнаграждение ,а правата на длъжника са защитени с регламентираната в чл.413 ал.1 ГПК възможност да обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Частната жалба е процесуално допустима-подадена е в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежно упълномощен процесуален представител на заявителя и при наличие на правен интерес,тъй като е насочена срещу обжалваем С. акт,с който е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение за вземането му за част от съдебно-деловодните разноски в заповедното производство.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да отхвърли заявлението в частта за разноските за А. възнаграждение,РС е приел в обжалваното разпореждане,че разноските не са удостоверени с надлежен документ за плащане на адвокатския хонорар.От данните по делото се установява,че заявлението е подадено Ч. пълномощници-А.С. и А.Д. от А. С. “.Д. и П.-регистрирано при САК . Представено е пълномощно за упълномощаване на посоченото А. С. ,съдружници в което са адвокатите Стоянов и Д. и служебна бележка изд. от адвокатското С. за обстоятелството,че по сметката на дружеството са постъпили 78 .00лв като А. възнаграждение по заповедно производство против длъжника„Т Х.Е.,без да се сочи за кое заповедно производство се отнася удостовереното плащане на А. възнаграждение .При тези данни изводът на РС,че не е доказано заплащането на разноски за А. възнаграждение е обоснован и законосъобразен.Съгласно правилото на чл.78 ал.1 ГПК във вр.с чл.412 т.6 ГПК ,длъжникът по парично вземане,заявено със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 /респ.за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК / дължи направените от кредитора-заявител разноски за адвокат .Не е достатъчно обаче да е било уговорено А. възнаграждение ,необходимо е доказването на плащането му,защото само тогава се счита,че разноските са направени по производството.Съгласно чл.36 ал.2 и 3 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, а при липса на договор –по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя дължимото възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвЕ.В случая не е представен договор за правна помощ между заявителя и А. С. “.Д. и П. ,удостоверяващ плащане в брой на договорения адвокатски хонорар ,нито е представен друг платежен документ ,удостоверяващ заплащане на претендираната като разноски за А. възнаграждение сума от заявителя на упълномощеното А. С. .Представената служебна бележка от адвокатското С. правилно е счетена от РС за частен свидетелстващ документ без обвързваща материална доказателствена сила досежно извършването на разноските.Поради непредставяне на годни доказателства за установяване на действително направени разходи по производството за А. възнаграждение ,законосъобразно РС е отхвърлил заявлението в частта за тези разноски . Доводът наведен в жалбата,че по въпроса за разноските РС е излязъл извън предмета на произнасяне,с който е сезиран,е несъстоятелен и не намира опора в закона.При произнасяне по искане за присъждане на деловодни разноски,в т.ч. за А. възнаграждение,съдът е длужен да провери основателността на това искане съобразно представените документи за понасянето на разноските от страната,която ги претендира.Правото на длъжника да обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските по реда на чл.413 ал.1 ГПК не освобождава съда от задължението да провери дали претендираните със заявлението разноски са действително извършени.При отсъствие на такива данни ,заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта за разноските за А. възнаграждение подлежи на отхвърляне,както е сторил РС с обжалваното разпореждане.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна ,а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.278 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №641 /16.02.2010г. на РС-Р. по чгрд.№200/2010г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: