Мотиви по Н.О.Х.Д.№2553/2017г. по описа на СГС, НО, 5-ти с-в
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №513 ЗМК
11/2017г. по описа на СДВР (пр.пр.№21516/2016г. по описа на СГП) срещу П.А.Х. за извършено престъпление по чл.115, вр.
чл.18, ал.1 от НК.
Срещу
подсъдимия П.А.Х. е повдигнато
обвинение за това, че на 23.12.2016г. около 10.45 часа в гр.София, в магазин „Калиопе”, находящ се в сградата
на МОЛ - София, бул.„*********като охранител на магазин „Калиопе“
направил опит умишлено да умъртви Р.Х.А.А. с ЕГН:**********,
като му нанесъл удари с нож по тялото, с което му причинил:
-
три прободно-порезни наранявания в областта на лявата
лопатка, от които две прободно порезни наранявания
непроникващи в гръдната кухина със засягане на меки тъкани на гръдната стена и
едно проникващо в гръдната кухина прободно порезно
нараняване с входна рана на лопатката и на 4 см. наляво от гръбнака, с
нараняване по хода на раневия канал на белия дроб в
областта на шестия му сегмент;
- прободно-порезно нараняване с входна рана на нивото на 9-10
ребра в ляво по предната мишнична линия, проникващо в
гръдната и коремната кухина с нараняване по хода на раневия
канал на лявата диафрагма и черния дроб, с направление на раневия
канал предвид описаната локализация на нараняванията отляво надясно и отдолу
нагоре, отчетена при изправено анатомично положение на тялото;
- прободно-порезно нараняване в областта на лявото рамо засягащо
меки тъкани и мускулатура;
- прободно-порезно нараняване на дясното бедро с входна рана
по предно вътрешната му повърхност с раневи канал с
дължина около 7 см. и нараняване по хода му на кожа и подкожие
до мускулна фасция;
-
две прободно-порезни наранявания в областта на лявото
бедро;
-
порезни наранявания на 4 и 5 пръсти на дясната ръка, като деянието макар и да е
довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици по независещи от него причини -
своевременно оказана медицинска помощ.
В
хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение със същата фактическа обстановка и правна квалификация като
изложените в обвинителния акт. СГП счита, че обвинението е доказано по несъмнен
и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, доказателствени средства и способи за проверка, които
изброява подробно. В основни линии, обвинителната си теза СГП базира на
показанията на пострадалия, които приема за кореспондиращи с тези на
приятелката му - св.К.И. /свидетел-очевидец/, св.Б.Д.и св.Ю.П., пред които Х. е потвърдил, че е използвал нож и
наранил А., изложеното от св.Е.К. от досъдебното производство. Прокурорът подкрепя
доказателствената стойност на заявеното от дошлите на
място охранители - св.Б.Н. и св.В.Ч. и обясненията на подсъдимия, главно от
досъдебното производство.
Подробно
се обосновава липсата на основание за квалифициране извършеното от Х. по чл.12а от НК, тъй като деятелността
на пострадалия е малозначителна, при липса на
опасност да извърши друго престъпление, а и задържането не е било предприето с
цел предаване на органите на властта, поради липса на подадена жалба за
извършената кражба. Подкрепа в изводите си прокурорът вижда в показанията на
св.И., св.А., св.Н., св.Б.Н. /от досъдебното производство/. Същевременно се
приема, че са превишени необходимите и законосъобразни мерки, поради явно
несъответствие между характера и степента на обществена опасност на извършеното
от задържаното лице и обстоятелствата по задържането, като се набляга на съзнателно
нанесените от подсъдимия с нож множество наранявания на пострадалия.
Подчертават се допуснатите според СГП нарушения на служебните задължения по ЗЧОД
от подсъдимия, които се обсновават с цитиране на
конкретните законови норми /чл.29 от ЗЧОД, задължаваща служителите да носят
лична идентификационна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло,
чл.32, ал.1 от ЗЧОД, уреждащ
задълженията на охранителите/.
С оглед наличието на оръжие
у Х. в нарушение на указаното в длъжностната му
характеристика и от момента на хващането на А. през кръста, прокурорът определя
поведението му като противоправно, представляващо
нападение, което прави ирелевантно кой пръв е нанесъл
удар в съблекалнята – пострадалия или Х..
СГП приема, че още от тогава А. е имал право да се отбранява, позовавайки се на
чл.12, ал.1 от НК, позовавайки се на показанията на пострадалия и св.К.И.,
които настояват Х. да се е държал
агресивно. С тези аргументи, обвинението игнорира възможността за
приложение института на неизбежна отбрана, респективно превишаване пределите й,
поради уплаха по смисъла на чл.12, ал.4 от НК, а също и чл.118 и чл.119 от НК касателно извършено при афект деяние, доколкото сам подсъдимият
е провокирал противозаконното действие.
Прокурорът прави детайлен
анализ на развилите според него фактически обстоятелства на инкриминираната
дата. Приема, че подсъдимият пръв е започнал да нанася удари, което е
провокирало ответното поведение на пострадалия. Тази картина на стеклите се
събития, СГП изгражда на база показанията на св.К.И., св.Е.К., св.З.Н. от
23.12.2016г. /от досъдебното производство/, които игнорират изложеното от последните
две пред съда, че А. е посегнал пръв към подсъдимия. Изводите си прокуратурата обосновава
с това, че едва в обясненията на подсъдимия в заключителното с.з. се споменава за
удар от страна на А. в гърба на Х.,
който не кореспондира с обясненията му от досъдебното производство, където твърди
първоначалните удари от пострадалия да са били насочени към главата и лицето му. Ето защо,
представителят на обвинението игнорира показанията на двете служителки в
магазина, тъй като безспорно са били в близки отношения с охранителя. Особено
внимание се обръща на твърдяната от прокурора вътрешна противоречивост в показанията
на св.З.Н., тъй като
един път /при разпита си от 20.11.2017г./ настоява, че след удара със стола от
пострадалия, охранителят е паднал на земята, но е държал А. за краката и в този
момент вече е имало размяна на удари, а от друга - потвърждава, че не е виждала
Х. да отвръща на пострадалия
с удари. Несъответствие с действителността прокурорът намира и в твърденията на
свидетелката, че веднага след удара със стола е изтичала за помощ, „виждайки“ А.
да нанася удари с юмруци по охранителя, един път в трупа, друг път във врата,
при все, че съдебно-медицинската експертиза спрямо подсъдимия е констатирала рана
на тила му, но не и следи от удари по лицето и главата. Прокурорът определя и
като съществено противни едни на други и показанията на св.К. от съдебното и досъдебно
производство. Версията
на подсъдимия за самозащита, прокурорът опровергава с обстоятелството, че Х. е дългогодишен служител, който е
имал възможност своевременно да провери дали А. е има в себе си оръжие. Това на
свой ред според СГП внася съмнения в обосноваността на заключението по съдебно-психиатричната
и психологична експертиза, удостоверяваща, че подсъдимият е действал в
състояние на уплаха и застрашеност за живота си.
Вниманието на съда се насочва към това, че Х.
не може да се позове на неизбежна отбрана, тъй като сам е провокирал
нападението върху себе си.
От субективна страна, СГП приема
деянието на Х. да представлява
довършен опит за убийство /съдебно-медицинската експертиза, показанията на
пострадалия, на св.К.И., на св.Ч. от досъдебното производство, на св.Б.Н. и св.К.А./,
извършен при пряк умисъл. Прокурорът прави този извод като съобразява мястото
на ударите /жизнено-важни органи/, техния интензитет /осем прободно-порезни
наранявания, от които две проникващи в кухини/ и средството на нападението
/нож/.
При
индивидуализиране наказателната отговорност на подсъдимия Х., за справедливо СГП намира наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от около 5 /пет/ години, което да бъде определено при условията на чл.58, б.„а“ от НК. Счита
приетия за съвместно разглеждане граждански иск за основателен, поради което и
моли съда да го уважи, съобразявайки се със заложените стандарти за
справедливост в практиката на ВС и ВКС.
Повереникът на частния обвинител и гр.ищец - адв.Г.В. се солидаризира с доводите на СГП. Прави обстоен анализ
на приобщения по делото доказателствен материал, след
който аргументира извод за несъмнена установеност на авторството и механизма на
инкриминираното деяние. Базира заключението си на показанията на пострадалия и
приятелката му, който не е отказал да тръгне с подсъдимия към магазина, отказал
е да влезе в пробната, което поради това е сторено насила от подсъдимия Х..
Съпоставя
твърденията на доверителя си и приятелката му с тези на св.Н. и св.К., които
обявява за нелогични. Настоява А. да е бил обект на поне три-четири удара от
подсъдимия, което е провокирало самоотбрана с ответно нанасяне на удари.
Оспорва се възможността А. да е имал обективна възможност да нанесе удар по
гърба на подсъдимия, който го е държал през кръста. Твърденията на пострадалия
за нанесен само един удар със стола, адв.В. подкрепя
и с разпита на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза.
Според частното обвинение,
ударите с оръжието са били бързи, целяли са лишаване
от живот на пострадалия Р.А., който от своя страна се е опитвал да се защити, в
каквато насока говорят нараняванията по дясната му ръка. Този механизм на нараняването, според адв.В.
се съпоставя добре с отговорите на вещото лице Б. в с.з. на 02.02.2018г. Обръща внимание на възприятията на охранителите –
св.А. и св.Н., видели доверителя му легнал, облян в
кръв, неадекватен.
Дискредитират се обясненията
на подсъдимия, дадени в заключителното по делото с.з., които се оценяват като
защитна теза. По-насетне намира деянието да е извършено от годен да носи
наказателна отговорност субект при пряк умисъл.
Категорично
се изключва хипотезата подсъдимият Х.
да е действал в условията на неизбежна отбрана, тъй като е използвал хладно
оръжие, нанесъл е множество удари отпред по цялото тяло, вкл. и прободно-порезни. За справедливо като резултат от горното, намира
наказание „Лишаване от свобода“ в аналогичен на предложения от СГП размер.
Повереникът поддържа гражданско-правната претенция на
доверителя си, като я намира за доказана по основание и размер в цялост. Вида и
характера на нанасените на А. наранявания обосновава
със заключението на съдебно-медицинската експертиза, приобщените от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД медицински документи. От
показанията на самия пострадал и неговата майка, св.К.И. и св.М. П.
извежда изключително тежкото състояние, в което се е намирал първия след
случилото се. Посочва не само, че А. е бил със серизона
опасност за живота си, но и впоследствие е получил допълнително
вътрешно-болнична инфекция, които обстоятелсттва са
довели до невъзможност да се яви на изпити през зимната сесия, пропуснал е
учебната година, получил е страхова психоза.
Надлежно
конституираният като гр.ищец и частен обвинител пострадал не се явява в
заключителното по делото съдебно заседание.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия - адв.В.К. в заключителната си
реч отрича подсъдимият да е извършил вменото му
престъпление – опит за умишлено убийство. Обръща внимание на поведението на св.А.
и неговата приятелка, извършили кражба от магазин „Калиопе“.
Изразява доверие към
твърденията на подзащитния си в частта относно
откриването на извършителите на кражбата в друг магазин и съответното им
довеждане за информиране на органите на реда. Отрича твърдяното съприкосновение
между А. и Х. по пътя към магазина.
Защитата
констатира две противни групи свидетели, от съдържанието на които, след
преценка отношенията им с подсъдимия и процесуалната им позиция, съдът следва
да установи кой е нанесъл първите удари и дали в крайна сметка Х. е искал да отнеме човешки живот. Счита
А. да е бил лицето с основен мотив да се противопостави на действията на
подсъдимия, който единствено го е задържал през кръста като след удара в
главата и удара със стол по главата, е реагирал като е извадил нож, за да се
защити. Акцентира на изготвената съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, която установява състояние на уплаха у подсъдимия, довело до
извършване на деянието, за което е изразил многократно съжаление.
Алтернативно,
в случай, че съдът прецени подсъдимият да е реализирал противоправно
деяние, пледира да е извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана,
което налага определяне на съответно по-нисък от сочения от СГП размер на
наказанието „Лишаване от свобода“.
В
заключение набляга на чистото съдебно минало на подзащитния
си, оказано от него съдействие още отначало, въпреки факта, че процесния нож не е иззет по реда на НПК като годно
доказателство.
Подсъдимият
П.Х. се възползва от правото си по чл.115,
ал.3, вр. чл.55, ал.1 от НПК и дава обяснения по
повдигнатото срещу него обвинение в заключителното по делото съдебно заседание.
Настоява на инкриминираната дата по молба
на управителката на магазин „Калиопе“ да е отишъл
заедно с продавачка да търсят извършител на кражба. Посочва, че въпреки липсата
на униформено облекло, се е представил на А., че е охрана, уведомил го е за
необходимостта да се върнат заедно в магазина за изясняване на случая, въпреки
което последният е оказал съпротива, обективирал е
заплахи. Разказва, че след като му са били разяснени възможностите да заплати
отнетата вещ или да бъде извикана полиция, пострадалият станал агресивен и пръв
е ударил Х. с юмрук в областта на
гърдите пред пробната, след което последвал още един удар, а след това в
пробната и поне два удара със стол. Подсъдимият обяснява, че силно уплашен от обстоятелството,
че А. се е опитал да извади нещо от джоба си и в почти в легнало /приклекнало/ положение,
извадил нож, размахвайки го хаотично. Настоява да е искал да окаже първа помощ
на пострадалия, но е бил възпрян от дошлия на място охранител на МОЛ-а. Отрича
да са били разтървавани от дошлите на място негови колеги - охранители, тъй
като вече са били разделени с момчето.
В отговор на въпроси на страните, Х. посочва, че открадната вещ е била
взета по-рано от св.Н., поради което и целта на връщането на А. е била изясняване
на случая. Отново набляга на агресивното поведение на посрадалия
и отправянето на обиди още по пътя към магазина, до който го е държал през
ръка. Посочва, че носи ножа с цел използването му за хранене. Уточнява, че след
втория удар със стол в главата му, довел до 12 шева впоследствие в болницата, е
започнал да губи съзнание.
Според
приобщените на осн. чл.279,
ал.3, вр. ал.1, т.3 от НПК обяснения на
подсъдимия, същият е бил ударен първоначално от А. с юмруци в областта на
лицето и главата, което отрича в с.з. Констатирайки противоречия и непълноти,
по повод направено искане от страна на СГП, в процеса бяха инкорпорирани и
друга част от обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице от
досъдебното производство. Според нея, Х.,
изправяйки се, е извадил нож и в полуизправено
състояние е започнал да замахва напосоки с него като същевременно се е опитвал
да се изправи.
В правото
си на лична защита, подсъдимият Х. изразява
съжаление случилото се, като моли да не бъде признаван за виновен за убийство, тъй
като не е целял настъпването на този резултат спрямо св.А.. В последната си дума по чл.297, ал.1 от НПК потвърждава изложеното и отново обективира
съжаление за стореното на пострадалия.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
П.А.Х. e роден на ***г***, българин, български
гражданин, с постоянен адрес:***, със средно образование, разведен, безработен,
с ЕГН:**********, неосъждан.
Съгласно
заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза, подсъдимият Х. не страда от психично заболяване
/психоза/, липсва акцентуация на характера или дисхармоничност. Вещите лица са очертали личността на
подсъдимия като контактен, оптимистичен, стремящ се към спокойни отношения,
основани на взаимно разбиране и близост, без самоцелна враждебност и
агресивност. По-насетне експертите са счели, че по време на инкриминираните
събития същият е бил в състояние да осмисли и ръководи постъпките си, при липса
на данни за преживян психотичен епизод, довел до
качествена промяна на съзнанието му. На базата на изследванията, психиатър и
психолог са приели, че с оглед конфликтната ситуация, твърденията за нанесен
силен удар от страна на пострадалия, са довели при Х. до негативни емоционални страхови преживявания,
с оглед установените при подсъдимия личностнови
особености – лабилна самооценка и известна липса на увереност. В заключение, според
вещите лица по време на инкриминирания инцидент, при подсъдимия Х. е възникало
затормозяване на психичните процеси, без данни за изпадане в състояние на
физиологичен афект или смущение в създалата се екстремна ситуация.
Подсъдимият
П.Х. бил назначен въз основа на
трудов договор №88 от 25.04.2016г. на длъжност „охранител“ към „Орел 300“ ООД,
представлявано от св.И.М.. От своя страна последното дружество имало сключен
договор от 15.12.2011г. и 2бр. анекси към него за охрана на обекти с „И.Т.“ ООД
да охранява магазините й в МОЛ „София“ – „Тера Нова“
и „Калиопе“, находящ се на бул.„Александър
Стамболийски” №101-103. Подсъдимият бил отговорник на групата за охрана на двата
магазина в МОЛ-а.
Задълженията
на охранителя били отразени в проведения с подсъдимия инструктаж, с който бил
запознат срещу подпис и нарочна декларация от 25.04.2016г. Според тях
охранителят следвало да следи за недопускане на кражби от двата магазина, да
охранява персонала, да не допуска хора във видимо неадекватно състояние, да следи
за джебчии
и забравени вещи, а при залавяне на крадец, същият да бъде предаден на полицията,
а ако е непълнолетен - да се уведомят родителите. Подсъдимият Х. бил запознат и с длъжностната си характеристика
при постъпването си на работа. Охранителите нямали право да носят оръжие, нито
да използват такова по време на изпълнение на трудовите си задължения, което им
било разпоредено от управителя М.. Охранителите
изпълнявали служебните си задължения без униформа, цивилни. Нямали и лична
идентификационна карта със снимка.
На
23.12.2016г. съгласно представените по делото графици, които изготвял
подсъдимия, същият следвало да изпълнява служебните си задължения на
територията на двата магазина – „Калиопе“ и „Теранова“ в МОЛ „София“, находящ
се на бул.„*********в гр.София.
На
същата дата в магазин „Калиопе“ в посочения по-горе
търговски обект на работа били св.Е.К. - продавач-консултант и управителката - св.З.Н..
След 09.00 часа двете подготвяли магазина за работния ден и го отворили към
10.00 часа.
На 23.12.2016г. малко след 10,00 часа, св.Р.Х.А.А. и
св.К.И. ***. Двамата влезли в магазин „Калиопе“,
който се намирал на първия етаж, вдясно от центалния
вход на търговския обект. В магазина имало още един-двама неустановени по
делото клиенти. К.И. харесала няколко пуловера, вкл. и пуловер в цвят охра, и
влязла заедно с А. в пробната на магазина с тях, което било забелязано от
управителката на магазина – св.З.Н.. Тя помолила продавачката - св.Е.К. да
наблюдава действията на лицата и след напускането на обекта, да провери, дали
не липсва аларма на артукил, тъй като такава била
практиката, особено при влизане едновременно на две лица в пробните.
По
това време в съблекалнята пострадалият Р.А. и св.И. установили, че алармата на пуловера
може да се премахне лесно, отстранили я и го взели, без да го заплатят стойността
му. Св.К.И. поставила полувера в чантата си, която
била отворена, оставила алармата и етикета на дрехата в пробната и двамата
младежи напускали магазина след зоната за заплащане на стоките. След като св.К.
видяла алармата и етикета на пуловера, поставени под огледалото в пробната,
уведомила управителката Н., която също влязла в пробната, констатирала липсата
на описаната по-горе дреха и тръгнала незабавно след св.А. и св.И.. Засякла ги
непосредствено пред „Коста кафе“ в МОЛ-а и им заявила: “Защо крадете. Ще
извикам полиция“ и взела подаващия се от чантата на св.И. пуловер, която носил
пострадалият А., тъй като чантата била тежка. Св.К.И. се стъписала от реакцията
на св.Н., като заявила: „Остави я, тази е луда!“ Св.Р.А. също започнал да
обиждал свидетелката, че е луда. Държал се арогантно и агресивно. След като
констатирала, че дрехата е наранена в областта на алармата, Н. тръгнала обратно
към магазин „Калиопе“.
Няколко
минути по-късно пред магазин „Калиопе“ минал
подсъдимият П.Х.. Св.Н. разказала на
охранителя на магазина за възникналата преди това ситуация с откраднатия
пуловер. Описала как визуално изглеждат момчето и момичето, в чиято чанта бил
намерен пуловера, заявила как св.А. се е държал арогантно и в коя посока са се
отправили двамата младежи. С подсъдимия тръгнала св.Е.К., за да покаже лицата
на Х.. Двамата били забелязани в
близост до магазин „Н&М“ и К. ги посочила на охранителя.
Подсъдимият
Х. се приближил до Р.А., поставил
ръката на гърба му в областта на кръста и го повел към магазин „Калиопе“ като се представил, че е охранител. След тях вървяли св.И. и продавачката – св.К.. Р.А. заявил, че не е
нужно да бъде бутан, че може да върви сам, а подсъдимият обяснил, че следва да
се върнат в магазина, за да се установи дали ще заплатят стойността на
пуловера, или ще се извика полиция. Пострадалият заявил на подсъдимия: „Сега ще видиш какво ще се случи“.
В магазина
А. започнал да се съпротивлява, не искал да влиза в пробната, накъдето го
насочвал Х., който го бутал в гърба
като продължавал да го държи през кръста с ръка. С усилия подсъдимият Х. успял да вкара пострадалия в първата
пробна на магазина, намираща се в непосредствена близост до склада, въпреки
съпротивата му. Провокиран от държането му, подсъдимият му нанесъл удар с ръка
в гърба приблизително в областта на бъбреците, а след това и удари към главата
отзад. Св.А. заявил, че ще заплати стойността на пуловера, което било чуто от
част от присътващите в магазина жени.
Пострадалият
от своя страна незабавно реагирал на нанесените му удари, обърнал се с лице към
Х. и започнал хаотично да го удря,
като се целил в главата. Нанесъл няколко удара на охранителя, от които същият
се предпазвал с ръце. Подсъдимият се навел към пострадалия, който останал
вдясно от него, в който момент св.Р.А. взел намиращия се пластмасов стол в
пробната и ударил с него Х. *** главата,
откъдето му потекло кръв.
Това
вбесило подсъдимия, който не паднал от удара, приклекнал и в неустановен точен
час около 10.45 часа, полуизправайки се, извадил
носения от него на колана на панталона в черен пластмасов кълъф
нож с дължина на острието 9,5см и започнал да нанася удари с него в областта на
тялото на св.А.. Подсъдимият Х. пробол
пострадалия с острието на ножа - три пъти в областта на лявата лопатка, един
път на нивото на 9-10 ребра в ляво, един път в областта на лявото рамо, един
път в областта на дясното бедро, два пъти в областта на лявото бедро. В резултат на опитите на А. да се
защити бил наранен и по пръстите на дясната ръка.
Пострадалият
изкрещял, че Х. има нож, което било
чуто от св.К.И.. Св.А. успял да бутне охранителя на земята, видял една от
раните си, от която течало обилно кръв и се облегнал на стената. Х. продължил да му нанася удари с юмрук
в областта на лицето /окото и челюстта/ като държал А. през кръста, като в тази
борба двамата паднали на земята в пространството пред пробната и склада.
Св.К.И.
била в непосредствена близост до биещете се и
наблюдавала действията им от коридора пред пробните. Най-близо до нея на
разстояние от няколко метра била и св.Н., а по-встрани към касата била и св.К..
Св.И. крещяла през цялото време Х.
да не бие А. и молила управителката и продавачката да окажат съдействие на
приятеля й. Сигнализира на тел.112 за Спешна помощ, тъй като единствена имала
мобилен телефон, поискала аптечка, която била
донесена от св.Н. и започнала да притиска раните на Р.А. с марли. Обърнала се
към подсъдимия Х. с молба да спре да
нанася удари на приятеля й – св.А..
Св.З.Н.
от своя страна уведомила за случилото се рецепцията на МОЛ-а, откъдето били
повикани и пристигнали на място св.К.А. – организатор-охрана и св.А.Н. –
охранител в дружеството „А.П.Е.С.“ ЕООД, осъществяващо охрана в общите части на
МОЛ-а. Почти едновременно с тях дошли и св.В.Ч. и св.Б.Н. – техни колеги.
Подсъдимият също се обадил на тел.112.
Охранителите
заварили пострадалия А. лежащ непосредствено пред съблекалнята, облян в кръв. Охранителите /св.К.А. и св.Б.Н./ отстранили
подсъдимия Х., който бил върху
пострадалия и го бил натиснал с тялото си, тъй като бил по-афектиран. Подсъдимият
Х. продължал да вика и крещи, че ще довърши А., че е
„боклук, че ще го убие“, псувал като св.Ч. възприел и думите: „ще ти еба
майката, тук не ти е мястото, ходи си в чужбина“. Подсъдимият освен това
признал, че е наръгал Р.А. с ножа, който бил на кръста му, но го бил извадил за
самозащита като не е искал да стане така, което отново било чуто от св.Ч.. Св.К.А.
и св.А.Н. поставили марлени парцали на раните на
пострадалия, за да спрат обилното кръвотечение и помогнали на св.И. да окаже
първа помощ на приятеля си.
Св.К.А.
информирал по уредбата за необходимостта от оказване на спешна помощ от медицинско
лице, като на място се отзовало неустановено лице от женски пол. Св.А. изпратил
св.Ч. за аптечка. Св.А.Н. накарал Х. да седне на едно от столчетата от
съблекалнята, тъй като имал кървяща рана на главата /в областта на тила/,
видяна от почти всички дошли на място охранители, и му дал марля. Св.З.Н.
донесла вода на пострадалия А. по негова молба.
Магазинът
бил затворен като по указания на св.А. бил забранен достъпа на други лица до
пристигане органите на реда.
Св.Б.Д.и
св.Ю.П. - служители в 03 РУ“П СДВР били уведомени за постъпил сигнал за сбиване
и намушкване с нож в МОЛ „София“.
Същите пристигнали около 10мин след идването на св.К.А. и св.А.Н. на място като
също възприели лежащия Р.А. с кръв по крака. До него стояла приятелката му –
св.К.И., която обяснила на полицейските служители за случилото се. Полицаите
установили, че подсъдимия Х. е с
видима порезна рана на главата /отзад/. Последният разяснил, че след като бил
ударен със стол по главата, отвърнал на нападението с удари, а накрая извадил
нож, с който ранил А. в крака.
Пристигналият
на място екип на спешна медицинска помощ – фелдшер Т. и д-р М. прегледали
пострадал и подсъдим като разпоредили да бъдат откарани с линейка в УМБАЛСМ
„Н.И. Пирогов“ ЕАД.
В
11,00 часа на 23.12.2016г. подсъдимият Х.
бил задържан със заповед за задържане за 24 часа по ЗМВР.
Бил
извършен оглед на местопроизшествието, а по-късно бил иззет и носения от подсъдимия
Х. нож, който бил прикачен към
колана на кръста му, поставен в черен пластмасов калъф. Това действие било
наблюдавано от св.В.Ч. и св.Б.Н., които видели, че по ножа имало следи от кръв.
Подсъдимият Х. обяснил, че използва
ножа за хранене.
В
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД била
извършена спешна операция на пострадалия Р.А. с отваряне на коремната кухина, с
констатирана кръв в корема около 300мл, лезия на
левия купол на диафрагмата с размер от 18 мм и наранен кръвоносен съд със
струйно изтичане на кръв, лезия на диафрагмалната повърхност на левия лоб на черния дроб с размер
от 10мм като в следствие оказаната своевременна спешна и квалифицирана
медицинска помощ бил избегнат смъртния изход за пострадалия.
Видно
от заключението на изготвената спрямо пострадалия Р.А. съдебно-медицинска
експертиза, при инцидента, на същия били причинени следните телесни увреждания:
-
три прободно-порезни наранявания в областта на лявата
лопатка, от които две прободно порезни наранявания
непроникващи в гръдната кухина със засягане на меки тъкани на гръдната стена и
едно проникващо в гръдната кухина прободно порезно
нараняване с входна рана на лопатката и на 4 см. наляво от гръбнака, с
нараняване по хода на раневия канал на белия дроб в
областта на шестия му сегмент като е установено набиране на въздух и кръв н
гръдната кухина в ляво в количесто от 400мл, което
нараняване според експерта е с характер на разстройство на здравето, временно
опасно за живота като отделно представляваи
нараняване, проникващо в гръдната кухина;
- прободно-порезно нараняване с входна рана на нивото на 9-10
ребра в ляво по предната мишнична линия, проникващо в
гръдната и коремната кухина с нараняване по хода на раневия
канал на лявата диафрагма и черния дроб, с направление на раневия
канал предвид описаната локализация на нараняванията отляво надясно и отдолу
нагоре, отчетена при изправено анатомично положение на тялото, довело до
активно кървене от кръвоносен съд на диафрагмата и наличие на кръв в коремната
кухина около 300мл, които според вещото лице са реализирали същите медико-биолгогични признаци;
- прободно-порезно нараняване в областта на лявото рамо,
засягащо меки тъкани и мускулатура;
- прободно-порезно нараняване на дясното бедро с входна рана
по предно вътрешната му повърхност с раневи канал с
дължина около 7 см. и нараняване по хода му на кожа и подкожие
до мускулна фасция;
-
две прободно-порезни наранявания в областта на лявото
бедро;
-
порезни наранявания на 4 и 5 пръсти на дясната ръка.
Според
вещото лице - съдебен лекар двете непроникващи наранявания в областта на лявата
лопатка, това на лявото рамо, нараняванията на двете бедра, както и порезните
рани на четвъртия и петия пръст на дясната ръка
поотделно и в съвкупност са могли да причинят на пострадалия А. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдебният лекар е приел, че прободно-порезните наранявания се дължат на действия на
предмет с остър връх и режещ ръб – нож с ширина на режещата част не по-голяма
от 20см. В заключението се отчита още, че в случая опасността за живота на
пострадалия е била действителна, както и че предвид локализацията на
нараняванията в области, където са разположени жизнено-важни органи, е било възможно
настъпване на смъртен изход.
Подсъдимият
Х. бил прегледан в цитираното
по-горе болнично заведение и изписан. От заключението по изготвената спрямо
подсъдимия съдебно-медицинска експертиза в хода на досъдебното производство, се
установява, че на същия била причинена контузия и рана в задната теменна област
на главата срединно като може да се направи извод с
оглед даните за нараняването, че са касае за такова с
добре изразен ръб, което по морфология може да наподобява порезно и е възможно
да се получи и от част на стол с режещ ръб. Вещото лице е приело, че като
медико-биологична харктеристика, това нараняване
изпълва увреждането временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Раната според вещото лице е заздравяла за около 2-3 седмици, без последствия за
здравето на подсъдимия.
Според
заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице Б., прободно-порезните наранявания в областта на лопатката,
това в лявата странична част на гръдния кош и това на лявото рамо на
пострадалия са разположени в близки анатомични области и могат да се получат
при положение, при което пострадалият е обърнат към нападателя с гръб и/или
леко ляво странично положение като се вземе предвид и подвижността на човешката
ръка. Нараняванията на двете бедра са получени най-вероятно при положение
пострадал нападетел лице в лице или леко вляво
странично положение на пострадалия. Уврежданията могат да се получат както в
изправено положение, така и в легнало положение на двамата с взаимно
разположение нападател над пострадал и пострадал с лявата си странично задна
повърхност към нападателя. Вещото лице е приело, че нараняванията по четвъртия
и петия пръст на дясната ръка на пострадалия са
причинени от действия на предмет с режещ ръб, какъвто е ножът и могат да имат
защитен характер. Експертът освен това е потвърдил, че нараняванията по
подсъдимия /контузия и рана в задната теменна област на главата срединно/ е възможно да се получат от предмет с добре
изразен режещ ръб, какъвто е пластмасов стол. В заключение, съдебният лекар –
д-р Б. е приела, че предвид локализацията на раната на Х.,
същата може да се получи при нанасяне на удар върху него при взаимно положение
лице в лице нападател и пострадал, но са възможни и станични
взаимни положения, а така също и нападател зад пострадал, предвид подвижността
на ръката, нанасяща удара и на главата като липсват възможности от медицинска
гледна точка да се определи последователността на нанасяне на удари, но при
пострадалия А. може да се даде сравнително бърза последователност, предвид
засягането на лявата задно странична част тялото и долните крайници.
Видно
от заключението по биологичните експертизи, изготвена от вещото лице И.К., установената
червенокафява материя по пода на магазина и по
перваза на стената, а също и по дрехите на пострадалия А. е кръв от човешки
произход, за която е невъзможно установяването на групова принадлежност.
Съгласно
заключението на биологичната експертиза на ножа, по същия е установена кръв.
Според
съдържанието на видео-техническата експертиза, на първия обследван файл са
отразени в 10:31:12 часа две лица, вероятно от мъжки пол като лице 1 е с тъмна
горна дреха с качулка и светли панталони, а лице 2 е с шапка, тъмна на цвят
връхна дреха и тъмни панталони. Отразено е, че непосредствено преди да влязат в
търговския обект, от обекта излиза лице вероятно от женски пол /лице 3/, което
жестикулира към първите две лица, а след това и трите лица влизат в обекта като
лице 1 е поставило ръката си на гърба на лице 2 в този момент. При прегледа на
файл 2 в 10:33:14 часа е обективирано, че пред
заснеманото пространство вероятно преминава описаното лице 1 като в близост до
него се наблюдава и лице от женски пол /вероятно лице 3/, което придружава лице
1, видимо жестикулирайки до търговския обект, в който влизат двамата, след
което в 10:33:51часа лице 3 навлиза в кадър, а в 10:34:03часа от мястото, в
което лице 1 и лице 3 са излезли от кадър, в обхвата на камерата навлиза
най-вероятно лице 1 с лице 2 като лице 1 е поставил дясната си ръка на лице 2,
а другата – поставя на гърба му. При прегледа на файл 3, вещите лица са
отразили, че в 10:32:49 часа, пред заснеманото от камерата пространство
преминава вероятно описаното лице 1, както и най-вероятно лице 3. На файла в
10:34:31 часа се наблюдава как най-вероятно лице 1 и лице 2 навлизат в кадър от
ляво на дясно като лице 1 е поставил дясната си ръка на гърба в областта на
кръста на лице 2. Двете лица излизат от кадър в посока лице 3. Вещите лица са
приели, че изследваните лица с №1, 2 и 3 са едни и същи, но поради ниската
резолюция, представените за изследване видеозаписи са негодни за индетификация на лица и фотосъпоставително
изследване, но са с потенциална индетификационна
стойност по общи белези като е установено съвпадение по общи признаци /пол, форма
и относителен размер на главата, прическа, характерно изразена линия на косата,
форма и относителен размер на веждите, лицево окосмяване/ с подсъдимия, поради
което вещите лица са счели, че вероятно е заснето едно и също лице.
На
25.12.2017г. в присъствие на поемни лица бил извършен
оглед на ножа на подсъдимия, онагледен със снимков материал и нарочен протокол.
Пострадалият
Р.А. престоял в болничното заведение до 03.01.2017г. След това се възстановявал
в домашни условия, чувствал се зле, напуснал скоро започната работа, не се явил
на изпити в Професионална гимназия по електротехника и автоматика, който
трябвало да положи, тъй като се обучавал в самостоятелна форма на обучение. Наложило
се да бъде обгрижван от близки, вкл. от майка му –
св.В.К., поради заразяване на част от раните му в резултат на вътреболнична инфекция. Помощ за лечението на А. оказвал и св.М.П.,
с когото св.К. живеела на съпружески начала.
По доказателствата:
Така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз
основа на гласните доказателства, събрани посредством показанията на
пострадалия Р.А., св.К.И., св.З.Н. /отчасти/, св.Е.К. /отчасти/, св.В.К., св.Б.Д.,
св.Ю.П., св.В.Ч. /отчасти/, св.Б.Н., св.И.М. /отчасти/, св.К.А. /в
преобладаващата им част/, св.А.Н. и св.М.П., част от които разпитани устно и
непосредствено пред съда /вкл. посредством проведена очна ставка между св.И. и
св.Н./. Съдържанието на повечето от показанията на цитираните свидетели беше
привнесено от досъдебното производство на осн. чл.373,
ал.1, вр. чл.372, ал.3, вр.
чл.371, т.1 от НПК или на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 или т.2, пр.2 от НПК, като отделно от това
съдът се позова отчасти и на обясненията на подсъдимия, дадени пред съда и вкл.
приобщени отчасти от досъдебното производство на осн.
чл.279,
ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4, пр.2 от НПК.
На
първо място, настоящият съд подложи на доказателствена
преценка свидетелските показания на четиримата свидетели-очевидци – Р.А., К.И.,
З.Н. и Е.К.. Съвместното им обсъждане е наложително според съда, тъй като всеки
поотделно твърди да е възприел пряко и непосредствено събитията, развили се на процесните място и време, като изложеното от тях е в
достатъчна степен последователно, наситено с факти и логически структурирано. Нещо
повече, пострадалият е бил един от активните участници в тези събития като е разпитван
на два пъти в досъдебното производство, което налага и съпоставка на двата
разпита. Оценката за достоверност обаче следва да е много прецизна, доколкото
св.Н. и св.К. заемат една теза, а св.К.И. и пострадалия – друга. Т.е открояват се
две гледни точки относно обстоятелствата кой е започнал пръв побоя в
съблекалнята, какви удари са били нанасяни, техния брой, последователност и
насоченост към различни части на тялото, което е от значение и с оглед правната
квалификация на вмененото на подсъдимия Х.
деяние. В такава насока са и възгледите и възраженията на защитата и
противните на прокуратурата и частното обвинение.
Доколкото
показанията на св.А. и св.И. бяха приобщени на осн.
чл.371, т.1 от НПК, съдът следва да прецени изложеното от двамата свидетели от
досъдебното поизводство. С оглед изясняване
обективната истина по делото и особено след разпитите на св.Н. и К., които бяха
значително по-подробни пред съда, наложително беше и провеждането на личен и
непосредствен разпит на приятелката на пострадалия. Нещо повече, в изпълнение
хипотезата на чл.143, ал.4, вр. ал.1 от НПК, същата
беше поставена в очна ставка със св.Н., с която показанията й са в
най-диаметрална посока.
Съдът
в този му състав няма основания да се съмнява в искреността показанията на св.К.И..
Вярно е, че се касае за лице, което е било интимна приятелка на същия към 23.12.2016г.
Вярно е, освен това, че именно тази свидетелка заедно с пострадалия е участвала
в извършването на кражба от магазин „Калиопе“, което
всъщност е иницирало поредица от негативни събития в
живота както на пострадалия, а така също и на подсъдимия. Не може да се
пропусне обстоятелството обаче, че св.И. според думите на почти всички
свидетели-очевидци /вж. показанията на дошлите на място охранители/, е била
изключително близо до приятеля си след случилото се, опитвала се е да спре
подсъдимия, оказала е първа помощ на А., звъняла е на тел.112, плачела е,
изпаднала е и в истерия и т.н. Касае се за факти, наведени от св.Б.Н., св.Ч.,
св.Н., св.К., св.А.Н. и др. Давайки положителна оценка за достоверност на
заявеното от приятелката на пострадалия от досъдебното производство, съдът взе
предвид обстоятелството, че И. е разпитана само няколко часа след инцидента /в
12,15 часа на 23.12.2016г./. Това
обстоятелство според съда е от изключителна важност, тъй като възможността за
привнасяне на факти отвън и интерпретиране на събития, предвид осъзнаване
качеството на пострадал на А. в съдебен процес, е изключително малка. Такава
вероятност вече е доста по-голяма при разпита на св.И. пред съда, повече от
година по-късно, когато св.А. е конститурин като
страна. Нещо повече частен обвинител, а и гр.ищец. Въпреки това и изложеното от
св.И. пред съда е логическо продължение на обективираните
от нея факти в досъдебното производство, съответно допълнено по повод зададените
от страните въпроси. СГС отчете сериозната доза емоционалност с оглед стеклите
се събития и изключително младата възраст на свидетелката, както към датата на
случилото се, така и понастоящем. Ето защо, и като констатира съществен унисон
между показанията на пострадалия и св.И., ведно с потвърждаването им в
основните части от други доказателствени източници, настоящата
инстанция даде вяра на заявеното от последната.
Както
ще бъде посочено и по-долу, съдът единствено дискредитира показанията на св.К.И.,
подобно на показанията на пострадалия в частта, че дрехата, която са откраднали,
е била без аларма. Обстоятелствата относно облеклото на охранителя като
идентичност, съдът съзря не само в показанията на св.И., но също така и в заявеното
от св.Ч., св.А., св.А., поради което и доколкото са в потвърждение с обективираното във видео-техническата експертиза, СГС ги
прие за достоверни. Нещо повече, за вярно следва да бъде прието и твърдението
на приятелката на пострадалия, че Х.
е хванал пострадалия за ръка през кръста по пътя към магазина. Така според
видео-техническата експертиза, и лично възприетото от съда, подсъдимият е с
поставена ръка на гърба в областта на кръста на лице с условно обозначение №3
/пострадалия/. В такава насока са между впрочем и обясненията на привлеченото
към наказателна отговорност лице. Поради това, и доколкото за същите
еднопосочни действия говорят и пострадал и подсъдим, съдът се позова на
показанията на св.И. и ги обективира във фактологията по-горе.
Съдът,
съпоставяйки показанията на св.И. с тези на пострадалия, но също така и с
изложеното от св.Н. и св.К., приема, че А. е бил афектиран, емоционален, държал
се е агресивно /в такава насока са показанията на Н. относно състоянието и
реакциите на А. малко по-рано/, което е предизвикало и ответно поведение от
охранителя. В действителност това не се споменава в показанията на И., което
предвид близките й отношения с пострадалия, е логично, но съответства на други доказателствени източници. В този смисъл, според съда
именно арогантното поведение на младежа е довело до неадекватната на ситуацията
реакция на охранителя, която от своя страна пък добре корелира
и с личностните особености на последния, отразени в съдържанието на
съдебно-психиатричната и психологична експертиза. В заключение, съдът
констатира еднопосочност в твърденията на св.И. от досъдебната и съдебната фаза
на процеса относно областите, в които са нанасяни удари от подсъдимия на
приятеля й /в гърба и след това в главата/, ответния удар със стол от страна на
А., местоположението на ударите с нож от страна на Х., оказаната помощ от нея на приятеля й, сигнализирането на
тел.112, молбата на А. да заплати стойността на дрехата. Тук е мястото да бъде
посочено, че за разлика от подсъдимия, никое друго от присъстващите лица не
говори за втори удар със стол, поради което и съдът дискредитира обясненията на
Х. в тази им част, подробни
съображения за което ще бъдат изложени при аналаза им.
Всеки един от тези факти освен това съответства на съдържанието на трите
съдебно-медицински експертизи на пострадалия и подсъдимия, на показанията на
пострадалия А., на показанията на св.Николови, св.Н. /първоналните
от досъдебното производство/, разпечатката от тел.112 и др. Ето защо, и
настоящата инстанция се довери на изложеното от тази свидетелка и го прие в
основата на фактическите си положения, описани по-горе.
Що
се касае до наведеното от св.И. пред съда в частта, че св.Н. не е имала пълна
видимост към случилото се, а още по-малко св.К., съдът следва да бъде много
внимателен при преценката му, тъй като така на практика И. би се „превърнала“ в
единствения свидетел на случилото се. Съставът на този съд приема, че това
твърдение на приятелката на А. е в известна степен пресилено, тъй като дори и Н.
да е била на известно разстояние след И., е имала възможност да възприеме
отделни части от случилото се. Между впрочем в такава насока са показанията на Н.
и особено тези, които съдът по изложените по-долу съображения прие за
най-достоверни – от досъдебното производство /л.7-8 от т.1/. Там св.Н. е
категорична, че е видяла Х. и А.
вече на етап „сборичкване“, което потвърждават всички свидетели-очевидци, но
етап, следващ нанасянето на първоначалния удар един спрямо друг.
Тук
е мястото да бъде отбелязано, че при проведената очна ставка между тези две
жени в заключителното по делото с.з., св.Н. заяви, че първият удар, който е
възприела е всъщност удара със стола от страна на пострадалия. Обстоятелството,
което противи, както на посоченото от нея в досъдебното производство /л.37-гръб
от т.2, че е видяла нанасяне на удар първо от пострадалия спрямо подсъдимия/, а
така също и на изложеното от същата в разпита й от 20.11.2017г., но намира
пълен доказателствен унисон с първоначалните
показания на тази свидетелка от досъдебното производство. В заключение, не може
да се отрече, че самата К. признава, че не е имала пълна видимост и през цялото
време към случващото се, поради което и тук показанията на И. са обосновани.
При
оценката за достоверност показанията на св.А., съдът съобрази процесуалната му
позиция на страна в процеса /частен обвинител и гр.ищец/, целяща благоприятен
за нея изход на делото. Съдът обаче отчете и факта, че се касае за
непосредствен свидетел-очевидец, който освен пострадал от престъплението, е и
такъв, възприел, и то от най-близко разстояние, действията на нападателя си.
Преценявайки в този смисъл показанията на св.А., съдът ги приема за
действителна реализация на стеклите се събития, и то не само поради
последователността в разказа му и при двата му разпита в досъдебното
производство, но и тъй като липсват каквито и да било вътрешни противоречия и
нелогичност. Известните пропуски, непълноти и несъответствия, които първият съд
установи и които ще бъдат обект на обследване по-долу, са обясними с изтеклия
период от време и неблагоприятния характер на събитието в живота на частния
обвинител и гр.ищец. Именно поради същите съображения, показанията на този
пострадал носят и сериозен емоционален заряд. Съдът отчете и изключително
младата възраст на А., състоянието, в което се е намирал, вкл. и към датите на снемане
на показания - /и двата разпита са от м.януари 2017г/. Съдът съобрази освен
това и факта, че и при двата разпита на пострадалия е присъствал упълномощен повереник – адвокат, което също е от значение с оглед
насочеността на показанията в определена линия и с оглед бъдеща процесуална
позиция. В този смисъл, с доста по-добра подреденост и насоченост към
обосноваване противоправните действия на подсъдимия
се отличава втория му разпит от 19.01.2017г. Това налага, преценката за
достоверност показанията на пострадалия А. да е изключително задълбочена и
резултат от съпоставка с други доказателствени
материали и като се отчете процесуалната насоченост на всеки един свидетел
/особено очевидците на случилото се/.
На
първо място, съдът не даде вяра на заявеното от пострадалия, макар и да съответства
на показанията на неговата приятелка /св.И./, че дрехата, която са „взели“, е
била без поставена аларма, тъй като не само противи на нормалната житейска
логика за защита на стоки в такъв тип търговски обекти, но също така и на
показанията на св.Н. и св.К., работили там. В заключение обаче, с аларма или
не, дрехата, описана подробно от св.Н., е била изнесена от двамата младежи
извън търговския обект, доколкото са напуснали касовата зона с нея. Това между
впрочем не се отрича и от тях, въпреки че не назовават деятелността си като престъпление,
вкл. и родителя на единия от тях и св.П.. Друг е въпроса, че въпреки че
извършеното от пострадал и св.И. покрива съставомерните
елебементи на престъплението кражба, сигнал за нея от
магазин „Калиопе“ не е подаван до органите на реда,
независимо от твърденията на св.Н. пред съда за практиката в аналогични случаи.
На
следващо място, унисон с показанията на св.И. и отчасти с тези на св.Н. и св.К.,
първият съд констатира относно вземането на дрехата от св.Н., въпреки
различното отражение като поведение в показанията на всеки един от тези
свидетели. Така св.А. и св.И. отричат първият да е бил агресивен, да е обиждал
управителката на магазина. Съдът обаче в този случай и при стеклата се ситуация
се довери на заявеното на св.Н. именно като отчете неправомерното поведение на
двамата младежи и нормалната защитна реакция, вкл. и с по-груби думи, предвид
нея. Първата инстанция отчете и изключително младата възраст на пострадалия и приятелката
му, която логично обективира по-сериозен емоционален
заряд, използването на думи от типа, посочен от св.Н.: Остави я, тази е луда!“.
Настоящият
съд се довери на заявеното от пострадалия в частта, че е бил задържан от
подсъдимия Х. в магазин „Н& М“,
действията, с които е поведен към магазин „Калиопе“,
тъй като тези факти намират отражение в показанията на св.И. и отчасти в тези
на св.К., и най-вече в съдържанието на видео-техническата експертиза, отчасти в
обясненията на подсъдимия и лично възприетото от съда от огледа на
видео-файловете в с.з. СГС обективира като
действително стекли се обстоятелства и отказа на А. да влезе в склада на
магазина, ведно с ответното му арогантно поведение /вж. показанията на св.Н. и
св.К./, но и обективираното от него намерение да
заплати стойността на пуловера /вж. показанията на св.И., на св.Б.Н., на св.Н.
от л.37, т.2 от досъдебното производство/.
По-насетне, този съд прие за достоверно и
твърдението със съществено значение с оглед правната квалификация на деянието според
страните, че именно подсъдимият Х. е
бил лицето, което първо е нападнало пострадалия – нанесен удар с ръка в гърба
/в областта на бъбреците/. В действителност, не може да се отрече, че има
известни нюанси в показанията на А. относно точните първоначални действия на
подсъдимия: „... мъжът ме избута в пробната... и там започна да ме удря с ръце
в областта на гърба. Нанесе ми три-четири удара в гърба, след това ме удари
отзад по главата с ръка“ – показанията от 06.01.2017г. на л.54-55 от т.1 от
досъдебното производство и ...“започна да ме бута по гърба. Тогава си мислех,
че ме бута, но всъщност ме е удрял, защото в следващия момент усетих удар в
главата. Ударът беше с ръка“ – показанията от 19.01.2017г. на чл.34-35 от т.2
от досъдебното производство/. Въпреки това, съдът прие тази последователност,
съответстваща на показанията на св.И., че Х.
е бутал в гърба пострадалия, което му действие е прерастнало
в нанасяне на последващ удар в гърба и след това в
главата, поради отказа на А. да влезе в служебното помещение, съчетано с
отправянето на обидни изрази и настояване да се плати стойността на дрехата.
Вярно
е, че нито св.Н., нито св.К. говорят за удар от страна на подсъдимия спрямо
пострадалия А., който още повече да е инициирал последващия
побой и наранявания по двамата мъже. От една страна св.К. признава, че не е
имала пряка и непосредствена видимост изцяло и през цялото време към случващото
се в пробната. Например, не е видяла нанасянето на удара със стол, а само е
чула звук, наподобяващ такова действие. В такава насока са между впрочем
показанията и на самия А., който посочва, че една от жените – по-младата е била
по-далеч /вж. в аналогична посока и показанията на св.И./. Поради това и не
може да се приеме, че тази свидетелка е имала възможност да възприеме всички
детайли от случилото се. От друга страна, св.К. започва същинската част от разказа
си за 23.12.2016г. пред съда с това, че двамата /пострадалия и подсъдимия/ са
започнали да се бутат. Въпреки това уточнява изречение по-нататък, че не е
видял кой е бутнал пръв другия, т.е началото на т.нар.“бутане“. С категоричност
обаче св.К. посочва, че е сигурна относно едно обстоятелство, а именно, че
пострадалият /момчето/ е нанасял с юмрук удари в кръста, гърба на подсъдимия Х., при все че не е видяла ответен удар
от страна на подсъдимия. Според този съдебен състав, противно на нормалната
житейска логика е, ако приемем, че все пак тази свидетелка е имала видимост и
за известно време към случващото се, да не види нито един удар и от страна на подсъдимия
/такива не се отричат от самия него/ и да запомни и възпроизведе удари, и то
повече от един от страна на пострадалия.
Тук
е мястото отново да се подчертае, че в проведената очна ставка между св.И. и
св.Н., последната заявява, че първият удар, който е възприела е именно със
стола от св.А., което внася сериозно съмнение в показанията на същата, дадени
през м.ноември пред съда, а и в тези на св.К.. Отделно от това, след прочитане
показанията на св.К. в коментирата част на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1
от НПК, съдът не може да не отбележи и отричането на същата от твърденията й,
дадени непосредствено след 23.12.2016г. /л.6 от т.1 от досъдебното
производство/, при все, че първоначалните й показания безспорно стоят по-близо
до инкриминираните от СГП събития като факти.
Съдът
прие, че пострадалият А. действително е ударил подсъдимия Х. със стол, което освен това се потвърждава и от показанията на
св.И., св.Н. и отчасти от св.К. /същата заявява да е чула тътен от падена на стол/. Това корелира и
със съдебно-медицинската експертиза на подсъдимия. Последното освен това не се
отрича и от самия пострадал. Друг е въпроса, че според съда удара със стол е
само един /вж. показанията на св.И., св.Н./, което поради това прави и
обясненията на Х. в тази им част
нелогични.
В
заключение за ирелевантни към предмета на делото,
първостепенният съд прие факти от порядъка дали пострадалият е имал сумата,
представляваща стойността на отнетата вещ /вж. в носока
наличието й показанията на св.И. и св.П./, относно разменяните между биещите се
реплики, които безспорно са увеличили напрежението. В останалата част
показанията на пострадалия намират доказателствена
опора в твърдения и на други свидетели и поради липса на противоречия, не
подлежат на по-сериозен анализ.
От
показанията на св.Н. и К., съдът изведе съществени обстоятелства относно
стеклите се събития /дата, време, място/, възприели са първоначалните действия
на двамата младежи, инициирали са задържането на А., отправили са молба към Х., повикали са впоследствие охраната
на МОЛ-а, възприели са отделни действия на биещите се и т.н. Очевидно се касае
за свидетели-очевидци, с уточнението за св.К. и св.Н., направени по-горе, а
именно, че К. е била сравнително по-далач и по-близо
до касата като освен това по собствените й думи, не е имала възможност да види
случката в цялата й пълнота. Още повече, предвид несъответствията с показанията
й от досъдебното производство, констатирани по-горе.
Противоречията
в твърденията на двете жени, съдебният състав прие за отстранени посредством
съответните процесуални усилия и приобщаването на части от свидетелските им
показания от досъдебното производство /на осн.
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК/, а
също и чрез провеждане на осн. чл.143 от НПК на очна
ставка между св.Н. и св.И.. Според съда въпросните неточности/противоречия при
депозирането на показания в хода на съдебното следствие са обясними от една
страна с изминалия период от време, със сериозното отражение на това събитие в
битието им, но най-вече с желанието да застанат, макар и индиректно на
„страната на подсъдимия“. Именно поради това с доверие бяха възприети думите на
двете жени от досъдебната фаза на производството. Към онзи момент те са разполагали
с значително по-пресни и ясни спомени за случилото се. Освен това опасността за
привнасяне на факти отвън е била значително по-малка. Показанията на св.Н. са
изключително подробни пред СГС. В тази насока, следва да се съобрази от една
страна, предвид времевото отдалечеване на събитието в
съзнанието, че такава точност може да се обясни и с добавяне на нови
обстоятелства отвън.
Съдът
в този му състав съпостави показанията на св.Н. най-вече с тези на св.И. /от
досъдебното производство и пред съда/, до която твърди да е била най-близо до
биещите се, но и с тези на св.А., на св.К. и с обясненията на подсъдимия. При
извършването на този съпоставителен анализ беше констатирано, че достоверно
отражение на нещата се съдържа в приблизителното време, датата /вж.
първоначалните й показания на Н. от досъдебното производство/, действията на
двамата младежи /А. и И./ с уточнението, направено по-горе, че дрехата е била
със свалена аларма от тях, тъй като иначе не би останала в пробната. Вж. в тази
насока и показанията на св.К.. Съдът се позова на действията на самата Н. по
връщане на пуловера в магазина /безспорно за разлика от виждането на И., това
се е случило извън магазина/, некоретните думи на А.
и приятелката му срещу нея, които поради това и няма как да не се отричат от
тях. Съдът описа във фактологията като действителни и
указанията на св.Н. спрямо св.К. след пристигането на място на подсъдимия, тъй
като в тази им част корелират със заявеното от самата
К. и отчасти с обясненията на Х.. Пълно
съответствие в обстоятелството, че Р.А. е бил държан от подсъдимия, а и също и
че А. е отказвал да влезе в пробната и се е запъвал, съдът съзря в показанията
на всички свидетели-очевидци по делото, в обясненията на самия Х. и във видео-техническата експертиза,
обектите на която бяха лично прегледани от съда и страните, поради това и даде
вяра на заявеното от обсъжданата свидетелка.
Основните
различия обаче, този съдебен състав констатира касателно
обстоятелствата, представляващи част от предмета на делото по чл.102 от НПК, а
именно кой е бил нападащият другия – подсъдимият или пострадалият. Тезите в
случая са две и както беше посочено и по-горе, съдът прие за вярна тази на
пострадалия и св.И.. Отново следва да се аргументира, че за най-достоверна
следва да се приеме първоначалната версия на Н. /л.8 от т.1 от досъдебното
производство/, а именно, че е възприела действията на двамата мъже едва след
сборичкването им, което по думите на А. и И. е следвало нанасянето на взаимни
удари от двамата /вж. показанията им в тези им части/. В първоначалните си показания:
„Вече се бяха сборичкали. Търкаляха се по земята. Момчето взе стол от първата
съблекалня и удари П. по главата с него“, св.Н. настоява непосредствено след
сборичкването на земята, да е последвал удар със стола. Въпреки това и в
противоречие с тази й първоначална теза, пред съда разказва с изключителни
детайли, почти година по-късно, че е видяла как А. пръв удря охранителя на магазина
като конкретизира и частта на тялото му /в гърба, в областта на бъбреците/ и че
едва след това е последвал удара със стола. Т.е „пропускът“ в досъдебното
производство е само по отношение на нанесен удар от страна на А. спрямо
подсъдимия. Пропуск, който според съда е верен. Вярно е, че за аналагочен удар в кръста, св.Н. говори в по-късния си
разпит пред разследващ орган /тази част е приобщена на осн.
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК/, но поради
пълния унисон, който видя в показанията й от 23.12.2016г. с показанията на св.И.
и св.А., съдът даде вяра именно на последните. Не може отново да не се спомене тук
и първоначалното виждане на св.К. от 23.12.2016г.: „Мисля, че П. удари пръв
момчето. Той също удари П.. Сбиха се. Паднаха на земята“, което отново идва да
доведе до извод, че Н. вероятно е възприела случилото се от момента на боя
/сборичкването/, но не и на етап нанасяне на първоначалните удари. Показанията
на св.Н. пред съда се дискредитират и от заявеното от самата нея при
проведената очна ставка, където, както многократно беше споменато, същата е
категорична, че първият удар, който е възприела, е от страна на А. със стола,
но не по-рано
В
останалата им част, въпреки изключителната им детайлност, според съда
показанията на тази свидетелка, не са със сериозна доказателствена
тежест и нямат противоречия с които и да било други – относно вида на стола, с
който е бил ударен подсъдимия /въпреки че св.И. твърди, че не е бил масивен/, констатираните
наранявания по пострадалия с кръв, предоставянето на вода, намирането на аптечка, пристигането на охранителите, липсата на подадена
жалба за кражбата и др.
На
следващо място, съдът, в този му състав не намери основания да се дистанцира от
показанията на полицейските служители – св.Б.Д.и св.Ю.П., част от доказателствения материал на осн.
чл.373, ал.1, вр. чл.372, ал.3, вр.
чл.371, т.1 от НПК. Липсват основания
за преценка на заинтересованост, предвид качеството
им на полицейски служители, и то дошли на място непосредствено след приключване на инцидента. Съдът
по-насетне отчете и обстоятелството, че тези две лица са разпитвани в деня на случилото
се /23.12.2016г./, поради което и възприятията им са били най-пресни. Ето защо
и съпоставяки показанията им с тези най-вече на пострадалия,
св.И., св.А.Н., св.К.А., св.И. и св.Ч. /отчасти/ и след внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност
по проверка и оценка на доказателствените
източници, първата инстанция ги намери за допринасящи разкриването на обективната истина по делото. В част от показанията на двамата полицейски органи се съдържат и
сведения, дадени от подсъдимия Х. при
„разговор“ с полицаите към момент, в който същият все още не е бил задържан
/вж. показанията на св.Д. и св.П. и заповедта за задържане на подсъдимия/. В
случая обаче и именно поради това, че Х.
все още не е имал качеството на „задържано лице“, не може да се приеме, че се
касае за т.нар.”беседа” и отхвърляната
от съдебната практика нейна доказателствена стойност. В случая освен това не може да се счете,
че се касае и за едностранно уличаващи Х.
твърдения, доколкото в показанията на полицейските органи се съдържат факти,
потвърдени в частност и от показанията на други свидетели-очевидци – св.Н., св.К.,
св.И., вкл. и самия А., св.М., а не на последно място и от самия подсъдим /вж.
обясненията му в с.з./ - за нанасяне на удар със стол по главата от пострадалия,
удари от страна на подсъдимия, вкл. удар с нож като израз на самозащита,
относно състоянието на св.А., извършването на медицински преглед на последния и
подсъдимия и т.н. Безспорно обаче не съответства на действителността обективираното в показанията на тези двама свидетели
твърдения на Х., че е наръгал само в
крака подсъдимия, което противи както на обясненията му, така и на почти всички
останали приобщените по делото доказазателства и
главно съдебно-медицинската експертиза спрямо св.А.. Поради това и показанията
на полицейските служители, макар и вярно отражение на чужди твърдения, не
отговарят на действително стеклите се събития.
Съдът
намира за относими към предмета на делото, а отделно
от това и достоверни показанията на св.К.А. и св.А.Н.. Не може да не се отчетат
няколко обстоятелства при преценката изложеното от тези две лица. От една
страна, двамата са пристигнали почти непосредствено след приключване на
инцидента на място /вж. показанията на св.В.Ч. и св.Б.Н./, поради което и
логично са възприели стеклите се събития в най-близкия до действителния им
порядък. Нещо повече и отражението на събитията във възприятията и думите на
присъствалите на място лица. Отделно от това и двамата свидетели не са работили
заедно с Х., подобно на св.Ч., въпреки че при последния бяха възпроизведени
и неистински факти. Съдът отчете в заключение и известната разлика в йерархията
между св.А. и останалите охранители, което също е гаранция за липса на
по-близки контакти с охранители, в частност с подсъдимия Х.. Не на последно място, за да кредитира показанията на тези двама
охранители, първата инстанция отчете и пълната им еднопосочност, което също е
на още едно основание гаранция за достоверност. От друга страна, тези двама охранители
се разпитват за пръв път пред съда, и то година след случилото се, което дава
основание показанията им да бъдат плод на външи
въздействия и забравяне на факти, но и на невъзможност за съпоставка със
собствени твърдения от по-рано.
Преценявайки
всички тези обстоятелства, първостепенният съд се позова на изложеното от св.А.
и св.Н. в преобладаващите им части относно състоянието на двамата заварени мъже
- пострадал и подсъдим - физическо /кръв по А. и около него, рана на тила на
подсъдимия/ и емоционално. Макар и плод на субективна преценка, СГС намира за
резонна обективираната от св.А. теза, че подсъдимият Х.
е бил афектиран, тъй като това е в пълен унисон със съдържанието на съдебно-психиатричната
и психологична експертиза, обясненията на Х.
и показанията на почти всички свидетели-очевидци /вж. показанията на св.Б.Н./, а
не на последно място с характера на стеклата се ситуация, която безспорно води
до увеличаване на адреналин и емоции. Именно това според А. е наложило
отдръпване на Х. от пострадалия,
което поради това прави единствено вярна тезата на св.Б.Н., че всъщност
подсъдимият е бил все още върху пострадалия. Изполваната
от св.А. дума „отдръпване“ не би била наложителна, ако двете лица бяха
раздалечени на разстояние от около метър, както твърди той или около 0.80см,
както твърди св.А.Н.. Ето защо и този съдебен състав счете и кредитира версията
на св.Б.Н. /също очевидец/, че подсъдимият Х.
е бил все още върху св.А. при пристигането на охранителите от МОЛ-а и игнорира
показанията на св.А. и св.А.Н. в тази им част. Не може да се отрече и унисона
между показанията на св.Борисолв Н. и св.Ч. от
досъдебното производство в същата насока.
В
показанията си обаче св.А. говори и за столче пред съблекалнята, което пък
намира потвърждение в показанията на св.Н., св.К., св.К.И., св.Р.А., св.Б.Н. и
обясненията на самия подсъдим пред СГС и в досъдебното производство. Безспорно
доказано за настоящия съдебен състав беше и обстоятелството, че св.А.Н. също е
оказал първа помощ на подсъдим и пострадал. Показанията на последния освен това
дават сведения и за лицето, което е било най-близко до А. – неговата приятелка,
но и свидетелка-очевидка – И. и най-вече за емоционалното й състояние, което
между впрочем се констатира от почти всички присъстващи на място.
Настоящата
съдебна инстанция даде вяра и в по-голямата му част и на изложеното от
свидетелите - св.В.Ч. и св.Б.Н.. Техните показания са от изключителна важност в
тази им част, поради негодността на протокола за обиск и изземване от
подсъдимия на ножа, която ще бъде подробно коментирана по-долу. От разказите на
Ч. и Н., както пред съда, а така също и от досъдебното производство, се
установява безспорно, че са присъствали и са видели лично намирането на ножа със
следи от кръв по него в Х., поради това и доколкото
показанията в тази им част не страдат от съмнения за недостоверност, съдът се
базира именно на тях като годно основание, което установява приобщаването в
процеса на средството за извършване на престъплението.
Друг
е въпроса, чийто отговор не може да не бъде потърсен от настоящия съдебен
състав, че съгласно нормата на чл.137, ал.2 от НПК поемните лица се избират
от органа, извършващ съответното действие по разследването,
между лица, които нямат друго
процесуално качество и не са заинтересовани
от изхода на делото. Безспорно не може да се приеме,
че св.В.Ч. и св.Б.Н.
са заинтересовани от изхода на делото, или поне не към момента, в който са
изпълнявали качеството на поемни лица, но от друга
страна тези лица са и свидетели на определени факти, различни от тези, свързани
с обиска и изземването на вещи от подсъдимия Х., което според съда е неправилно. Въпреки това СГС не намира това
процесуално нарушение, допуснато от разследващите органи да се отразява на
преценката на показанията им за достоверност, която следва да направи
ръководно-решаващия орган, тъй като в случая двамата охранители са само
свидетели, а не и поемни лица /поради негодността на
протокола за обиск и изземване/.
В този смисъл, факта, че първите
лица, дошли на място са св.А. и св.А.Н. и почти непосредствено след тях и св.Ч.
и св.Б.Н. се препотвърждава и от показанията на последния цитиран свидетел,
които според този съдебен състав, за разлика от показанията на св.Ч., не
страдат от частична недостоверност. Изложеното от този свидетел е доказателство
и за истинността на твърденията на св.К.А. и св.А.Н.. Въпреки това, съдът приема
за по-резонно виждането на св.Б.Н., че подсъдимият Х. е бил върху пострадалия при пристигане на охранителите, поради
което и именно намесата на охранителите, е довела до отдръпване на подсъдим от
пострадал. Именно такава е била и целта на повикването им от св.З.Н.. За това
говорят и показанията на св.Ч. от досъдебното производство (л.42 гръб
от т.2). Вярно е, че това противи на заявеното от св.К.А. и св.А.Н., но тези
двама свидетели са били най-активни в оказването на помощ на пострадалия и Х. и преустановяване на конфликта,
което прави възможно да са пропуснали някой факт. Не може отново да бъде
пропуснато, че св.А. заяви пред съда, че е следвало двамата мъже да бъдат „отдръпнати“ един от друг. Отделно от това,
както беше споменато неколкократно, същите се
разпитват за пръв път пред настоящата инстанция, почти година след случилото
се, което прави възможно и забравянето на обстоятелства, определено с негативен
отенък, вкл. да не са възприели в пълнота
местоположението на двете биещи се по-рано лица. В заключение следва да
подчертае, че е невъзможно всеки един от охранителите, въпреки че са дошли
почти едновременно в магазина, да възприеме изцяло ситуацията и във всичките й
части, още повече предвид характера й, поради което и логично някои от тях са
били по-близо до подсъдимия и пострадалия и са ги видели именно в
действителното им положение към момента на пристигането им /един върху друг/.
На осн.
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, съдът
попълни отчасти показанията на св.Б.Н. от досъдебното производство и кредитира
именно тях, тъй като стоят по-близко до стеклите се събития, а отделно от това
се съотнасят добре и с показанията на св.И. и св.А., че пострадалият се е
опитал да открадне блуза, но впоследствие е поискал да я плати. Съдът се довери
на заявеното от св.Ч. и св.Б.Н., че подсъдимият също е имал рана в областта на
тила, което обстоятелство не е голословно, а корелира
със съдебно-медицинската експертиза.
По-насетне, при преценката за
пълнота, относимост и достоверност показанията на св.Ч.,
първостепенният съд отчете обстоятелство, че по думите му, а и тези на св.Н.,
св.А., този охранител е бил изпратен за аптечка, т.е не
е бил на място през цялото време. Обстоятелството дали в пробните
/съблекалнята/ е било разхвърляно или не, според този съдебен състав е ирелевантно, тъй като едно че това е плод на субективна
преценка, друго, че по делото не се отрича от когото и да било, че пострадалият
е ударил със стол подсъдимия по главата. Друг е въпроса, който ще бъде обект на
обследване при анализа обясненията на подсъдимия дали един или два пъти. Изводимо
от показанията на св.К. и св.Н., столчетата в съблекалните са били пластмасови,
поради което и напълно логично при удар с такъв, същият не може да заеме
предходното си положение. Отделно от това, резонно и при извършването на
действията от охранителите по оказване на помощ на пострадалите, столовете са
могли да променят местоположението си. В такава насока са показанията на св.Ч.,
който твърди подсъдимият Х. да е бил
седнал на стол /вж. показанията му от съдебното производство, л.89 гръб/.
Предвид констатираните
съществени противоречия в показанията на св.Ч. от съдебното и досъдебно
производство, а и пропуските от обективен с оглед изтеклия период от време
характер, съдът използва процесуалните механизми на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК и приобщи заявеното от
него пред разследващ орган – л.42-43 от т.2 от досъдебното производство. При
съпоставката с други доказателствени иточници, съдът даде вяра на изложеното от това лице от
предварителната фаза на делото, поради следните съображения:
На първо място не може да се
приеме, че показанията на свидетеля от досъдебното производство са плод на
прибързаност, емоционалност и т.н., както твърди той пред съда. В такава
насока, следва да се отбележи, че същият е разпитван на 25.01.2017г., почти
месец след случилото се, т.е безспорно стеклите се събития са улегнали в
съзнанието му и не са били в хаотичен порядък, резултат на първоначални емоции
или адреналин. На следващо място, касае се за пълнолетен свидетел, който е бил
от една страна с ясното съзнание, че е поемно лице, за
които обстоятелства дава ясни и точни показания, при все че е подписал и
протокола за обиск /независимо от негодността му/, а от друга е възприел и
определени, несвързани с това му качество факти, част от които интерпретира различно
пред съда. Макар и да потвърждава действителността на заявеното пред разследващ
орган почти в цялост, което между впрочем съответства на съдържанието на
изложеното от други свидетели, Ч. твърди, предупреден за наказателната отговорност
както от съда, така и при разпита му в досъдебното производство, че е заявил
неистина единствено в частта, че Х. е
крещял определени думи, псувал е пострадалия и т.н.
Какво е вътрешното противоречие
в показанията на този свидетел? Разпитан пред съда първоначално св.Ч. заяви, че
подсъдим и пострадал са били отдалечени един от друг. Това обаче няколко минути
по-късно същият отрече, потвърждавайки показанията си от досъдебното
производство в тази им част, а и се касае за установен факт посредством заявеното
от св.Б.Н. /вж. и показанията на св.Н., св.К./, което по изложените по-горе
съображения, съдът кредитира. Нещо повече, св.В.Ч., след прочитане на
показанията му от досъдебното производство, дадени месец след деянието,
настоява подсъдимият Х. да се е
дърпал, да е признал, че е наръгал пострадалия, но като самозащита, тъй като е
бил нападнат с малко столче от него, които твърдения липсват като факти при
разпита му пред съда. И въпреки признаването достоверността на посочените
по-горе негативни за подсъдимия твърдения, част от които между впрочем
съответстват и на обясненията на подсъдимия пред съда и от досъдебното
производство, св.Ч. отрича истинността само на част от показанията си: „Когато
ние с колегите влязохме то /подсъдимият/ беше в съблекалните, над раненото
момче и крещеше. Крещеше, че ще го довърши и не знам още какво. Крещеше
„боклук, ще те убия“ Постоянно го псуваше. Казваше „ще ти еба майката, тук не
ти е мястото, ходи си в чужбина“.
Според този съдебен състав,
нелогично е свидетелят да е заявил отчасти истина в досъдебното производство,
като навеждайки негативни за подсъдимия факти, към настоящия момент да отрича
само част от тях, а други да потвърждава. Не може освен това да не се отбележи,
че показанията на този свидетел са в голяма степен отражение на показанията и
на други свидетели във тяхната цялост /вж. показанията на св.Б.Н./, поради
което и не може да се приеме само тяхната частична неистинност. В заключение,
отречените от св.Ч. изрази намират добра доказателствена
опора и в показанията на св.К.И. и пострадалия А. от досъдебното производство
/приобщени на осн. чл.371, т.1 от НПК/. Ето защо, СГС
даде вяра на показанията на св.Ч. от досъдебното производство, поради което и в
приетите за недостоверни части, след влизане в сила на присъдата в сила,
материалите следва да бъдат отделени и изпратени на СРП с оглед данни за
извършено престъпление срещу правосъдието.
Съдът
се довери в по-голяма част и на изложеното от св.И.М. (л.16 от т.1 и л.44 от т.2 от
досъдебното производство),
приобщено на осн. чл.373, ал.1, вр.
чл.372, ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК, въпреки
качеството му на управител на дружеството, в което работи Х.. Този свидетел излага факти, намиращи подкрепа в множество
писмени документи /трудов договор, длъжностна характеристика, инструктаж, графици
за работни дни и т.н./ и отчасти в показанията на свидетели. Отделно от това,
св.М. също е разпитан в деня на извършване на престъплението, т.е в непосредствено
близък порядък, който не дава възможност за заличаване на възприятия. Поради това
се касае за напълно неоспорими в приетите от съда за достоверни части от
заявеното в досъдебното производство от това лице. От показанията на св.М., първата
инстанция изведе обстоятелство, че охранителите към „Орел 300“ ООД не са имали
право да носят оръжие, нито да използват такова по време на изпълнение на
трудовите им задължения, което макар и да не корелира
с писмени доказателства, следва от естеството и мястото на работа на Х., а и от показанията на св.В.Ч., св.Н.
и др.
Твърденията
на М., че Х. му е звъннал около
10,35 часа на 23.12.2016г. и му е разказал какво се е случило (л.16 /гръб/ от т.1 от досъдебното
производство),
пречупено през гледната точка на последния, съдът намира за малко вероятни. На
първо място, след инцидента, разиграл се около 10,30 часа-10.45 часа, в
магазина са пристигнали множество лица – охранители, а малко след това и органите
на реда, а предвид тяхното присъствие, което по необходимост налага запазване
местопрестъплението, ведно със състоянието, в което се е намирал Х. /вж. заключението на
съдебно-медицинската експертиза и показанията на св.Н., св.К., св.Д., св.П.,
св.А., св.Н., св.И./ за съда е трудно обяснимо подсъдимият да е бил във
физическа и емоционална възможност да разговаря с работодателя си, още повече
да му обясни с детайли какво се е случило. Нещо повече, подсъдимият е задържан
в 11,00часа на 23.12.2016г.
Друг
е въпроса, че напълно логично е св.М. като представляващ фирмата-охранител да е
бил уведомен за станалото на 23.12.2016г. сутринта, но според съда това не е
било сторено от подсъдимия, а от друго лице/лица. В действителност, известни
части от разказа на св.М. относно поведението на всяко едно от участващите в
конфликта подсъдим и пострадал се съдържат и в показанията на св.Н. и св.К.. Не
може да се отрече, че се касае за показания на свидетел-неочевидец, които
съдържат сведения само за част от относимите и
последователно развили се събития – удар със стол, нападение с юмруци,
самоотбрана от страна на подсъдимия и бой. Освен това, този свидетел безспорно
е имал възможност да разговаря, както с подсъдимия, така и с други охранители и
лицата, работещи в „Калиопе“, което да изгради една
негова лична представа за стеклите се събития на 23.12.2016г. сутринта.
В
заключение, този съдебен състав се позова на показанията на св.М. касателно състоянието, в което е заварил охранителя си в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, тъй като намира пълна доказателствена
подкрепа в показанията на св.К., св.Н., св.Б.Д., св.Ю.П. и най-вече в приобщените
от съда медицински документи от медицинското заведение и заключението на
съдебно-медицинската експертиза спрямо Х..
Кредитирани
от съда бяха и показанията на св.М.П., доколкото кореспондират с изложеното от
св.К.И., св.В.К. и от самия пострадал
досежно състоянието на последния вследствие процесния инцидент, което съдът счете за относимо касателно предявения
граждански иск. Тази инстанция прецени изключително близките отношения на св.П.
със св.А. и семейството му /живее на съпружески начала с майка му/, което
логично може да доведе до агравация на твърденията
му. В случая обаче фактите, наведени от този свидетел добре корелират
и с приложените по делото множество писмени медицински документи /епикризи, служебна бележка от Професионална гимназия по
електротехника и автоматика/ и най-вече със заключенията на двете
съдебно-медицински експертизи на вещото лице Б., обективиращи
състоянието на пострадалия след 23.12.2016г. Поради което и съдът ги прие за
действително отражение състоянието на пострадалия след случилото се. Не се
установи обаче при пострадалия да е възникнала психоза, да е изпаднал в страхови състояние, за което настоява адв.В.,
не само тъй като липсват обективни писмени доказателства в тази насока, но и
доколкото св.П. говори в най-общ план, че А. се е страхувал от саморазправа,
дали ще се възстанови, които са напълно нормални състояние след претърпян шок
от такъв порядък.
На
плоскостта на свидетел-неочевидец следва да бъдат поставени и показанията на
св.В.К., които не носят различна доказателствена
информация от това, че синът й е бил „намушкан“ в МОЛ-а и е бил отведен в
болнично заведение. Такива факти се съдържат в заявеното от сериозна група
преки свидетели. Поради това и съдът намира, че показанията й не следва да бъде
обект на задълбочено обследване и имат отношение, подобно на изложеното от св.П.
към доказване основателността на гр.иск и справделиво
остойностяване причинените на А. неимуществени вреди.
В
такава насока са и разсъжденията касателно
показанията на св.С.А., които са без доказателствено
значение, още повече предвид изготвения по делото протокол за доброволно
предаване от нея на дрехите на пострадалия А., а също и показанията на св.И.С..
Съдържанието на това, което последният твърди да е възприел на записа от
охранителните камери в МОЛ-а обаче се съотнася добре в обективираното
във видео-техническата експертиза на вещото лице В. и вещото лицеТ., поради което и съдът го кредитира изцяло. Отделно
от това съдържанието на видео-записите беше плод на непосредствено възприятие
от съда и страните, което даде възможност за повторно препотвърждаване
заявеното от този свидетел, автентичността на записа и т.н. Показанията му обаче
не съдържат други относими доказателствени
факти.
СГС,
след задължителния анализ обясненията на подсъдимия Х., ги кредитира частично, като в останалата им част, която приема
за недостоверна, ги намира за израз на изконното право на защита на
привлеченото към наказателна отговорност лице. В съответствие с процесуалните
норми, Х. даде обяснения в края на
съдебното следствие, след като бяха изслушани голяма част от свидетелите, а
отделно от това бяха приобщени отчасти и обясненията му пред разследващ орган /на
осн. чл.279,
ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4, пр.2 от НПК/,
дадени в присъствието на упълномощения му защитник. В обясненията му безспорно
прозира двояката им правна природа на основно гласно доказателствено
средство, но така също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем
правото си на защита. В тази насока на мисли, достоверността им следва да бъде
установена при спазване на общите правила относно гласните доказателствени
средства при съблюдаване дефинитивните правила за оценка на доказателствата.
Анализът им съдът извърши особено внимателно като прецени, че подсъдимият е
основна страна в процеса, която е най-заинтересована от благоприятен за нея
изход на делото. Въпреки това, поради особеното положение на подсъдимото лице в процеса и с оглед правилата на българския процесуален
кодекс, изложеното от него не може да бъде възприемано за
недостоверно a priori.
Съдът
им се довери на обясненията му в частта относно деня и приблизителния час на
случилото се, причината да търси А. и приятелката му, дрехите, с които е бил
облечен, обстоятелството, че е сигнализирал за случилото се на тел.112, предназначението
на ножа, който е носил и нанесената му телесна повреда в областта на тила, тъй
като са еднопосочни с други гласни и писмени доказателства, вкл. следващи
извършването на престъплението.
СГС
се базира на заявеното от Х., че се
е представил на пострадалия, въпреки отричането на този факт както от А., така
и от И., тъй като това следва от причината, поради която е бил изпратен от св.Н..
Друг е въпроса, че дори и да приемем, че това не е било така, според
показанията на А. от 06.01.2017г., същият се е досетил каква е причината да
бъде отведен именно в магазин „Калиопе“, още повече
при присъствие и на продавачка от магазина в непосредствена близост до Х..
Че
А. не е пожелал доброволно да се върне в магазина, че е бил груб и че вероятно
е псувал или заплашвал, съдът също прие като достоверно твърдение на
подсъдимия, отражение на действително стекли се обстоятелства. Това следва като
резултат от горенаправения анализ показанията на св.Н.,
св.К. и самия характер на ситуацията, в която са се намирали А. и И., ведно с
изключително младата им възраст и свързания с това по-фриволен начин на изразяване.
Друг е факта обаче, приет за неверен в изложението на подсъдимия, че
пострадалият е буйствал по пътя към магазина, тъй като обратното беше
непосредствено възприето от съдебния състав и страните при предявяването на
видео-записите, предмет и на заключението на видео-техническата експертиза. Дърпане
и явно обективирано нежелание да влезе в пробната безспорно
е имало вътре в търговския обект, за което говори не само Х., но и св.К., св.Н., а отчасти и самия А. и приятелката му, тъй
като евентуално доброволно поведение не би наложило съответно бутане към
съблекалнята. От записите в коридорите на МОЛ-а се вижда как точно е бил
захванат пострадалият, спор за което по делото няма и се потвърждава и от
подсъдимия в обясненията му, но категорично не може да се възприе теза, че А.
се е дърпал и държал агресивно още тук, най-малкото поради невъзможността да
стори това, след като обективно е бил париран от Х. /“Аз го бях хванал през ръка
с водеща хватка за ръката и така го държах...“/.
Че
именно подсъдимият, а не както твърди Х.
пострадалият е нанесъл първия удар, беше предмет на подробен анализ по-горе.
Поради изложените там съображения, първата инстанция прие за действителна
заявената от пострадалия последователност – първо удар от страна на Х. в гърба /бъбреците/ на А., после в
главата и след това ответен удар от страна на А.. Въпреки това, отново следва
да се уточнят няколко неща.
Тезата
на подсъдимия, че първо е бил нападнат от пострадалия не корелира
не само с показанията на пострадалия и неговата приятелка, което е изглежда
логично с оглед процесуалната им позиция, но е и в ярък дисонанс с
първоначалните показания на св.К.. Същите бяха предмет на подробен анализ
по-горе и също навеждат към това, подсъдимият да е бил инициатор в пробната на
наченалия с юмруци бой. Вярно е, че същата променя версията си в показанията си
пред съда, почти година по-късно, но с направените по-горе уговорки, че К. е
била значително по-назад от биещите се, че не е имала пряка и непрекъсната
видимост към случващото се, че е чула само падането /удара/ със стола, съдът
прие, че реално същата не е възприела поведението на Х. и А. и кой всъщност е нанесъл първия удар. В тази насока, съдът
се позова и на първоначалните, стоящи по-близко да събитията и поради това,
приети за по-достоверни, показания на св.З.Н., че е видяла двете момчета вече „сборичкани“ на земята и в последствие е възприела удара със
стола. Нещо, което макар и наситено с допълнителни факти в разпита й от
19.11.2017г., се препотвърждава от нея в проведената очна ставка пред СГС: „Преди удара със стола не съм възприела удари от
страна на когото и да било. Първият удар, който възприех аз е със стола.“.
Съдът
наблюдава и ярка вътрешна дисхармония между обясненията на самия Х. пред съда и в рамките на досъдебното
производство, което на още едно основание, при все, че е основен участник в
инкриминираните събития, поставя въпроса за това кои негови виждания са верни.
Така например, разпитан пред СГС, Х.
твърди, че е бил ударен първоначално в областта на тялото /“гърдите, стомаха“/, а в досъдебното производство
говори за първоначален удар в областта на главата. Нещо повече, в съдебна зала
подсъдимият категорично отрича де бил удрян в главата в който и да било момент
от сбиването. Че пострадалият се е целил в главата личи от собствените му
показания, но вътрешните противоречия в заявеното от Х. безспорно намаляват доказателствената
тежест на обясненията му и придават по-сериозна такава на еднопосочните
показания на пострадалия и неговата приятелка. Да не говорим, че за удар в
ръката, подсъдимият споделя пред съда за пръв път.
Очевидно,
нанесените от подсъдимия удари с нож по тялото на А. са били в последователност
след нанасянето на удара със стола от страна на извършилия по-рано кражба
пострадал, както твърди Х., а и почти всички свидетели-очевидци.
Този удар със стол е довел до ответна реакция у Х. в контекста на личностните му особености - лабилна самооценка и
известна липса на увереност.
Що
се отнася до положението, в което се е намирал подсъдимият спрямо А. към
момента на насяне на ударите спрямо него с хладното
оръжие, съдът прие за вярна тезата на вещото лице Б., която е мотивирана и
логична, а и съответства на заявеното от пострадалия и отчасти на неговата
приятелка. Поради това, съдът игнорира тази на подсъдимото лице, че е било само
в клекнало /легнало/ положение. Видно от собствените му обяснения от
досъдебното производство /л.43 гръб/, същият твърди да е бил „полуизправен“, да се е опитвал да се изправи. Според отговорите
на съдебния лекар в с.з., допълващи заключението за пострадалия /л.118-123 от
т.1 от досъдебното производство/, уврежданията на А. в областта на лопатката и
рамото няма как да се получат, ако нападателят /Х./ е по-ниско от ръста на пострадалия, заради високия ръст на пострадалия.
Съдебният състав освен това се довери и на изричното твърдение на вещото лице,
че част от раните /нараняването на 9 и 10 ляво ребро/ са с ход отдолу нагоре,
което прави логично виждане, че дори и подсъдимият да е бил клекнал, към
момента, към който е започнал да нанася ударите, е започнал да се изправя.
Напълно съответно на нещата е и виждането на вещото лице, че пострадалият не е
стоял неподвижен, а е променял местоположението си в пространството. Това
следва от характера на ситуацията, от факта, че А. е бил нападнат и логично се
е опитвал да се отскубне и се е движил /част от нараняванията по него имат и
защитен характер/. В заключение, на вижданията на подсъдимия съответстват и
отговорите на вещото лице Б., че ударите са били с бърза последователност,
хаотични според Х., тъй като тези в
областта на лопатката и рамото са в изключително близка анатомична локализация.
Ето защо, съдът кредитира обясненията на подсъдимия в тази им част.
Настоящият
съдебен състав игнорира като недостоверно твърдението на Х. за поне два удара със стол от страна на А. спрямо него, не само
доколкото противи на собствените му обяснения, инкорпорирани от досъдебното
производство, но и тъй като се различава от показанията на всички свидетели,
вкл. и на тези, които индиректно потвърждават версията му той да е бил нападнат
от А. /св.Н. и св.К./. На такава плоскост стоят и разсъжданията
на СГС досежно обстоятелството, заявено от Х., че не се е намирал върху
пострадалия при пристигане на останалите охранители, тъй като това се
противопоставя на показанията на св.Ч. /от досъдебното производство/, на и на
св.Б.Н. и св.И..
По-насетне,
първата инстанция не прие за вярно и твърдението на Х., че е започнал да губи съзнание след втория удар, не само защото
такъв е нямало, но и тъй като аналогични данни липсват в съдържанието на
съдебно-психиатричната и психологична експертиза. Афектираното, макар и без
правните характеристики на чл.118 от НК състояние, в което вероятно се е
намирал подсъдимият, по никакъв начин не може да се приравни на загуба или
затъмняване на част от съзнанието на дееца, най-малко като резултат от
последователните му действия след случилото се – даване на сведения какво е
сторил, изказване на съжаление за това, обективиране
на виждане, че се касае за самоотбрана /пред охранителите/, обяснения за какво
използва ножа и т.н. – все сложен комплекс от действия, контролирани от главния
мозък.
В
заключение, съдът оцени като плод на защитната версия и субективна оценка и
вероятно подпомагане от правна терминология наведеното от подсъдимия, че в
случая е действал при крайна необходимост, че е бил парализиран и т.н.
За
гореизложените фактически изводи послужиха и писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по делото, сред които:
протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум (л.10-11 от т.1 и л.28-30 от т.2 от
досъдебното производство), трудов договор №88/25.04.2016г. между „Орел 300“ ООД
и подсъдимия Х., длъжностна
характеристика, копие на графика със смените на охранителите на магазините в
МОЛ „София“ (л.17-18,
л.19 и л.21-22 от т.1 от досъдебното производство), медицинско направление за
подсъдимия (л.32 от т.1
от досъдебното производство), заповед за задържане на подсъдимия (л.34 от т.1
от досъдебното производство), етапна епикриза и
медицинска документация от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД за пострадалия (л.37 и
л.94-115 от т.1 от досъдебното производство), протокол за оглед на веществени
доказателства с фотоалбум (л.49-52 от т.1 от досъдебното производство), протокол
за доброволно предаване от св.С.А. на дрехите на пострадалия (л.60 от т.1 от досъдебното
производство), протокол за вземане на образци за сравнително изследване от
пострадалия и от подсъдимия (л.116 от т.1 и л.114 от т.2 от досъдебното
производство), протокол за доброволно предаване на договор от 15.12.2011г.
между „Итал-текс“ ООД и „Орел 300“ ООД и 2бр. анекси
към него (л.132-138 от
т.1 от досъдебното производство), инструктаж на охранителите на „Орел 300“ ООД,
служебна бележка за инструктаж и декларация на подсъдимия, длъжностна
характеристика на подсъдимия (л.53-56 от т.2 от досъдебното производство),
медицинска документация от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД за подсъдимия (л.85-101 от
т.2 от досъдебното производство), писмо от МВР, Д“НС 112“ за получени обаждания
във връзка с инцидент в „МОЛ София“ с приложен диск (л.109 от т.2 от
досъдебното производство).
В
действителност, видно от материалите по делото, изготвеният по делото протокол
за обиск и изземване от подсъдимия (л.12 от т.1 от досъдебното производство) не е годно доказателствено средство, тъй като не е саниран
по акуратния ред с акт на съда. Видно от определението на СГС от 24.12.2016г.,
протоколът е представен за одобрение по реда на чл.164, ал.3 от НПК след
изтичане на законоустановения 24-часов срок. Според градския съд, независимо, че въпросният протокол за обиск и изземване в частта му за изземването
на процесния предмет е невалиден като доказателствено средство, това не означава,
че иззетия с него предмет - нож е негоден да послужи като веществено доказателство. Според настоящия съдебен състав и съдебната практика /р.№101 от 13.07.2016г. по
н.д.№296/2016г., н.к., ІІІ н.о.
на ВКС,
р.№139 от 26.03.2013г. по н.д.№251/2013г., н. к., І н.о.
на ВКС/ инкорпорирането в процеса на
вещественото доказателство, може да бъде бъде установено
с други годни доказателства и доказателствени
средства, въпреки негодността на писмено доказателствено
средство.
В
такава насока, първият съд се довери на показанията на св.Ч., както пред съда,
така и от досъдебното производство /прочетени на осн.
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК/, а
също и на св.Б.Н., които са категорични, че са присъствали при намирането и
предаването на ножа от подсъдимия Х..
Нещо повече, самият Х. не отрича да
е предал инкриминираното средство за извършване на престъплението на органите
на реда. Отделно от това, сред материалите от досъдебното производство се
съдържа и протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум, чийто
обект на обследване е бил именно инкриминираното средство на престъплението -
нож, за което показанията на двете лица свидетелстват да е иззето именно от
подсъдимия. В заключение,
иззетият нож, надлежно запечатан не само е бил предаден и съответно приет на съхранение в деловодството на СГС като веществено доказателство по настоящото дело
след внасяне на обвинителния
акт в съда, което се удостоверява
от съставения на 28.06.2017г. приемо-предавателен
протокол /закрепен за корицата на делото/, но в хода на първоинстанционното съдебно следствие, в с.з. на 26.02.2018г., съдът е предявил на страните
именно това веществено доказателство по делото, а страните не са възразили
срещу неговата идентичност.
Безспорно
релевантен към предмета на доказване, според съда, е и протокола за оглед на
местопроизшествието. Посоченото действие по разследване е извършено съобразно
процесуалните правила, за разлика от обсъжданото по-горе писмено доказателствено средство.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за
изясняване на фактическата обстановка по делото са и останалите приобщени
писмени доказателства и доказателствени средства. При
служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са
допуснати процесуални нарушения, още повече съществени при събирането на
същите, които да обосновават изключването им от доказателствения
материал по делото, с изключение на протокола за обиск на подсъдимия, който
беше обект на обсъждане по-горе. В хода на доказателствения
анализ на съда те бяха съпоставени, както помежду си, така и със свидетелските
показания и заключенията на експертизите, като в резултат на описаната доказателствена проверка се затвърдиха изводите досежно стеклите се събития.
Констатация
за необремененото съдебно минало на подсъдимия П.Х., съдът направи въз основа на приложените и приети по делото
като писмени доказателства - справка за съдимост (л.54 от съдебното производство), а също
и приобщената в хода на досъдебното производство (л.53 от т.3 от досъдебното производство).
СГС
се позова в преобладаващата му част на заключението на съдебно-психиатрична и
психологична експертиза спрямо подсъдимия
Х., изготвена от вещите лица д-р К. и психолог З. (л.2-23 от т.3 на досъдебното
производство), приета на осн. чл.373, ал.1, вр. чл.371, т.1 от НПК, въпреки виждане на прокурора.
Според съдържанието на експертизата, подсъдимият Х. не страда от психично заболяване /психоза/, липсва акцентуация на характера или дисхармоничност.
Вещите лица са очертали личността на подсъдимия като контактен, оптимистичен,
стремящ се към спокойни отношения, основани на взаимно разбиране и близост, без
самоцелна враждебност и агресивност. По-насетне експертите са счели, че по
време на инкриминираните събития същият е бил в състояние да осмисли и ръководи
постъпките си, при липса на данни за преживян психотичен
епизод, довел до качествена промяна на съзнанието му. На базата на
изследванията психиатърът и психологът са приели, че с оглед конфликтната
ситуация, твърденията за силен удар от страна на пострадалия, са довели при Х. до негативни емоционални
преживявания на страх за живота и здравето, резултирали
в нанасяне на удари на пострадалия, който е възприел като агресор. Вещите лица
са съзряли и унисон в това поведени с установените
при подсъдимия личностнови особености – лабилна
самооценка и известна липса на увереност. В заключение вещите лица са приели,
че по време на инкриминирания инцидент, при подсъдимия Х. е възникало на база на твърденията му,
състояние на уплаха, затормозяване на психичните процеси, без данни за изпадане
в състояние на физиологичен афект или смущение в създалата се екстремна
ситуация. Последните обстоятелства според съда могат и ще бъдат отчетени при
определяне на справедливо наказание на подсъдимия.
Права
е СГП, че експертизата не е задължителна за съда /чл.154, ал.1 от НПК/. Вярно
е, че същата се базира с оглед характера и вида й на лични възприятия и
впечатления, препредадени от подсъдимия в разговора
му /беседата/ с вещите лица, а и няма как да е другакси.
В случая, безспорно, подобно на вписаното в съдържанието на третата
съдебно-медицинска експертиза, и тук вещите лица са цитирали и са се базирали
на обстоятелства, изложени от свидетелите и подсъдимия, които не само нямат
право, но и задължение да обследват. Както беше посочено и по-горе, част от
тези показания и обяснения бяха приобщени в хода на съдебното следствие, но
друга част са извън обхвата, който съдът има право да обсъжда или коренно се
различават от заявеното от свидетелите пред съда. Въпреки това няма основания
за дистанциране от становището, че подсъдимият е бил в ясно съзнание и напълно
способен да ръководи постъпките си, макар и несъответни на ситуацията и
престъпни. На база на специално изготвените тестове от вещите лица, не може лежерно да се игнорира и становището им относно характеровите особености на подсъдимия /лабилна самооценка
и липса на увереност/.
Въпреки
твърденията на експертите за възникнало състояние на уплаха, съчетано по
необходимост със затормозяване на психичните процеси при подсъдимия, без данни
за физиологичен афект, според съда тази интерпретация състоянието на подсъдимия
не касае извеждане на преден план на уплаха или смущение по смисъла на чл.12,
ал.4 от НК. Дори и да изключим правния характер на тези две понятия, които
единствено и само съда е длъжен да припознае в поведението на даден субект на
база на наличните по делото доказателства, това твърдение, изградено само на
база на обясненията на подсъдимия, следва да бъде отхвърлено. Изводът си съдът
обоснова като игнорира обясненията на Х.
в преобладаваща им част.
Тук
е мястото отново да се отбележи, че по делото липсват доказателства, А. да е
правил опит както твърди подсъдимия да рови по дрехите си, което да бъде
евентуално възприето от него като предположение, че ще извади оръжие. За такива
сведения не навеждат нито пострадалия, нито И., а още по-малко К. и Н., които
също настояват да са били в непосредствена близост до случилото се. Именно с
това подсъдимият обяснява пред вещите лица изпадането си в такъв неистов страх,
провокирал го да извади самоцелно и хаотично ползвания за хранене от него нож.
Липсата
на подобно затормозяване на психичните процеси, съдът обоснова и по-горе и със
стройната последователност от телодвижения и психични процеси, извършвани от
подсъдимия след случилото се /по думите му опит да помогне на постадалия, обжадане на тел.112,
предаване на ножа на раследващите, провеждане на
разговор с дошлите на място охранители, даване на сведения в най-общ план какво
се е случило, а според показанията на св.М. дори и провеждане на разговор с
последния/. Такава логическа подреност и синхронизираност според съда, ведно с отхвърляне защитната
теза на Х., че е възприел А. като
агресор, изключва възможността същият да се е уплашил до такава степен за
живота си, че да извади оръжие. Още повече, че се касае за лице, което е
специално обучено и работи като охранител, чиято дейност с оглед характера й, е
свързана с реакции в критични ситуации. Това, както беше посочено и по-горе,
съдът обоснова и с изключителната насоченост на обясненията на подсъдимия в
тази им част, съдържащи оценъчни съждения за ситуацията, в която се е намирал
/“крайна необходимост“/, което с оглед статута и образованието на подсъдимия,
съдът не приема за негова лична теза. В заключение, твърдяната уплаха и
затормозяване на психичните процеси, градирала за пръв път според обясненията
му в с.з. в изпадане в безсъзнание безспорно противят на съдържанието на
коментираната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, а и на
съдебно-медицинската, които отричат такова състояние при Х..
Ето
защо по изложените съображения, настоящата инстанция, прие, че при подсъдимият
няма данни да е изпаднал в състояние на уплаха и смущение, още по-малко по
смисъла на чл.12, ал.4 от НПК, въпреки известното афектиране, зашеметяване на
психичната му дейност, свързано както с особеностите на личността му, така и с
характера на развилата се екстремна ситуация, водеща до увеличаване нивото на
адреналин. Още повече, предвид факта, че е бил първоначален агресор на противоправно поведение. Това беше и основание за
дистанциране от съдържаниетона експретизата
в тази й част.
Съдът
в този му състав се довери и на заключението на изготвената спрямо пострадалия Р.А.
съдебно-медицинска експертиза от вещото лице Т.Б. (л.118-123 от т.1 на досъдебното
производство), според съдържанието на която при инцидента, на същия били
причинени следните телесни увреждания:
-
три прободно-порезни наранявания в областта на лявата
лопатка, от които две прободно порезни наранявания
непроникващи в гръдната кухина със засягане на меки тъкани на гръдната стена и
едно проникващо в гръдната кухина прободно порезно
нараняване с входна рана на лопатката и на 4 см. наляво от гръбнака, с
нараняване по хода на раневия канал на белия дроб в
областта на шестия му сегмент като е установено набиране на въздух и кръв н
гръдната кухина в ляво в количесто от 400мл, което
нараняване е с характер на разстройство на здравето, временно опасно за живота
като отделно представляваи нараняване, проникващо в
гръдната кухина;
- прободно-порезно нараняване с входна рана на нивото на 9-10
ребра в ляво по предната мишнична линия, проникващо в
гръдната и коремната кухина с нараняване по хода на раневия
канал на лявата диафрагма и черния дроб, с направление на раневия
канал предвид описаната локализация на нараняванията отляво надясно и отдолу нагоре,
отчетена при изправено анатомично положение на тялото, довело до активно
кървене от кръвоносен съд на диафрагмата и наличие на кръв в коремната кухина
около 300мл, които според вещото лице са реализирали същите медико-биолгогични
признаци;
- прободно-порезно нараняване в областта на лявото рамо,
засягащо меки тъкани и мускулатура;
- прободно-порезно нараняване на дясното бедро с входна рана
по предно вътрешната му повърхност с раневи канал с
дължина около 7 см. и нараняване по хода му на кожа и подкожие
до мускулна фасция;
-
две прободно-порезни наранявания в областта на лявото
бедро;
-
порезни наранявания на 4 и 5 пръсти на дясната ръка.
Според
вещото лице - съдебен лекар, двете непроникващи наранявания в областта на
лявата лопатка, това на лявото рамо, нараняванията на двете бедра, както и
порезните рани на четвъртия и петия пръст на дясната
ръка поотделно и в съвкупност са могли да причинят на пострадалия А. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертът е приел, че прободно-порезните наранявания се дължат на действия на
предмет с остър връх и режещ ръб – нож с ширина на режещата част не по-голяма
от 20см, което също е в пълен унисон с протокола за оглед на веществено
доказателство, показанията на св.Ч., св.Б.Н., пострадалия и св.И..
Обстоятелството, че нараняванията от посочения от вещото лице характер са
нанесени с нож, не се отрича между впрочем и от самото подсъдимо лице още в
първоначалните му обяснения.
СГС
няма основания да не се довери на твърденията на вещото лице, че в случая
опасността за живота на пострадалия е била действителна, както и че предвид
локализацията на част от нараняванията в области, където са разположени
жизнено-важни органи /проникващото в гръдната кухина прободно-порезно
нараняване с входна рана под лопатката и на 4см наляво от гръбнака, с
нараняване по хода на раневия канал на левия бял дроб
в областта на шестия сегмент, довело до набиране на въздух и кръв в гръдната
кухина в ляво и в количество 400мл и прободно-порезното
нараняване с входна рана на 9-10 ребра в ляво по предната мишнична
линия, проникващо в гръдната и коремната кухини, с наранявания по хода на раневия канал на лявата диафрагма и черния дроб с
направления на раневия канал отляво надясно и отдолу
нагоре, с активно кървене от кръвоносен съд на диафрагмата и наличие на кръв в
коремната кухина от коло 300мл/, е било възможно
настъпване на смъртен изход.
Това
експертно заключение, едно че беше допълнително обосновано от вещото лице в
съдебно заседание, и второ – добре се съотнася с останалия доказателствен
материал – показанията на свидетелите. Вярно е, че повечето от очевидците на
извършване на деянието не говорят за това как точно са нанесени ударите с нож,
като дори самия А. посочва до последно да не е разбрал, че е прободен с нож, а
едва след като е видял кръвта по себе си. Въпреки това, констатираните по него
обаче множество наранявания, подробно описани по-горе, добре се съотнасят с
наличната по делото медицинска документация и епикризи
за пострадалия, частично с обясненията на подсъдимия, особено от досъдебното проиводство, а също и с комплексната съдебно-медицинска
експертиза на същото вещо лице и тази, изготвена спрямо подсъдимия Х..
По-насетне,
този съдебен състав се довери и на хипотезите на съдебния медик, макар и
базирани на логическа възможност и без правна значимост за съставомерността
на деянието, че ако нараняванията са причинени от положение на подсъдимия от
клекнало положение към изправяне, първите наранявания са били в областта на
бедрата, следвани от нараняването в лявата половина на гръдния кош странично
задно и вече съвсем изправено положение, при положение, че пострадалият промени
взаимното положение спрямо двамата, да са тези в областта на лопатката.
Че
се касае за наранявания, нанесени в бърз непосредствен порядък, съдът изведе не
само от показанията на пострадалия, но и от тези на неговата приятелка, но и
като ги съотнесе като данни с вижданията на вещото
лице Б. в с.з. от 02.02.2018г., че част от
нараняванията са с много
близка анатомична локализация.
В подробен вид, при анализа
обясненията на подсъдимия, съдът даде отговор и защо се довери на заявеното от вещото
лице, съответстващо на твърденията на подсъдимия от досъдебното производство, в
голямата си част на показанията на св.А., че Х. е започнал да се изправя при нанасянето на ударите, тъй като уврежданията
на пострадалия в областта на лопатката и рамото няма как да се получат, ако
нападателят е бил по-ниско от ръста на пострадалия, заради значителнилно
по-високия пострадал. Съдебният състав освен това се довери и на изричното
твърдение на вещото лице Б., че част от раните /нараняването на 9 и 10 ляво
ребро/ са с ход отдолу нагоре, което прави логично виждане, че дори и
подсъдимият да е бил клекнал, към момента, към който е започнал да нанася
ударите е започнал да се изправя. Напълно споделяемо е
и виждането на съдебния лекар в с.з., че А. при нанасянето на ударите е малко
вероятно да е стоял неподвижен, като е променял местоположението си в
пространството. Това добре корелира със собствените
показания на постадалия, инкорпорирани на законово
основание от досъдебното производство.
СГС
базира извода си относно получените от подсъдимия Х. телесни увреди на съдържанието на съдебно-медицинската
експертиза, също изготвена от вещото лице Б. (л.104-105 от т.2 от досъдебното производство), макар и само на
база писмени документи. Факта, че съдебният лекар не е прегледал лично
подсъдимия според СГС не променя извода за достоверност и кредитируемост
на заключението му. Следва да се има предвид, че задача за осъществяване личен
преглед на Х. не е поставяна на
вещото лице по повод тази експертиза, а извършването му в хода на съдебното следствие
почти година след 23.12.2016г. според съда би било юридически необосновано.
Важното
е, че от заключението по тази съдебно-медицинска експертиза, назначена в хода
на предварителното разследване, се установява по еднозначно, че на Х. е причинена, и то именно в резултат
на случилото се на 23.12.2016г., контузия и рана в задната теменна област на
главата срединно, за които може да се направи извод с
оглед даните за нараняването, че са касае за такива с
добре изразен ръб, което по морфология може да наподобява порезно и е възможно
да се получи и от част на стол с режещ ръб. Вещото лице е приело, че като
медико-биологична харктеристика, това нараняване
изпълва увреждането временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Раната според експерта ще заздравее за около 2-3 седмици, без последствия за зравето на подсъдимия.
Тази
съдебно-медицинска констатация добре се съотнася с показанията на пострадалия,
който потвърждава да е ударил със стол /табуретка/ подсъдимия, корелиращо и с показанията на всички останали присъстващи
жени в магазина. Друг е въпроса, че А., а и свидетелите, условно обозначени от
групата на подсъдимия, също настояват да е имало един удар със стол от страна
на пострадалия. Това становище на експерта относно вида и характера на нараняването
/“Раната в тила на главата е получена от един удар с предмет с много добре
изразен ръб или част от предмет, която има дори режещ ръб“/ според съда
изключва версията на подсъдимия, лансирана в последното с.з., че е бил ударен със
стола повече от един път, и то в главата. В този случай и с оглед вида на стола
/за което съда прие, че е сравнително масивен/ би получил поне още едно
идентично наряване. Трудно е да се приеме, че такова
нараняване при два последователни удара със стола, както твърди Х., биха довели до увреждане на главата
му, от посочения от вещото лице тип само на едно и също място. Видно от
материалите по делото, липсват данни за други наранявания по подсъдимия,
различни от описаните в писмената документация от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД и
анализирани от вещото лице в експертизата му. Възможността обективно Х. да е получил и други наранявания,
извън описаните в медицинските документи, вкл. охлузвания и кръвонасядания,
съдът намира за ирелевантно, тъй като не променя в
основни насока фактологията, описана по-горе и правни
изводи, наведени по-долу. Тук
е мястото отново да се подчертае, че в който и да било от приложените
медицински документи, а и според съдържанието на съдебно-медицинската
експертиза, липсват и твърдяните от Х. данни да е губил съзнание, именно
поради което и на база на наведените по-горе съображения, съдът отхвърли тази
негова защитна теза.
Първостепенният
съд се довери при изграждане на фактическите си изводи и на заключението на комплексната
съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Т.Б. (л.35-42 от т.3 на досъдебното
производство), целяща да даде отговор на въпросите относно средствата, с които
са нанесени ударите на двете лица /пострадал и подсъдим/, последователността,
тяхната насоченост и сила и взаимното разположение на двете тела едно спрямо
друго. Според съдържанието на експертизата, обоснована и допълнена и по повод
въпросите на страните в с.з. от 02.02.2018г., прободно-порезните
наранявания в областта на лопатката, това в лявата странична част на гръдния
кош и това на лявото рамо на пострадалия са разположени в близки анатомични
области и могат да се получат при положение, при което пострадалият е обърнат
към нападателя с гръб и/или леко ляво странично положение като се вземе предвид
и подвижността на човешката ръка. Не без основание, вещото лице е приело, че нараняванията
на двете бедра са получени най-вероятно при положение пострадал нападетел лице в лице или леко вляво странично положение на
пострадалия. Уврежданията могат да се получат както в изправено положение, така
и в легнало положение на двамата с взаимно разположение нападател над пострадал
и пострадал с лявата си странично задна повърхност към нападателя. Вещото лице
е сметнало, че нараняванията по четвъртия и петия
пръст на дясната ръка на пострадалия са причинени от действия на предмет с
режещ ръб, какъвто е ножът и могат да имат защитен характер. Експертът отново е
потвърдил, аналогично на коментираната по-горе експертиза, че предвид
нараняванията по подсъдимия /контузия и рана в задната теменна област на
главата срединно/ е възможно същата да се получи от
предмет с добре изразен режещ ръб, какъвто е пластмасов стол. В заключение,
съдебният лекар – д-р Б. е счела, че с оглед локализацията на раната на Х., същата може да се получи при
нанасяне на удар върху него при взаимно положение лице в лице нападател и
пострадал, но са възможни и станични взаимни
положения, а така също и нападател зад пострадал, предвид подвижността на
ръката, нанасяща удара и на главата като липсват възможности от медицинска
гледна точка да се определи последователността на нанасяне на удари, но при
пострадалия А. може да се даде сравнително бърза последователност, заради
засягането на лявата задно странична част тялото и долните крайници.
Следва
да се посочи изрично, че така описаните констатации на вещото лице отговарят
изцяло на изнесената от св.А. и св.И. информация относно осъществените от
страна на подсъдими и пострадал действия. Следва да се отбележи, че макар и
критикувано от съда, вещото лице е посочило в заключението си и показанията на
тези свидетели и обясненията на подсъдимия от досъдебното производство. Въпреки
че задача на вещото лице е единствено и само да отговори на поставените му
въпроси от съдебно-медицински характер, в голямата им част цитираните показания
на свидетелите от досъдебното производство са инкорпорирани в съдебното
следствие на различни законови основания, а също и частично обясненията на
подсъдимия. Същите, поради това, подробно обсъдени по-горе не дават различен от
установения от съда отговор на въпроса как са нанесени ударите между двамата биещи
се, хипотетично с каква последователност и бързина и най-вече взаимното
положение на охранителя и А.. Тук е мястото да се посочи, че експертът не констатира
основания за промяна на становището си, въпреки че присъства при разпита на св.К.И.,
чийто показания също са в основата на осъдителния извод на съда. На последно
място това заключение добре се съотнася като съдържание с по-рано обсъжданите
други две съдебно-медицински експертизи спрямо пострадалия и подсъдимия. В
заключение, дадените от съдебния лекар различни варианти на взаимно положение
на А. и подсъдимия, не са хипотетични, а се базират на опита и специалните
знания на експерта и приетия от съда вариант по попада в тях.
Тази
инстанция прие за достоверно и заключението по биологичната експертиза,
изготвено от вещото лице И.К. (л.67-72 от т.1 от досъдебното производство), според
което установената червенокафява материя по пода на
магазина и по перваза на стената е кръв от човешки произход, за която е
невъзможно установяването на групова принадлежност. Становището по тази
експертиза добре се съотнася с показанията на всички свидетели – за наличие на
кръв по пода и стената, в близост до която е бил А. /вж. показанията на
пострадалия, на св.И., на св.А., на св.Ч., на св.Б.Н., на св.А.Н., които съдът
прие за достоверни/.
В аналогична
насока е и съдържанието на другата биологична експертиза на същото вещо лице
(л.85-89 от т.1 от досъдебното производство), обследвала предадените с протокол
за добоволно предаване дрехи на пострадалия А., по
част от които също е установена кръв с човешки произход, което с оглед вида на
използваното от Х. оръжие /нож/ и
мястото, където са нанасяни ударите /човешко тяло/ прави друг извод невъзможен.
По-насетне,
тази инстанция прие за обективно, всестранно и пълно и приетото на осн. чл.373, ал.1, вр. чл.372,
ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК заключение по
биологичната експертиза на вещото лице Костадинов (л.68-70 от т.2 от
досъдебното производство), също установило кръв по ножа, с който е извършено процесното престъпление. Последният извод добре се съотнася
с всички останали експертизи – съдебно-медицински, биологичната експертиза,
обследвала кръвта по дрехите на пострадалия, а също и с показанията на св.Ч. и
св.Б. Никоов, протокола за оглед на веществени
доказателства, а следва и от логическото сериозно съприкосновение на оръжието,
с което е извършено престъплението с човешкото тяло.
След
това, съдът се довери и на съдържанието на видео-техническата експертиза по
протокол №59-Ф/31.01.2017г. (л.76-82 от т.2 от досъдебното производство) на вещите
лица П. В. и И.Т., обективирано по-горе, според което
около инкримирания час едно от заснетите лица с №1, което
на част от кадрите държи лице 2 е лице, чийто общи белези съвпадат с тези на
подсъдимия Х., поради което вещите
лица са счели, че вероятно е заснето едно и също лице. Поведението и
присъствието на тези лица, а и на св.И. и св.К., присътващи
на записите, по принцип не се отрича от когото и да било от тях.
Отделно
от това съдържанието на видео-файловете беше непосредствено възпроизведено пред
съда като по този начин беше установена пълна съотносимост
със снимково онагледеното в коментирата по-горе
видео-техническа експертиза. Следва да се подчертае, че поради липса на звукови
файлове, не става ясно, вкл. и от проследяването на записите на диска, дали и
какви точно думи е отправял пострадалия спрямо подсъдимия по пътя към магазина.
Безспорно, с оглед развилата се ситуация, съобразявайки изключително младата
възраст на А. и свързаната с нея преобладаваща емоционалност, същият е бил
недоволен от развоя на събитията. Поради това и съобразявайки целия доказателствен материал, първият съд кредитира изложеното
от подсъдимия в тази му част. Друг е въпроса, че от възпроизведения в с.з. видозапис не става видно пострадалият да е проявявал
някаква сериозна агресия, което е било и обективно невъзможно като се има
предвид възприетия от страните и онагледен в коментирата
по-горе експретиза начин и захват,
с който е бил задържан от подсъдимия. За него подробно говори и самия Х. при разпита си пред съда като в тази
му част разказа му не противи на показанията на когото и да било другиго.
В
заключение, при извършване на доказателствена
преценка по делото, съдът прие за обективни, пълни и компетентни заключенията
на изготвените в хода на досъдебното и съдебно производство други експертизи, но
не ги намери за нужни с оглед изясняване предмета на делото.
На
основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият
П.А.Х. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл.115, вр.
чл.18, ал.1, пр.2 от НК, тъй като на 23.12.2016г. около 10.45 часа в гр.София, в магазин „Калиопе”, находящ се в сградата
на МОЛ - София, бул.„*********като охранител на магазин „Калиопе“
направил опит умишлено да умъртви Р.Х.А.А. с ЕГН:**********,
като му нанесъл удари с нож по тялото, с което му причинил:
-
три прободно-порезни наранявания в областта на лявата
лопатка, от които две прободно порезни наранявания
непроникващи в гръдната кухина със засягане на меки тъкани на гръдната стена и
едно проникващо в гръдната кухина прободно порезно
нараняване с входна рана на лопатката и на 4 см. наляво от гръбнака, с
нараняване по хода на раневия канал на белия дроб в
областта на шестия му сегмент;
- прободно-порезно нараняване с входна рана на нивото на 9-10
ребра в ляво по предната мишнична линия, проникващо в
гръдната и коремната кухина с нараняване по хода на раневия
канал на лявата диафрагма и черния дроб, с направление на раневия
канал предвид описаната локализация на нараняванията отляво надясно и отдолу
нагоре, отчетена при изправено анатомично положение на тялото;
- прободно-порезно нараняване в областта на лявото рамо
засягащо меки тъкани и мускулатура;
- прободно-порезно нараняване на дясното бедро с входна рана
по предно вътрешната му повърхност с раневи канал с
дължина около 7 см. и нараняване по хода му на кожа и подкожие
до мускулна фасция;
-
две прободно-порезни наранявания в областта на лявото
бедро;
-
порезни наранявания на 4 и 5 пръсти на дясната ръка, като деянието макар и да е
довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици по независещи от него причини -
своевременно оказана медицинска помощ.
Непосредствен
обект на престъплението по чл.115 от НК са обществените отношения, свързани с
неприкосновеността на човешкия живот и без които той не може да съществува.
Убийството е противоправно лишаване от живот на другиго.
То е резултатно престъпление, като резултатът е настъпването на биологичната
смърт на жертвата.
Съдът
намира, че подсъдимият Х. е
реализирал в цялост изпълнителното деяние на вмененото му най-тежко
престъпление срещу личността - по чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК, макар и останало в
стадия на опита. Категорично
вида на използваното хладно оръжие - нож е от такова естество, че да засегне
жизнено-важни органи, в каквато насока е и съдържанието на съдебно-медицинската
експертиза спрямо пострадалия А., показанията на последния, а и не се отрича от
подсъдимия в обясненията му, макар и да излага причините за използването му.
Налице
е пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия Х. и получените телесни увреждания при
пострадалия А., част от които са били несъвместими с живота без оказването на
спешна и висококвалифицирана медицинска помощ. Възприетото заключение на
съдебно-медицинския експерт - д-р Б. за механизма на причиняване на
нараняванията, категорично сочи, че нанесените удари с посочения предмет /нож/
по тялото на жертвата, и то в областта на жизненоважни органи, следва да се
преценят като елемент от причинно-следствения процес на деянието, довел до нараняване
по хода на раневия канал на белия дроб в областта на
шестия му сегмент с набиране на въздух и кръв в гръдната кухина в ляво и в
количество 400мл и до наранявания по хода на раневия
канал на лявата диафрагма и черния дроб, с активно кървене от кръвоносен съд на
диафрагмата и наличие на кръв в коремната кухина от коло
300мл/, с възможност за предизвикване на смърт. Визираните наранявания според
съда, базирайки се на приложената медицинска документация за А. и най-вече на
съдебно-медицинската експретиза изпълват обективните
признаци на разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия А.,
която опасност е преодоляна заради бързата и адекватна намеса на приятелката на
пострадалия, пристигналите на място охранители и най-вече лекарите. Това обективира от своя страна осъществяването от
обективна страна елементите от състава на престъплението по чл.115 от НК.
Съдът
счете, че в случая не са налице основания да се обсъжда по-леко наказуемо
деяние /нанасяне на телесна повреда/ или такова по чл.118 от НК /извършване на
инкриминираното деяние в силно раздразнено състояние на подсъдимия/.
Първият
извод е верен, тъй като е несъмнено установено по делото /вж. заключението по
съдебно-медицинската експретиза/, че при конкретния
механизъм на нанасяне на ударите, тяхната локализация, сила и насоченост,
използваното средство и обективно причинените на А. наранявания, близостта
между дееца и пострадалия, смъртта на последния е била неизбежна, без оказване
на своевременна медицинска помощ. Логическата последователност
от действия на Х. според тази инстанция обективират не
само предвиждането на смъртта като
един възможен резултат, но и прякото й желане, макар и за сравнително кратък момент. В такава насока,
съображения ще бъдат наведени и при обсъждане субективната страна на
престъплението, доколкото преценката какъв е вида на извършеното престъпление в
случаи като настоящия, субективното отношение на дееца към извършеното е с
водеща насока.
Няма
данни също така към момента на деянието подсъдимият да се е намирал в силно
раздразнено състояние, което да е намалило в значителна степен възможността му
да взема правилни решения и да ги координира. Това се установява по категоричен
начин от изготвената по отношение него комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, която не е констатирала изискуемото стеснение на
разсъдъчната дейност, сериозно смущение в настъпилата екстремна ситуация, бурно
протичане на емоциите, преобладаващо завладяване на съзнанието от чувствата.
Поради това и при липса на данни за преживян психотичен
епизод, довел до качествена промяна на съзнанието му, ващите лица – психиатър и психолог, а и
съда прие, че Х. е могъл правилно и
в пълнота да обмисля и ръководи постъпките си.
Вярно
е, че в съдебно заседание подсъдимият посочва: „...започнах да губя съзнание“, „...
като почнах да осъзнавам какво е станало“, „Стоях като парализиран, не можех да
мръдна...“, които твърдения, макар и наведени повече от година след случилото
се, могат да насочат, ако бъдат приети за верни, към наличие на известно
стеснение на съзнанието у Х.. От обективните
писмени доказателства по делото, анализирани по-горе, вкл. и от
съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната и психологична експертизи, липсват
данни за изпадане на подсъдимия в безсъзнание, за каквото си състояние същият
говори за пръв път в с.з. Не следва да бъде игнориран и факта, че на база на
направения по-горе съпоставителен анализ обясненията на подсъдимия, съдът ги
отхвърли в частта, че му е нанасян втори удар със стола, едва след
реализирането на който, същият твърди да е изпаднал в безсъзнание.
С оглед вида и характера на развилата се
ситуация, и след съвкупна преценка на приобщения доказателствен
материал, настоящият съдебен състав прие, че дори и подсъдимият да се е намирал
в състоянието на раздразнение, същото е обикновено, а не силно,
което следва и ще бъде отчетено като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Необходимо
е да се каже още, че за да е налице афект, следва да бъде установено, че у Х. е възникнало гореописаното
състояние, което освен това е било предизвикано от упражненото насилие, тежка обида,
клевета или друго противозаконно действие от пострадалия, от което са настъпили или
е било възможно да настъпят тежки
последици за виновния или негови
ближни. Такива данни не са налични по делото и
бяха предмет на подробен анализ по-горе. Категорично беше доказано, че
подсъдимият пръв е ударил А. в пробната, което е провокирало последния да се
защити /вж. направения доказателствен анализ по-горе/.
Обстоятелствата, че пострадалият е бил агресивен, че не е искал да влезе в съблекалнята,
че е обиждал подсъдимия, че е роптаел след уведомяването си, че ще бъде
повикана полиция, а и дори и че е псувал Х.,
както твърди последния и св.Н. и св.Х., според настоящия съдебен състав не са с
такъв характер, за да попаднат под необходимите обективни елементи на
изискуемите насилие и/или тежка обида, или друго противозаконно действие. Още
повече, като се има предвид вида изпълняваната от подсъдимия длъжност, стажа и
вероятното следващо от тях предположение, че трябва да реагира хладнокръвно при
такъв род ситуации, за които в обясненията си твърди, че са чести. В обощение липсват типичните прояви и обективни
характеристики на афекта, за което говорят и адекватните и последователни
действия на подсъдимия след извършване на деянието – провеждане на разговор с
охранителите, позвъняване на тел.112, предаване на ножа и др. /р.№858 от 16.12.1973г. по н.д.№ 777/1972 г., II н. о. на ВС/.
По-насетне, коментираното състояние
на силно раздразнение възниква спонтанно, като непосредствена
реакция на едно току-що извършено
от пострадалия противозаконно действие. Категорично извършената кражба от пострадалия и
неговата приятелка е противозаконно действие, но не е насочена срещу подсъдимия,
нито от нея е било възможно да настъпят тежки последици за него или още
по-малко за негови ближни. Нещо повече, същата е реализирана в сравнително
отдалечен времеви период от отпочването физическия
конфликт между двамата мъже, при все, че известен момент от време пострадалият
е бил държан от подсъдимия е не е можел да осъществи физическа агресия.
Като насилие /противозаконно действие/ може да се
приеме нанасянето на удара със стола от А., което обективно е довело до увреда телесната неприкосновеност на Х. съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза спрямо последния
и обясненията му. Събразявайки принципа, че никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, според СГС в случая Х. не може да се позовава на
чл.118 от НК, дори и хипотетечно да се
приеме силно раздразнено състояние, тъй като сам
е провокирал неправомерното
поведение на пострадалия /удар
със стол/ и последното е
резултат от първоначално нанесения му удар от охранителя. Т.е е налице провокативно поведение на самото
наказателно-отговорно лице /р.№179 от
27.05.1993г. по н.д.№923/1992г., I н.о. на ВС, р.№244 от 12.04.1993г.
по н. д.№117/1993г., I н.о. на ВС, р. №405 от 12.10.1993г. по
н.д.№ 198/1993г., I н.о. на ВС/. Казусът е
типична хипотеза на сбиване, в която съдебната практика позволява приложение на
чл.118 от НК, но при констатация на горепосочените обстоятелства и изобщо
липсата на силно раздразнено състояние у подсъдим, тази разпоредба е неприложима.
Съдът
обсъди, но не прие за вярно и отговарящо на доказателствата виждане, че
подсъдимия Х. е действал при
условията на неизбежна отбрана, след като е бил нападнат от пострадалия. Неизбежната
отбрана представлява упражняване на право на защита, при което нападнатият може
да причини вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на нападението /ППлВС №12 от
29.11.1973г. по н.д.№11/1973г./.
Действително,
както беше обективирано и по-горе, св.А. е нанесъл
удар на Х. със стол по главата, но в
хода на съдебното следствие беше доказано, че не това е първоначалният удар, иницирал последващи действия на
подсъдимия. В конкретния случай, съдебният състав счете, че ударът с пластмасовия,
макар и масивен според част от свидетелите стол от А. е предизвикан от
агресивното и застрашаващо поведение на самия подсъдим. Следва да се обърне
особено внимание на твърденията на пострадалия, така също и св.И., които са
категорични, че Х. е нанесъл пръв
удара по тялото на А., на какъвто извод насочват и първоначалните показания на
св.К. от досъдебното производство, подробно анализирани по-горе.
Безспорно
установено по делото е предизвикателното поведение на пострадалия, но също така
и гневното такова на Х. /вж.
показанията на св.И./. Поведението на Р.А. в нито един момент преди
ескалирането на конфликта, не е било насочено към физическа разправа с
подсъдимия. Съдът прие за достоверно проявеното агресивно и неетично поведение
към св.Зехна Н., което обаче е предхождало появата на
охранителя и е приключило. Неспоримо е по делото, че
пострадалият, макар и с нежелание, но е тръгнал след подсъдимия към магазин „Калиопе“. Още повече, че не е имал и избор, след като е бил
захванат от Х. под ръка през кръста
/вж. видео-техническата експретиза и показанията на
св.А., св.И., св.К. и обясненията на подсъдимия/. Въпрос на тълкуване е дали
това захващане от страна на подсъдимия спрямо пострадалия и повеждането му към
магазина, при евентуален отказ на последния, може да бъде тълкувано като нападанеие, както настоява СГП, но категорично А. не е имал
възможност за оказване на съпротива или за избягване в друга посока или още
по-малко за физически прояви на агресия.
Такива
агресивни действия обаче е предприел самият Х. след установяване на подстрадалия и
приятелката му и отвеждането на първия в съблекалнята на търговския обект, в
резултат на което се е стигнало до физически сблъсък между двамата. Търсеният
физически контакт с пострадалия, въпреки присъствието и на продавачките и
приятелката на А., или именно с цел да демонстрира превъзходство, според съда
са провокирали А. да замахне със стола и да нанесе
удар с възможната от местоположението му сила по главата на Х., с което му причинил описаното в
съдебно-медицинската експертиза нараняване. Въпреки че именно поведението на
пострадалия и неговата приятелка /кражба от магазин/ е довело до необходимост
от задържане до пристигане на органите на реда, действията на подсъдимия не са
били ограничени само до това, а са имплизирали в
завеждане на подсъдимия до съблекалнята, вкарване вътре в нея и нанасяне на
удар с ръка в тялото на А.. Тези действия на подсъдимия са пряк израз на
заплашителна физическа агресия и според съда имат признаците на самостоятелно
непосредствено нападение, като в тази насока следва и да се отчете, че правната
теория и съдебната практика са единодушни, че едно нападение е непосредствено
не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална
опасност за такова. Действително неизбежна отбрана и допустима и за защита на
друг вид интереси от правата и личността на отбраняващия се, но кражбата не е
нападение. Следва освен това да се отбележи, че Р.А. вече се е бил отдалечил от
магазина, след извършване на противоправното деяние.
Предвид
съдържащото се в показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, че
ситуацията се развила за секунди, съдът счете, че ударите с ножа от страна на
подсъдимия са били нанесени непосредствено след удара със стола /с уговорката,
че данни за втори удар със стола не бяха установени/ като същите са и
естествено продължение на предходните агресивни действия на Х., инициирани с нанасянето на
първоначалните удари в областта на тялото /бъбреците/ на А.. Тук е мястото да
се отчете, че съгласно ППлВС №12 от 29.11.1973г.: „неизбежната отбрана предполага нападение,
което не е позволено от закона. Затова, когато „отбраняващият се“ съзнателно
провокира с активни действия нападение с цел да лиши от живот или да причини
телесна повреда на определено лице, не може да се позовава на неизбежна
отбрана, а ще отговаря на общо основание. От друга страна, на деянията,
извършени при неизбежна отбрана, не може да се отговори с неизбежна отбрана,
тъй като нападнатият има право да се защищава и неговото деяние е правомерно“.
Именно такъв според настоящ съд е и процесния казус,
с оглед на което твърденият на защитата, че подсъдимият Х. е действал при условията на неизбежна отбрана, се явяват
неоснователни.
Поради
липса на основания за обсъждане на неизбежна отбрана в случая, няма как да бъдат
предмет на разглеждане и нормите на чл.119, вр.
чл.12, ал.2 от НК, уреждащи превишаване пределите на неизбежна отбрана, тъй
като не беше доказано непосредствено противоправно първоначално нападение от страна на пострадалия.
Анализираните
по-горе обстоятелства не правят нужно обсъждане хипотезата на чл.12, ал.4 от НК,
но с оглед тезата на защитата и твърденията на подсъдимия, следва да бъде
отбелязано. Вярно е, че в част от обясненията си пред съда, подсъдимият
настоява: „...почувствах много силна уплаха
за живота си“, „...първоначално силно се уплаших и не можех да мръдна“. Вярно
е също така, че вещите лица д-р К. и З. са приели, че с оглед конфликтната
ситуация и нанесения удар от страна на пострадалия, при Х. се е стигнало до негативни емоционални преживявания на страх за
живота и здравето, резултирали в нанасяне на удари на
пострадалия, който е възприел като агресор. В тази смисъл, експертите са констатирали
уплаха и затормозяване на психичните процеси у подсъдимото лице по време на
извършване на деянието, които са свързали и с известните личностнови
особености – лабилна самооценка и липса на увереност. Предмет на анализ по-горе
беше съдържанието на коментираната съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
която беше отхвърлена, но отново трябва да бъде подчертано, че същата е
изготвена само на база изложеното от подсъдимия, преобладаващата част от което
беше игнорирано в мотивите на съда. На такава плоскост бяха разсъжденията на
съда, че не беше установено от никой от свидетелите твърдението на подсъдимия, А.
да е правил опит да рови по дрехите си, евентуално да вади оръжие като
предположение от страна на Х..
Стройна и стабилна последователност от действия бяха констатирани не само в
съпътстващите деянието действия от страна на Х., но и в последващите му такива. Отново
трябва да бъде подчертана професионалната подготовка на подсъдимия и целта и
причината да бъде там и да изпълнява точно определени, възложени му с трудовия
договор и длъжностна характеристика задължения. Изключено от доказателствения материал беше и изпадането на подсъдимия в
безсъзнателно състояние. Въпреки това, съдът отчете при определянето на справедливо
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства на подсъдимия безспорното
оказване на влияние на стеклата се екстремна ситуация върху психичните му
процеси, изключващо приложение на чл.12, ал.4 от НПК.
Липсват
и предпоставки за приложение на коментирания от представителя на СГП чл.12а от НК, който изключва обществената опасност при причиняването на вреди на лице,
извършило престъпление при неговото задържане
за предаване на органите на
властта и предотвратяване на възможността за извършване на
друго престъпление, ако няма друг
начин за неговото задържане и ако при това
задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки. Съдът в настоящия му съдебен състав не може да се съгласи
с изводите на прокурора, че в случая е налице опит за кражба. Независимо от
обстоятелството, че органите на реда по една или друга причина не са сезирани,
св.И. и св.А. е изпълнили с деятелността си обективния и субективен състав на
престъплението по чл.194, ал.1 от НК, и то довършено, тъй като с отнетата вещ
са напуснали територията на магазина, с което са осъществили владение върху й.
Обстоятелството, че вещта впоследствие е върната от св.Н. не променя тези
първоначални факти, а дали стойността не вещта е ниска или не, не прави задължително деянието малозначително,
респ. непрестъпно /т.7 от ППл № 6 от 26.04.1971г.
по н. д.№ 3/1971г./.
Прав е прокурорът, че изводимо от обясненията на Х., а и на двете продавачки, на А. са
предоставени две алтернативи относно отнетата вещ – да заплати стойността й или
да бъде повикана полиция, т.е само в едната хипотеза задържането му е било с
цел предаване на органите на властта. Въпросът е, както беше обективирано и по-горе е, че в случай, че А. е отказал да
заплати стойността на дрехата, полиция не само не е повикана, каквато процедура
твърдят да са съблюдавали Х. и особено
св.Н., но и охранителят и настоящ подсъдим е предприел своеволни, несъобразени
със закона и собствените му длъжностни задължения действия спрямо пострадалия.
Нещо повече, използвайки не само физическа сила, но и хладно оръжие – нож,
какъвто е нямал право да държи в себе си, независимо от предназначението му. Обратното
– ако сумата, представляваща стойност на вещта, е била заплатена, отново не би
следвало да се стигне до размяна на юмручни удари и в крайна сметка, нанасяне и
на няколко прободно-порезни наранявания в различни
части на тялото на подсъдимия. В заключение, безспорно други начини за задържане
на А., различни от предприетия от подсъдимия,
са съществували като отделно от това, с нанасяне не само на юмручни удари, но и
най-вече с последващите действия по засягане
телесната неприкосновеност и живота на пострадалия, независимо от извършеното
от него запретено деяние, е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки. Налице
е явно несъответствие между характера и степента на обществената
опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането. Отделно от това
на А. без
необходимост е
причинена явно прекомерна вреда – множество
наранявания с нож, и то умишлено
/чл.12а, ал.2 от НК/. Трябва
да е налице и още едно важно
условие - лицето да е бягащ, укриващ
се от съдене
или изтърпяване на наложено наказание
престъпник, т. е. за него вече да
е възникнала и още да не е погасена
наказателна отговорност, каквито обстоятелства по делото липсват /р.№421 от
15.06.2006г. по н.д.№55/2005г., I н.о.
на ВКС/.
Деянието
на подсъдимия Х. е
довършено, тъй като посредством нанасянето на ударите с нож, се е достигнало до
нараняване по хода на раневия канал на белия дроб в
областта на шестия му сегмент и нараняване по хода на раневия
канал на лявата диафрагма и черния дроб /прободно-порезни
наранявания/, което само по себе си е достатъчно да доведе до спиране на
дихателната дейност на човек като се има предвид набирането на въздух и
кръв в гръдната кухина в ляво в количесто от 400мл и
установената кръв в коремната кухина около 300мл. Не е изключен и
високия риск от инфекции при осъществяване на контакт между вътрешността на
гръдната/коремната кухина и околната среда, което също е от естество да доведе
до намаляване съпротивителните сили на организма и смърт. В
такава насока са и показанията на св.П. и св.И., които твърдят, че по време на
престоя на А. в болничното заведение, се е стигнало именно до такава инфекция. Вредоносният
резултат е в пряка причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия Х.. Подсъдимият е реализирал докрай
изпълнителното деяние като е нанесъл смъртоносни по вид наранявания на жертвата
/св.Р.А./, но обществено-опасните последици, предвидени в закона, не са
настъпили, независимо от субективното му несъгласие/безразличие, поради
оказаната помощ от присъстващите и лекари. Именно поради тези обстоятелства,
престъплението правилно е квалифицирано като опит, който е довършен спрямо пострадалия.
От
субективна страна престъплението е извършено виновно, при форма
на вината внезапен пряк умисъл. Подсъдимият Х. е съзнавал обективните условия на
деянието, а именно общественоопасния му характер -
знаел е, че то е от естество да отнеме живота на пострадалото лице и
отражението му върху действителността /общественоопасните
последици/, с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Касае се за вменяем пълнолетен субект, който е имал съответните
възможности да изведе в съзнанието си представи за последиците от противоправното си поведение, въпреки известната акцентуация в характера му и вероятно силно възбудимото състояние, в което се е намирал.
Изводите за
субективната страна на деянието се
изграждат върху доказаните по делото реални действия
на подсъдимия, които материализират формираните в съзнанието му представи, а не
върху твърденията на
дееца, които
в случая насочват към това да се е отбранявал, хаотично да е размахвал ножа,
без да целял да нарани пострадалия /„...не
съм искал да го нараня по този начин, по който стана. Просто исках да спре
нападението над мен“, „...не съм искал изобщо да нанасям някакви удари. Спомням
си само, че размахвах някакъв нож с дясната ръка, с цел да се защитя“/. Обективните действия
на извършителя са всъщност тези,
които представляват видим израз на
психическите му преживявания и обективират в случая наличието на
съзнание относно постигнатия престъпен резултат. Поради това и субективното несъгласие с
настъпилия по-тежък престъпен резултат не може да обективира
липса на субективно виновно отношение към него.
Съдът намира, че във волеви аспект деецът пряко е
целял настъпването на вредоносния резултат, като в тази връзка съобрази механизма
на деянието, броят и насочеността на ударите, силата, продължителността и
интензитетът на въздействие върху пострадалия, локализацията на нараняванията,
използваното средство, разстоянието, на което се е намирал А.. Преобладаващата
част от ударите са били насочени към части от тялото на пострадалия (гръдната/коремната кухина), която изолира жизнено-важни органи от външната
среда, така че да се изключи възможността от физическото им увреждане или от
проникване на чужди тела. От изполваното оръжие и тежестта
на уврежданията на пострадалия Р.А. следва, че нараняванията са били причинени
от удари, отличаващи се с чувствителен интензитет на силата, с която са
нанесени. Обстоятелството, че според експерта – съдебен лекар, а и изводимо от
обясненията на Х., част от
нараняванията са причинени с бърза последователност с оглед локализицацията
им, не променя горния извод, а напротив, говори за липсата на каквото и да било
намерение у подсъдимия да преустанови довършването на деянието си и
безразличието към настъпването на противоправния
резултат. Не следва да бъдат
игнорирани и предшестващите
деянието действия на подсъдимия и пострадалия, които
са се биели, което на свой ред, и като се отчете и отказа на А. да изпълни
разпорежданията на охранителя, обективно е довело да формиране на неправилното
решение у Х. да лиши А. от живот. В
заключение, не може да не се отчете и факта, който също обективира
пряк умисъл за извършване на престъплението, че ударите с ножа са били нанасяни
от изключително близко разстояние, което логически е следвало да изведе в
съзнанието на подсъдимия реалната вероятност от тях да бъде причинена смърт. Още
повече, като се има предвид длъжността, която е изпълнявал и натрупания
професионален и житейски опит. Поради това и този състав намира за несъмнено
установено, че деянието на подсъдимия Х. разкрива пряка насоченост на
умисъла, с който е осъществено, т.е деянието е извършено при пряк умисъл.
Дори и в случая да бъде
приета за вярна тезата на подсъдимия, че не е целял настъпването на съставомерния резултат, че не е искал да нарани пострадалия
по този начин, макар и само субективна и несъответстваща на обективно настъпилите увреждания
на подсъдимия, Х. отново следва да
отговаря за опит към по-тежкия престъпен
резултат /р.№24 от
05.05.1998г. по н.д.№452/1996г., I н.о. на ВКС, р.№48 от 03.02.2012г. по н.д.№3099/2011г., ІІІ н.о.
на ВКС/. В случаите на алтернативен пряк
умисъл у дееца да причини телесна повреда или смърт, не се изключва съставомерността по чл.115, вр.
чл.18, ал.1 от НК. Фактите обаче според СГС насочват към директен пряк умисъл
по изложените по-горе съображения.
Умисълът
според СГС е внезапен, тъй като решението за извършване на престъплението се е
формирало непосредствено преди неговото извършване, след като подсъдимият Х. е възприел конкретните условия на
време, място и обстановка, след ескалиране на ситуацията и неовладяване на
прилива на негативни емоции като веднага след вземане на решението в един
изключително кратък период от време е пристъпил към неговото осъществяване,
след като е бил ударен със стола от пострадалия. Не може да се приеме като предварителна
подготвеност на дееца обстоятелството, че е носил в себе си нож. Видно от
обясненията на подсъдимия Х. и
показанията на част от свидетелите, дошли на място, от които съдът няма
основания да се дистанцира, подсъдимият е използвал ножа за хранене. Друг е
въпроса дали е имал право да го носи със себе си по време на осъществяване на
служебните си задължения, при все, че видно от длъжностната му характеристика и
показанията на св.М., служителите в охранителната фирма са били невъоръжени.
По изложените съображения и съгласно
чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимият П.А.Х. следва да бъде признат за виновен за
извършеното от него престъплението по чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК.
Съдът
в настоящия му състав намира за ирелевантно
становището на прокурора дали и какви служебни задължения е нарушил подсъдимия,
при все, че длъжностното му качество не е въздигнато в обвинителния акт като
обстоятелство, срещу което следва да се защитава Х.. Същото евентуално може и да има значение с оглед определяне на
справедливо наказание на подсъдимия.
СГС
прие за достоверно и обстоятелството, че подсъдимият се е представил на
пострадалия, независимо от обстоятелството, че не е разполагал със служебна
карта, а най-малко от показанията на А. става ясно, че е разбрал каква е
причината да бъде отведен към магазина, поради това и не може да бъде споделено
обратното становище на СГП. Няма как да се вмени във вина на подсъдимия, че е
бил без формено облекло, след като такова не му е предоставено, а видно от
показанията на св.Ч. и св.Б.Н., и другите охранители в МОЛ-а, не са били
облечени в такова при изпълнение на служебните си задължения.
Не може да бъде споделена и тезата на защитата, че е
напълно нормално с оглед професията и телосложението на охранителя, същият да е
провявил малко сила, след начеването на
ударите от страна на А., както твърди Х..
Според съда именно с оглед заеманата от него длъжност, подсъдимият е бил длъжен
да предотврати, независимо от поведението на А. разрастването на евентуално
само вербален конфликт, а още по-малко да го удря или да му нанася прободно-порезни наранявания с нож. Поради това и трудно
приемливо е разсъждението, че единствения вариант за защитата на Х., е било изваждането на нож, както се
настоява в защитна реч. Не може да се приеме, че вменяем
пълнолетен субект, още повече, лице, за което се предпоага,
че борави с оръжие /нож/, при все че го носи в себе си, няма да изведе
представи, че хаотичното безцелно „размахване“ срещу лице, намиращо се в
непосредствено близост срещу него, би могло да бъде фатално за живота на това
лице. Да не говорим, че в случая се касае за причинени наранявания със
значително проникване на острието, което като резултат изключва възможността
размахването на ножа да е хаотично.
По наказанието:
Както
сега, така и към датата на извършване на деянието, нормата на чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 10 /десет/ до 20 /двадесет/
години.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Х., съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, сравнително младата му
възраст, добрите характеристични и трудови данни /вж. и показанията на св.М./ като
това престъпно поведение е инцидентно в живота му, обстоятелството, че до
голяма степен поведението на пострадалия с оглед извършване на кражбата е било
причина за отпочване на инцидента.
Настоящата
инстанция прие като снижаващо отговорността обстоятелство и оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина от страна на подсъдимия – даване
на образци за сравнително изследване, даване на обяснения за изясняване на
случая още от досъдебното производство. Съдът взе предвид факта, че Х. също е бил ударен, и то със стол от пострадалия
А., което макар и да не може да бъде определено като противоправно
нападение по смисъла на чл.12 от НК, безспорно е довело до допълнително
намаляване на задръжките и извършване на противоправното
деяние. В такава насока е и съдържанието на съдебно-психиатричната и
психологична експертиза.
В
заключение, но не и по тежест, тази инстанция прецени и искрено изразеното неколкократно съжаление от подсъдимия към пострадалия и
неговите близки, твърденията, че е желаел да окаже помощ на пострадалия, които
макар и неподкрепени с други доказателства, до известна степен намират подкрепа
в показанията на част от охринителите и св.М.,
въпреки че се противопоставят на показанията на А. и И..
Към
отегчаващите вината обстоятелства, съдът причисли факта, че извършителя е охранител,
в чийто служебни задължения се е включвало единствено и само задържане на
извършители на престъпления – вж. длъжностната му характеристика, но не и
саморазправа с тях, т.е в случая подсъдимият Х. ги е игнорирал драстично, нанасяйки на пострадалия, независимо
от поведението му, повече от един удара с нож. Още повече, че същият е бил с
нож на работното си място, при липса на задължение за носене на каквото и да
било оръжие при осъществяване на трудовата му дейност.
С оглед правилно определяне наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението
е останало недовършено /чл.18, ал.2 от НК/ - молбите
на св.И., осъзнаването на подсъдимия.
Като
анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид
относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност съдът прие, че
адекватното и съобразено с посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства наказание спрямо подсъдимия П.А.Х.
следва да бъде
определено при приложение разпоредбите на чл.58, б.“а“ от НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Съдът
е задължен да приложи чл.55, ал.1 от НК и да определи на подсъдимия в случая
по-леко наказание, когато направи фактическа констатация, че са налице
изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства или че има многобройни
смекчаващи обстоятелства, всяко от които само за себе си не може да се оцени
като изключително и на следващо място - правен извод, че и най-лекото
наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко, защото има значително
по-ниска степен на обществената опасност на деянието и дееца от типичната за
този вид престъпност с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при
които е извършено престъплението, особеностите на деянието и дееца, подбудите
за извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства. Тези две условия са дадени в закона кумулативно. Те трябва да са
налице едновременно. В настоящия случай, съдът, преценявайки визираните по-горе
смекчаващи вината обстоятелства, които определя като многобройни, счете макар и
действително общественост на осъщественото деяние да е висока, е налице
значително по-ниска степен на обществената опасност на деянието и дееца от
типичните за този вид престъпления. Поради това и предвиденото в закона
минимално наказание е несъразмерно тежко, поради което са налице предпоставките
за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Безспорно е от фактите по делото, че престъплението
е останало във фазата на опита, макар и довършен, което прави задължително обсъждане
приложението на чл.58, б.“а“ от НК /р. №371 от
10.07.2001 г. по н. д. № 322/2001г., III н. о. на ВКС/. В такава насока,
съдът съобрази обективираното желание на подсъдимия
да окаже помощ на пострадалия след деянието, позвъняването на тел.112, които макар да не дават основание
за приложението на чл.18, ал.3 от НК,
предвид отсъствието на собствени подбуди, попадат в обхвата
на коментираната по-горе матеирално-правна норма.
Поради
изложените съображения, размерът на наказанието на подсъдимия П.А.Х. бе определен под най-ниския
предел, предвиден от законодателя и при условията на чл.58, б.“а“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
Предвид
императивния характер на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът
постанови първоначален „общ“ режим на изтърпяване на определеното наказание,
доколкото подсъдимият не е осъждан до настоящия момент и наказанието е в
границите до 5 /пет/ години „Лишаване от свобода“.
Съдът
изпълни служебното си задължение и на осн. чл.59, ал.1 и ал.2
от НК приспадна времето, през което подсъдимият П.А.Х. е бил фактически задържан със Заповед за задържане по ЗМВР на 23.12.2016г., с Постановление на
СГП - от 24.12.2016г. до 26.12.2016г. и с МНО „Задържане под стража“ до
03.01.2017г., когато в производство по реда на чл.64, ал.7 от НПК е отменено
определението на СГС за определяне на най-тежката МНО.
Градският
съд в този му състав е на становище, че така определеното на подсъдимия П.Х. наказание ще окаже нужния
възпиращ ефект не само върху личността му, но и върху другите склонни да
извършват този вид престъпления лица, в каквато насока е и основния смисъл на
генералната и специална превенция по чл.36 от НК.
По
отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия Р.Х.А.А.,
настоящият състав е на следното становище:
Искът
е с правно основание чл.45 и сл. от Закона за задълженията и договорите, ведно
с чл.52 от с.з. касателно гражданско-правното искане
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деянието, предмет на
обвинението. Същият е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес,
предвид своевременното му подаване /макар и пред друг съдебен състав/ от лице,
което твърди да е пострадало по смисъла на чл.74 от НПК и което притежава
процесуално-правните възможности за конституиране в процеса като граждански
ищец.
С оглед съставомерността
на деянието по чл.115, вр.
чл.18, ал.1, пр.2 от НК, СГС счете, че са доказани общите
предпоставки на отговорността по чл.45 от ЗЗД - вреда, противоправно
поведение /нарушен е запретът на нормата на чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК, вр. чл.45 от ЗЗД/, причинна връзка /увреждането на
защитените от закона обществени отношения е в пряка причинна връзка с деянието
на подсъдимия Х./ и вина, която,
както беше изяснено по-горе, е във формата на пряк /внезапен/ умисъл. Налице са
основания за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия П.Х., доколкото св.Р.А. е претърпял
неимуществени вреди от извършеното престъпно деяние, явяващи се деликтно основание за присъждане на размера на тези вреди като
негова последица, предвид на което и искът е основателен.
По
отношение размера на приетия
граждански иск и при съблюдаване принципа на справедливостта съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че адекватното обезщетение, което в пълна степен би репарирало
причинените на пострадалия неимуществени вреди в случая възлиза на сумата от 40
000лв. /четиридесет хиляда лева/, като в останалата му част до пълния предявен
размер от 70 000лв. /седемдесет хиляди лева/, искът
следва да бъде отхвърлен, като недоказан. Горното означава, че за
разликата от 30 000лв. /тридесет хиляди лева/, гражданският иск на пострадалия Р.А.
се явява прекомерен, тъй като би бил нарушен принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване за сметка на другиго /чл.55 от ЗЗД/.
Обезщетението
в определения размер напълно съответства на изискването за справедливост,
заложено в чл.52 от ЗЗД. Съгласно указанията, дадени в ППл
№4/23.12.1968г. на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290
от ГПК, понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт морални вреди е необходимо да се съобразят
характерът и тежестта на накърняване на чуждите права, причинените
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на засягането, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост“. В конкретния случай при определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът отчете изпитаните от
пострадалия болки и страдания, както и остатъчните у него унижение, страх и
други негативни емоции, които били силно изразени в продължение на месеци след
инцидента и ще бъдат част от живота му за дълго време. Взе се предвид и че се
касае за изключително млад човек, в трудоспособна възраст, който е учил, работил,
но поведението му се променило осезаемо след процесния
случай, в каквато насока са както личните му показания, а така също и на близките
му - св.К.И., В.К., св.М.П..
Според
първия съд присъдената по-горе сума на конституирания в качеството на
граждански ищец Р.А. е достатъчна и годна да репарира причинения му с
инкриминираното поведение на подсъдимия Х.
вредоносен резултат и да го възмезди за извършеното спрямо него неправомерно
посегателство върху телесната му неприкосновеност. Съдът отчете и противоправното поведение на самия А., дало повод за
настъпване на конфликта.
Акцесорната материално-правна претенция /по чл.86 от ЗЗД/
на гражданския ищец за присъждане законната лихва върху присъдените по-горе
суми за репарация на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди от
датата на увреждането /23.12.2016г./ до окончателното изплащане на сумите
също е основателна. Деликвентът, в случаят подсъдимият П.Х. е в забава, считано от датата на извършване на деянието, дало
основание за ангажиране на гражданската му отговорност за непозволено
увреждане.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият Х.
беше осъден да заплати по сметка на МВР разноските в
досъдебното производство в размер на 1616,17лв. /хиляда
шестстотин и шестнадесет лева и седемнадесет стотинки/, в полза на бюджета на
съда по сметка СГС разноските в съдебното производство в размер на 220лв.
/двеста и двадесет лева/, както и държавна такса в размер на 1
600лв. /хиляда и шестстотин лева/ върху уважения размер на
гражданския иск.
Отделно
от това, на осн. чл.190,
ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия Х. да заплати
държавна такса в размер на 10,00лв. /десет лева/ за служебно издаване на 2бр.
изпълнителни листа за събиране на горепосочените суми.
По
веществените доказателства:
Съдът
взе отношение в изпълнение на задължението си по чл.301, ал.1, т.11 от НПК и
относно приобщените по делото веществени доказателства, като за резонно и
законосъобразно, намери следното произнасяне:
1. Плик
за биологични следи с №0018800, запечатан с печат №308 НЕКД - СДВР с надпис на
плика: гр.София, ул.“*********ап.24, съдържащ клетъчен материал от устната
кухина на пострадалия Р.Х.А., с ЕГН:**********, плик за биологични следи с №224988,
запечатан с печат №052 НЕКД - СДВР с надпис на плика: “ОЕКД 18-Б/2017г., 03
РУ-СДВР-д2881/2016-обекти №1 и 2, съдържащ марлени
тампони с кафяво-червеникава материя и контролна проба, плик за биологични
следи с №224951, запечатан с печат №026 НЕКД- СДВР с надпис на плика: гр.София,
ул.“********съдържащ клетъчен материал от устната кухина на П.А.Х., с ЕГН:**********,
полиетиленов плик, запечатан с картон серия А
№0265882, печат №032 НЕКД-СДВР с надпис на етикета: 26.01.17г., СДВР - опаковки
на обекта към протокол №75-х/2017г. ОЕКД-СДВР, съдържащ и хартиено пакетче с
целофанена сгъвка - следва да се унищожат като вещи
без стойност;
2.
Оптичен носител, марка „Сони“, находящ
се в полиетиленов плик, запечатан с картон серия А
№0277217 и печат №055 НЕКД-СДВР с надпис на етикета: 31.01.17г., София-СДВР
„Антим“ №5-обект 1 към протокол №59-ф/2017г., предаден с протокол за доброволно
предаване от 23.12.2016г. и оптичен носител, марка „HP“, съдържащ обаждания към телефон 112
във връзка със сигнал за извършено престъпление в магазин „Калиопе“,
в гр.София, „МОЛ София“, бул.“*********на 23.12.2016г., находящ
се на л.110 от т.2 от досъдебното производство
- следва да останат по делото;
3.
Нож с обща дължина 18,5см, с дължина на острието 9,5см, с прикачена към него
текстилна ивица за колан, прикрепена с четири копчета тип „тик-так“,
иззет с протокол за оглед на местопроизшествие, находящ
се в хартиен плик, запечатан с картон серия А 0244617, печат № 052 НЕКД-СДВР, с
надпис на етикета: ОЕКД-СДВР-24-Б/17-513, ЗМК 11/2017, СДВР-обект№1 - на осн. чл.53, ал.1, б.“а“ от НК следва да се отнеме в
полза на държавата, тъй като е послужил за извършване на умишленото престъпление;
4.
Шапка, тип „ушанка“, от черна текстилна материя, с
мъхеста вътрешна повърхност, с каишка, находяща се в
хартиен плик, запечатан с картон серия А 0233845 и печат №052 НЕКД-СДВР с
надпис на етикета: ОЕКД-СДВР-24-Б/17-03 РУ-СДВР д2881/2016-обект №1; яке от черна шушлякова
материя; черен суитчър с качулка; черна блуза с дълги
ръкави; лилава тениска; черно долнище на анцуг; слип от черна текстилна
материя; чифт черни мъхести чорапи; чифт черни чорапи с бели шарки на горните
им краищата; чифт черни кожени обувки, находящи се в
хартиен чувал, запечатан с картон серия А 0233844 и печат №052 НЕКД- СДВР с
надпис на етикета:ОЕКД-СДВР-16-Б/17г., 03 РУ-СДВР-д2881/2016-обекти №1, 2, 3,
4, 5, 6, 7, 8 и 9, предадени с Протокол за доброволно предаване от 04.01.2017г.
от мед. лице в УМБАЛСМ „Н.И.„Н.И.Пирогов“ ЕАД и документите от обект №1;
банкнота, запечатана в плик за биологични следи с №225001 и печат №052
НЕКД-СДВР, предадена на съхранение в БНБ и иззета с Протокол за оглед на
местопроизшествие от 23.12.2016г. - следва да се върнат на пострадалия Р.Х.А., с ЕГН:********** като
собствени вещи.
Мотивиран
от горното, СЪДЪТ постанови
присъдата си с изложеното в нея съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................