№ 15
гр. София, 02.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. Н.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Н. Гражданско дело №
20231110169918 по описа за 2023 година
Със съдебно решение, обективирано в Протокол № 25825 от 18.10.2024 г. постановено по гр.
дело № 69918/2023г. по описа на 34-ти граждански състав на Софийски районен съд , Г.О.,
съдът е уважил предявения от Е. Г. иск в неговата цялост, с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК, насочен срещу ответното дружество – „.....“ ЕАД,като е осъдил Е. Н. Г., с
ЕГН:********** да заплати на „.....“ ЕАД, с ЕИК: ...., на основание чл.78, ал.2 ГПК,
направените по делото разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба по чл. 248 ГПК с искане към съда за изменение
на решенито в частта з разноксите, в което съдът е приел, че ответникът не е станал повод за
образуване на делото, като молителят - ищец, счита така постановеното решение в частта за
разноските за неправилно, тъй като очевидно за ищцата липсва вина за завеждане на делото.
Това се потвърждавало от факта, че същото е образувано поради действия от страна на
ответното дружество, които са повод за съдебна защита. Многократните писма, фактури,
покани за плащане на погасени по давност суми както и посещения на адреса от страна на
„.....“ ЕАД, които смущавали ищцата счита за основателен повод за образуване на
производството. Освен изложеното, при справка на сайта на дружеството, сумите предмет
на производството продължавали да стоят, като изискуеми и да бъдат осчетоводявани, като
дължими. Предвид факта, че начислените задължения са погасени по давност липсвало
основание, на което дружеството да претендира заплащане на сумите.
Становище на ответната страна, е че решението е правилно, а молбата неоснователна.
Молбата е допустима , но неоснователна.
Видно от мотивите на съдебния акт, макар ищецът да твърди и в молбата си по чл. 248
ГПК, че многократните писма, фактури, покани за плащане на погасени по давност суми
както и посещения на адреса от страна на „.....“ ЕАД, които смущавали ищцата счита за
основателен повод за образуване на производството, както е посочено в съдебния кат,
доказателства за това твърдение, не са представени, което е в тежест на ищеца.
Представеното писмо към искова молба, не съдържа твърдения за съдебно претендирани
1
права, не съдържа твърдения, че при неплащане на същите, които суми се претендират като
погасени по давност, ответното дружество ще прибегне до държавна принуда и съдебно
производство.
С оглед горното, доколкото кредиторът на едно погасено по давност вземане има право да
получи същото, без да използва държавна принуда, съдът счита,че така представеното
писмо, не съдържа данни за наличие на доказателства, че ответникът е отправил искане за
плащане на погасени по давност суми с твърдения, че при неплащане ще реализира правата
си по съдебен ред.
Отговорността за разноски е с източник поведение, пораждащо и/или поддържащо
неоснователно правен спор. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Нормата е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната,
срещу която е постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен
ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за
образуване на делото. В разглеждания случай не са представени доказателства и не може да
се приеме, че ответникът е предприел действия или е оспорил предявеният иск, респ. с
поведението си същият не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Този извод
не се променя от представеното по делото писмо към исков амолба, за дължимост на суми
към 04.10.2022г. , което е изпратено от „.....“ ЕАД до ..., а не до Е. Г..
По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установява, че
ответникът е претендирал от ищцата процесната сума, респ. че е предприел спрямо нея
каквито и да било конкретни действия за събирането й по принудителен ред. Също така,
дори и да бъде взето предвид писмото, коментирано по - горе, след тази дата до 20.12.2023 г.
(датата на подаване на исковата молба) също не се установява ответникът да е предприемал
каквито и да било действия за събирането на посочената сума по принудителен ред (в този
смисъл Определение № 8838 от 15.09.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 8503/2022 г. по
описа на СГС и др.). Ето защо съдът приема, че ответникът не е дал повод за завеждане на
делото, поради което и не следва да отговаря за направените от ищеца разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молба по реда на чл. 248 ГПК, подадена от Е. Г., за изменение на
решение, обективирано в Протокол № 25825 от 18.10.2024 г. постановено по гр. дело №
69918/2023г. по описа на 34-ти граждански състав на Софийски районен съд., в частта на
разноските.
Определението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от получаване на препис пред
СГС с въззивна жалба.
2
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3