№ 477
гр. Русе, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520103882 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.124 ал.1 и чл.537 ал.2 от
ГПК.
Ищците М. АЛ. М., АЛ. М. АЛ., М. М. АЛ. и Ф. М. АЛ., твърдят, че са
наследници по закон-преживял съпруг и синове на Р. М. Х., б.ж. на с....,
общ.Ветово, обл.Русе, починала на 31.03.2016 г.
Първият ответник е брат на наследодателката, а техни родители са А.Х.
М., починала на 21.06.2008 г. и М. А.М., починал на 20.10.1993 г.След като
станали семейство, последните заживели в процесната недвижимост,
находяща се в с...., общ.Ветово, обл.Русе, ул.“...“ № 10, представляваща
понастоящем дворно място с площ от 1,855 дка, имот № 501.414, за който са
образувани УПИ VIII с площ от 915 кв.м-отреден за жилищно застрояване, и
УПИ IX с площ от 804 кв.м-отреден за жилищно застрояване, в квартал 41 по
плана на селото, при граници и съседи: имот № 501.611, имот № 501.413,
имот № 501.569 и имот № 501.415, заедно с построените там сгради: №
501.414.1 -един етаж, полумасивна жилищна сграда, еднофамилна, с площ 26
кв.м, № 501.414.2 - един етаж, паянтова жилищна сграда, еднофамилна, с
площ от 99 кв.м, № 501.414.3 - един етаж, паянтова селскостопанска сграда с
площ 78 кв.м.
Твърдят, че след като децата на А. М. и М.М. сключили граждански
1
бракове, се настанили със семействата при родителите.Доброволно и в
разбирателство си разпределели ползването на помещенията в къщата-двете
стаи в ляво от входното антре били за Р., а тези в дясно-за Х., с общо
ползване на антрето, кухненския бокс и санитарния възел, който към него
момент се намирал в помощната постройка от 26 кв.м, а банята представлява
отделно помещение, долепено до къщата. А. и М. не се противопоставили на
това ползване, напротив, самите те поделили, съобразно традициите, тази
собственост между децата си.
Впоследствие Р., заедно със съпруга си закупили къща в съседство-на
ул.“...“ № 6. След раждането на втория им син /третия ищец/, семейството се
изнесло от бащината къща на Р., но продължили да държат там багаж в
техните стаи, както и да ги използват от време на време при необходимост,
като правата им не били оспорвани от никого.
Твърдят, че след година и половина М.А. се върнал да живее при баба
си и дядо си, които го отгледали.
През 2012 г. третият ищец създал семейство и се изнесъл в собствено
жилище също в с..... До него момент М. М. АЛ. владял и ползвал за себе си, за
майка си, за баща си и за братята си определените и отделени, съобразно
традициите на семейството, стаи от къщата, представляващи 1/2 идеална част-
колкото се полагат на Р. М.а по наследство.
Твърдят, че след 2012 г. третият ищец продължил да държи свои вещи,
както и вещи на останалите членове на семейството в имота. Разполагал с
ключове и владял наследствения дял на майка си-за себе си, за нея, за баща
си и братята.
Сочат, че години наред ищците са гледали животни в половината от
процесното дворно място, което считали за тяхна собственост и на
наследодателката им, като владели и ползвали също постройката от 78 кв.м и
помощната селскостопанска сграда-за хамбар и сайвант.Р. била съгласна и не
се противопоставяла на това децата и съпругът й да владеят и ползват
предоставените от родителите й и останали в наследство от тях имоти-в
размер на 1/2 идеална част.
Твърдят, че от 2008 г., след смъртта на А., М. М. АЛ. владее и ползва
половината от дворното място, заедно със селскостопанската постройка за
отглеждане на животни за себе си, и 1/2 ид.част от къщата-за себе си,
2
родителите и братята си.
През всички години, след смъртта на М. и впоследствие на неговата
съпруга, всички ищци владеят и ползват реално посочените по-горе
помещения от къщата.Всеки от ищците е оставил и понастоящем има там
личен багаж.
След смъртта на Р., синът й М.А. продължава да владее и ползва 1/2
ид.част от къщата-за себе си, за братята и баща си.За това останалите ищци
дали своето съгласие.Другата част от къщата се ползва от ответниците.
Твърдят, че със съгласие и знание на ищците, стаите на Р. се ползвали
понякога и за кратки периоди от време от голямата дъщеря на Х. и Х. Х.и,
както и от средната им дъщеря, когато се връщала от Турция със семейството
си /веднъж годишно за няколко дни/.
От 2008 г. до края на 2020 г. третият ищец владее и ползва
самостоятелно, явно, без никой да му пречи и да изразява претенции, част от
дворното място УПИ VІІІ и селскостопанската постройка от 78 кв.м, както и
за себе си, родителите и братята си, с тяхно съгласие ½ ид.част от сградите в
УПИ ІХ.
Сочат, че на 23.11.2020 г. третият ищец се е снабдил с КНА за УПИ VIII
с площ от 915 кв.м и построената там селскостопанска сграда от 78
кв.м.Скоро след това той се опитал да влезе в имота, но не бил допуснат от
ответниците.Те му представили КНА от 11.11.2020 г., с който се
легитимирали като собственици на целия имот и на всички постройки в него,
а именно: дворно място с площ 1,855 дка, представляващо имот № 501.414, за
който са образувани УПИ VIII с площ 915 кв.м-отреден за жилищно
застрояване, и УПИ IX с площ 804 кв.м-отреден за жилищно застрояване, в
кв.41, при граници и съседи имоти с № 501.611, № 501.413, № 501.569, №
501.415, заедно с намиращите се в дворното място сгради: № 501.414.1 - един
етаж, полумасивна жилищна сграда, еднофамилна, с площ 26 кв.м., №
501.414.2 - един етаж, паянтова жилищна сграда, еднофамилна, 99 кв.м., №
501.414.3 - един етаж, паянтова селскостопанска сграда с площ 78 кв.м.
Ищците твърдят, че са придобили по наследство и давност правото на
собственост върху процесиите имоти, както следва:
М. М. АЛ. е собственик на УПИ VIII с площ от 915 кв.м, с адрес с....,
3
общ.Ветово, обл.Русе, ул.“...“ № 10, отреден за жилищно застрояване, и
построената в него селскостопанска сграда с площ от 78 кв.м с № 501.414.3 -
един етаж, паянтова селскостопанска сграда, както и на 1/8 ид.част от сгради:
№ 501.414.1 - един етаж, полумасивна жилищна сграда, еднофамилна, с площ
26 кв.м, и № 501.414.2 - един етаж, паянтова жилищна сграда, еднофамилна,
99 кв.м, намиращи се в УПИ IX с площ 804 кв.м,с адрес с...., общ.Ветово,
обл.Русе, ул.“...“ № 10, отреден за жилищно застрояване, а М. АЛ. М., АЛ. М.
АЛ. и Ф. М. АЛ. на по 1/8 ид.част от сграда № 501.414.1 - един етаж,
полумасивна жилищна сграда, еднофамилна, с площ 26 кв.м., и на по 1/8
ид.част от сграда № 501.414.2 - един етаж, паянтова жилищна сграда,
еднофамилна, с площ от 99 кв.м, намиращи се в УПИ IX с площ 804 кв.м.
Искат това да се признае за установено по отношение на ответниците, като на
основание чл.537 ал. 2 ГПК бъде отменен Нот.акт за собственост на
недвижим имот придобит по давностно владение № 59, том IV, рег. № 10302,
дело № 503 от 11.11.2020 г. на Нотариус рег.№ 221 на НтК, вписан в СВ-РРС
като Акт № 56, том 32, дело № 6565/2020 г., в частта в която Х. М. Х. и Х.
ИСМ. Х. са признати за собственици на УПИ VIII с площ 915 кв.м, с адрес
село ..., община Ветово, Област Русе, ул. ... № 10, отреден за жилищно
застрояване, и построената в него селскостопанска постройка с площ 78 кв.м.,
представляваща сграда № 501.414.3 - един етаж, паянтова селскостопанска
сграда, както и над 1/2 идеална част от сграда № 501.414.1 - един етаж,
полумасивна жилищна сграда, еднофамилна, с площ 26 кв.м., и над 1/2
идеална част от сграда № 501.414.2 - един етаж, паянтова жилищна сграда,
еднофамилна, от 99 кв.м, намиращи се в УПИ IX с площ 804 кв.м, с адрес
село ..., община Ветово, Област Русе, ул. ... № 10, отреден за жилищно
застрояване.Търсят се разноски за производството.
Ответниците Х. М. Х. и Х. ИСМ. Х. считат исковете за недопустими,
тъй като наследодателката на ищците не е приела наследството, оставено от
родителите й в 5-годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД.
Считат исковете за неоснователни.Твърдят, че никога ищците или Р. Х.
не са държали за себе си имот № 501.414 по плана на с...., ведно с
построените в него сгради или части от него.Традицията в мюсюлманското
семейство повелява къщата на бащата да остане за сина, който поема грижата
за родителите си, когато остареят. Сочат, че процесната къща е с четири
стаи.В началото Х. и Х. ползвали едното помещение, а другите две се
4
ползвали от родителите А. и М., и баба Ф.. Четвъртата стая била кухня.След
раждането на трите им дъщери, ответниците обособили последното
помещение в детска стая, а коридора-в кухня.След смъртта на Ф. и М.,
съпрузите Х.и ползвали и владели трите стаи, а в четвъртата живеела А.. След
нейната смърт през 2008 г., ответниците владеят изцяло за себе си и
необезпокоявано цялата къща.Обработват и дворното място.
Твърдят, че между сестрата Р. и брата Х. никога не е имало спор или
съмнение кой е собственик на къщата, целия двор с площ 1855 кв.м и
постройките в него.Наследодателката на ищците никога не е предявявала
претенции към тези недвижимости. Напротив, имотът се владял и ползвал
необезпокоявано от ответниците със съзнанието, че той е техен.
След смъртта на майка й А., Р. не е подала данъчна декларация за
имота.
Оспорват твърдението, че третият ищец през целия си живот е живял в
дома на ответниците извън редките случаи, когато им гостувал с преспиване.
До смъртта на Р., ищците М. и Ф., със знанието и съгласието на Х. и Х.,
ползвали част от имота-само селскостопанската постройка, където зимували
животните им. След 31.03.2016 г. последните били продадени.От този момент
ищците не ползват постройката, нито влизат в имота.В дома на Х. и Х. няма
и никога не е имало вещи на семейството на Р..
Оспорват твърдението, че третият ищец е отглеждал животни и
обработвал дворното място с площ 1855 кв.м, представляващо имот №
501.414 по плана на с. ..., в който има три сгради с номера 501.414.1, 501.414.2
и 501.414.3.
Ответниците твърдят, че те владеят изцяло и необезпокоявано тази
недвижимост от смъртта на М., заедно с наследодателката А., а след нейната
смърт-изцяло само за себе си и необезпокоявано целия имот, поради което на
основание чл.79 от ЗС са придобили право на собственост върху
недвижимостта още на 21.06.2018 г.Претендират отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
По делото няма спор и са ангажирани доказателства относно
родствената връзка на страните.
М. АЛ. М. е преживял съпруг на Р. М. М.а, б.ж. на с...., общ.Ветово,
обл.Русе, починала на 31.03.16 г., като бракът им бил сключен на 05.11.1978 г.
(л.12).Останалите трима ищци са техни деца (У-ние за наследници № 116/
28.04.2021 г., издадено от Община-Ветово).
5
Х. М. Х., в брачно правоотношение с Х. ИСМ. Х. от 29.04.1984 г. (л.67),
е брат на Р. М.а. Родителите им М. А.М. и А.Х. М. са починали съответно на
20.10.1993 г. и на 21.06.2008 г. (л.15-л.18).По делото няма спор, че
наследодателите са закупили процесните имоти от трети лица, без да сключат
договор в надлежната форма по закон.
На 23.11.2020 г. ищецът М. М. АЛ. се е снабдил с Нот.акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 161 т.VІ рег.№
9788 д.№ 897/2020 г. на Нотариус рег.№ 629 на НтК, с вх.рег.№ 27418/
23.11.2020 г. на СВ-РРС за УПИ VІІІ в кв.41, образуван от имот № 414 по
кадастрален и регулационен план на с...., одобрен със Заповед № 851/
04.08.1970 г. на ИК на ОНС-гр.Разград, с площ от 915 кв.м, с
административен адрес: с...., общ.Ветово, обл.Русе, ул.“...“ № 10, заедно с
намиращата се там селскостопанска постройка от 78 кв.м, при граници: УПИ
VІІ-415, УПИ № ІХ-414, водно течение и от една страна улица (л.19).
Представена е жалба от ищеца М. М. АЛ. до РРП, в която мъжът е
посочил, че имотът, за който се е снабдил с КНА, е на баба му А., като след
нейната смърт недвижимостта е останала при равни права между децата й, но
ответниците не го допускат там, легитимирайки се със техен КНА (л.22-
л.27).
Приложени са две приходни квитанции за платен данък на 10.02.2020 г.
от името на Р. М. М.а и на 01.06.2020 г. от името на А.Х. М..
На 11.11.2020 г. Х. М. Х. и Х. ИСМ. Х. се снабдили с Нот.акт за
удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение № 59 т.ІV рег.№ 10302 д.№ 503/2020 г. на Нотариус рег.
№ 221 на НтК, с вх.рег.№ 21864/ 12.11.2020 г. на СВ-РРС за дворно място с
площ от 1,855 дка, представляващо имот № 501.414, за който са образувани
УПИ VІІІ с площ от 915 кв.м, отреден за жилищно застрояване, и УПИ ІХ с
площ от 804 кв.м, отреден за жилищно застрояване в кв.41 по кадастрален и
регулационен план на с...., ЕКАТТЕ 39832, общ.Ветово, одобрен със Заповед
№ 851/ 04.08.1970 г. на ИК на ОНС-гр.Разград, при граници и съседи: имот №
501.611-улица, имот № 501.415-двор на С.И.С. и др., имот № 501.569-водно
течение, имот № 501.413-двор на Д.С.М. и др., ведно с наличните там три
сгради: № 501.414.1-един етаж, полумасивна жилищна сграда-еднофамилна с
площ от 26 кв.м, № 501.414.2-1 етаж, паянтова жилищна сграда-еднофамилна
с площ от 99 кв.м, и сграда № 501.414.3-1 етаж, паянтова селскостопанска
сграда с площ от 78 кв.м.
Приложена е Скица № 257/ 28.04.2021 г., касаеща процесните
недвижимости, видно от която в имот № 501.414 са налични и трите сгради,
описани в нотариалния акт (л.53).
По делото няма спор, че жилищната постройка от 99 кв.м има четири
стаи-по две от всяка страна.Семейството на ответниците през 1983 г.
започнало да ползва помещенията в дясната страна на къщата, а тези в ляво
останали за родителите на Х. и Р., а от 1978 г. и до 1980 г. там били още
6
съпрузите М.и и синовете им.В хода на производството става ясно, че
сградата има вход от всяка страна. От разпита на свидетелите се установява,
че в средата на 80-те години на миналия век за известен период от време в
къщата е живяла и бабата на Х. и Р.-Ф..
Според св.С.А., тъща на третия ищец от 2012 г. и във влошени
отношения с ответниците от 2015 г., след като сключили брак, дъщеря й и зет
й се настанили в имот, собственост на мъжа, намиращ се в центъра на с.....
М.А. бил отглеждан от дядо си и баба си след третата му година.Той ползвал
по-малката стая в лявата част на къщата.Свидетелката все пак уточнява, че
вероятно зет й се е настанил там, когато е бил поне 15-годишен.В тази част на
къщата се състояла новобранската му вечер през 1998 г. С.А. сочи, че
родителите и братята на М. го посещавали в дома на дядото и бабата.Според
свидетелката, съпрузите М.и гледали свои животни в двора.В къщата, в която
се настанили през 1983 г. за овцете нямало място.С.А. сочи, че родителите на
Р. и брат й никога не са имали животни.След смъртта на М. и А., съпрузите
М.и и синовете им продължили да отглеждат овцете си в двора.Свидетелката
уточнява, че не й е известно чия собственост е бил добитъкът, но за бащата
М. и ищецът Ф. животновъдството това било основна професия.Последният
преди 4 години изнесъл овцете си от процесния двор.
След 2012 г. дъщерята и зетят на С.А. отглеждали теле в този
имот.Влизали и в стаи от къщата, но свидетелката не знае дали ищците имат
вещи там.Когато ответниците се снабдили с нотариален акт, помещенията
започнали да се заключват.Според С.А., до 2015 г. съпрузите Х.и искали
разрешение от зет й дали могат да ползват стаите в ляво.Нея година
възникнал конфликт и роднините спрели да си говорят.Тогава дъщерите на
ответниците преустановили нощувките си в тази част на къщата.
С.А. сочи, че синовете на М. и Р. направили навес в имота.Там до
миналата година складирали бали сено.Успоредно на р...., граничеща с място,
ищците сеели люцерна и царевица.С.А. ходила да помага в земеделската
работа.Участъкът се обработвал и след смъртта на Р..
От разпита на св.Р.П. обаче става ясно, че посочените земеделски
култури се сеели до реката, но извън процесния имот.
Св.А.И., роднина на съпругата на третия ищец и бивша приятелка на
ответницата, живееща в близост до процесния имот, установява, че М.А. бил
отгледан от родителите на майка му, като живял при тях докато се
ожени.А.И. уточнява, че баба А. се грижила и за тримата си внука, но
преимуществено третият ищец оставал да нощува в дома им.Според
свидетелката, когато починала баба А., багажът на М. бил в къщата, той
продължавал да обработва двора, направил и навес, подпомогнат от братята
си.Третият ищец купил овце, а четвъртият ги пасял.Свидетелката сочи, че
след смъртта на майка й, Р. посещавала имота и почиствала помещенията,
7
които ползвал сина й (в този смисъл и св.Н.Д.).Мъмрила ответницата, че не
поддържа добре двора.С последния се ангажирал главно братът на Р..Св.А.И.
установява, че когато се разболяла баба А., за нея се грижили дъщеря й и
снаха й.Вторият и четвъртия ищец ползвали навеса, сеели царевица и
люцерна.Влизали в стаите на брат си, за да си почиват след работа.След като
М.А. сключил граждански брак, повече не е преспивал в процесната
къща.Същият имал овце, които се гледали в този имот допреди 4-5 години.До
смъртта на Р., семейството на ищците ползвали половината двор откъм
р.....Свидетелката сочи,че не й е известно след смъртта на баба А. ползва ли
някой стаите от къщата в ляво.
Св.Н.Д., живееща на съседна улица от 40 години, установява, че децата
на Р. живеели при родителите си и при ответника (данни в тази насока изнася
и св.Ф.М.). По-нататък в показанията си свидетелката посочи, че
отношенията между брата и сестрата не били добри.Около четвъртата си
година М.А. заживял при баба си.В къщата останал докато сключи
брак.Допреди 4 години синовете на Р. гледали в двора овце.Те направили
сайванта.На свидетелката не е известно дали това е станало със съгласие на
ответниците. Н.Д. не знае ищците да са сели нещо в двора, но отглеждали
люцерна (очевидно извън имота).Свидетелката установява, че пред нея баба
А. не е казвала за кое от децата й ще остане имота.Р. обаче споделяла, че ще
си търси наследствения дял.Свидетелката не може да каже дали след м.март
2016 г. третият ищец е влизал в имота.
Св.Ф.М., дъщеря на ответниците, установява, че е отгледана в
процесния имот.В периода 2006 г.-2010 г. тя живяла при съпруга си, а след
развода им през 2011 г. се върнала при родителите си (в този смисъл и
св.Н.Х.).Настанила се и ползвала първата стая в лявата част на къщата до
2016 г.Нея година напуснала и се устроила в с...., обл.Варна.
Свидетелката сочи, че в детството й, стаите в ляво се ползвали от
родителите на баща й и от нея и прабаба й.В дясно помещенията се обитавали
от сестрите й и възходящите (в този смисъл и св.Р.П.). След смъртта на баба
Ф., свидетелката ползвала самостоятелно стаята.Ф.М. установява, че
братовчед й М. никога не е живял в тази къща.Оставал инцидентно да
преспива, когато гостувал на баба им А..Няма негови вещи в
имота.Свидетелката сочи, че в периода 2006-2011 г. със съпруга й са
8
посещавали къщата. След смъртта на баба А. стаите в ляво не се ползвали от
никой.
Ф.М. установява, че дворът на имота е обособен на две части-за
отглеждане на зеленчуци и за животни.Само ответниците имали посеви и
добитък в имота-овце, кокошки прасета. За кратък период от време третият
ищец гледал коня си в този двор (в този смисъл и Н.Х. и Р.П.).След смъртта
на Р. си го прибрал.Според свидетелката, ищците никога не са гледали овце в
имота.Сайвантът се ползвал от ответниците, те сеели люцерна и царевица до
р.... и складирали бали под навеса, изграден от тях преди 20 години.Ищецът
М.А. никога не е отглеждал овце (в този смисъл и св.Н.Х. и св.Р.П.).
Св.Ф.М. установява, че баба А. искала да прехвърли къщата на
ответниците, защото те се грижили за нея, но не успяла, тъй като нямала
документ за собственост.Направили неуспешен опит да открият
продавачите.Баба А. се притеснявала, че Държавата може да й вземе имота,
ако няма документ за собственост.
Св.Н.Х., кмет на с...., установява, че се установил там от 2004 г.Не
живее в близост до имота, но през последните 10 години често се отбивал в
намиращият се в съседство търговски обект.Когато за пръв път посетил
процесната къща, родителите на ответника вече не били живи.На свидетеля не
е известно някое от децата на М. и Р. да е живяло в спорния имот.Сигурен е за
този факт от 2004 г. насам.Сочи, че ищецът М.А., до сключване на брак,
живял заедно с родителите си.
Н.Х. установява, че от ищците само Ф.А. се занимавал с овце, но бил
пастир на чужди животни.В периода след 2010 г. свидетелят е виждал М.А. и
съпругата му да посещават имота.
Св.Р.П. съседка по имот от 1983 г., установява, че децата на Р. са
гостували на дядо М. и баба А., но не са живели там.Това важи и за третия
ищец.След смъртта на баба А., ответниците ползвали нейната стая за
склад.Градината се обработвала от Х. и Х..Те гледали кокошки, а сега и
зайци.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са субективно и обективно съединени установителни искове
и акцесорен иск по чл.537 ал.2 от ГПК, като всяка от страните счита, че е
9
собственик на процесната недвижимост/или на част от нея- М. АЛ. М., АЛ. М.
АЛ. и Ф. М. АЛ.-до размера на припадащата им се част от наследството на Р.
М.а по отношение на сгради 501.414.1 и 501.414.2, намиращи се в имот
501.414, в частта, образувана от УПИ ІХ от 803 кв.м, в с...., общ.Ветово,
обл.Русе, М. М. АЛ.-на 1/8 ид.част от същите постройки и изцяло на сграда
501.414.3 и на УПИ VІІІ с площ от 915 кв.м, част от имот
501.414.Ответниците считат, че се легитимират като собственици на цялата
процесна недвижимост-земя и сгради, с издадения в тяхна полза КНА. Всяка
от страните твърди, че имотът или съответната част от него са придобити по
наследство и по давност. Ответниците са оспорили правото на
наследодателката на ищците. Съдът намира за неоснователен доводът им, че
Р. М.а е загубила правото да наследи своите родители, тъй като в 5-годишен
срок не е приела наследството, останало от тях.
По делото безспорно се установява, че родителите на Р. и Х. са
придобили по време на брака им процесния имот, закупен преди 1978 г. без
нотариален акт, по давност в хипотезата на чл.79 от ЗС, като след смъртта на
М. А.М. през 1993 г., той е бил наследен от съпругата и двете им деца при
права 4/6 ид.части за А. М. и по 1/6 ид.част за Р. М.а и Х.Х..Първата от тях е
починала на 21.06.2008 г.Тя се наследява от децата си при равни права. Р. М.а
е починала на 31.03.2016 г.Преживелият съпруг и тримата им сина, съгласно
чл.5 ал.1 от ЗН, наследяват по равна част от наследството или по 1/8 ид.част.
Съдът намира,че събраните в производството гласни доказателства не
могат да обосноват извод, че някоя от страните е придобила част от
процесния имот над притежаваната от нея наследствена квота по закон.
Претенции в тази насока заявяват М. М. АЛ. и ответниците. На първо място
показанията на свидетелите С.А., А.И. и Ф.М. следва да се преценяват с оглед
нормата на чл.172 от ГПК.На второ място, по делото не се доказа по
безспорен начин твърдението на ищците, че М. М. АЛ. от 1983 г. и до 2012 г.
живее трайно в имота.Показанията на свидетелите, включително на тези,
посочени от страната, са противоречиви и неубедителни.Вероятно в детските
си години ищецът е гостувал често на баба си и дядо си, респективно на вуйчо
си и вуйна си и сигурно е преспивал у тях.Тезата обаче, че първите са
заменили родителите в отглеждането му е недостоверна.По-обективна в
показанията си е св.С.А., казвайки, че поне до 15-та му година не е възможно
зет й да е живял отделно от семейството си. Дори обаче да се приеме тезата,
10
че лицето е било изцяло отгледано от бабата и дядото, това не го прави
съвладелец в имота.Ищецът е роден на 24.09.1980 г. и е навършил пълнолетие
през 1998 г. До смъртта на А. М. на 21.06.2008 г. не са изминали 10
години.Твърдението по исковата молба е, че ищецът е владял и ползвал за
себе си, за майка си, за баща си и за братята си определените и отделени,
съобразно традициите на семейството, стаи от къщата.По въпроса дали
малолетен може да придобие имот по давност, когато субективното
намерение да се свои вещта е изявено от законния му представител, е
формирана практика на ВКС, според която няма закона пречка недееспособно
лице /малолетно или поставено под пълно запрещение/ да придобива
собственост по предвидените в закона способи, в това число и по давност,
чрез установяване и осъществяване на владението вместо него и от негово
име от законния му представител, каквато възможност изрично предвижда
чл.68 ал.1 от ЗС (напр. Решение № 89 от 10.09.2010 г. по гр.дело № 4133/3008
г., ВКС, ІV г.о., Решение № 1220 от 02.12.2008 г. по гр.дело № 4730/2007 г.,
ВКС, І г..о., Решение № 262 от 22.12.2014 г. по гр.дело № 1155/2014 г., ВКС, І
г.о). В този аспект, няма как М.А., малолетен до 1994 г., да е държал и
ползвал за майка си частта от имота, която тя е получила по наследство от
своя баща, а от там във владението да се включат и останалите членове от
семейството.Не се твърди, а и няма данни някой от родителите на ищеца да е
установил и осъществил владение вместо него и от негово име. Съдът намира,
че нито след смъртта на М.М., нито след тази на А. М. някое от децата им е
демонстрирало намерение да свои имота над притежаваната от него
наследствена част.Първият признак на владението е упражняването на
фактическа власт върху вещта.Владелецът трябва да може да държи вещта по
изключителен начин-да може да извършва действия върху нея и да изключва
действията на други лица.За да е налице първият признак, необходимо е
фактическата власт да е установена трайно, по начин, който позволява на
владелеца да осъществява желаните от него действия върху вещта.Ако вещта
се е намирала преди това в чуждо владение, новият владелец трябва да
установи своята фактическа власт и да отстрани тази на предишния
владелец.Ако предишният владелец продължава да извършва макар и
откъслечни действия, не може да се каже, че е установена фактическа власт
от новия владелец.Данните по делото сочат, че Р. М.а до смъртта на майка си
е посещавала имота, имала е претенции как се поддържа двора, почиствала е
11
стаите, в които понякога отсядал синът й.Нищо в поведението на ответниците
не показвало, че те желаят да отблъснат нейните права по отношение на
процесната недвижимост.Такива действия в обратна посока, но вече като
пълнолетен, няма и ищецът М.А..Така за никоя от страните не е осъществен и
втория признак от владението-да се държи вещта като своя.В жалбата си до
РРП от 2020 г. третият ищец изрично е посочил, че счита имота за
собственост на баба си А. М., респективно на нейните наследници при равни
права.
За да може да се придобие един имот по давност е необходимо още
владението да не е било прекъсвано за повече от шест месеца и да е било
несъмнително.Това не е така, ако не може със сигурност да се каже дали
владелецът упражнява фактическа власт и дали наистина има намерение да
държи вещта като своя. В този смисъл съсобственикът, който владее вещта за
себе си и за другите съсобственици, но преобръща владението от общо име
във владение само за себе си следва да демонстрира убедително и ясно това
свое намерение.Владелецът трябва да отрича чуждата власт върху вещта.Той
не трябва да допуска чужди действия, т.е. цялото му поведение не трябва да
изразява каквото и да е съмнение в неговото намерение да упражнява
фактическата власт за себе си.В процесния случай тези елементи не са налице
нито по отношение на ищеца М.А., нито на ответниците.С откриване на
наследството, за да може един от наследниците да придобие по давност
имота, първо е нужно той да отнеме владението на останалите съсобственици.
Ако всеки от сънаследниците е имал правната възможност да се ползва от
общия имот, но само един от тях го е направил, това не е достатъчно
основание да се приеме, че владението на останалите е било прекратено.
Необходимо е сънаследникът да е извършил такива действия, от които да се
вижда, че фактическата власт на другите сънаследници е прекратена и че ако
се опитат да я упражнят, те ще бъдат отблъснати от владелеца.Счита се, че
лицето е отнело владението върху имота от останалите сънаследници, ако не
ги допуска да го използват по никакъв начин.Такива действия безспорно
ответниците са предприели срещу ищците през м.ноември 2020 г. От смъртта
на Р. М.а обаче до него момент не са изминали 10 години.Доколкото
процесният имот не е реално поделен, съдът намира, че няма как М.А. да е
владял част от съсобствения двор изцяло, а в останалата част-до 1/8 ид.част,
дори наследниците от неговото коляно да не са се противопоставяли на
12
намерението му да свои техните припадащи се дялове от ½ обща
недвижимост.В КНА от 23.11.2020 г. неточно е записано, че УПИ VІІІ е
образувано от имот № 414. Всъщност е обратното- имот № 501.414 с площ от
1, 855 дка е образуван от УПИ VІІІ и от УПИ ІХ. Исковете могат да се уважат
до размер на 1/8 ид.част за всеки от ищците, съобразно предявените от тях
претенции при съобразяване на изтеклото в полза на общите наследодатели
давностно владение.Констативният нотариален акт на ответниците следва да
се отмени над частта за имота, която Х.Х. би могъл да придобие по
наследство от праводателите, легитимиращи се като собственици на
недвижимостта по давност.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. М. Х., ЕГН
**********, и Х. ИСМ. Х., ЕГН **********, двамата от с...., общ.Ветово,
обл.Русе, ул.“...“ № 10, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.Петко Каравелов“ № 15,
чрез адв.Т.Б. от АК-Русе, че М. АЛ. М., ЕГН **********, АЛ. М. АЛ., ЕГН
**********, М. М. АЛ., ЕГН **********, и Ф. М. АЛ., ЕГН **********,
всички със съдебен адрес: гр.Русе, пл.“Възражденски“ № 6, вх.2,ет.2, чрез
адв.Б.М. от АК-Русе, са собственици по наследство на по 1/8 ид.част от
сграда № 501.414.1 - един етаж, полумасивна жилищна сграда, еднофамилна,
с площ 26 кв.м, и от сграда № 501.414.2-един етаж, паянтова жилищна
сграда, еднофамилна, с площ от 99 кв.м, а М. М. АЛ.-и на 1/8 ид.част от
мястото и на 1/8 ид.част от сграда № 501.414.3 - един етаж, паянтова
селскостопанска сграда с площ 78 кв.м, намиращи се в дворно място с площ
от 1,855 дка, имот № 501.414, за който са образувани УПИ VIII с площ от 915
кв.м-отреден за жилищно застрояване, и УПИ IX с площ от 804 кв.м-отреден
за жилищно застрояване, в квартал 41 по плана на с...., общ.Ветово, обл.Русе,
при граници и съседи: имот № 501.611, имот № 501.413, имот № 501.569 и
имот № 501.415, и ОТХВЪРЛЯ исковете на М. М. АЛ. в останалата им част,
като неоснователни.
ОТМЕНЯ за ½ част от имота издадения Нот.акт за удостоверяване на
право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение
№ 59 т.ІV рег.№ 10302 д.№ 503/2020 г. на Нотариус рег.№ 221 на НтК, с
13
вх.рег.№ 21864/ 12.11.2020 г. на СВ-РРС, по силата на който Х. М. Х., ЕГН
**********, и Х. ИСМ. Х., ЕГН **********, двамата от с...., общ.Ветово,
обл.Русе, ул.“...“ № 10, са признати за собственици на дворно място с площ от
1,855 дка, представляващо имот № 501.414, за който са образувани УПИ VІІІ
с площ от 915 кв.м, отреден за жилищно застрояване, и УПИ ІХ с площ от
804 кв.м, отреден за жилищно застрояване в кв.41 по кадастрален и
регулационен план на с...., ЕКАТТЕ 39832, общ.Ветово, одобрен със Заповед
№ 851/ 04.08.1970 г. на ИК на ОНС-гр.Разград, при граници и съседи: имот №
501.611-улица, имот № 501.415-двор на С.И.С. и др., имот № 501.569-водно
течение, имот № 501.413-двор на Д.С.М. и др., ведно с наличните там три
сгради: № 501.414.1-един етаж, полумасивна жилищна сграда-еднофамилна с
площ от 26 кв.м, № 501.414.2-1 етаж, паянтова жилищна сграда-еднофамилна
с площ от 99 кв.м, и сграда № 501.414.3-1 етаж, паянтова селскостопанска
сграда с площ от 78 кв.м, и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, като
неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в 2-седмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
14