Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. София, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-2 състав, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: АТАНАС
МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маджев т.д. № 1878 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, във връзка с чл. 274-279 ГПК.
Образувано е по
жалба, подадена от търговско дружество - „З.Х.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя-Х.А.Ч.срещу постановен
Отказ № 20190530161106/30.08.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията да извърши вписване на обстоятелство относно
действителен собственик на дружеството – заявител по смисъла на чл. 63, ал. 1 и
ал. 4 от ЗМИП в търговския регистър по партидата му.
Жалбоподателят
счита, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, постановен при неправилно
тълкуване и прилагане разпоредбите на чл.63, ал.1 и ал. 4, във връзка с §2, ал
1, т.1 и ал. 5 на ЗМИП, както и необоснован, не съдържащ подробни мотиви,
относно хипотезата на с §2, ал 1, т.1, и поради тези си пороци подлежащ на
отмяна. Изяснява статута на „З.Х.Г.“ ЕООД, като юридическо лице, което е 100%
собственост на публично дружество „З.Х-Б.“ АД, чиито акции се търгуват на БФБ и
същото се подчинява на правилата за разкриване на информация по Закона за публично предлагане на ценни
книжа пред Комисия за финансов надзор, регулирания пазар и общността. Твърди,
че „З.Х-Б.“ АД попада в изключенията за обявяване на действителен
собственик-физическо лице на §2, ал 1, т.1 от ДР на ЗМИП. Определя като
безспорен факта, че процесното дружество се намира в хипотезата на, дружество,
което е собственост на публично такова, но тази хипотеза не попада в изричното
изключение на чл. 63, ал. 5, т. 1 и 2 от
ЗМИП от необходимостта за заявяване
вписването на действителен собственик. Счита, че вписването трябва да се
съобрази с предвиденото в закона изключение, отнасящо се за публичните
дружества. Възразява, че негативният охранителен акт е бил постановен при
неправилно приложение на материалния закон. Опонира по довода на ДЛР, че при
невъзможност да се установи действителен собственик, следва да се приложи
разпоредбата на §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, като за такъв се посочи лицето,
изпълняващо висша ръководна длъжност. Несъгласен е тези разпоредби да касаят
публичните дружества, чиято дейност се регламентира от ЗППЦК и се подчиняван на
правилата за прозрачност при търговията с акции на борсовия пазар. Виждането му
е, че прилагането разпоредбата на §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП би довело до
деклариране на неверни данни и по същността си би представлявало едно формално
повторение на законово предписание, без постигане на целящия прилагането на
закона ефект. Изяснява същността на разпоредбата на §2, ал. 1, т 1 от ДР на
ЗМИП, като счита, че законодателя е приел, че участниците в регулирания пазар
се подчиняват на правила, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по
отношение на собствеността им, в който смисъл е и европейското законодателство.
Привеждат се аргументи, че възприетия от нашия закон подход реципира изцяло разпоредбите на чл. 3, ал. 6, б.“а“,
т. I на Директива
2015/849 на ЕП и на Съвета на Европа от 20. 05.2005г. Позовава се на това, че
както националното, така и общностното- европейско законодателство са осигурили
в достатъчна степен прозрачност по отношение на публичните дружества. В този
смисъл чрез вписването на „З.Х-Б.“ АД, като действителен собственик на „З.Х.Г.“
ЕООД би се постигнало изпълнение всички законови изисквания. Сочи, че от ДЛР
при ТР по различни регистърни производства е било допуснато вписването на
множество заявления по образец Б7, като изброява някои от дружествата с подобни
вписвания. В обобщение се настоява за отмяна на отказ №20190530161106/30.08.2019г.
на ДЛР при АВ и даване задължителни указания
за вписване на заявеното от „З.Х.Г.“ ЕООД, обстоятелство относно действителния му
собственик.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Обжалваният отказ е постановен по
заявление Образец Б 7, с което от
жалбоподателя е формулирано искане към ДЛР при АВ да извърши вписване на
обстоятелство относно действителния собственик на дружеството – заявител по
смисъла на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП в търговския регистър по партидата му.
За действителен собственик е посочено юридическото лице – „З.Х-Б.“ АД, ЕИК ********,
гр.София, Община Столична, район „Средец“, ул. „********“ №2, като е пояснено,
че „З.Х.Г.“ ЕООД е дъщерно дружество на публичното дружество „З.Х-Б.“ АД.
Мотивите на ДЛР за да постанови негативния охранителен акт, почиват на това, че
с посоченото от заявителя за вписване на цитирано лице, не се заявяват за
вписване – действителни собственици, определени по § 2 от Закона за мерките
срещу изпиране на пари и съобразно приложената към заявлението декларация по чл. 63, ал.4 ЗМИП, следва да се посочат
действителни собственици-физически лица с индивидуализиращите ги данни.
Отбелязва се, че заявлението не е придружено с декларация по чл. 13, ал 4 ЗТР от
представляващия го, а на нейно място е приложена нотариално заверена
декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП.
Настоящият съдебен състав намира,
че жалбата, с която е сезиран е подадена в законово-установения седмодневен срок
и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се
явява основателна.
При подаване на заявление за
вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице,
което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ,
извършва проверка както на редовността на подаденото заявление - дали то
изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в
закона форма и ред, дали заявените за вписване обстоятелства подлежат на
вписване, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се
доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че
съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми
/чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.
В чл. 61, ал. 1 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е предвидено задължение, което възниква
за учредените на територията на Република България юридически лица и други
правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от
същия закон да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи
подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни
действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от
тях права. С чл. 63, ал. 1 ЗМИП е регламентирано и това, че тази информация
относно физическите лица, действителни собственици, подлежи на вписване по
партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и
други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. С оглед на това трябва да се
заключи, че обстоятелството, което е заявено за вписване със заявлението, по
което е постановен обжалвания отказ, е такова, което подлежи на вписване в
търговския регистър.
Съгласно § 2,
ал. 1 - "Действителен собственик" е физическо лице или физически
лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице
или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието
име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и
които отговарят най-малко на някое от следните условия: 1./ По отношение на
корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен
собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от
акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно
образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или
посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество,
чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията
за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на
еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на
прозрачност по отношение на собствеността. Индикация за пряко притежаване е
налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие
най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание. Индикация
за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или
дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на
юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и
също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или
правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също
физическо лице/лица; 2./ По отношение на доверителната собственост, включително
тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания,
учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива
форми на доверителна собственост, действителният собственик е: а) учредителят;
б) доверителният собственик; в) пазителят, ако има такъв; г) бенефициерът или
класът бенефициери, или д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се
управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се
облагодетелства от нея, предстои да бъде определено; е) всяко друго физическо
лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост
посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства; 3./ По
отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост -
физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с
посочените в т. 2. Съобразно ал. 5, на § 2 когато, след като са изчерпани всички възможни средства
и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като
действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че
установеното лице или лица не е действителният собственик, за
"действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява
длъжността на висш ръководен служител.
Справката
по електронната партида на заявителя - „З.Х.Г.“ ЕООД в ТР при АВ показва, че
капиталът на цитираното дружество се притежава еднолично от „З.Х-Б.“ АД. При
справка в регистъра на публичните дружества създаден и поддържан при КФН се
констатира, че „З.Х-Б.“ АД има качеството на публично дружество по смисъла на
чл. 110, ал. 1 от ЗППЦК, предвид което акциите му са допуснати до търговия на
регулирания пазар.
Видно
е, че целта на закона е да се идентифицират по недвусмислен начин лицата, които
"в крайна сметка" (по терминологията и на Директива (ЕС) 2015/849 на
ЕП и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите
на изпирането на пари и финансирането на тероризма) управляват/контролират
дружеството или в полза на които се осъществява дейността. Тази цел ще бъде
постигната както когато се впишат идентификационните данни на физическите лица,
така и когато обявяването на тези данни е предвидено да се извършва по друг
ред. Ето защо в § 2, т. 1 на ДР ЗМИП е предвидено изключение за случаите, в
които се касае до дружество с акции, търгувани на регулирания пазар, и
подчиняващо се на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи
адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. В тези случаи не
се изисква обявяване на имената на физическите лица по реда на ЗМИП, тъй като
за тяхното обявяване е предвиден друг механизъм - съгласно чл. 59, ал. 4 ЗМИП в
този случай се събира информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване
по реда на чл. 145 и сл. от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Впрочем тази уредба е частен случай на общия принцип на закона, че вписване не
се изисква тогава, когато данните вече са вписани в търговския или друг
регистър (чл. 65, ал. 3, т. 1 ЗМИП). Така след като за публичното дружество не
се поставя изискване за обявяване на действителния собственик по реда на ЗМИП,
то не е налице и изискване за посочване на физическите лица-акционери в
публичното дружество, когато то е посочено като дружество, чрез което се
осъществява контрол върху заявителя /негово дъщерно дружество/. Следователно,
когато заявителят е посочил, че се контролира пряко от публично дружество,
какъвто характер има „З.Х-Б.“ АД, той не дължи да посочва по реда на ЗМИП идентификационни
данни на конкретни физически лица - те се обявяват по друг ред. Още по-малко
може да иска вписването, като действителен собственик на публичното дружество,
което се явява едноличен акционер на неговия капитал. Нормата на параграф 2, ал. 1, както по
отношение на правните образувания по т. 1, така и по отношение на категориите,
визирани от т. 2 и т. 3, изисква като краен резултат данни и информация за
физическо лице/лица. Тоест по реда на ЗМИП не могат да се оповестяват, като
действителни собственици правни субекти различни от физически лица. Разбира се
ако притежанието на акциите в „З.Х.Г.“ ЕООД се промени, чрез промяна на техния
собственик, като същите бъдат придобити от субект нямащ характеристиката на
публично дружество регулирано от правилата на ЗППЦК, то тогава за заявителя на
общо основание ще възникне задължението да оповести действителен собственик по
правилата въведени в ЗМИП.
Поради
изложеното генералният извод е, че заявителят е изпълнил задължението си за
обявяване на лицето, чрез което се упражнява контрол, а от вписания в
Търговския регистър характер на това дружество като публично следва - без
допълнително обявяване - че неговите действителни собственици се идентифицират
по реда на друг закон.
Ето
защо жалбата следва да се остави без уважение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „З.Х.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя-Х.А.Ч., срещу постановен Отказ №
20190530161106/30.08.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията да извърши вписване в Търговския регистър изявлението на
жалбоподателя относно липсата на действителни собственици-физически лица по
смисъла на ЗМИП, обективирано в подадена от него декларация и заявление обр.
Б7.
Решението
може да се обжалва пред САС в седемдневен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: