Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2
гр. Сливен, 25. 01. 2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
деветнадесети януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 198 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП –
Бургас, подадена срещу Решение № 243 от 03.11.2021 г., постановено по АНД № 718
/ 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 574538-F607255 от 14.05.2021 г., издадено от Началника на
Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална
агенция за приходите /НАП/, с което на „П. - Г.С.“ ЕТ с ЕИК: ******, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във
връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева.
В касационната жалба жалбоподателят твърди и излага
съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение. Счита, че Районният
съд незаконосъобразно е приел, че нарушението е маловажно. Моли решението на
Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което процесното
НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
счита касационната жалба за неоснователна, излага съображения за правилност на
обжалваното решение, претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно,
първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е направил извод, че е налице нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ, но е счел, че се касае за маловажен случай на административно нарушение
и наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно.
Районният съд обосновано е приел, че е налице маловажен случай на
административно нарушение. Възраженията на касационния жалбоподател са
неоснователни.
Видно от
установената по делото фактическа обстановка, на 29.03.2021 г. срещу „П. - Г.С.“
ЕТ с ЕИК: ******, е съставен АУАН от служител на НАП, за това, че на 13.03.2021
г. при извършена проверка в т.о., находящ се в ******,
стопанисван от ЕТ „П. - Г.С.“ с ЕИК: ******, е констатирано, че фискалният бон,
издаден от наличното в обекта фискално устройство, не съдържа коректно
наименование на закупената стока. В АУАН е посочено, че са нарушени
разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Въз основа на съставения АУАН, на 14.05.2021
г. е издадено процесното НП.
С оглед установените по делото факти,
Районният съд правилно е приел, че търговецът е извършил административното
нарушение, описано в АУАН и НП, тъй като фискалният бон, издаден от наличното в
търговския обект фискално устройство, не съдържа наименование на закупената
стока, което да позволява идентифицирането на вида на стоката. Правилен и
обоснован е и изводът на Районния съд, че се касае за нарушение, което е
маловажен случай. Деянието, макар и формално да осъществява признаците на
посоченото в НП административно нарушение, е малозначително.
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения, съгласно
Тълкувателно Решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1 / 2007 г. на ОСНК на ВКС на РБ, следва да
се съобрази чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, съгласно която разпоредба
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая са налице
обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с
по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.
Търговският обект е без данни за големи обороти. При проверката на касовата
наличност, не са констатирани разлики между данните от ФУ и фактическата
наличност на парични средства. Липсват данни за предходни нарушения на
установения ред за отчетност. Липсва
реално нанесена щета за фискалната система. Наложената от наказващия орган имуществена
санкция е в минимално предвидения от закона размер, но преценявайки обстоятелството,
че засягането на правно-защитените със ЗДДС обществени отношения в конкретния
случай не е във висока степен, тази санкция би изиграла отрицателно въздействие
върху наказаното лице, вместо да осъществи целите на административното
наказание, предвидени в закона. Административнонаказващият орган е следвало да
приложи чл. 28 от ЗАНН, като не наложи наказание и предупреди нарушителя, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Вместо това компетентният орган не е отчел степента и тежестта на
извършеното нарушение – не е отграничил конкретното нарушение от визираните в
чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и в резултат е издал един
незаконосъобразен акт.
Когато решаващият съд констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради противоречието му
със закона.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е отменил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие
с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените
в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на
касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за
присъждане на разноски е основателна, поради което НАП следва да бъде осъдена
да заплати на ответника по касационната жалба направените от него в
производството разноски в размер на 500 лева – договорено и платено адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 243 от 03.11.2021
г., постановено по АНД № 718 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на Едноличен търговец Г.С.С. с фирма „П.- Г.С.“,
с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: ******, разноски по делото в
размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: