РЕШЕНИЕ
№ 2604
гр. София, 01.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е
на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110212836 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказА.я (ЗАНН).
Образувано е по жалба от А. С. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул.
„-та“ /Слатина/ № срещу електронен фиш серия К № 4651516, издаден от
Столичната дирекция на вътрешните работи, с който на основА.е чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателката е наложено административно наказА.е „глоба“ в размер на
100.00 (сто) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателката релевира доводи за незаконосъобразност и
неправилност на издадения електронен фиш. Твърди, че не е правоспособен
водач на МПС и не разполага с умения за управление на такова, а процесният
автомобил бил ползван от различни лица - шофьори на таксиметровата
компА.я, на които бил предоставян за временно ползване. Противопоставя се
на фактическите констатации, направени с фиша, а същевременно възразява и
по повод на незаконосъобразното му издаване от процесуална гледна точка. В
допълнение излага съображения за изтекла погасителна давност, при което
счита, че деянието не подлежи на санкциониране.
1
В съдебно заседА.е жалбоподателката, редовно призована, не се явява
лично. Представлява се от упълномощения си защитник в лицето на адв. Д. Р.
от АК-Русе, който поддържа жалбата и моли атакувА.ят електронен фиш да
бъде отменен. Счита, че събрА.те по делото доказателства установявали, че
на процесната дата доверителката му не е управлявала заснетия автомобил,
поради което и не следвало да носи административнонаказателна отговорност
за извършеното нарушение. Моли в полза на А. К. да бъдат присъдени
сторените от нея разноски по повод представения договор за правна помощ.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от юрк. Страхинов, в
които последният е изразил становище за законосъобразност на оспорения
електронен фиш. Моли за постановяване на потвърдително решение, както и
за присъждане на разноски за осъщественото по делото представителство.
След като настоящият съдебен състав анализира събрА.те писмени
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намери, че
фактическата обстановка се е развила по следния начин:
На 22.03.2021 г., около 14:13 часа в гр. София, на бул. „Александър
Малинов“, до бл. № 5, с посока на движение от ул. „Д-р Атанас Москов“ към
ул. „Околовръстен път“ се движел лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Кадди“ с рег. № . Последният бил собственост на таксиметрова компА.я
„О,КЕЙ СУПЕРТРАНС“ АД, а като негов ползвател в свидетелството му за
регистрация била вписана жалбоподателката К.. Водачът на автомобила се
движел със скорост от 72 км/ч. при разрешена такава от 50 км/ч.
Превишаването на разрешената скорост било установено с мобилна система
за видеоконтрол TFR1-M с идент. № 505. Съгласно протокол за използване на
АТСС, техническото средство било поставено в района на бул. „Александър
Малинов“ до блок 495, като било прикрепено към превозно средство –
служебен автомобил на СДВР с рег. № СА6418ММ. По отношение на
техническото средство не били установени мехА.чни дефекти, които биха
могли да попречат на функционалната му годност.
На 03.04.2021 г. бил издаден електронен фиш серия К № 4651516 на
СДВР, с който на основА.е чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на А.
К. било наложено административно наказА.е „глоба“ в размер на 100.00 лева
за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Електронният фиш бил
2
връчен на жалбоподателката на 15.08.2023 г., като на 28.08.2023 г. същата
депозирала жалба срещу него.
Своите фактически изводи съдът установи въз основа на надлежно
приобщените към материалите по делото доказателствени средства, а именно:
декларация от А. К., снимков материал - клип от паметта на техническото
устройство и снимка от неговото разположение, карта с локализация на
контролираното място, справка за собственост на МПС, заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. с приложение към т. 1, протокол от проверка на мобилна
система за видеоконтрол, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система, списък с намерени фишове, ежедневна форма на отчет, справка
за нарушител/водач, протокол за извършено обучение, писмо с рег. № 3286р-
12416/12.03.2020 г. на зам.-директора на СДВР, писмо с вх. №
294479/20.10.2023 г. от ОПП-СДВР, писмо с вх. № 48094/14.02.2024 г. от
„О,КЕЙ СУПЕРТРАНС“ АД с приложение (справка за извършвана
таксиметрова дейност с процесния автомобил), писмо с вх. №
54504/19.02.2024 г. от ОПП-СДВР.
Съдът кредитира напълно събрА.я писмен доказателствен материал, тъй
като същият е обективен, достоверен и допринася за непротиворечивото
изясняване на обективната истина. От приложения снимков материал се
установяват датата и часа на нарушението, индивидуализиращите белези на
превозното средство (марка, модел и регистрационен номер), както и
огрА.чението на скоростта и действително измерената скорост. От снимковия
материал се потвърждава и разположението на уреда. От протокола за
използване на АТСС се доказва, че техническото средство е било поставено и
използвано на датата и мястото на нарушението съобразно изисквА.ята, както
и че в района на бул. „Александър Малинов“, до блок № 495, не е въведено
огрА.чение на скоростта, различно от 50 км/ч. От протокола от проверка
става ясно, че техническото средство, с което е заснето нарушението,
отговаря на всички изисквА.я и е в изправно състояние, което му позволява да
функционира ефективно. Видно от удостоверението за одобрен тип средство
за измерване, използваното устройство е валидно до 24.02.2020 г., но в
съответствие с указА.ята, дадени от зам.-директора на СДВР, същото следва
да се счита за валидно поради своята експлоатация и съответствието си с
одобрения тип. От справка за собственост на МПС е видно, че собственик на
3
превозното средство е таксиметрова компА.я „О,КЕЙ СУПЕРТРАНС“ АД с
ЕИК , а като негов ползвател е вписана жалбоподателката А. К.. От справката
за нарушител/водач, както и от информацията, предоставена от СДВР, се
установява, че жалбоподателката не притежава свидетелство за
правоспособност на МПС и никога не е притежавала такова. В писменото
уведомление, което от „О,КЕЙ СУПЕРТРАНС“ АД са предоставили за
целите на производството, се съдържа потвърждение на обстоятелството, че
на процесната дата въпросният лек автомобил е бил във фактическо държане
на трето лице, което е упражнявало таксиметрова дейност с него. Във връзка с
последното съдът намира за недопустимо да му се придава предварително
определена доказателствена сила, но въпреки това същото служи поне като
индикация за авторството на процесното нарушение, който въпрос следва да
бъде разрешен при целокупен преглед на доказателствената маса, с
изграждане на трайни взаимовръзки между отделните ѝ елементи.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
(електронният фиш е връчен на 15.08.2023 г., а жалбата е депозирана на
28.08.2023 г.), с оглед на което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основА.ята, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН.
Електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирА. технически средства. Съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описА.е на
4
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. Горното съдържА.е е закрепено в
утвърдения от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. образец на електронен фиш. Видно от съдържА.ето на
електронния фиш са налице всички изискуеми от закона реквизити.
Жалбоподателят възразява за погасяване на извършеното нарушение по
давност, което не се споделя от настоящия съдебен състав. Това е така, на
първо място поради неправилно посочената в жалбата дата на извършване на
деянието (26.11.2020 г., вместо действителната такава – 22.03.2021 г.), но най-
вече предвид неприложимостта на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН (за
образуване на административнонаказателното производство) при опростената
процедура по санкциониране посредством издаване на електронен фиш.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за недопустимост за
издаване на електронен фиш при установени с мобилни АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата, касаещи скоростта и необходимостта
административнонаказателната отговорност на извършителя да се ангажира
по общия ред. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки
фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете стрА.,
характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувА. в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на огрА.ченията на скоростта. В разпоредбата
на беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно
т. 65 от ДР на ЗДвП – „АвтоматизирА. технически средства и системи са
уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързА., одобрени и
проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
5
стационарни - прикрепени към земята и обслужвА. периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано
техническо средство, а само го позиционира, включва и задава огрА.чението
на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес
от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на
контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това
рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането
и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват
нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички
автоматизирА. технически средства - мобилни и стационарни, са преминали
метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписА.я. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в удостоверението и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
В случая нарушението е установено от АТСС TFR1-M 505,
представляваща одобрен тип средство за измерване, при която измерването,
6
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе огрА.ченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение, респективно доводите на
жалбоподателя, целящи да опровергаят годността на техническото средство, с
което е заснето нарушението, е недоказано.
От доказателствения материал се установи, че процесното устройство
отговаря на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирА. технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Същото е преминало първоначална
проверка, както и последваща такава от Българския институт по метрология
или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор. За използване на средството е попълнен
протокол, съдържащ необходимите реквизити, като към него е приложена
снимка, потвърждаваща разположението на уреда.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава
50 км/ч. в населените места. Според разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място, се наказва за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба от 100.00 лв. В
случая е налице пълно съответствие между словесното съдържА.е на
нарушената законова разпоредба и наложената санкция, поради което съдът
намира, че основА.ето за определяне на административното наказА.е е
правилно индивидуализирано.
От обективна страна безспорно се установи, че на 22.03.2021 г., около
14:13 часа в гр. София, на бул. „Александър Малинов“ до блок № 495, с
посока на движение от ул. „Д-р Атанас Москов“ към ул. „Околовръстен път“
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кадди“ с рег. № бил управляван
със скорост от 72 км/ч. От приобщените доказателства се установява
безспорно, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл.
7
21, ал. 1 от ЗДвП, като не е изпълнено задължението на водача при избиране
на скоростта на движение да не превишава стойността на скоростта,
определена за населеното място. Следва да се отбележи, че е отчетен
допустимият толеранс от +/- 3 км/ч., тъй като от снимковия материал се
вижда, че е измерена скорост от 75 км/ч., докато в електронния фиш е
посочена скорост 72 км/ч. В случая лекият автомобил се е движел със скорост
от 72 км/ч. (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.), превишавайки с 22 км/ч.
огрА.чението от 50 км/ч., като не е необходимо да бъде поставен
знак/указателна табела, които да сигнализират за това, че на пътя е поставено
техническо средство за измерване на скоростта.
По повод релевираното от страна на жалбоподателя възражение,
касаещо авторството на вмененото му нарушение, съдът намира, че от
събраната по делото доказателствена съвкупност действително не може да се
направи неоспорим и категоричен извод, че именно А. К. е управлявала
процесното МПС на 22.03.2021 г. - когато е установено превишението на
скоростта, за което е издаден обжалвА.ят електронен фиш. От наличната по
делото справка за собственост на МПС с рег. № СВ1887МА е видно, че
собственик на автомобила е „О,КЕЙ СУПЕРТРАНС“ АД с ЕИК , а като негов
ползвател е отразена жалбоподателката К.. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 5 от ЗДВП, в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш,
собственикът заплаща глобата, но същевременно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
предвижда отговорността за извършеното със съответното МПС нарушение
да се носи от собственика или от неговия фактически ползвател – в случай, че
същото е предоставено във фактическо владение на трето лице. Нещо повече -
за изясняване на обстоятелствата около управлението на превозното средство,
законодателят е регламентирал процедура, която да гарантира зачитането
изявлението на притежателя на превозното средство относно това в чие
държане е било предоставено същото в конкретния момент. По този ред
собственикът може да предостави в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, както и копие на свидетелството му за
управление на МПС, в който случай на лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща ЕФ за извършеното нарушение, а първоначално издаденият
ЕФ се анулира. Макар в наличната справка за регистрация жалбоподателката
да е посочена като ползвател, по делото отсъстват други доказателства,
8
насочващи към твърдението за предприе от нейна страна управление.
Напротив – съвкупността от косвени доказателства, подредени в своята
смислова последователност и обусловеност, позволява еднозначно да се
установи, че на 22.03.2021 г. лекият автомобил е бил използван от друго лице,
упражняващо таксиметрова дейност с него.
Следва разбира се да се отчете обстоятелството, че за същото
нарушение не е бил издаван друг електронен фиш, респективно – законово
оправомощеното лице не е подавало декларация пред компетентните оргА.,
упражняващи контрол по движението по пътищата. Това от една страна буди
съмнение в обективността и пълноценното обследване на случая от страна на
служителите на СДВР, които единствено въз основа на отразеното в
справката за собственост съдържА.е са възприели виждането си относно това
кое конкретно лице е извършило нарушението. В съответствие с чл. 188, ал. 2
от ЗДвП, при нарушение, извършено при управление на МПС – собственост
на юридическо лице, наказА.е следва да бъде наложено на законния
представител на последното, или на лицето, което той посочи.
Своевременното снабдяване с информация от таксиметровата компА.я
относно това на кой неин служител е било предоставено управлението на
автомобила, би довело до различни правни изводи и фактически констатации,
които биха осигурили законосъобразното провеждане на
административнонаказателното производство. В случая обаче подобни
действия не са били предприемА., а вместо това директно е пристъпено към
ангажиране отговорността на вписА.я в справката за регистрация на МПС
ползвател, което е опорочило процедурата по установяване на подлежащото
на доказване обстоятелство, касаещо авторството на деянието.
От друга страна, самото неналичие на подадена от страна на
жалбоподателката декларация не може да се тълкува в нейна вреда, тъй като
буквалният прочит на закона показва, че с нормата на чл. 189, ал. 5, вр. чл.
188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е предоставена възможност на собственика на МПС
да декларира съответните обстоятелства, а не и на неговия ползвател. Още
повече, че К. е предприела действия по обжалване на издадения на нейно име
ЕФ, при което пред съда е представила собственоръчно подписана
декларация, в която отрича да е управлявала автомобила на посочената дата.
Дори и да не може да се ползва с доказателствената стойност, присъща на
декларацията по ЗДвП, този документ съставлява поне индиректен показател
9
за това кой е шофирал въпросното МПС. Последното намира своето
потвърждение и естествено продължение в представеното по делото писмо от
„О,КЕЙ СУПЕРТРАНС“ АД, които информираха съда, че на 22.03.2021 г.
собственият им автомобил с рег. № СВ1887МА е бил предоставен на лицето
Александър Костадинов Йорданов по негова заявка. Само за прецизност
следва да се отчете, че данните за неправоспособността на К. като водач на
МПС, без да изключват хипотетичната възможност за предприето от нейна
страна шофиране в нарушение на чл. 150 от ЗДвП, разкриват съмнение в
изчерпателното полагане на всички възможни усилия за разкриване на
обективната истина от компетентните оргА., което от своя страна буди
недоумение у съда относно причините да се санкционира произволно
подбрано физическо лице, без да се изследва и провери отношението му към
съответното деяние.
Въз основа на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав
установи отсъствие на съпричастност на жалбоподателката към управлението
на процесния автомобил, от което следва единственият логичен извод, че
отговорността на последната е била неправилно ангажирана.
Доколкото съдебният състав приема, че жалбоподателят не е
осъществил вмененото му нарушение от обективна страна, същото не е
извършено и от субективна страна.
С оглед изложеното съдът намира, че отговорността на
жалбоподателката А. К. е била ангажирана за нарушение, чието авторство не
е доказано по несъмнен начин, с оглед на което електронният фиш следва да
бъде отменен.
С оглед изхода на производството, претенцията на защитника на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Като
съобрази възражението на представителя на въззиваемата страна, както и
стойностите, предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
намери, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и
не са налице основА.я за присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство в размер над минималния, поради което подлежащият на
изплащане адвокатски хонорар следва да бъде определен в размер на 400 лв.
Така мотивиран и на основА.е чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
10
районен съд, НО, 105-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4651516, издаден от Столичната
дирекция на вътрешните работи, с който на основА.е чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателката А. С. К. с ЕГН ********** е
наложено административно наказА.е „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на
жалбоподателката А. С. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. „-та“ № сума
в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
гр. София на основА.ята, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в
14-дневен срок от съобщаването на стрА.те, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11