Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
17.08.2021
г. |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
ІІ-ри граждански
|
състав |
||
|
|
|
|
|
|
|||
|
На |
|
|
Година |
|
|||
В публичното
заседание на 14.05.2020 год. в следния състав:
|
Председател |
ИВАН ВЪТКОВ
|
|
Съдебни
заседатели |
|
Секретар
|
Валя Пенова |
Прокурор
|
|
като разгледа докладваното от
|
Съдия ВЪТКОВ |
|
гр. д. |
номер |
1272 |
по описа за |
2019 |
година |
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Т.И.Н.
*** с ЕГН **********,***, с който моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че същия не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 30510.501.954 и адрес: с…………., п.к. …………., ул. „…………….“ № .., с
площ от 638 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план:
квартал 93, парцел XVI, съседи: 305.501.672; 30510.501.680;
30510.501.681; 30510.501.670; 30510.501.1124, а собственик на основание
десетгодишна придобивна давност, е ищцата.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, в който оспорва
иска. Твърди, че имота е записан като общинска собственост в разписния лист.
Твърди, че за същия имот има съставен акт за държавна собственост, който
представя в незаверено копие.
Правната
квалификация на претендираните права е чл. 124 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 ЗС.
Събрани са писмени и
гласни доказателства.
Съдът, с оглед
събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се
твърди, че ищцата е наследник на ………………, б. ж. на с. З., общ. ………….., поч. на
09.03.1985 год. Същият е притежавал недвижим имот – нива от 1500 кв. м., в
местността „Р……….“ в землището на с. ……….. След влизане в сила на кадастралната
карта на селото, имота е записан с идентификатор 30510.501.954 и адрес: с………….,
п.к. …………., ул. „…………….“ № ..,, с площ от 638 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни
нужди, номер по предходен план: квартал 93, парцел XVI,
съседи: 305.501.672; 30510.501.680; 30510.501.681; 30510.501.670;
30510.501.1124;. Твърди се още, че имота е владян в продължение на повече от 25
години, първоначално от наследодателя на ищцата, а след неговата смърт и от
нея, и никой не и е оспорвал владението. Опитала да се снабди с нотариален акт
по обстоятелствена проверка, на тогава разбрала, че имота е записан като
общинска собственост. Представено е и заверено копие от Решение №4В/19.02.1993
год. на Поземлена комисия Мездра, от което е видно, че по отношение имот - нива
от 1500 кв. м., в местността „Р….“ в землището на с. Зверино, е признато
правото на собственост на наследниците на Иван Ненчов Илиев, но е отказано
възстановяването на правото на собственост с мотиви – Имотът попада в
разпоредбите на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ. Няма спор между страните, че имота е
идентичен с този по кадастралната карта, собствеността върху който се
претендира от ищцата.
Ответната страна оспорва
иска, и твърди, че за същия имот има съставен Акт за държавна собственост,
който представя в незаверено копие. Видно от представеното копие, същия е
съставен на 26.03.1981 год. на основание одобрен регулационен план. Имота е
записан като Дворно място – Общински парцел, № XXXI,
в квартал 87 по плана на с. ………….., от 600 кв. м., при съседи: улица и от три
страни общински парцели.
Искът е
неоснователен.
Съгласно
чл. 10б ЗСПЗЗ, собствениците или техните наследници, притежавали земеделски
земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или
държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях
или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации,
намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места), /какъвто
имот е процесния/ или извън тях и са застроени или върху тях са проведени
мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на
обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския
поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.
Имоти публична държавна или общинска
собственост - чл. 86 ЗС, действащ от
1951 г. и до сега визира, че не може да се придобие по давност вещ,
социалистическа собственост /в периода от 1951 г. до 1990 г./, вещ, държавна
или общинска собственост /в периода от 1990 г. до 1996 г./, а след 1996 г. вещ
публична държавна или общинска собственост. В този смисъл са и чл. 7 ал. 1 от
Закона за държавна собственост от 1996 г., и чл. 7 ал. 1 от Закона за
общинската собственост от 1996 г. Следователно до 1996 г. не могат да се
придобиват по давност всички държавни и общински имоти, а след 1996 г. – имоти
публична държавна или общинска собственост.
За
да бъде основателен и доказан искът, ищцата следва да установи изтекла в нейна
полза десетгодишна придобивна давност, в
рамките на която същата е имала намерение да свои имота. Това обаче е
невъзможно да бъде установено. Както бе посочено по-горе, процесният имот до
юни 1995 г. е бил частна държавна, а след това по силата на закона е станал
частна общинска собственост. До 01.06.1996 г., дори и при наличие на
несмущавано фактическо владение (държане) и демонстрирано намерение имота да
бъде владян като собствен, давност по смисъла
на чл. 79 ал. 1 от ЗС не е можела да тече поради императивната
разпоредба на чл. 86 от ЗС – „Не може да
се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост.” След
изменението на чл. 86 от ЗС в сила от 01.06.1996 г., законодателят е определил,
че давност не може да тече само по отношение на имоти публична държавна или
общинска собственост. Т.е. дори да е имало непрекъснато и необезпокоявано
владение върху имота, ищцата е могла
да упражнява владение по смисъла на чл.
79 ал. 1 от ЗС с начална дата едва - 01.06.1996 г. От този момент за нея е
започнала да тече придобивната давност и би следвало да изтича на 01.06.2006
г., това обаче не е станало, тъй като с изменение, в сила от същата дата -
01.06.2006 г., теченето на давностният срок е спряно по силата на §1 от Закона
за допълнение на Закона за собствеността (обн., Изв., бр. 92 от 1951 г.; изм.,
бр. 12 от 1958 г., бр. 90 от 1960 г.; ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 26 и 27 от
1973 г., бр. 54 и 87 от 1974 г., бр. 55 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 19
от 1985 г., бр. 14 и 91 от 1988 г., бр. 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр.
77 от 1991 г., бр. 33 от 1996 г., бр. 100 от 1997 г., бр. 90 от 1999 г., бр. 34
и 59 от 2000 г., бр. 32 от 2005 г., доп., бр. 46 от
6.06.2006 г., в сила от 1.06.2006 г.,….), като срокът първоначално е бил спрян
еднократно, считано от 31.05.2006 г., а впоследствие след многократни изменения
след 2006 г. е удължаван многократно, и сега към момента спирането на теченето
на придобивната давност, касаеща частни държавни и общински имоти, е продължена
до 31.12.2022 г. (§1 от ЗД на ЗС - „Давността
за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да
тече до 31 декември 2022 г.”
По горните
съображения, искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан, без
да се обсъждат събраните гласни доказателства.
Ответната страна не
претендира разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.И.Н. *** с ЕГН **********,***, с който моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия не е
собственик на поземлен имот с идентификатор 30510.501.954 и адрес: с…………., п.к.
…………., ул. „…………….“ № ..,, с площ от 638 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни
нужди, номер по предходен план: квартал 93, парцел XVI,
съседи: 305.501.672; 30510.501.680; 30510.501.681; 30510.501.670;
30510.501.1124, а собственик на основание десетгодишна придобивна давност е
ищцата, като неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: