Решение по дело №287/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 878
Дата: 27 април 2022 г. (в сила от 14 май 2022 г.)
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20225330200287
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 878
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20225330200287 по описа за 2022
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4524781 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който
С.М.С., ЕГН **********, в качеството си на *** на ***, ЕИК *** е
санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лв., за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, С.М.С., представляван от адв. Л., оспорва процесния
ел. фиш с доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност.
Tвърди се, че са били допуснати нарушения при изготвяне на Протокола по
чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. изразяващи се в непосочване на
вида на техническото средство, номерата на статичните изображения, като се
твърди и че годността на последното била изтекла. Отделното от горното се
сочи, че от приложения по преписката снимков материал се установява, че в
обхвата на камерата са попаднали два автомобила, което внасяло съмнение
дали фиксираната превишена скорост се отнасяла за автомобила на
жалбоподателя, като се претендира и че нарушението е било заснето след
1
табелата за край на населеното място. Предвид всичко гореизложено се
претендира за отмяната на обжалвания ел. фиш и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, изразява писмено становище за неоснователност
на така депозираната жалба. Претендират се и разноски.
От фактическа страна се установява следното:
На 09.01.2021 г. в 10:44 часа в град Пловдив, на пътен възел „Скобелева
майка“, надлеза, южно платно, в посока изток, е извършено нарушение за
скорост с товарен автомобил „***“ с рег. № ***, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство - АТСС ARH CAM S1, като при
разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 87 км/ч., след отчитане
на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. или превишение на
разрешената скорост с 37 км/ч. По делото е установено, че собственик на
горепосоченото МПС е „АДЕЛАИДА ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, с *** С.М.С..
Именно на последния за така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, е била наложена
глоба в размер на 400 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15
ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и
кредитира като обективни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което същата е допустима, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
км/ч, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 130 км/ч, а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост в
населено място от 31 км/ч до 40 км/ч е предвидена глоба в размер 400 лв.
2
Следователно, деянието, за което е наложено на административно наказание е
обявено от закона за наказуемо.
При извършената служебната проверка Съдът констатира, че
обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал. 4 ЗДвП – посочени
са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото
доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по
установения за това в закона ред.
При извършената служебна проверка съдът не установи в
административната процедура да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са засегнали правото на защита на
жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав, след като съобрази приложимата в
конкретния случай правна уредба и я съпостави със събраните по делото
доказателства, намира, че в конкретния случай правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
констатираното нарушение. Изложената в Електронния фиш фактическа
обстановка се доказва от приложената по административната преписка
фотоснимка. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и
законово установения толеранс от 3 км/ч. На фотоснимката е посочена
измерена скорост 90 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него
е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта,
която се получава, като от измерената скорост се извадят 3 км/ч толеранс в
полза на водача. В конкретния случай 90 км/ч -3 км/ч е равно на 87 км/ч., т.е
скоростта посочена в електронния фиш. Налице е следователно пълно
съответствие. В електронния фиш изрично е посочено и коректното
основание, на което се ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Правилно е било преценено и че за процесното нарушение следва да
бъде ангажирана отговорността на С.М.С. в качеството му на *** на
3
дружеството-собственик на МПС, с което е извършено заснетото нарушение
така, както повелява нормата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, според която когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия *** или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. В тази връзка
следва да се посочи, че по делото не са налице данни процесното МПС да е
било управлявано от друго лице, различно от неговия собственик, но така или
иначе от страна на жалбоподателя не са въведени такива твърдения, нито пък
данни да е спазил процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – при изрично указана
такава възможност в самия ел. фиш. В качеството си на *** на дружеството-
собственик жалбоподателят е бил длъжен да спази реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
Съгласно цитираната норма при издаден електронен фиш, собственикът на
заснетото МПС в 14-дневен срок от получаването на фиша заплаща глобата
или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. В процесния случай липсват доказателства, а всъщност дори и
твърдения жалбоподателят да е представил Декларация по смисъла на чл. 189,
ал. 5 ЗДвП, с което да обоснове отпадане на отговорността си. Последното от
своя страна обуславя извода, че правилно същият, като *** на дружеството-
собственик на процесното МПС, с което е било извършено нарушението, е
бил привлечен към отговорност.
Нарушението e било заснето с автоматизирано техническо средство
АТСС ARH CAM S1 № 11743са, като както в електронния фиш, така и в
протокола по чл.10 от Наредбата е изрично посочено, че е било използвано
едно и също АТСС с № 11743са, а в протокола единствено е допълнено, че то
се явява стационарно преносим уред за скорост /СПУКС/. Същото е одобрен
тип средство за измерване и за което е издадено Удостоверение № 17.09.5126.
ATСС е преминало метрологична проверка, обективирана в Протокол от
проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията, "когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. " Следва да се има предвид, че за да
4
намери приложение чл.30, ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е
преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то
продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИ,
периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин
на агенцията. Съгласно заповед № 616/ 11.09.2018 г. на председателя на
ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери,
съгласно чл. 31 от заповедта е една година. Видно от представения Протокол
№ 65-С-ИСИС/28.09.2020г. от проверка на мобилната система за
видеоконтрол " АТСС ARH CAM S1“ № 11743са се установява, че на уреда е
била извършена последваща проверка на 28.09.2020 г., тоест уредът е бил
валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до 28.09.2021 г., а
процесното нарушението е било установено на 09.01.2021 г. Предвид това,
следва да бъде прието, че уредът е съответствал на одобрения тип към
момента на нарушението и измерването на скоростта на автомобила е било
извършено с годно техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от
29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167/ 2020 г. на XX състав на
Административен съд-Пловдив.
Неоснователно е възражението, че не било доказано чия е била
измерената от техническото средство скорост на движение, тъй като на
представената снимка имало освен процесното и друго МПС. Следва да се
има предвид, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че
индикаторът "скорост" показва скоростта и посоката на движение на най-
бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване,
но системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение
обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и посочва
автомобила, който се движи с превишена скорост. В конкретния случай
системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че
автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък, е
този, управляван от жалбоподателя. Средството за измерване може да
фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите
са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС (така Решение №
1947 от 14.10.2019 г. по к. а. н. д. № 2413/2019 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение от 26.02.2018 г. по к. а. н. д. № 10050/2018 г. на
5
Административен съд – Велико Търново; Решение от 14.03.2019 г. по к. а. н.
д. № 53/2019 г. на Административен съд – Русе). Касационната инстанция
вече е имала повод да изясни, че АТСС автоматично фиксира допуснатите
нарушения за скорост. Принципът на работа на системата е основан на
лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен
лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства, като измерванията
се документират от две конструктивно идентични камери, оборудвани с
обективи с различни фокусни разстояния и след всички измервания и
направените изчисления устройството предоставя една валидно измерена
текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС. Всички заснети МПС,
индексирани с превишена скорост, се съхраняват в устройството с
възможност за автоматично предаване в цифров вид на разпознатите
регистрационни табели, придружени със снимков материал и данни – така
изрично Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. а. н. д. № 2125/2019 г. на
Административен съд – Пловдив.
Също така следва да се посочи, че действително на снимката,
удостоверяваща нарушението не е посочен вида на техническото средство.
То, обаче е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10, удостоверяващ
разполагането и използването на АТСС именно на процесната дата, на
посочените в АУАН и НП време и място, поради което в достатъчна степен е
доказана връзката между представения снимков материал и конкретното
разполагане и използване на АТСС. Така Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по
к. адм. н. д. № 1650/2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375/2021 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив.
Действително в протокола за използване на АТСС е посочен номер на
служебен автомобил, което е изискване само в случаите, в които нарушението
е установено с мобилно АТСС в МПС, а настоящият не е такъв, доколкото,
както се установи, техническото средство е било монтирано на статив, което
макар и да има характер на временно разположено на участък от пътя и да се
явява „мобилно“ по своя характер, не е такова монтирано в МПС. Доколкото
обаче е налице съответствие между посоченото в протокола техническо
средство и това, с което е било заснето нарушението за скорост, следва да се
приеме, че същият удостоверява законосъобразното използване на
процесното АТСС, като посочването на номер на служебен автомобил е
6
техническа грешка, допусната при изготвяне на протокола, която не го
лишава от характера му на официален свидетелстващ документ. Чл. 84 от
ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК само относно изрично посоченото
в него, доколкото в ЗАНН няма особени правила. Такова препращане няма
към регламентирания в чл.130 от НПК ред, по който се извършват поправки,
изменение и допълнение в протокола. Наред с горното следва да се отбележи
и това, че съгласно чл.85а от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени
с техническо средство или система съгласно чл.39 ал.4 от ЗАНН, се прилагат
разпоредбите на ЗДвП.
Неоснователно е и възражението, че е налице съмнение на
обективността на осъществения видеоконтрол с АТСС въз основа на
твърдяното от жалбоподателя несъответствие в номерата на статичните
изображения. Действително в протокола е изписано като номер на първото
статично изображение 0441363, а като номер на последното статично
изображение 0441992. Номерът на процесното статично изображение обаче е
0441421, тоест в интервала, посочен в протокола по чл. 10. Също така, видно
от представеното статично изображение, същото е от дата 09.01.2021г. и от
час – 10:44 часа. Датата на статичното изображение съвпада с датата,
посочена в протокола по чл. 10, а именно – дата 09.01.2021г., а посоченият в
снимката час попада във времевия интервал, в който е било извършено
заснемането – от 10:00ч. до 18:00ч. Без значение е фактът, че в случая като
брой установени от АТСС нарушения са посочени 126. Няма пречка с АТСС
да се заснеме статично изображение, без да е налице нарушение на ЗДвП.
Така например в случай, че МПС-то е установено от техническото средство
да се движи със скорост от над 50 до 53 км/ч., формално би било заснето
нарушение, но такова не би било налице, доколкото при премахването на
отчетения толеранс от 3 км/ч. в полза на водача, не би имало движение с
превишена стойност на скоростта. Нещо повече, трайна е касационната
практика на Административен съд-Пловдив, според която Протоколът по чл.
10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. може да изпълни удостоверителните
си функции, дори и без в него да са посочени номерата на първото и
последното статични изображения, стига надлежно да са попълнени
останалите съществени реквизити - така Решение № 2322 от 15.11.2019 г. по
к. адм. н. д. № 2774 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд -
7
Пловдив, Решение № 2166 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2108 / 2019 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив и Решение № 1036/19.06.2020
по к. адм. н. д. № 1090/2020г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив. В тази насока и няма съмнение за настоящия състав, че
видеоконтролът е осъществен обективно и обжалваният електронен фиш е
издаден законосъобразно.
Също за неоснователно следва да се приеме и възражението, че тъй като
пътен възел "Скобелева майка" бил един от изходите на гр. Пловдив,
възниквало съмнение дали засечената скорост не е била фиксирана след
табелата за край на населеното място. Последното възражение се явява
недоказано. В този смисъл от вече коментирания протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. от дата 09.01.2021 г. се установява, че
мястото на нарушението е в рамките на населеното място, а
доказателствената сила на последния протокол съгласно чл.189, ал.15 от
ЗДвП не може да бъде оборена посредством аргумент, който изхожда от
довод за "общоизвестен факт". Установява се още, че указателна табела Д12 е
поставена след края на пътния възел. Следователно след като нарушението е
установено и оттам извършено на самия пътен възел „Скобелева майка" не
може да се приеме, че същото е извършено или установено извън зоната на
действие на пътен знак Д12. Не е допуснато и нарушение в изписване на
конкретното място на нарушението. В конкретния случай е невъзможно да се
посочи административен адрес, доколкото не се установява по делото такъв
да е наличен. А след като е посочено, че е в района на пътен възел "Скобелева
майка" и то надлеза, южно платно, в посока изток, то следва да се приеме и
че максимално конкретно е отразено местоизвършване на нарушението,
невъзможно е по-детайлното му описание, а и то е извършено в рамките на
населеното място, при което е ноторно известно, че ограничението на
скоростта е винаги минимум 50 км/ч.
Наложеното наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, ал.
1, т. 4 ЗДвП, като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен
размер, което препятства възможността за ревизирането му.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
8
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, намира, че в полза на ОД на МВР Пловдив следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XXV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4524781 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с
който С.М.С., ЕГН **********, в качеството си на *** на „АДЕЛАИДА
ГРУП“ ЕООД, ЕИК *** е санкциониран с административно наказание „глоба“
в размер на 400.00 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН **********, в качеството си на *** на
„АДЕЛАИДА ГРУП“ ЕООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Пловдив сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9