МОТИВИ
към присъдата по НОХД N 92/2014 г. по описа на ДРС пети състав
Девненският районен прокурор е внесъл в РС * обвинителен акт с който
е повдигнал обвинение срещу:
И.А.И., ЕГН **********, за това, че
На
14.08.2013г. в село *, обл.*, в съучастие като съизвършител с М.Р.А. и С.Я.С.
отнел чужди движими вещи -305 кг. пшеница, на обща стойност 91.50 лева от
владението на Д.Н.Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят е маловажен и отнетите вещи са били върнати в хода на
досъдебното производство- престъпление по чл.
197 ал.1 т.2 вр. чл.194 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК.
Съдебното производство се
води при условията на чл.269 ал.3 т.2 НПК по отношение на подс.И. тъй като след
щателно издирване не е установено местоживеенето му в страната.
В хода
на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението като счита същото за
безспорно доказано. Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани
достатъчно доказателства за вината на подсъдимият И.А.И. като моли съда да му наложи
алтернативно предвиденото в разпоредбата на чл. 197 ал.1 т.2 наказание „ГЛОБА” в
максимален размер.
Защитника на подс.И.-***-
служебно назначена приема описаната в ОА фактическа обстановка за безспорно
установена. Твърди, че са налице достатъчно доказателства относно вината на нейният
подзащитен в извършването на инкриминираното деяние. Моли съда, да наложи
наказание на подсъдимият И. събразно с искането на прокурора.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:подс.И.А.
***. В същото село живеел и свидетеля Д.Н., заедно със съпругата си
свидетелката К.Д.. Свидетеля Д. бил регистриран като частен земеделски
производител, като отглеждал животни и стопанисвал земеделска земя. Той имал и
склад, който се намирал в бившето ТКЗС на селото и в него съхранявал зърното
си. През лятото на 2013г. подсъдимия И. работел като пастир на кравите на
свидетеля Д. срещу заплащане. При свидетеля Д. работели също така и свидетелите
по делото М.Р.А. и С.Я.С.. На 14.08.2014г. подсъдимия И., бил в стопанския двор
и пасял кравите. Предложил на свидетеля А. да дойде в стопанския двор за да
откраднат пшеница. Подсъдимия И., знаел че този ден там няма да има никой, тъй
като свидетеля Д. от няколко дена през деня ходил да помага на свой приятел в
село *.В около 16:30- 17 часа при подсъдимия И. дошъл свидетеля А. с каруцата
си. Подсъдимия И. влязъл през незатворен прозорец в помещението, където се съхранявало
зърното, напълнил четири чувала с пшеница, които изкарал до портата. Същия ден,
след обед свидетелите С.С. и Г.С.А. отивайки към язовира за риба, минали покрай
стопанския двор и видели подсъдимия И. и свидетеля А. да пълнят чували с
пшеница в каруцата на свидетеля А.. Продължили към язовира. Свидетеля С., решил
да се върне до стопанския двор, но казал на свидетеля Г.А., че ще се прибира в
дома си и той сам да отиде за риба. Свидетеля Г.А. продължил към язовира, а
свидетеля С. се върнал в стопанския двор при подсъдимия И. и свидетеля М.А.,
които му предложили да участва в кражбата, като си разделят парите, след като
продадат житото. Тримата се качили в каруцата и отишли в дома на свидетеля С..
Там разтоварили четири от чувалите, а другите два останали в каруцата на
свидетеля А. и той ги отнесъл в дома си. Около 19 часа подсъдимия И. и
свидетеля С. срещнали свидетеля М.М. на пътя. Те го попитали дали не му трябва
жито. Той се съгласил да закупи от тях пшеницата. Тъй като му казали, че
каруцата е счупена той отишъл в дома на свидетеля С. с личния си автомобил.
Закупил всичките четири чувала, като им заплатил сумата от 45 лева. Подсъдимия И.
и свидетеля С. натоварили чувалите в автомобила на свидетеля М. и отишли до
дома му да ги разтоварят. Убедили свидетеля М., че житото не е крадено. В
същото това време в стопанския двор отишъл свидетеля С.Я., който работел при
свидетеля Д. също като говедар. Той отишъл в стопанския двор за да издои
кравите. След като пристигнал там, видял, че една от вратите на складовете за
жито е отворена и решил и той да открадне жито. Напълнил 5-6 чувала и излязъл
на вън. В същото време от там минавал и свидетеля И.З.Г. с каруцата си.
Свидетеля Я. го видял и го помолил да му даде каруцата за да пренесе нещо.
Свидетеля Г. му дал каруцата като му казал, че отива до майка си и като си
свърши работата свидетеля Я. да го потърси там. Свидетеля Я. взел каруцата от
свидетеля Г. и я вкарал в стопанския двор. Точно тогава за да нагледа
стопанския двор дошла свидетелката Д.. Тя видяла приготвените чували, както и
каруцата. Отишла при свидетеля С. и го попитала какво прави. Той си признал, че
смятал да ги открадне. Разказал и също така, че по рано през деня свидетелите С.
и М.А. заедно с подсъдимия И. са откраднали още 6 чувал с жито. Свидетелката,
се обадила на свидетеля Д. и той подал сигнал в полицията.
С
протокол за доброволно предаване свидетелите М. и А. предали намиращите се в
тях чували с пшеница.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена и съдебно - оценителна експертиза от чието заключение е
видно, че стойността на инкриминираните вещи -305 кг пшеница, към момента на
деянието е била 91.50 лв.
По отношение на извършеното престъпление от страна на
свидетелите М.А., С.С. и С.С. наказателното производството е било прекратено
частично, а материалите са били изпратени на Началника на УП Вълчи дол за
налагане на административно наказание на основание чл.218 б, вр. чл. 424 ал.5 НК.по делото
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.
Относно авторството на престъплението, съдът изцяло кредитира гласните
доказателства, каквито са показанията на свидетелите С.С., М.М.; К.Д.; Г.А.; С.С.
и М.А., които подробно, последователно, ясно и категорично описват кога, къде,
от кого и по какъв начин е било извършено инкриминираното деяние.Показанията на
свидетелите С.Я.С. ,Г.С.А. и М.Р.А. освен , че са ясни , непротиворечиви и
последователни са и в резултат на непосредствени техни възприятия за случилото
се- те са видели как подс.И. отнема житото , напълнено в чували от владението
на пострадалото лице Д..Показанията на свидетелите напълно кореспондират, както
помежду си така и със заключението на вещото лице по СОЕ, които съдът кредитира
като безпристрастно и компетентно изготвено .
Налице е както фактическа, така и логическа връзка
между събраните по делото доказателства - заключенията на извършената експертиаи
и свидетелските показания водещи недвусмислено до извода, че деянието е
осъществено от подс.И. по начина, описан в обвинителния акт по делото.
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НК документи: писма, протоколи за извършени следствени действия,
характеристични справки; свидетелства за съдимост.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С действията си на 14.08.2013г. подсъдимия И.А.И. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл.197 ал.1 т.2 вр.
чл. 194 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК в село *, обл.* в съучастие като
съизвършител с М.Р.А. и С.Я.С. отнел чужди движими вещи -305 кг. пшеница, на
обща стойност 91.50 лева от владението на Д.Н.Д. без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен и отнетите
вещи са били
върнати в хода на досъдебното производство.
Деянието е осъществено от подсъдимият при форма на вината пряк умисъл-той е
съзнавал обществено опасния характер на това което върши, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Причини за извършване на престъплението –
грубо
незачитане неприкосновенноста
на частната собственост, ниска правна култура.
Квалификацията на извършеното деяние е по чл. 197 ал.1 т.2
пр.1 НК се обуславя от обстоятелството, че откраднатите вещи са били върнати и
възстановени на пострадалото лице в хода
на досъдебното производство.
Квалификацията на деянието по чл.194 ал.3 НК се обуславя
от обстоятелството, че деянието представлява маловажен случай поради значително
ниската стойност на инкриминираните вещи, както и поради факта, че не са
настъпили никакви вредни последици и същото представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на този вид престъпления.
Квалификацията на извършеното деяние по чл.20 ал.2 НК се
обуславя от обстоятелството, че подс.И. е извършил деянието в съучастие като
съизвършител със св.А. и С., като и тримата са участвали пряко в извършването
на кражбата.
При определяне размера на наказанието за подсъдимият И.А.И.,
съдът прецени степента на обществената опасност на престъплението като сравнително
ниска предвид ниската стойност на инкриминираните вещи. Като ниска съдът
прецени степента на обществена опасност на подс.И. предвид наличието на само
едно предходно осъждане, което обаче не влияе върху квалификацията на деянието.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие направените самопризнания в
хода на ДП, и възстановените /макар и не от него/ щети от извършеното
престъпление, критичното отношение към стореното и изразеното съжаление. Съдът
прие, че поради баланса на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и
най-вече поради възстановяване на отнетата вещ на подс.И. следва да бъде наложено
наказание с приложението на чл.54 вр .чл. 57 ал.1 НК, а именно наказание
„ГЛОБА” в максимален размер от 300 лева.
На основание чл.189 ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимият направените по делото разноски.
Съдът
счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната
и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: