Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 15.03.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІI -А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН СТАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
НЕДЕЛИНА
СИМОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Симова в. гр. дело № 10794 по описа за 2018 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение, постановено на 08.11.2017 г. по гр. д. № 49709/2013 г. по описа на
Софийски районен съд (СРС), IІ-ро ГО, 123-ти състав е отхвърлен
изцяло като неоснователен предявеният от ищцата Н.С.О. срещу собствениците в
Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „*********, представлявана от
председателя на ЕС Д.В., установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 48, ал. 7 от Закона за управление на етажната
собственост за сумата от 150 лв. – разходи за почистване на шест броя комини –
общи части на Етажната собственост, находяща се в гр. София, ул. „*********.
Срещу така постановеното решение
в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищцата Н.С.О.. В нега се сочи, че първоинстанционното решение
е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните
правила, както и поради необоснованост, поради което е отправено искане за неговата отмяна,
съответно – за уважаване в цялост на исковата претенция. Релевира се довод, че
съдът в първоинстанционното производство неправилно е оставил без уважение
доказателственото искане на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели,
които да установят извършването на ремонтни дейности от тях в сградата и
заплащането на възнаграждение от страна на ищцата, като е приел че не е
необходим за правилното изясняване на предмета на делото. Поради това с
въззивната жалба е направено доказателствено искане на основание чл. 266, ал. 3 ГПК за допускане на разпит при режим на довеждане на лицата С.Г.А.и Й. Н. Й.. В съдебно заседание претендира разноски, съобразно
представен списък.
По така подадената жалба е постъпил отговор в законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответниците в първоинстанционното производството,
в който е изложено становище за неоснователност на същата и е
отправено искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Въззиваемите
твърдят, че ремонт на общите части в сграда в режим на етажна собственост се
извършва по решение на общото събрание, каквото в случая не е било взето, както
и че не се касае за необходим ремонт.
Софийски градски
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, след заплащане на
дължимата държавна такса и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
правомощия, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма, като относно релевираните в подадената жалба доводи за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният
съд е сезиран по реда на чл. 415, ал.1 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК с иск
с правно основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС за
установяване дължимостта на сумата от общо 150 лв., представляваща заплатени от ищцата, в качеството ѝ на етажен
собственик, разходи за почистване на шест броя комини, като ищцата претендира
сумата от останалите етажни собственици. За посочената
сума е било подадено заявление по чл. 410 ГПК на 11.06.2013 г., въз основа на
което в полза на ищцата по ч. гр. д. № 24903/2013 г. по описа на СРС, II ГО,
123-ти състав, на 04.09.2013 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като е разпоредено длъжниците да платят и 125 лв.
разноски по заповедното дело. Производството пред първоинстанционния
съд е образувано след подадено възражение против заповедта, като между страните
не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че искът е
предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 48, ал. 7, вр. ал. 6 ЗУЕС, ако етажен собственик извърши сам необходим ремонт на общите части, за който
не е взето решение на общото събрание на етажната собственост, като осъществи
същия за своя сметка – със собствени средства, материали
и/или труд, и те
не бъдат възстановени или прихванати
от дължимите от него вноски с решение на
общото събрание, той има право да предяви иск
срещу останалите собственици. Следователно
за основателността на исковата претенция е необходимо да се установи, че
ищецът, в качеството си на етажен собственик, е извършил необходим ремонт,
както и че е понесъл разходите за него за своя сметка, като тези обстоятелства
подлежат на доказване от страна на ищеца. При установяването им, за отхвърляне
на иска ответниците следва да докажат, че са възстановили или прихванали
разходите.
Не се спори между страните, че ищцата е
етажен собственик в сграда, находяща се на адрес гр. София, ул. „*********. От протокола
на л. 5 от първоинстанционното дело се установява, че делът ѝ в общите
части на етажната собственост възлиза на 64/1080 идеални части, като това
обстоятелство не се оспорва от страните.
За установяване на спорните по
делото обстоятелства, а именно извършването на почистване на шест броя комини и
заплащането на стойността на тази услуга от страна на ищцата, по делото пред
въззивната инстанция, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, са събрани гласни
доказателства. От съвпадащите по съдържание и насоченост показания на св. А.,
братовчед на ищцата, и св. Й.ов, се установява, че двамата са извършили
почистване на 6 комина в сграда старо строителство на ул. „Марин Дринов“ по
възлагане от ищцата, преди около 5-6 години, както и че двамата общо са
получили от нея сумата от 150 лв., като установяването на последното
обстоятелство посредством свидетелски показания е процесуално допустимо, по
аргумент от противното от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Свидетелят Й.ов обяснява,
че се е качил на покрива със стар асансьор, като и двамата свидетели споделят,
че достъпът до покрива им бил осигурен от ищцата, която отключила таванска
стаичка, от прозорците на която се излизало на покрива. Показанията са логични,
непротиворечиви и последователни, поради което съдът намира, че следва да бъдат
кредитирани. На подробните показания следва да бъде дадена вяра, макар да се
отнасят за събитие преди 6 години, тъй като спрямо св. А. обосновано е да си
спомня сравнително ясно процесното събитие, доколкото е почиствал комини по
възлагане на своята братовчедка, а от своя страна св. Й.ов на въпрос на съда
логично обяснява с какво събитие от личния си живот свързва извършването на
конкретната работа. Предвид гореизложените мотиви съдът намира за доказани
посочените предпоставки за уважаване на иска – извършване на ремонт и заплащане
на същия от страна на ищцата.
С оглед така очертания предметен
обхват на настоящата искова претенция неоснователно се явява възражението на
ответниците, че липсва взето решение на общото събрание на етажната
собственост за извършване на почистването, респективно за заплащане на
претендираните в настоящото производство разходи, доколкото същото не е елемент
от посочения фактически състав. Напротив, именно липсата на такова решение за
извършване на ремонт или за възстановяване или прихващане на стойността на
същия е предпоставка за уважаване на иска.
Настоящата инстанция намира за
неоснователно и възражението на ответниците, че почистването на процесните
комини не представлява необходим ремонт. Съгласно легалната дефиниция, дадена в
§ 1, т. 8 от ДР на ЗУЕС „необходим
ремонт” е дейност за привеждане на сградата, на общи части,
инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за
техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с
оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване
на сградата и самостоятелните обекти в нея.
На основание чл. 38, ал. 1 ЗС комините представляват общи части в сградите,
в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици. Периодичното им почистване представлява дейност, която
е необходима за осигуряване на нормалното им функциониране, което е свързано и
с гарантиране на нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в
нея. Предвид гореизложеното, почистването на комини следва да се квалифицира
именно като необходим ремонт на сградата.
На основание чл. 41 ЗУЕС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е
длъжен да участвува в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето
решение от общото събрание. Ето защо настоящата инстанция намира, че претендираната
сума следва да се присъди не изцяло, а след приспадане на дължимите от ищцата
като етажен съсобственик съразмерно дела й разноски за извършване на ремонта.
Съдът изчисли размера им на основание чл. 162 ГПК, като взе предвид наличните по
делото данни за дела на ищцата в общите части на сградата, възлизащ на 64/1080
идеални части. Съобразно посочената квота сумата, която ищцата следва да понесе
за ремонта, на основание чл. 41 ЗУЕС, възлиза на 8,89 лв. Предвид това исковата
претенция се явява основателна за разликата между 150 лв. и 8,89 лв., а именно
– за сумата от 141,11 лв., която ответниците следва да й възстановят.
Предвид гореизложените аргументи настоящата инстанция
намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която исковата претенция е отхвърлена за сумата от 141,11 лв., като вместо това
следва да бъде признато за установено, че ответниците дължат тази сума на
ищцата, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
11.06.2013 г. до окончателното изплащане на вземането. В останалата част, в
която искът е отхвърлен за разликата над 141,11 лв. до пълния предявен размер
от 150 лв. решението следва да бъде потвърдено като правилно.
Изходът на спора пред настоящата инстанция обосновава
необходимост от ревизиране на решението в частта за разноските в рамките на
исковото и заповедното производство. Ищцата е претендирала разноски за
заповедното и за първоинстанционното производство в размер на по 125 лв. (с представени доказателства за извършването им), като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени
да й платят по 117,59 лв. разноски за заповедното и първоинстанционното
производство. Ответниците са претендирали разноски за първоинстанционното
производство в размер на 300 лв., с представено доказателство за извършването
им, като съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да им
заплати сумата от 17,78 лв. Следователно решението следва да бъде отменено в
частта, в която ищцата е осъдена да
плати на ответниците разликата над сумата от 17,78 лв. до пълния присъден
размер от 300 лв., т.е. за сумата от 282,22 лв. за разноски за
първоинстанционното производство.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба,
разноски поначало се дължат в полза на двете страни. И двете са претендирали
такива, като доказателства за извършването им са представени единствено от
въззивницата в размер на общо 325 лв., от които 300 лв. за адвокатско
възнаграждение и 25 лв. за държавна такса. Поради това на присъждане в
настоящото производство подлежат само разноските, направени от ищцата, като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от въззивната жалба в
нейна ползва следва да бъдат присъдени 305,74 лв. разноски за въззивното
производство.
Така
постановеното въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение, постановено на 08.11.2017 г. по гр. д. №
49709/2013 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), IІ-ро ГО, 123-ти състав, в частта, в която предявеният
от Н.С.О. срещу собствениците в Етажна собственост,
находяща се в гр. София, ул. „*********, представлявана от председателя на ЕС Д.В.,
установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 48, ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост, е отхвърлен за сумата от 141,11 лв.,
представляваща разходи за почистване на шест броя комини – общи части на
Етажната собственост, находяща се в гр. София, ул. „*********, както и в частта, с която ищцата Н.С.О. е осъдена на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответниците разликата над сумата от 17,78 лв. до пълния присъден размер от 300 лв.,
т.е. за сумата от 282,22 лв. за разноски за първоинстанционното производство, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО,
на основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 48, ал. 7 от Закона за управление
на етажната собственост, че ответниците – собствениците в Етажна собственост, находяща се в гр.
София, ул. „*********, представлявана от председателя на ЕС Д.В., дължат на ищцата Н.С.О. сумата в размер на 141,11 лв., представляваща разходи за почистване на
шест броя комини – общи части на Етажната собственост, находяща се в гр. София,
ул. „*********, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 11.06.2013 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, собствениците в Етажна собственост, находяща се в гр.
София, ул. „*********, представлявана от председателя на ЕС Д.В., да заплатят на Н.С.О., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 117,59 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 117,59 лв. разноски за първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение, постановено на 08.11.2017 г. по гр. д. №
49709/2013 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), IІ-ро ГО, 123-ти състав, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, собствениците в Етажна собственост, находяща се в гр.
София, ул. „*********, представлявана от председателя на ЕС Д.В., да заплатят на Н.С.О., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 305,74 лв. разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/