Р Е Ш Е Н И Е
№ 262903/03.12.2021г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Пламен Танев
при секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 6603 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *, срещу Р.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по силата на сключен Договор за кредит за текущо потребление от 07.01.2016г. и Допълнително споразумение от 29.09.2017г. сумата от 9888,41 лв. – главница, 417,59 лв. – възнаградителна лихва за периода от 25.10.2017г. до 23.02.2018г., 84,48 лв. – лихвена надбавка за периода от 23.01.2018г. до 23.02.2018г., както и сумата от 120,00 лв. – такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -23.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 2784/2018г. по описа на ВРС.
Твърди се в исковата молба следното: В полза на „Б. Д.“ ЕАД била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. с номер 2784/2018г. по описа на ВРС за процесните суми. След снабдяване с изпълнителния лист „Б. Д.“ ЕАД прехвърлила на ищеца вземанията спрямо ответника, чрез договор за цесия. Сочи се, че цесионерът е активнолегитимиран да предяви установителен иск. На 07.01.2016г. между „Б. Д.“ ЕАД и Р.П. бил сключен договор за кредит за текущо потребление. Същият е бил обезпечен с поръчителство на Г. А. А.. Банката кредитор отпуснала на ответника кредит в размер на 11 000,00 лв. ГПР по кредита бил 16,67 %. Крайният срок за погасяване на задължението бил на 07.04.2023г. Поради затруднения в изплащането на кредита било подписано допълнително споразумение между банката и кредитополучателя. Било уговорено, че поради допусната забава в рамките на над 90 дни целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника на 19.01.2018г. С връчване на исковата молба длъжникът се смята за уведомен за сключената цесия.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложен Договор за покупко-продажба на вземания, сключен между „Б. Д.“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД, по силата на който в полза на настоящия ищец са прехвърлени определен брой вземания на банката. Установява се от приемо-предавателния протокол на л. 32 от делото, че вземането спрямо настоящия ответник – Р.П. е било прехвърлено на ищеца.
Установява се от приложения по делото Договор за кредит за текущо потребление от 07.01.2016г., сключен в гр. Девня между „Б. Д.“ ЕАД и Р.А.П., че кредиторът е отпусна на ответника П. кредит за текущо потребление в размер на 11 000,00 лв. Срокът за издължаване на кредита бил 87 месеца. Посочено е, че кредитът се усвоява еднократно в срок до 07.02.2016г. чрез посочената разплащателна сметка. Уговореният ГПР бил 16,67 %. Договорът носи подписа на ответника, който не е оспорен в настоящото производство. Към Договора са приложени и ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, както и погасителен план и ГПР.
Видно от приложеното Допълнително споразумение към Договор за кредит с номер 11/23222119 от 07.01.2016г., сключено на 29.09.2017г., остатъкът на дълга на ответника към този момент възлизал на 10 072,61 лв., от които остатъкът по главницата е в размер на 9615,93 лв., дължимата възнаградителна лихва е в размер на 452,23 лв. и дължимата на наказателна лихва е 4,45 лв. Кредитополучателят бил внесъл сумата от 61,16 лв., а кредиторът се отказал от вземането си за наказателна лихва в размер на 4,45 лв.
До кредитополучателя П. е било изпратено съобщение за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Съобщението е било получено лично от него, видно от доказателството на л. 73 от делото.
От заключението по допуснатата ССЧЕ, се установява следното: Съгласно извлечение от разплащателната сметка с титуляр Р.П. на 07.01.2016г. му е преведена сумата от 11 000,00 лв. Кредитът е бил усвоен на 07.01.2016г. Със сумата титулярът се е разпоредил, като е извършвал преводи по други сметки и е теглил в брой суми от разплащателната си сметка. Общата стойност на постъпилите за погасяване на кредита суми се равнява на 3782,91 лв. В това число за главница е заплатена сумата от 1502,66 лв., за договорна лихва – 2270,53 лв. и за санкционна лихва – 9,72 лв. Последното плащане по кредита е било извършено на 23.01.2018г.Към дата 23.02.2018г. задължението на ответника по процесния кредит е както следва: за главница – 9888,41 лв., за договорна лихва за периода от 25.11.2017г. до 23.02.2018г. – 417.59 лв., за лихва за забава за периода от 23.01.2018г. до 23.02.2018г. – 84,48 лв. и 120,00 лв. – такса изискуемост.
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение по договор за кредит между ответника и „Б. Д.“ ЕАД, изпълнението на кредитора по тези отношения, прехвърляне на вземането на настоящия ищец чрез договор за цесия. както и настъпването на изискуемост на задължението, чрез обявяване на предсрочната му изискуемост.
В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, доколкото същият не направи правоизключващи възражения.
С оглед на събраните по делото доказателства безспорно се установи, че е сключен Договор за покупко-продажба на вземания, сключен между „Б. Д.“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД, по силата на който в полза на настоящия ищец са прехвърлени определен брой вземания на банката, като едно от тях е това срещу Р.П..
Установява се, че между ответника и „Б. Д.“ ЕАД е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 07.01.2016г., по силата на който кредиторът е отпуснал на ответника П. кредит за текущо потребление в размер на 11 000,00 лв. Договорът носи подписа на ответника, който не е оспорен в настоящото производство. С това се установява облигационната обвързаност между ответника и кредитодателя.
Представено е и Допълнително споразумение към Договор за кредит с номер 11/23222119 от 07.01.2016г., сключено на 29.09.2017г. Същото е подписано от ответника, а подписът му не е оспорен в производството.
До кредитополучателя П. е било изпратено съобщение за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита. Съобщението
е било получено лично от него, видно от доказателството на л. 73 от делото.
От заключението по допуснатата ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло като
професионално дадено и отговарящо изцяло на поставените въпроси, се установи,
че съгласно извлечение от разплащателната сметка с титуляр Р.П. на 07.01.2016г.
на последния му е преведена сумата от 11 000,00 лв. По този начин кредитът е
бил усвоен на 07.01.2016г. Със сумата титулярът се е разпоредил, като е
извършвал преводи по други сметки и е теглил в брой суми от разплащателната си
сметка. Към дата 23.02.2018г. задължението на ответника по процесния кредит е
както следва: за главница – 9888,41 лв.,
за договорна лихва за периода от 25.11.2017г.
до 23.02.2018г. – 417.59 лв., за лихва за забава за периода от 23.01.2018г. до 23.02.2018г. – 84,48 лв. и
120,00 лв. – такса изискуемост.
Предвид изложеното ищецът успя да докаже основателността на исковите претенции.
От своя страна ответникът не успя да докаже точното изпълнение на договорните си задължения. Предвид изложеното исковете се явяват основателни и следва да бъдат изцяло уважени.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото
производство в общ размер от 635,33 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.А.П., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *, по силата на сключен Договор за кредит за текущо потребление от 07.01.2016г. и Допълнително споразумение от 29.09.2017г. между Р.А.П., ЕГН **********, и „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК *********, което вземане е било прехвърлено на ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *, по силата на сключен Договор за покупко-продажба на вземания между „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *, и „Б. Д.“ ЕАД от 08.01.2019, следните суми: сумата от 9888,41 лв. – представляваща незаплатена дължима главница, 417,59 лв. – представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от 25.10.2017г. до 23.02.2018г., 84,48 лв. – представляваща лихвена надбавка за периода от 23.01.2018г. до 23.02.2018г., както и сумата от 120,00 лв. – представляваща такса изискуемост на вземането, ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 23.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 2784/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Р.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *, сумата от 635,33 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................