Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 574/28.09.2023г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 535 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а,
буква „а“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба подадена от К.С.Н. *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-0294-000161 от 01.08.2023год. издадена
от Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ - Лом при ОДМВР – Монтана,
упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР –
Монтана, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ по чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за
срок от шест месеца. Отнето е СРМПС №********* и 2бр. рег. табели *** . В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като
постановена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно производствените правила и противоречие с материално правните
разпоредби. Твърди се, че автомобила е предоставен за ползване на сина на
жалбоподателя явяващ се правоспособен водач на МПС. По отношение на Н. липсва
вменено му извършено нарушение, за което да му е съставен АУАН, както и умисъл
към нарушаване на забраната „да предостави“ собственото си МПС на
неправоспособно лице.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован се явява лично и с адвокат Н. А*** от АК - Монтана, поддържа жалбата
си по доводи изложени в нея. Моли за отмяна на оспорената ЗППАМ и претендира адвокатско
възнаграждение съобразно представен договор за правна защита и съдействие,
както и сторените по делото разноски за заплатена държавна такса за образуване
на делото.
Ответникът - Началник сектор „Охранителна
полиция” в РУ - Лом, редовно призован,
не се явява и не се представлява, като в писмено становище при изпращане на
административната преписка моли за потвърждаване на оспорената Заповед за
прилагане на ПАМ, като законосъобразна и прави възражение за прекомерност при
претендиране на адвокатско възнаграждение.
Жалбата е депозирана в законоустановения
14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като оспорената ЗППАМ е връчена на
жалбоподателя на 02.08.2023г., а жалбата е депозирана в Административен съд -
Монтана на 15.08.2023г. и е заведена с вх.№3631, видно от л.2 по делото, от надлежна страна адресат на
принудителната административна мярка и срещу индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Прието е заверено копие на административната преписка и са изслушани
показанията на допуснатите свидетели С.И.И., В.Г.Р. и С. К*** Н..
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 01.08.2023год. около 03,05 часа в с.М*** ,
ул.“В*** “ е спрян за проверка от служители на РУ - Лом – С.И.И. и В.Г.Р.
лек автомобил марка Мерцедес Е220 ЦДИ с рег. № ***
ползван
от С. К*** Н. син на жалбоподателя. При проверката е
установено, че лекия автомобил се управлява от лицето Д*** Д*** Д*** на 19
години с ЕГН * за която е установено, че не притежава СУМПС.
По отношение на ползвателя на лекия автомобил
С. К*** Н. по данни на разпитаните свидетели И. и Р. е съставен АУАН, че
същият като водач лек автомобил марка „Мерцедес“ Е220 ЦДИ с рег. № ***
е
предоставил управляваното от него МПС на неправоспособно лице - Д*** Д*** Д*** .
По отношение на Д*** Д*** Д*** установена да
управлява моторно превозното средство е реализирана административно наказателна
отговорност за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП, съобразно приложения по
делото АУАН серия GA с №1046941 от 01.08.2023г. на л.13 по
делото за управление на същото МПС, като неправоспособен водач т.е. без СУМПС.
При така установеното от фактическа страна е
издадена и оспорената в настоящето производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0294-000161 от 01.08.2023год. издадена от Началник сектор
„Охранителна полиция“ в РУ - Лом при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед
№301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която на
собственика на автомобила – К.С.Н. *** е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ по чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП – прекратяване регистрацията на
ППС за срок от шест месеца. Отнето е СРМПС №********* и 2бр. рег. табели М*** .
В описание на нарушението послужило за издаване на
оспорената ЗППАМ е описано, че К.С.Н. *** като собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“
Е220 ЦДИ с рег. № *** е допуснал на 01.08.2023г. в 03,05ч.
в с.М*** , ул.“В*** “ лицето Д*** Д*** Д*** от гр.В*** да управлява МПС-то, без
да притежава СУМПС валидно за категорията към която спада управлявания от нея
автомобил.
Установената по делото фактическа обстановка
се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели С.И.И., В.Г.Р.
и С. К*** Н., с оглед времето, мястото и лицата извършили
административните нарушения, както и съставените впоследствие АУАН на Д*** Д***
Д*** и С. К*** Н..
От приложена справка за нарушител е видно, че
оспорващия К.С.Н. *** притежава СУМПС с №*********
издадено на 15.12.2021год. със срок на валидност до 15.12.2026год. с придобити
категории „С“, „В”, „М”, „АМ”, „ТКТ“.
В хода на производството с оглед
компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед
№301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на МВР – Монтана за оправомощените
длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП на л.26
по делото и Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП на л.27
по делото, където в т.3 са посочени Областните дирекции на МВР.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Принудителните административни
мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение
второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед
за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено
друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с
чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение,
предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване
на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда
на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване
на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на
противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за
извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и
пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във
вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на
фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г.,
издадена от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.8 на тази заповед
началник сектор „Охранителна полиция” РУ – Лом при ОД на МВР – Монтана, който е
издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава
заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора
на ОД на МВР - Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016
г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по
ЗДвП по чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган
и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.
В конкретния случай, ПАМ е наложена на
основание чл.171, т.2а,
буква "а" от ЗДвП, поради това, че жалбоподателя – К.С.Н. *** е
допуснал /предоставил/ собственият си лек автомобил, да бъде управляван от
лице, което не притежава СУМПС и е неправоспособно. АУАН за извършено такова нарушение от страна на жалбоподателя обаче не е
съставян.
Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП
предвижда, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения,
да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една
от които по посочената в заповедта т. 2а, б"а" – прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик.
Случаите, в които може да се приложи тази
принудителна мярка са изрично изброени и една от хипотезите е тази, според
която мярката се налага на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което
не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство –
за срок от 6 месеца до една година.
Волеизявлението за налагане на ПАМ се
обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, Раздел ІІ –
ри от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по –
горе правно основание - чл. 171, т. 2а, буква
"а" от ЗДвП, е собственикът да е предоставил управлението
на МПС на лице, което е неправоспособен водач, т. е. същият да е извършил
административно нарушение по чл. 102, ал. 1, т.
1 от ЗДвП.
Нарушението следва да бъде
констатирано със съставяне на АУАН, който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до
доказване на противното.
По делото административният орган не е
представил АУАН, който да удостовери по надлежен ред, че на посочената в
заповедта дата, жалбоподателя е предоставил собствения си автомобил на лице,
което не е правоспособен водач, за да се наложи извода, че за административният
орган са възникнали предпоставките за налагане на атакуваната ПАМ.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че според чл. 22 от ЗАНН,
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки.
Очевидно, въпросните мерки са една от
проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно,
нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат
предпоставките, то да бъде нарушено, било
като преустановят, деянията предприети в нарушение
на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от
противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече
настъпили вредни последици от такова деяние.
Несъмнено е също така, че тези мерки, по
правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са
форма на административна принуда.
Ето защо, за разлика от административното
наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият
определен период от време, действието на наложената административна мярка е
обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа
последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението,
съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Т.
е. от момента, в който не съществува вероятност материалното правило за
поведение да бъде нарушено или от който
противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически обосновано, респ. от този момент насетне, прилагането на принуда, ще
е в пряко нарушение на принципа за
съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която норма административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по - голяма степен от
най - необходимото за целта, за която актът се издава.
Според чл.102, ал.1, т.1
от ЗДвП - на водача, собственика или упълномощения ползвател на МПС
се забранява да предоставя моторното превозно средство, на водач, който е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен
водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която се отнася моторното превозно средство. При това
положение се оказва, че налагането на мярката по чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП, спрямо собственика на превозното средство би
било оправдано ако той наруши забраната и
"предостави" същото на лице, което не е правоспособен водач или не
притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която се отнася моторното превозно средство. Такова противоправно поведение в
случая от страна на жалбоподателя не се доказа да е осъществено, тъй като по
отношение на него акт за установяване на такова нарушение
не е съставян, видно и от изричното писмо на ответника.
Освен това следва да се има предвид и
обстоятелството, че фактическите обстоятелства, изложени в обжалваната заповед
не се доказват дори и по отношение на К.С.Н. ***, който следва да
е предоставил лекия автомобил на неправоспособен водач.
Отделно от това, съдът намира, че
процесната Заповед е фактически и правно немотивирана, като от съдържанието й
не става ясно по каква причина се налага ПАМ, по същество липса описанието на
релевантните факти съответстващи на хипотезата на правната норма, която е
следвало да приложи административния орган, тъй като както се посочи и по-горе
липсва въобще посочено нормативно основание за налагането й. Административния
орган макар и да е наименувал заповедта "... за прилагане на принудителна
административна мярка... ", с диспозитива на същата е "наложил"
на К.С.Н. ***, прекратяване регистрацията на собственото му МПС, тоест
вложено е разбиране, че принудителната административна мярка е някаква форма на
административна санкция, за осъществено от лицето, противоправно поведение.
Действително по делото са събрани
доказателства за съставен АУАН на водача – С. К*** Н. /негов син/, за извършено
от негова страна нарушение на чл. 102, ал.1,т.1
от ЗДвП и по отношение на неправоспособния водач за административна
нарушение по чл.150 от ЗДвП, за което на същите са наложени и съответните
административни наказания. Това се установява както от писмените доказателства,
така и от показанията на свидетелите С.И.И., В.Г.Р.. Видно от обжалваната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка в нея липсва отразен
съставен акт за неговото установяване по отношение на жалбоподателя, за да му бъде наложена принудителна административна
мярка.
При липса на доказателства в посочената
насока обжалваната заповед, макар издадена от компетентен орган и в
предписаната от закона форма, по изложените по-горе съображения се явява
незаконосъобразна, поради което жалбата следва да бъде уважена, а оспорената
ЗППАМ отменена.
При този изход на делото и предвид
въведеното искане от жалбоподателя за присъждането на адвокатско възнаграждение
и разноски по делото, то на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на К.С.Н. с
ЕГН * ***, юридическото лице, в структурата на което административният орган
упражнява своите правомощия (§ 1, т. 6 от ДР на
АПК), ОД на МВР - Монтана, следва да бъде осъдена да му заплати, предвид
приложения договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение в
размер на 500,00лева и 10,00лева внесена държавна такса за образуване на делото
или общо 510,00лева /петстотин и десет/. Адвокатското възнаграждение не е прекомерно, тъй като
е под минималния размер предвиден в действащата
разпоредба на чл.8, ал.3 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения изм. Дв. бр.88/2022г.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на К.С.Н. *** Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-0294-000161 от 01.08.2023год. издадена
от Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ - Лом при ОДМВР – Монтана,
упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР –
Монтана, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ по чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за
срок от шест месеца. Отнето е СРМПС №********* и 2бр. рег. табели *** .
ОСЪЖДА ОД на МВР Монтана да заплати на К.С.Н. с ЕГН * ***, сторените
в производството разноски в размер на общо 510,00 лева /петстотин и десет/,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита по делото и държавна такса за образуване на делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: