РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. В.П., 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20243610100847 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирани обективно кумулативно
съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от “Т.С.” ЕАД, представлявано от П.Р.П. -
Изпълнителен директор и М.С.Ц. - Председател на УС срещу Ж. Ж. Ж., в качеството му на
наследник на Е.С.В. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на
39.51 лева, от които 31.79 лева - главница, представляваща сума за дялово разпределение за
периода месец 07.2021 год. – месец 04.2023 год., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата претенция до окончателното изплащане на сумите и 7.72 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 год. до 01.08.2024 год.
Ищецът твърди, че Е.С.В. в качеството си на собственик на топлоснабдения имот е била
клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за
енергетиката. Излага, че Василева е починала като неин единствен наследник, видно от
представеното удостоверение за наследници, е ответникът Ж. Ж. Ж..
Изтъква, че съгласно § 1 т. 2 а от ДР на ЗЕ „Битов клиент” е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
„Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик
или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
Счита, че по силата на нормативните актове, Е.С.В. е била битов клиент на ТЕ и за нея
важат разпоредбите на действащото, за посочения период от време, законодателство в
областта на енергетиката.
Поддържа, че съгласно чл. 63, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
1
за битови нужди, „При смърт на клиент- физическо лице, наследниците или лицето,
придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са
длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.12, т. 12 / 30-дневен срок/, чрез
подаване на заявление за промяна на партидата.
Допълва, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от “Т.С. АД на клиенти за битови нужди в гр. С. които се
изготвят от “Т.С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С
тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ
и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Ищецът акцентира, че Е.С.В. не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а,
ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия
от “Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ -
„Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл, 31, ал. 1 е определен редът и
срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
Ищцовото дружество сочи, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Ищецът твърди, че в топлоснабдения имот е използвана услуга дялово разпределение за
абонатен № 282178 през процесния период от месец 07.2021 год. до месец 04.2023 rод., като
покойната Е.В. не е заплатила задълженията си.
Изтъква, че в изпълнение на нормативната уредба сградата етажна собственост, в която
се намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.” ЕООД. В тази връзка обръща внимание,
че въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от
“Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски. Заявява, че след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата – в случая „Т.С.” ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за
топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ищцовото
дружество сочи, че за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, като съгласно
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът
от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за
процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за
2
възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне
от най - старото.
Предвид обстоятелството, че покойната Е.С.В. не е изпълнила паричните си задължения
към ищцовото дружество, последното предявява настоящите обективно кумулативно
съединени осъдителни искови претенции срещу единствения й наследник Ж. Ж. Ж..
Моли исковете да бъдат уважени като основателни и доказани и претендира присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален
представител. В хода на делото са депозирани молби от ищеца, в които заявява, че поддържа
депозираните искове и моли исковата претенция да бъде уважена.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, в който взема
становище по процесуалната допустимост на исковите претенции.
Изтъква, че не е получавал покана от "Т.С." ЕАД за доброволно изпълнение преди
завеждане на настоящите искови претенции. Твърди, че винаги е погасявал задълженията си
след като бъде надлежно уведомен за тяхното възникване.
Излага, че е заплатил сума в размер на 53.90 лв. на 01.09.2024 г. (при допусната
техническа грешка, като е посочена дата 01.09.2025 год.) като по този начин е погасил
задължението си към ищеца, поради което „Т.С." ЕАД няма правен интерес да продължава
съдебния процес срещу него.
Допълва, че заплаща редовно задълженията си към „Т.С." ЕАД чрез EasyPay и винаги се
е стремял да бъде изряден платец. Сочи, че има два абонатни номера: 282177 и 282178,
които са предоставени в системата на EasyPay. Твърди, че от 2020 год. до 2025 год. не е
получавал уведомления за натрупани задължения по абонатен номер 282178, но веднага след
като научил за тях, изплатил сумата изцяло.
Предвид всички изложени обстоятелства, моли производството срещу него да бъде
прекратено.
В последното по делото открито съдебно заседание ответникът не се явява лично и не
изпраща процесуален представител. В първото по делото открито съдебно заседание
изрично заявява, че не оспорва претенцията по основание, а само по размер, навеждайки
доводи за осъществено от него плащане на сумата.
С оглед наведените от ответника твърдения за извършено плащане на претендираните в
настоящото производство суми и представените писмени доказателства в подкрепа на тези
твърдения, съдът е предоставил възможност на ищеца да заяви изрично дали поддържа
исковата си претенция. Със становище вх. № 1355/19.03.2025 год. ищецът категорично е
заявил, че не са постъпвали плащания по гр.д. № 847/2024 год. по описа на РС – В.П., а
заплатените от ответника суми са отнесени за текущи разходи.
С определението си за насрочване на делото № 192/31.03.2025 год. съдът е конституирал
като трето лице-помагач на страната на ищеца “Т.С.” ЕАД - "Т.С.” ЕООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С. общ. С., обл. С. (столица), ул. „П.Г.П.” № 3,
представлявано по закон от М. П. С. и В.Л. немски гражданин – управители.
От третото лице помагач е депозирано становище, в което излага, че поддържа исковата
молба, подадена от “Т.С.” ЕАД и счита същата за основателна. Твърди, че дяловото
разпределение за аб. № 282178 е извършено в съответствие с всички действащи през
процесния период нормативни актове.
В хода на съдебното производство, включително и в заседанието на 28.11.2025 г., в което
са проведени устните състезания, не се е явил процесуален представител на третото лице
помагач. Депозирана е молба, в която заявява, че поддържа становището си и счита, че
исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
3
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните няма разногласие, а и от представеното с молба вх. № 291971/17.09.2024
г. Удостоверение за наследници изх. № 2609/12.09.2024 г., изд. от дл. лице при община
Шумен се установява, че ответникът е единствен наследник по закон на Е.С.В., починала на
21.06.2008 год. – неин внук.
От ангажирания по делото Договор за делба на наследствен имот от 1991 г. се
установява, че в дял на Е.С.В. е била предоставена 1/3 ид.част от дворно място, находящо се
в град С. местност С. – Хр. С. заедно с втори етаж от масивна жилищна сграда, находяща се
в описаното място. Друга 1/3 ид.част от същото дворно място, заедно с първи етаж от
масивната жилищна сграда, находяща се в него, е била поставена в дял на А.С.Д.. Не се
оспорва от страните, че жилищната сграда, предмет на Договора за делба е идентичен с
имота, находящ се в град С. ж.к. „С.“ ул. „599“, № 7.
Видно от ангажираното Удостоверение за наследници № 002192/09.12.2004 г., изд. от дл.
лице при община С., район Възраждане А.С.Д. е починала на 03.12.2004 год., а единствен
неин наследник е Е.С.В. – нейна сестра.
Представено е пълномощно от 13.12.2004 г., нот. заверено от нотариус в район РС – С. с
рег. № 055 на НК, по силата на което Е.С.В. е упълномощила съпруга си В.В.П. да я
представлява пред всякакви институции, в това число и пред „Топлофикация“ във връзка с
наследството от А.С.Д..
Със Заявление декларация № 592/21.03.2005 г. Е.С.В. е поискала да й бъде открита
партида, съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ АД на потребители за
битови нужди за имот, находящ се в град С. ж.к. „С.“ ул. „599“, № 7, ет. 1, ап. 1.
Представен е и Списък на живущите по апартаменти в жил. сграда в ж.к. С., ул. „599“ №
7, в който като пребиваващ на горепосочения адрес, в апартамент 1 е посочено лицето
А.С.Д., а в апартамент 2 - Е.С.В.. От списъка е видно, че собстбеник на гараж 1 в сградата е
лицето А. Г.ев Л., който обитава ап. 3, собственик на гараж 2 е Е.С.В., а на гараж 3 - А.С.Д..
Видно от Протокол от 05.10.2006 г. на Общо събрание на собствениците на етажните
собственици на ж.к. С., ул. „599“ № 7, ведно с Приложение № 1, от което се установява, че
на събранието е присъствала и Е.С.В., лицето А. Г.ев Л. е било упълномощено да сключи
договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.С.” ЕООД. Такъв договор е
сключен с № 5160/09.10.2006 г. за срок от 2 години. Приложен е и Споразумителен протокол
от 09.10.2006 г.
С Протокол на общото събрание на жил. сграда в ж.к. С., ул. „599“ № 7 от 11.05.2010 г. е
взето решение да бъде заличен абонатния номер 212878 за топлоснабдяване за гараж № 3,
който се намира извън сградата, с изключено топлоснабдяване и е собственост на Е.С.В..
Ищецът е изпратил до Е.С.В. Писмо рег. № Т.1378/17.05.2010 г., с което я е уведомил, че
топлоснабдяването по отношение на гараж с абонатен номер 282178 е прекъснато считано
от дата 11.05.2010 год. Горното обстоятелство се доказва и от представената Справка за
прекъснато топлоснабдяване на отопление и топла вода от 10.12.2004 г. на ТР „С. изток“,
ведно със скица.
Приети са по делото и Договор № Д-0 67/03.06.2020 г. при Общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от ЗЕ, сключен между
„Т.С.” ЕАД, от една страна в качеството на възложител и „Т.С.” ЕООД, от друга страна в
качеството на изпълнител, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.” ЕАД на клиенти в град С..
Ищецът е представил и списък фактури издадени за периода от юли месец 2021 год. до
април месец 2023 год. на обща стойност 31.79 лева – главница и 7,72 лева – лихва за абонат
**********.
4
Ответникът е представил разписки от „ИзиПей“ АД № 0400024368090524 от 09.01.2025
год., № 040002468125833 от 09.01.2025 год. и № 0400012196851209 от 24.12.2020 г. за
заплатени суми в размер на съответно 32.59 лева, 21.37 лева и 11.56 лева, дължими за
обекта, находящ се в град С. ж.к. „С.“ ул. „599“, № 7, ет. 1, ап. 3 с абонатен № 282178.
Представил е и разписка от „Изи Пей“ АД № 0400012196848197 от 24.12.2020 г. за сума в
размер на 49.72 лева, но същата касае обект с друг абонатен номер – 282177 (имотът е на
същия адрес, но се отнася до ап. 1Б).
Приложени са по делото и индивидуални справки за отопление и топла вода от
08.07.2025 г. и от 29.07.2022 г., от които е видно, че през отчетен период 01.05.2021 год. –
30.04.2022 год. не са били отчетени разходи за енергия за обекта на Е.С.В., а за периода
01.05.2022 год. – 30.04.2023 год. е отчетена разлика между количеството разпределена топла
вода в процесната сграда по общ водомер и по отчетени водомери в размер на 25,84 куб.м.
По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от страните, вещото
лице по която е заключило, че съгласно счетоводните записвания при ищцовото дружество
претендираните суми са начислени за процесния времеви период за дялово разпределение за
абонат № 282178, като плащания не са постъпвали. Сумите са коретно изчислени от ищеца,
видно от заключението на вещото лице. Експертът е категоричен, че сумите, заплатени от
ответника, за които са представени разписки в хода на производството, са били разнесени от
„Т.С.” ЕАД за покриване на задължения извън процесния период.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове е чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи, при условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на облигационно
правоотношение по договор за доставка и продажба на топлинна енергия за имот, находящ
се в град С. ж.к. „С.“ ул. „599“, № 7; 2. Че имотът е бил собственост на покойната Е.С.В.; 3.
Че към настоящия момент ответникът (в качеството на наследник на Е.С.В.) е собственик
или ползвател на обекта на посочения адрес; 4. количеството на реално доставената и
потребена от абоната топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; 5.
съществуването и размера на главния дълг, изпадане на ответника в забава и размер на
обезщетението за забава.
При установяване на горните факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже
всички наведени от него твърдения и положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това
число, че е погасил процесните задължения.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на
топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ). Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „клиенти на топлинна
енергия“ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране. Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за
5
доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и Раздел IV (чл. 29-чл. 36) от
НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите (клиенти
на топлинна енергия за битови нужди), дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (
чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че до смъртта си Е.С.В. е била собственик и ползвател на имот, находящ се в град
С. ж.к. „С.“ ул. „599“, № 7 с абонатен № 282178; че ответникът по делото Ж. Ж. Ж. е
единствен наследник по закон на Е.С.В., на осн. чл.146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК.
В конкретния случай, както по-горе се посочи, страните не спорят, а и от ангажираните
доказателства безспорно се установява, че имотите, находящи се в град С. ж.к. „С.“ ул.
„599“, № 7, ет. 1, ап. 1, както и ап. 2, гараж 3 и гараж 2 са били собственост на Е.С.В.
(апартамент 1 и гараж 3 са били придобити от последната в резултат на наследствено
правоприемство от сестра й). Е.В. е починала на 21.06.2008 год. Неин единствен наследник е
ответникът по делото, видно от представеното удостоверение за наследници. Следователно
към исковия период единствен собственик на процения имот е бил ответникът, а това
означава, че с оглед действаща нормативна уредба в областта на енергетиката той се явява
потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди, поради което се явява
задължен за заплащане на продажната цена за доставената и потребена такава, доколкото по
делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната
мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от проведено 05.10.2006
год. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи
договор за извършване на услугата "топлинно счетоводство" и приложен към него списък, с
който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред
топлинния счетоводител, договор № 5160/09.10.2006 год., с който етажната собственост на
процесната сграда е възложила на „Т.С.“ ЕООД да извършва дялово разпределение на
топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, споразумителен протокол
от същата дата, както и договор № Д-О-67/03.06.2020 год. при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен
между „Т.С.” ЕАД, от една страна в качеството на възложител и „Т.С.” ЕООД, от друга
страна в качеството на изпълнител.
Ето защо, следва да се приеме, че през процесния период е съществувало договорно
правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие от една
страна и ответника като "клиент на топлинна енергия" по смисъла на 153, ал. 1 от ЗЕ.
Наличието на облигационна връзка не се и оспорва от ответника, който се яви лично на
първото проведено открито съдебно заседание по делото и категорично заяви, че не оспорва
претенцията по основание, а по размер, като наведе доводи, че е заплатил претендираната от
ищцовото дружество сума.
6
Безспорно потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати цената й, включително и
за сградна инсталация, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му
обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна собственост, се извършва по
системата за дялово разпределение въз основа на показанията на индивидуалните топломери
в отделните имоти (чл. 145, ал. 1 ЗЕ).
През процесния период - месец 07.2021 год. – месец 04.2023 год. т. нар. услуга
"топлинно счетоводство" за сградата-етажна собственост, в която се намира процесният
имот, е извършвана от „Т.С.“ ЕООД. По делото няма нито твърдения, нито доказателства
ответникът като собственик на имота да е предявявал рекламации пред “Т.С.” ЕАД и пред
„Т.С.“ ЕООД относно размерите на начислените суми нито в определените срокове за това
(до 31 август 2023 год.), нито след изтичането им. Ответната страна не твърди, че
дължимите суми са некоректно изчислени, а счита, че ги е заплатил.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, обаче, неоспорено от
страните и кредитирано от настоящия състав като обективно и компетентно дадено, се
установи, че задълженията не са погасени. Действително ответникът е извършвал плащания,
но за други периоди. Експертът е категоричен, че претендираните в настоящото
производство суми за главница за дялово разпределение и мораторна лихва са коректно
изчислени.
Ответникът, чиято беше доказателствената тежест, не успя да установи, че е заплатил
задълженията си към ищцовото дружество нито преди завеждане на исковата молба, нито в
хода на производството, поради което исковата претенция се явява основателна и доказана и
като такава следва да бъде уважена.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Т.С.” ЕАД на клиенти в град С. клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е.
ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на фактура. Доколкото срокът за плащане
на задълженията е определен в Общите условия, то не е необходима покана, за да бъде
поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. Видно от заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е начислил дължимата лихва за забава коректно,
поради което и акцесорната му искова претенция се явява основателна и доказана и подлежи
на уважаване.
По разноските:
Съобразно изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 610 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни
разноски, включващи 100 лева – заплатена държавна такса, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, 400 лева – възнаграждение за вещо лице и 10 лева – такси за издаване на
СУ и снабдяване с документи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. Ж. Ж., ЕГН: **********, с наст. адрес: село И., общ. В.П., обл. Шумен, ул.
7
„А.М.“ № 8 ДА ЗАПЛАТИ на “Т.С.” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С. общ. С., обл. С. (столица), ул. „Я.“ № 23 Б, представлявано от П.Р.П. -
Изпълнителен директор и М.С.Ц. - Председател на УС сума в общ размер на 39.51 лева,
включваща сумата от 31.79 лева - главница, представляваща цена за услугата „дялово
разпределение“ за периода месец 07.2021 год. – месец 04.2023 год., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата претенция – 16.08.2024 год. до окончателното
изплащане на сумата и 7.72 лева - мораторна лихва върху главницата, начислена за периода
от 15.09.2021 год. до 01.08.2024 год., на осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж. Ж. Ж. ДА ЗАПЛАТИ “Т.С.” ЕАД сумата от 610 лева – съдебно деловодни
разноски на първа инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - "Т.С.” ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С. общ. С.,
обл. С. (столица), ул. „П.Г.П.” № 3, представлявано по закон от М.П. С. и В.Л. немски
гражданин – управители.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Шуменски окръжен съд.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители,
на осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
8