Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
26.02.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 2978 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 275629 от 23.11.2017г. по гр.д. № 45242/2016г. Софийски районен
съд, 56 състав признал за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.Н.И.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, сумата 856.18 лв.,
представляваща ½ от главницата за доставена топлинна енергия за периода
от м. 01.2013г. до м. 04.2015г. за абонатен № 305754, ведно със законната
лихва, считано от 08.02.2016г. до окончателното плащане, като отхвърлил иска за
главницата за разликата до пълния предявен размер от 858.14 лв., както и
дължи сумата 96.86 лв., представляваща ½ от лихвата за забава,
считано от падежа на отделните вземания за доставена топлинна енергия до
01.02.2016г.; Прекратил производството по делото в частта, в която се иска да
се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 60.52 лв., представляваща ½ от
главницата за възнаграждение за дялово разпределение за периода от м. 01.2013г.
до м. 04.2015г., както и сумата 12.32 лв., представляваща ½ от лихвата
за забава за периода от 01.03.2013г. до 01.02.2016г., начислена върху
главницата за възнаграждение за дялово разпределение. На основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 472.69 лв.,
представляваща разноски за исковото производство, както и сумата 159.52 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 6712/2016г. по
описа на СРС, 56 състав; На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК ищецът е осъден
да заплати на ответницата сумата 40.50 лв. – разноски по делото съразмерно с
отхвърлената и прекратената част. Решението е постановено при участието на „Т.с.“
ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Н.Н.И., която го
обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност - неправилно
приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Действително, „ответниците“ били собственици на
процесния имот, но не били ползватели на същия, което се установило от
доказателствата по делото, а не било съобразено от районния съд. По делото не
бил установен и точният размер на задължението на ответника. Това не се
установило от заключенията на ССЕ и СТЕ, които били оспорени от ответника, но
не били защитени от вещите лица, а
СРС неправилно ги кредитирал. От заключението на СТЕ се установило, че за целия
процесен период отчетите по уредите за дялово разпределение били нула, т.е.
нямало потребление за отопление на имота, но имало една щранг лира, която не
може да бъде демонтирана и изключена и начислените задължения били за ТЕ от
сградна инсталация и за БГВ. Посочените от вещото лице от СТЕ суми не можело да
се приемат за точни по размер, при липса на доказателства за общо количество на
„отдадена сградна инсталация“ и подлежаща на разпределение. Първоинстанционният
съд не съобразил всички възражения и оспорвания на ответника, вкл. качеството
му на ползвател на ТЕ за периода, каквото оспорване било направено с отговора
на исковата молба. Не били взети предвид възраженията на ответника във връзка с
разминаването в данните по делото за адреса на имота. Ищецът не доказал размера
на претенцията си, поради което исковете следвало да бъдат отхвърлени.
Районният съд не се произнесъл и по релевираното от ответника възражение за
прихващане, което било своевременно направено с т. ІV от отговора на исковата
молба. Поради това моли съда да отмени решението в атакуваните части, вкл. в
частта за разноските и вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 03.12.2018г.
оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК на евентуално претендирано от въззивника адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове:
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 858.14 лв. – главница, представляваща ½
от цената на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот с аб. № 305754, за
периода м. 01.2013г. - м. 04.2015г.;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 96.86
лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за топлинна
енергия за периода 01.03.2013г. - 01.02.2016г.;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 60.52
лв. – главница, представляваща ½ от цената на услугата дялово
разпределение за периода м. 01.2013г. - м. 04.2015г.,
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
12.32 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за дялово
разпределение за периода 01.03.2013г. - 01.02.2016г.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 08.02.2016г., до окончателното плащане. Твърди се за
сумите да е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по гр.д. № 6712/2016г. по описа на СРС, 56 състав.
С отговора на исковата молба ответницата е оспорила предявените искове при
твърдения, че исковата молба е нередовна; Евентуално е оспорила исковете по основание
и размер, като е релевирала възражения само във връзка с размера на претенциите
– от представените доказателства не се установявало по категоричен начин кой и
на какво основание е извършвал индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода, нито било ясно
на какво основание ищецът е начислил претендираните суми. Оспорила е
представеното извлечение от сметки и е твърдяла, че по делото следва да се
представи отчетен картон от АС, подписан от представител на ЕС. В противоречие
с оспорването на размера на претенциите е твърдяла, че не оспорва фактите, за
установяването на които ищецът е поискал изслушване на ССЕ и СТЕ. Искала е от
съда да отхвърли предявените искове. Възражение за прихващане не е заявявано с
отговора, нито същият съдържа т. ІV.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо - в атакуваните части. Възражението
на длъжника Н.И. срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за исковите суми е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 (сега ал. 4) ГПК
и исковете са допустими.
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частите, с
които исковете за главница за топлинна енергия и за лихви върху тази главница
са уважени. В отхвърлителната и в прекратителната му част първоинстанционното
решение като необжалвано е влязло в сила.
Настоящият състав намира, че при
постановяване на решението в атакуваните части не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата
непреклудирани доводи е правилно и следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
В случая, противно на поддържаното в жалбата, с отговора
на исковата молба ответницата не е оспорвала, че като собственик на
топлоснабдения имот е потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди,
поради което правилно СРС е приел, че в процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ТЕ
за битови нужди, сключен при общи условия. Релевираният за първи път с
въззивната жалба довод, че ответницата не била ползвател на имота, е
преклудиран по силата на чл. 133 ГПК и чл. 266, ал. 1 ГПК и не следва да се
обсъжда. Само за пълнота следва да се посочи, че дори подобно възражение да
беше своевременно направено, при липса на твърдения трето лице, ползващо имота
на облигационно основание, да е сключило договор за доставка на ТЕ директно с
топлопреносното предприятие, възражението би било неоснователно съобразно
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по
тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Във връзка с довода за „разминаване“ в данните
за адреса на имота следва да се посочи само, че абонатният номер в достатъчна степен
индивидуализира имота за целите на процеса.
Въззивният съд намира за неоснователни и доводите в
жалбата във връзка с отчитането на доставената в имота топлинна енергия и
установяването на нейното количество.
Съгласно
ЗЕ в относимата му за спора редакция, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение –
чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове по прилагането му. Общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на
ТЕ за горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна
– на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от
отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ,
ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната
дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема на всички
собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части
от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
От приетото в първоинстанционното производство заключение
на СТЕ се установява: Общият
топломер в АС е преминавал през изискваните от ЗИ метрологични проверки
със заключение „съответства”. Същият се
отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. Отчитането не е
визуално, а чрез електронно устройство, като отчетът се документира. Така
извършваното отчитане е в съответствие с разпоредбите на чл.
53 – 57 от Наредба № 16-334, Вещото лице е посочило
отчетените ежемесечно данни в приложена справка към заключението. От отчетеното
количество ищецът е приспадал технологичните разходи, последните правилно
изчислени по формулата в методиката към Наредба № 16-334
и съобразно техническите характеристики на абонатната станция, като вещото лице изрично е посочило формулата, по която следва да се
изчисляват технологичните разходи.
В процесния период в апартамента с аб. № 305754, е имало
монтирани 5 отоплителни тела с ИРРО на всеки от тях. От м. 10.2014г е
демонтиран радиатор в банята. ТЕ за БГВ се отчита по 2 водомера за топла вода. За
процесния период е осигуряван достъп до имота и е извършван реален отчет на
уредите. ТЕ, отдадена от сградна инсталация е правилно изчислявана въз основа
на отопляемия обем на имота по проект от 215 куб. м. Съгласно заключението на СТЕ,
дяловото разпределение е извършвано от двете ФДР в съответствие с действалата в
периода нормативна уредба. Дължимата за процесния период сума за ТЕ за имота
възлиза на 1 712.36 лв., или ½ е 856.18 лв.
При изготвяне на заключението вещото лице е взело предвид
както предоставените му документи за извършените метрологични проверки на общия
топломер, така и справката за показанията на общия топломер, документите за
отчет и дяловите разпределения, поради което правилно СРС е кредитирал
заключението. Ответницата е оспорила заключението, но не е ангажирала доказателства
във връзка с оспорването. При установеното количество ТЕ, доставено в
процесната сграда - етажна собственост, измерена с годно СТИ, извършвания
реален отчет и заключението на експерта, че дяловото разпределение е правилно извършено,
ищецът е доказал количеството на доставената в имота на ответницата ТЕ,
стойността на която се определя съобразно установените от КЕВР цени.
Доводите в жалбата са неоснователни, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части. Това обосновава и извод
за присъждане на разноски за исковото и за заповедното производство в
посочените от СРС размери, определени съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК.
При този изход, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред. ДВ бр.
8/24.01.2017г.) вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр.
5/17.01.2006г.), съобразявайки че освен подаването на молбата от 03.12.2018г.
упълномощеният от въззиваемия юрисконсулт не е извършвал никакви процесуални
действия – не е подал отговор на въззивната жалба, не се е явил в проведеното
едно открито съдебно заседание, въззивният съд определя размер на
възнаграждението от 20 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 275629 от 23.11.2017г., постановено по гр.д. № 45242/2016г. на
Софийски районен съд, 56 състав в обжалваните части.
ОСЪЖДА Н.Н.И., ЕГН **********,***, да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 20.00 лв. (двадесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
В необжалваните части решението по гр.д. № 45242/2016г. на Софийски районен
съд, 56 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.