РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Благоевград, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Търговско дело №
20231200900241 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба от Р. Ю. Р., с ЕГН
********** и адрес: гр. Крън, ул. „Градинска“ № 12, представлявана от адв. Я. Д., със
служебен адрес: ********* вляво против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *********.
Ищцата твърди, че на 10.08.2023 г. около 11.40 часа по път III-1903 е реализирано ПТП
между л.а. „*********, управляван от М.А.Р. и товарен автомобил марка „*********,
управляван от А.Н.М.. При процесното ПТП се твърди, че е пострадала ищцата Р. Р., в
качеството си на пътник в л.а. „Н..“ Сочи се, че местопроизшествието е посетено от
служители на РУ Разлог и е бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица. Твърди се, че
е било образувано от ДП № 298/10.08.2023 г. Ищцата твърди, че процесното ПТП е
настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „*********, като
са изложени доводи в тази насока.
В обстоятелствената част на исковата молба са описани причинените на ищцата
вследствие реализираното ПТП телесни увреждания.
Сочи се, че предвид тежестта на получените от ищцата телесни увреди е предприето
оперативно лечение, при което е извършено екстирпиране на фрагментите и евакуиране на
епидуралния хематом. Описва се, че е направена кранопластика с титаниев меш на костния
дефект на черепа. Твърди се, че след четиринадесет дневен престой в Клиниката по
неврохирургия, пострадалата е преместена в Клиниката по лицево – челюстна хирургия за
продължаване на лечението.
Описва се, че е проведено оперативно лечение – *********. Твърди се, че фрактурите
на горната челюст двустранно също са възстановени с две плаки и винтове. Сочи се, че след
отпадане на нуждата от денонощно лекарско наблюдение и общо двадесет и един дни
болничен престой, пострадалата е освободена на 01.09.2023 г. с препоръки за продължаващо
1
домашно лечение с дадени указания за избягване на физическо и психическо напрежение,
както и спазване на режим на пълен покой и прием на лекарствени средства. Твърди се, че с
оглед на провеждането на необходимото лечение ищцата не е могла да изпълнява трудовите
си задължения и ползвала болнични, съгласно представени към исковата молба болнични
листове.
Твърди се, че получените от ПТП травматични увреди са причинили на ищцата болки и
страдания със значителен интензитет през първите месеци от възстановителния период,
който продължава и към днешна дата.
Отделно се сочи, че във връзка с лечението си към този момент ищцата е извършила
значителни имуществени разходи на обща стойност 8960 лв., за които сочи доказателства.
Твърди се, че по отношение лек автомобил „Н.,“ модел „********* е била налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при „ДЗИ Общо застраховане“ АД със
застрахователна полица BG/06/123002145243 със срок на действие от 14.07.2023 г. до
13.07.2024 г. Сочи се, че с писмена претенция № 94-Я-231/11.09.2023 г., ищцата сезирала
ответния застраховател с искане за определяне и плащане на обезщетение съобразно
представените доказателства. Твърди се, че ответникът уведомил ищцата с писмо от
11.12.2023 г., че не може да се ангажира с определяне и изплащане на обезщетение по
предявената претенция.
В изпълнение на процедурата по чл. 372 от ГПК, съдът е предоставил възможност на
ищеца да подаде допълнителна искова молба, като в указания двуседмичен срок такава не е
постъпила.
В указания срок е депозиран писмен отговор, с който предявения иск се оспорва по
основание и размер. Ответникът не оспорва валидността на застрахователния договор по
застраховка „Гражданска отговорност,“ обективиран в застрахователна полица
BG/06123002145243. Сочи се, че по образуваното наказателно производство във връзка с
процесното ПТП не е постановен окончателен съдебен акт, съответно към настоящия
момент не са установени вината и противоправността на соченото за деликвент лице –
застрахования към ответното дружество водач, както и причинно-следствена връзка между
неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат – телесни увреждания на
пострадалата. Поради изложеното оспорва водача, чиято гражданска отговорност е сключена
с ответника с действията си да е причинил настъпването на деликта и негативния резултат –
телесни повреди на ищцата. Предвид изложеното се оспорва да са налице елементите от
фактическия състав на деликта.
Алтернативно – в случай, че бъде установено наличието на посочените елементи от
фактическия състав на деликта, то въвежда възражение за съпричиняване на вредите от
страна на пострадалата пътничка в автомобила Р. Р.. В нарушение на разпоредбата на чл.
137а от ЗДвП, се твърди, че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан, с което е
допринесла за настъпване на собствените си травми.
Оспорва се и претенцията за причинени имуществени вреди по изложените по – горе
аргументи, както и се оспорва необходимостта от извършване на разходите. Алтернативно,
ответникът счита, че при доказване на основанието следва да се приложи коефициент,
еквивалентен на приноса на пострадалата към настъпване на вредите.
Оспорва се и размера на предявения иск за неимуществени вреди.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, в това число
заключение по комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и заключение
по допълнителна съдебно-медицинска експертиза, въз основа на които и след техния анализ
поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12 ГПК съдът е
мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че е налице застрахователно правоотношение по силата
2
на застрахователния договор по застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в
полица BG/06123002145243 към датата на процесното ПТП относно процесния лек
автомобил „Н.,“ модел „*********.
От писмените доказателства по делото, в това число Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 23 от 10.08.2023 г., както и Протокол за оглед на местопроизшествие от
10.08.2023 г., изготвен от Н.Ч., дознател при сектор „Разследване“, РУ гр. Разлог, е видно, че
на 10.08.2023 г. в светлата част на денонощието, около 11:40 часа, при мокра асфалтова
настилка водачът М.Р. е управлявал лек автомобил „Н. *********“ по път III-1903, в
участъка и в посоката от село *********. В същото време в обратната посока към село Е. се
е движил товарен автомобил *********“, управляван от А.Н.. Настъпил е кос челен удар,
при който са нанесени щети на левите предни половини на двете МПС.
Същото се потвърждава и от заключението на вещите лица по назначената комплексна
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, което е изслушано и прието в публично
съдебно заседание по делото. Това заключение съдът кредитира по смисъла на чл. 202 ГПК
като пълно, последователно и отговарящо на поставените на експертизата въпроси.
От това заключение съдът извежда още и обоснован извод, че ищцата по настоящото
производство, пътничка в автомобила, управляван от М.Р., на задна лява седалка и
пострадала от така описаното ПТП, е пътувала без предпазен колан, въпреки че процесното
МПС е било оборудвано с такъв. Този извод експертизата обосновава с рязко породената
значителна инерционна сила в тялото на пътничката, на която се дължи и настъпването на
ударите по вътрешната част на купето на автомобила. От тези удари съответно са настъпили
и тежките увреждания, които ищцата е претърпяла и търпи и до този момент. Такива тежки
увреждания (*********) не биха настъпили, ако ищцата Р. е пътувала с поставен предпазен
колан.
По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза, заключението по която е
прието и изслушано в публично съдебно заседание и което съдът кредитира по смисъла на
чл. 202 ГПК като пълно, последователно и отговарящо на поставените на експертизата
въпроси. Въз основа на това заключение и на приобщените като доказателства по делото
писмени документи (в това число амбулаторни листове, епикризи и експертно решение на
ТЕЛК и други) съдът прави извод, че ищцата е претърпяла значителни травматични
увреждания: *********. Изводите на вещото лице – д-р З. съдът приема за верни, като
кореспондиращи на събраните писмени доказателства, доколкото и вещото лице ги е
анализирало, както е посочено в обстоятелствената част на заключението.
Видно е от доказателствата по делото, че ищцата е претърпяла продължително
лечение, включващо редица хирургически намеси. Особено що се отнася до *********.“
Тези две интервенции са наложили престой в лечебно заведение от около 25 дни и още по-
продължителен (с месеци) период на възстановяване в домашно-амбулаторни условия. Нещо
повече, към месец май 2024 година, ищцата все още не се е възстановила напълно, като се
установяват *********, като тези симптоми са с изгледи за продължителен и постоянен
характер, поради което също се категоризират от експертизата като постоянно общо
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В допълнение на това, за продължителността на възстановяването, болките и
дискомфорта данни се извличат и от показанията на свидетелката З.М.Ч., дъщеря на ищцата.
В показанията на свидетелката, съобразявани и преценени от съда по смисъла на чл.172 от
ГПК, като достоверни и съответни на доказателствата по делото, е видно, че в резултат от
уврежданията ищцата Р. не е била способна да се обслужва сама напълно, имала е проблеми
с храненето, близо два месеца е била на постелен режим, като и до този момент изпитва
дискомфорт от шумове, резки движения, срещи с много хора. Съдът отбелязва, че кредитира
показанията на свидетеля като пълни, логични и непротиворечиви.
Доказа се в хода на производството с предоставените за това писмени доказателства, че
3
ищцата е претърпяла имуществени вреди на обща стойност от 8960 лева, представляващи
закупуване на медицински изделия, нужни за лечението й.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В производството са заявени обективно съединени осъдителни искови претенции за
имуществени и неимуществени вреди като заявен пряк иск на увреденото лице срещу
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432, ал. 1от
Кодекса за застраховането във връзка с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и
акцесорен иск за лихва за забава по смисъла на чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
Исканията за присъждане на сторените по делото разноски са с правно основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вреди е такова по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Предявените искови претенции са допустими, като заявени от лице, което сочи и
доказва правен интерес, пред местно и родово компетентния съд и следва дабъдат
разгледани по същество.
По същество
Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения ( чл. 154,ал.1 ГПК ). Ищцовата страна следва да докаже в процеса, че е
настъпило описаното ПТП, на датата, часа, мястото и при механизма, описан в исковата
молба, наличието на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество
автомобил, противоправното поведение и вината на който, както и причинно- следствената
връзка между деЯ.ето и причинените на ищците увреждания, изразяващи се в претърпени
неимуществени вреди. За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.
432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деЯ.е от страна на застрахования, причинна връзка между деЯ.ето и
вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. Ответникът следва да
представи доказателства за плащане само в случай, че твърди такова, следва да докаже и
възраженията си за съпричиняване.
В казуса се установи, че е налице валидно застрахователно правоотношение по силата
на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, което не се и спори между
страните и се установява от доказателствата по делото.
За съда от анализа на доказателствата се налага фактическия извод, че процесното
ПТП е настъпило по вина на застрахован от ответното дружество водач на МПС – М.Р.,
който е управлявал към момента на настъпване на пътно – транспортното произшествие
лекия автомобил, марка „*********,
От заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно-медицинска и
авто-техническа експертиза се доказва, че процесното ПТП е настъпило поради
неправомерното поведение на шофьора на лекия автомобил Н. *********, а именно
закъснителните действия от страна на водача Р. при предприетото отклоняване на
автомобила чрез кормилната уредба в посока наляво, към насрещната лента. С тези действия
за завиване в посока наляво, водачът Р. е целял да не допусне странично занасяне на МПС
без да съобрази скоростта на автомобила, вместо да предприеме намаляване на скоростта на
4
автомобила за безопасно преминаване през завоя или пълно спиране преди мястото на удара,
въпреки че е имал техническата възможност да направи това.
По този начин водачът на МПС Н. ********* е нарушил освен общата разпоредба на
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която – „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ и
текста на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно който „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоЯ.ето на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състоЯ.е да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“
За съда се установява и доказва, че в казуса е налице причинно-следствена връзка
между настъпилите имуществени и неимуществени вреди на ищцата и противоправното
поведение на застрахования шофьор.
Видно е от заключението по съдебно-медицинската експертиза, че вредите на ищцата
са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, доколкото механизмът и начинът на
възникване на последното отговарят по начин и време на този вид физически увреждания.
По отношение на имуществените вреди, обективирани със счетоводни документи,
може да се направи заключението, че са в причинна връзка с получените в резултат от ПТП
травми, защото се касае за заплащане на медицински изделия, които не се покриват от
здравната система, но са необходими за проведените неврохирургична и лицево-челюстна
операция. Следователно, съдът намира за доказана по размер и основание исковата
претенция по отношение на имуществените вреди на обща стойност 8960,00 лева.
По отношение на неимуществените вреди съдът намира, че ищцата е претърпяла
значителни такива, предвид тежестта на увреждането, продължителността на болничното
лечение и възстановяването в домашни амбулаторни условия. Когато прекият иск срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
обезщетяване на неимуществените вреди поради увреденото здраве на пострадалия е
доказан по основание, за да определи справедливия размер, съдът е длъжен да отчете не
само физическите, но и психическите травми от ПТП, а в мотивите си да посочи
конкретните установени обстоятелства, засегнали неговата лична неприкосновеност и
тяхното значение за определяне съдържанието (размера) на вземането. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципа на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова
за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, за да бъде обезщетението за
претърпените морални вреди справедливо, е необходимо да се отчете реалният размер на
тези вреди. Това включва анализ на всички конкретни обстоятелства, свързани с инцидента,
като характер и тежест на уврежданията, интензивност, продължителност и степен на
болките и страданията, както и дали те все още продължават или са приключили. Освен това
трябва да се вземе предвид икономическата обстановка в страната, обществените възприятия
за "справедливост" към дадения момент и указанията, предоставени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Върховния съд на Република България.
Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, интензитета на понесените
във връзка с тях болки и страдания, стресът от преживяното, продължителността на периода
на лечение и възстановяване, възрастта на ищеца към датата на настъпване на инцидента,
наличието на неблагоприятни последици върху здравето й с траен и необратим характер,
5
както и наложилото се в обществото понятие за справедливост в съответствие с нормата на
чл. 52 от ЗЗД, настоящият съдебен състав оценява претърпените неимуществени вреди на
обща стойност от 100 000 лева, като обосновава този свой извод със следните аргументи:
На първо място, установи се по безспорен начин, че част от травматичните увреждания
на ищцата имат характер на постоянно разстройство на здравето, без опасност за живота. Но
постоянният характер е последица на първоначално претърпените болки и страдания от
настъпването на самото увреждане. А увреждането е довело до съвкупност от травми и това
увеличава размера на неимуществената вреда.
На второ място, болките и страданията са продължили с различен интензитет през
дните на болнично лечение, особено поради необходимостта от две хирургични намеси през
период от две седмици. В същото време ищцата се е възстановявала и от вторичните си
травми, извън черепно-мозъчната и лицево-челюстната.
На трето място, доказа се в хода на производството, че възстановяването в домашни
условия също е предизвиквало*************.
Не на последно място, перманентният характер на част от уврежданията предполага
негативни преживявания и към настоящия момент. Установените към май 2024 г.
****************недвусмислено потвърждават извода на съда, че възстановяването е
продължило продължително и все още продължава и понастоящем. Неминуемо е, че в
резултат от процесното ПТП ищцата все още изпитва физически дискомфорт, съпътстван с
психически негативни преживявания, част от които резултат от белезите от оперативните
намеси, които пък освен външен израз на преживяното са съпроводени и от съпътсващите ги
загуба на ********. Именно за тези симптоми вещото лице сочи, че са с изгледи за
продължителен и постоянен характер, поради което също се категоризират от експертизата
като постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота.
Всички тези мотиви обосновават заключението на съда, че претърпените имуществени
вреди са на обща стойност от 100 000,00 лева, тоест не отговарят на претендирания размер
от 250 000,00 лева (цена на иска след изменение с протоколно определение, обективирано в
Протокол № 85/12.03.2025 г.), поради което искът следва да бъде уважен по основание, но не
и в пълния претендиран размер.
Във връзка със заявеното от ответника възражение за съпричиняване съдът приема, че
е налице съпричиняване, поради което размерът на определеното обезщетение следва да
бъде редуциран съобразно приноса на ищцата.
Ответникът в предвидения за това преклузивен срок е направил възражение за
съпричиняване с правна квалификация чл. 51, ал. 2 ЗЗД, което съдът намира за основателно
и следва да се уважи с оглед липсата на предпазен колан от страна на ищцата при возенето в
лекия автомобил како пътник в нарушение на чл. 137а от ЗДвП.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. При определяне обема на съпричиняване се изисква
определяне на целия увреждащ комплекс. Релевантен за съпричиняването е само онзи
конкретно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането.
Непротиворечиво е изяснено в съдебната практика, че липсата на предпазен колан не
всякога води след себе си като последица наличието на съпричиняване. Необходимо е
страната, навела това възражение, да докаже причинно-следствената връзка между
поведението на увреденото лице и настъпилата вреда, т.е., че ако лицето е пътувало с
поставен колан вредата не би настъпила или би настъпила в по-малък обем. (в този смисъл
Решение № 50138 от 11.04.2023 г. по т. д. № 1773/2021 г. на Върховен касационен съд, 1-во
т.о.; Решение № 75 от 04.07.2022 г. по т. д. № 972/2021 г. на Върховен касационен съд, 1-во
т.о.; Решение № 252 от 05.02.2015 г. по търг. д. № 3320/2013 г. на Върховен касационен съд).
Доказа се от назначената по делото комплексна автотехническа и съдебно-медицинска
6
експертиза, че съществена част от уврежданията на ищцата са настъпили в резултат от
инерционния момент, породен от липсата на колан към момента на ПТП. Такива са всички
увреждания, които ищцата е получила от удара в купето. Както сочи и вещото лице Н. в
комплексната съдебно автотехническа и медицинска експертиза: „Вследствие от този
първоначален и много силен кос, челен удара на лек автомобил „Н.“ в товарен автомобил
„М.“ поради рязкото закъснение в центъра на тежестта на тялото на Р. Р., която е пътувала
на задната лява седалка се е породила значителна инерционна сила вектора, на която е бил
насочен в посока напред, а поради бързото опиране на коленете й в облегалката на предната
седалка, резултантната на вектора на този инерционна сила се е насочил в посока нагоре.
Вследствие от това, тялото на Р. първоначално се е преместило в посока напред като е
последвало ставане от седалката, което е било последвано от повдигането на задната част на
автомобила нагоре. Едновременно с повдигането на автомобила е започнала и страничната
му ротация и плъзгане в хоризонтална равнина към крайното му положение. При това
движение на лек автомобил „Н.“ - глава, крайници и повърхности от тялото на Р.
последователно са осъществили контакти, като са се ударили в различна сила в
повърхностите на облегалката на предната седалка, тапицерията на тавана, вътрешната
повърхност на стъклото, рамката и тапицерията на задната лява врата, вероятно е бил
реализиран и контакт със средната колона.“. За съда описания механизъм от вещото лице на
получаване на травматичните увреждания на ищцата, поради липсата на поставен предпазен
колан водят до основателност на заявеното възражение за съпричиняване.
По тази причина, съдът уважава така наведеното възражение за съпричиняване, като
намалява размера на обезщетението с 30% (съобразено и с константната практика на ВКС:
Решение № 60097 от 13.09.2021 г. по к. т. д. № 1600/2020 г. на Върховен касационен съд;
Решение № 64 от 16.05.2019 г. по к. т. д. № 1781/2018 г. на Върховен касационен съд)
Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за имуществени и
неимуществени вреди за доказана по основание, но недоказана в пълен размер, поради което
по иска за имуществени вреди, като съобразява размера на съпричиняването го уважава в
размер от 6272,00 лева и го отхвърля за разликата до 8960,00 лева. По същия начин, съдът
уважава иска за неимуществени вреди в размер от 70 000,00 лева, пропорционално на
приетото от съда за дължимо в размер на 100 000,00 лева и го отхвърля за разликата от
70 000,00 лева до 250 000 лева.
По искането за присъждане на лихви: По аргумент от чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД
при уважаване на главната претенция съдът намира за основателно и акцесорното искане на
ищеца за присъждане на законна лихва. Същата следва да се присъди върху главниците
съответно в размер на 6 272 лева и 70 000 лева, считано от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя. (Решение № 50073 от 20.07.2023 г. по т. д. № 587 /
2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение). В казуса лихва за забава върху
уважените суми се дължи, считано от 11.9.2023 година.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе
по отговорността за разноски в исковото производство. Видно е от Определение № 633 от
28.12.2023 г., че ищецът е освободен от заплащане на държавни такси.
При този изход на спора, вземайки се предвид размера на уважените претенции (78 960
лева или 30,5 %), на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от иска.
В казуса ищцата не е сторила разноски за заплатени държавни такси и възнаграждения
на вещите лица, поради което и такива не и се дължат, а дължимите следва да бъдат
заплатени от ответника в пълен размер.
Заявеното искане за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна равна помощ
7
по смисъла на чл.38, ал.1, .3 от Закона за адвокатурата, съдът приема с оглед на уважения
размер, че следва да бъде определено на стойност съответен на положения труд, отделеното
време за подготовка на делото, фактическата и правна сложност на казуса, броя проведени
съдебни заседания, процесуалното поведение на адвоката, който е взел участие в
провежданите открити съдебни заседания. Съдът следва да посочи, че определяне на
дължимото адвокатско възнаграждение не прилага предвидените размери в Наредба №
1/2004 за минималните адвокатски възнаграждения, доколкото същата противоречи на
чл.101 и чл.102 от ДФЕС, като в този смисъл като национален съдия я оставя неприложена
по аргумент от чл.4, пар.3 от ДФЕС и съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
Съда на Европейския съюз. В този смисъл съдът определя размер на дължимото адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на стойност от 14 650,00 лева, които
редуцира с оглед уважения размер на исковите претенции и следва да присъди на адвоката
сумата от 4468,25 лева.
На ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Доказаха се направени разноски на обща стойност 1 700,00 лева, представляващи 400 лева за
депозит по САТЕ; 400 лева депозит по КСМАТЕ; 500 лева допълнителен депозит по
КСМАТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 400,00
лева с оглед на положения труд, фактическата и правна сложност на казуса и процесуалното
поведение на юрисконсулта. С оглед изхода на делото, на ответника се дължат разноски в
размер на 1181,50 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във
връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 51, ал. 2 от същия
закон и на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, както и на
основание чл. 78, ал. 1, ал.3 и ал.6 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *********, представлявано от К.Х.Ч. - Главен изпълнителен директор иБ.И.А.,
И. Д. Г., А. А. П., от Главният изпълнителен директор заедно с всеки един от
изпълнителните директори да заплати на Р. Ю. Р., с ЕГН ********** и адрес: ********,
следните суми:
сумата от 6272,00 (шест хиляди двеста седемдесет и два) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
10.08.2023 година, около 11.40 часа по път III-1903, реализирано между лек автомобил
„*********, управляван от М.А.Р. и товарен автомобил марка „*********, управляван
от А.Н.М., при което е пострадала ищцата Р. Ю. Р., в качеството си на пътник в лек
автомобил „Н.“, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 11.09.2023 г.
(датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от К3) до
окончателно изплащане на сумата, като над този размер до първоначално
претендирания от 8960,00 (осем хиляди деветстотин и шестдесет) лева, т.е. за
разликата от 2688,00 лева - отхвърля исковата претенция като неоснователна при
уважено възражение за съпричиняване;
сумата от 70 000,00 (седемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 10.08.2023
година, около 11.40 часа по път III-1903, реализирано между лек автомобил
„*********, управляван от М.А.Р. и товарен автомобил марка „*********, управляван
от А.Н.М., при което е пострадала ищцата Р. Ю. Р., в качеството си на пътник в лек
автомобил „Н.“, изразяващи се в: ******************************************, от
8
които е претърпяла болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 11.09.2023 г. (датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493,
ал. 1, т. 5 от К3) до окончателно изплащане на сумата, като над този размер до
първоначално претендирания от 250 000,00 (двеста и петдесет хиляди) лева, т.е. за
разликата от 180 000,00 лева - отхвърля исковата претенция като неоснователна
като недоказана и при уважено възпражение за съпричиняване.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК във връзка с чл.38, ал.1, т.3 от Закона
за адвокатурата „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********* да заплати на адвокат Л. С. Л. от САК, ЕГН **********, със
служебен адрес: ********* - сумата от 4468,25 (четири хиляди четиристотин
шестдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки) лева, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата Р. Ю. Р., с ЕГН ********** и
адрес: ................ в производството по търговско дело № 241/2023 година по описа на
Окръжен съд - Благоевград, съобразно уважения размер на исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ********* да заплати по сметка на
бюджета на съдебната власт – сметка на Окръжен съд – Благоевград, разкрита в „ЦКБ“ АД -
(CECBBGSF) IBAN: ***********, общо сумата от 11 300,00 лева, от които дължимата се
държавна такса в размер на 10 000,00 лева, възнаграждения за вещите лица общо 1300,00
лева, от заплащането на които е била освободена ищцата Р. Ю. Р., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Р. Ю. Р., ЕГН ********** и адрес: ........... да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********* сумата
от 1181,50 (хиляда сто осемдесет и един и петдесет стотинки) лева, представляваща
сторените разноски в производството по търговско дело № 241/2023 година по описа на
Окръжен съд - Благоевград, съобразно отхвърления размер на исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София – в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
На основание чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а
от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.
По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9